Решение по дело №307/2022 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е № 702

25.10.2022г. гр.Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Административен съд Хасково                             в публичното заседание                                                                

на шестнадесети септември                   две хиляди и двадесет и втора  година в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                        

Секретар Светла Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

адм.д.№307 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от  Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.118 от Кодекс за социално осигуряване.

Образувано е по жалба от Д.А.М. ***, против Решение №1012-26-135-1 от 22.03.2022г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директора на ТП на НОИ Хасково, с което се отхвърля жалба против Разпореждане №262-00-732-3/22.02.2021г. на Ръководител по осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж, ал.1, чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО му е отпуснато парично обезщетение за безработица. Твърди се, че оспореното решение било неправилно и незаконосъобразно. Безспорно било прието, че работил по сключен срочен трудов договор в Холандия и бил осигурен за всички осигурителни случаи, вкл. и за безработица. Споре обече бил момента на прекратяване на правоотношението, което пък определяло размера на обезщетението и срока на изплащането му. За да потвърди разпореждането Директор ТП НОИ приел, че договорът бил прекратен със съгласието на жалбоподателя, а от това бил направен извод, че се касае за прекратяване по негово искане. Това не отговаряло на истината и фактическата обстановка не била установена правилно. Трудовият договор бил срочен и било прекратено правоотношението няколко седмици преди изтичането на срока поради липса на работа. В договора – т.1.2, било заложено, че се прекратява след изпълняване на поръчката и тъй като бил част от колективния договор на Съюза на агенциите за временна заетост, то ако трудовият ангажимент отпадне в резултат от липса на работа, то същия се прекратява и именно това била причината за прекратяването му. В края на същия договор било изрично предвидено, че се прилага само нидерландското право по отношение на договора. Липсата на идентичност при тези клаузи в българското и нидерландското законодателство определяли разминаването, което било възприето от органа по отношение начина на прекратяване. Затова как било формално оформено прекратяването не следвало да бъде вменено във вина на жалбоподателя, тъй като формално бил освободен поради липса на работа и нямало как да разбере, че работодателят не го е освободил по взаимно съгласие. Обяснено му било, че не могат да го задържат на работа.   Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отменено оспореното решение, като постановено при неправилно прилагане на материалното право. 

Ответникът - Директор на ТП на НОИ Хасково, взема становище по жалбата, като сочи, че с представения по делото договор не може да се докаже причината за прекратяване на правоотношението. Счита решението за правилно и законосъобразно, поради което следвало да бъде отхвърлена жалбата срещу него.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.11.2021г. от жалбоподателя Д.А. било подадено Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО - вх.№262-00-732/02.11.2021г. по регистър на ТП на НОИ Хасково, като били представени и Заявление Приложение №1 към чл.1, ал.1. В справка – л.42 от делото, са отразени липсващи документи: 1. ПД U1 за придобит стаж в Нидерландия, който трябва да се вземе под внимание по Регламент на ЕИО 1408/71 и Регламент 574/72. Със справка вх.№262-00-732-2/06.12.2021г. се установява, че е приета Декларация за определяне на пребиваването и копия на документи от Нидерландия. Изготвено е Искане за осигурителната история на жалбоподателя – изх.№3208-26-119/10.12.2021г., относно референтен период 09.02.2021г. – 29.10.2021г.

С Разпореждане №262-00-732-1 от 10.12.2021г., издадено от Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Хасково, на основание чл.54г, ал.4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление на жалбоподател, а като мотиви са изложени обстоятелствата относно образувано производство по удостоверяване на периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на Нидерландия.

След получени документи СЕД U002 и U004 /вх.№3208-26-119-1/16.02.2022г./ с Разпореждане №262-00-732-2 от 17.02.2022г. Ръководител на осигуряването за безработица на основание чл.55 от АПК възобновил производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.

С Разпореждане №262-00-732-3 от 22.02.2022г., издадено от Ръководител на осигуряването за безработица, ТП НОИ Хасково, на Д.А. - с последно прекратяване на осигуряването от 31.10.2018г., прекратено осигуряване за безработица на основание – оставка от служител, приравнено на чл.326 от КТ, с регистрация в АЗ на 02.11.2021г., минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2021г. – 12,00 лева, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 31.10.2021г. до 27.02.2022г. в размер на 12,00 лева дневно. Това разпореждане било обжалвано по административен ред с жалба вх.№1012-26-135/09.03.2022г.

С Решение №1012-26-135-1/22.03.2022г., издадено от Директор на ТП на НОИ Хасково, била отхвърлена жалбата на Д.А. против Разпореждане №262-00-732-3/22.02.2021г. на Ръководител по осигуряването за безработица, като този акт бил връчен с известие за доставяне на 24.03.2022г. – л.9 от делото.

Жалбата е подадена на 31.03.2022г. пред административния орган, видно от посочения входящ номер по описа.

По делото са представени доказателства за характера на сключения от жалбоподателя в Нидерландия договор – Договор от 09.02.2021г. за временна заетост – етап А, включващ клауза за прекратяване на договора след приключване на поръчката. Съгласно т.1.2 от договора клаузата за прекратяване на договора след приключване на поръчката съгласно чл.7.691, ал.2 от ГК се прилага за настоящия договор за временна заетост, както и изключване на задължението за продължаване на заплащането на трудовото възнаграждение. Това означава, че не е дължима работна заплата, ако трудовият ангажимент отпадне /частично/, в резултат на което не се извършват дейности.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в срока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането ѝ. При тези съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение на Директор ТП НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане на Ръководител по осигуряването за безработица при ТП НОИ Хасково са валидни актове, издадени от административни органи в кръга на тяхната компетентност и в предписаната от закона форма, като относно тези въпроси не е формиран спор.

