Разпореждане по дело №2482/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5846
Дата: 15 март 2023 г.
Съдия: Десислава Зисова
Дело: 20231100102482
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5846
гр. София, 15.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в закрито заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Десислава Зисова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20231100102482 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Л. Й. Д. срещу
ответник - с. М. С. от Административен съд – София-град за обезщетение от
50 000 лв. за неимуществени вреди от нарушения, представляващи
манипулация на съдебния процес и непредоставяне на ищцата на достъп до
цялата документация по делото.
В исковата молба ищцата сочи, че при разглеждане на административно
дело срещу нея е извършена „открита гавра с ищцата като гражданка и учен
изследовател“. Поради това претендира от с.та обезщетение от 50 000 лв. за
неимуществени вреди.
Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл.45 от ЗЗД за
ангажиране на имуществената отговорност на ответника за деяния,
представляващи осъществяване на действия/постановяване на актове,
свързани с разглеждане на гражданско дело – при изпълнение или по повод
на изпълнение на функциите си по осъществяване на съдебната власт.
Съгласно разпоредбата на чл.132, ал.1 от Конституцията на Република
България, при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите
и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за
техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако
извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С посочената
разпоредба е въведен принципът за т.нар. функционален имунитет на
магистратите. Функционалният имунитет е предназначен да осигури на
магистратите независимост при осъществяване на своята дейност, за да могат
1
те свободно и по съвест да решават възложените дела.
Гражданската неотговорност е материалноправен елемент от правното
положение на титуляра, която се прилага както по време на изпълнение на
служебните задължения в това качество, така и след освобождаване от
заеманата длъжност. Следователно същата се явява абсолютна процесуална
пречка за образуване и разглеждане на предявени имуществени искове
срещу посочената категория лица и за посочените действия и актове.
Отделно от това следва да се подчертае, че разпоредбата на чл.132, ал.1 от
КРБ визира едно единствено изключение от принципа, а именно - ако
извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В настоящия случай
не се твърди да е реализирано посоченото изключение – ответниците да са
осъдени с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер за
деянията, за които се ангажира гражданската им отговорност. Твърдените
действия от страна на ответниците се явяват служебни такива – извършване
на действия, свързани с произнасяне по молби, постъпили по граждански
дела.
За да стигне до извода за недопустимост на производството съдът
съобрази и уредбата на обществените отношения относно обезщетяване на
вреди, причинени от действия и бездействия на длъжности лица, в това число
и на съдиите, прокурорите и следователите. Съгласно разпоредбата на чл.9,
ал.2 ЗОДОВ, държавата може да реализира регресната отговорност на
длъжностните лица по чл. 2 от закона (в това число и на съдии, прокурори и
следователи) само когато действията или бездействията им са признати за
престъпления по съдебен ред. От посочената разпоредба е видно, че се
изисква наличие на две кумулативни предпоставки – деянието да е действие
или бездействие (изключени са актове на магистрати) и за него да е влязла в
сила осъдителна присъда. Следователно и с разпоредбите на специалният
закон - чл. 2 от ЗОДОВ не е въведено изключение от принципа за гражданска
(имуществена) неотговорност на магистратите за техните служебни действия
и за постановените от тях актове.
По изложените съображения искът по чл.45 ЗЗД срещу с. М. С. от
Административен съд – София-град, като недопустим на основание чл.132,
ал.1 от КРБ, води до връщане на исковата молба в тази й част на основание
чл.130 ГПК.
2

Поради което и на основание чл.130 ГПК, Софийският градски съд
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК, вр. чл.132 КРБ, исковата молба, по
която е образувано гр.д. №2482/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
с. при Софийски градски съд: _______________________
3