Основният и единствен спорен въпрос е причината за прекратяване на заетостта на жалбоподателя в Нидерландия, а оттам и размера и срока на отпуснатото обезщетение.

Не е спорно по делото, че са налице предпоставките и жалбоподателят отговаря на условията по чл. 54а, ал. 1 КСО за отпускане на обезщетение за безработица по подаденото от него заявление. Тези факти се установяват и от приетите по делото писмени доказателства, представляващи СЕД U002, издадени от компетентните органи в Нидерландия. Като се има предвид, че жалбоподателят е български гражданин, то той попада в персоналния обхват на чл.2, пар.1 от Регламент /ЕО/ №883/2004. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет. Съгласно чл.61 от Регламент /ЕО/ №883/2004, на което основание е издаден СЕД U002, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица, в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

С разпоредбата на чл.54б, ал.1 от КСО е въведено изискване за изискуем осигурителен период - последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, от който период се съобразява среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход за определяне на дневното парично обезщетение за безработица. Този осигурителен период включва и период на осигурена заетост, през който спрямо жалбоподателя се е прилагало законодателството на друга държава – членка, в случая Нидерландия. Следователно, изчисляването на паричното обезщетение за безработица, което се отпуска на лицето, следва да се извърши при прилагане на нормата по чл.62, пар.1 във вр. с пар.2 от регламента при съобразяване на трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от осигуреното лице при последната му работа по трудово правоотношение съгласно българското законодателство.

Съгласно чл.54а, ал.1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване. Паричното обезщетение се изплаща с начална дата в зависимост от датата на прекратяване на осигуряването и спазване на срока за регистрация в Бюро по труда, считано от същата дата, след подаване на заявление от правоимащото лице. Периодът за изплащане на обезщетението се определя според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица за времето след 31 декември 2001 г., който е от 4 до 12 месеца - чл.54в, ал.1 от КСО, при дневно парично обезщетение за безработица в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, който не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. От значение за периода за изплащане и размера на обезщетението е и основанието за прекратяване на правоотношението, съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3, а не само получавания доход.

Така в настоящия случай при определяне размера на обезщетението и срока за неговото получаване следва да се съобрази причината за прекратяване на заетостта, тъй като в нормата на чл.54б, ал.3 от КСО са предвидени ограничения. В представените пред органите документи, а именно - СЕД U002 на л.17-25, като причина за прекратяване на заетостта е посочено " оставка от служителя " – т.7.1. Правилно е прието от органа, че това основание попада в хипотезата на чл.54б, ал.3 от КСО. Съгласно посочената разпоредба безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл.325, т.1 и т.2, чл.326, чл.330 и чл.331 от КТ получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Доколкото в настоящия случай за жалбоподателят в СЕД U 002 изрично е посочена причина за прекратяването на последната заетост – със съгласие от страна на работника, съответстващо на разпоредбата на чл.326 от КТ в българското законодателство, то няма как да бъде прието, че в действителност причината за прекратяване на трудовото правоотношение остава неизяснена с оглед на заявеното от жалбоподателя пред съда. Представеният по делото договор доказва съществуващото трудово правоотношение с жалбоподателя в Нидерландия, както и началната му дата, но от него не може да бъде направен извод за причината за прекратяване на правоотношението, което е факт, последващ сключването на договора. Като е възприето от административния орган приложението на чл.54б, ал.3 от КСО в настоящия случай, то правилно размерът на обезщетението е определен в минимум, който съгласно Закона за държавния бюджет на държавното обществено осигуряване за 2021г. е 12 лева. В конкретния случай размерът е определен въз основа на наличните редовни документи, съдържащи данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО във вр. с чл.8, ал.4 от НОИПОБ, а допълнително представеният договор не обосновава различен извод от посоченото в тях, поради което възраженията, че обезщетението е неправилно определено са неоснователни.

С оглед гореизложеното съдът намира, че Решение №1012-26-135-1 от 22.03.2022г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директора на ТП на НОИ Хасково, е законосъобразно – издадено е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и пълно съответствие с целта на закона, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Поради крайния извод за неоснователност на жалбата, то искането за разноски на ответната страна се явява основателно и жалбоподателят следва да заплати на ответната страна направените в настоящото производство разноски за юрк.възнаграждение съобразно минималния размер, определен в ЗПП и Наредбата на заплащането на правна помощ – 100,00 лева.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.М. ***, против Решение №1012-26-135-1 от 22.03.2022г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директора на ТП на НОИ Хасково, с което се отхвърля жалба против Разпореждане №262-00-732-3/22.02.2021г. на Ръководител по осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж, ал.1, чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО му е отпуснато парично обезщетение за безработица, като неоснователна.

ОСЪЖДА Д.А.М. *** ЕГН **********,*** разноски в размер на 100,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.119 от КСО във вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.Б от КСО.

 

Съдия: