№ 3416
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110120859 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба за установено по отношение на „..........“
ЕООД, с ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1036, бул. Б....... че П. С. Д. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ул.
Г.С. ......, чрез адв. М., не дължи сумите по изпълнителен лист от 30.11.2009 г.,
издаден от Софийски районен съд - 30 състав, по гр дело № 35461/2009 г.,
както следва: 552.45 лв., представляваща главница по договор за финансиране
№ .......... г., сключен с „........ ЕАД, чието вземане е прехвърлено на ответника,
ведно със законната лихва от 08.07.2009 г. до окончателното изплащане, за
което вземане е образувано изп.д. № 2...... по описа на ЧСИ ......, рег. № 786 на
КЧСИ, поради погасяването им по давност.
В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила заповед по
реда на чл. 410 от ГПК от 20.07.2009 г. по гр.д. № 35461/2009 г. на СРС, 30 с-
в, праводателят на ответника по настоящото дело „........ ЕАД се е снабдил с
изпълнителен лист за процесното вземане, представляващо главница по
договор за финансиране № .......... г. и законна лихва върху нея. Твърди, че по
издадения изпълнителен лист от 30.11.2009 г. е образувано изп.д. № 2...... по
описа на ЧСИ ......, рег. № 786 на КЧСИ, но на 11.06.2011 г. било извършено
последното валидно изпълнително действие по делото, поради което същото
било прекратено по право на 11.06.2013 г., а вземането било погасено по
1
давност на 11.06.2016 г. Ищецът заявява, че вземането е погасено по давност и
иска съда да признае за установено, че не дължи на ответника сума от общо
както следва: 552.45 лв., представляваща главница по договор за финансиране
№ .......... г., сключен с „........ ЕАД, чието вземане е прехвърлено на ответника,
ведно със законната лихва от 08.07.2009 г. до окончателното изплащане, за
което вземане е образувано изп.д. № 2...... по описа на ЧСИ ......, рег. № 786 на
КЧСИ, поради погасяването й по давност. Претендира направените в
производството разноски. Ответникът
„..........“ ЕООД е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК. Не оспорва твърдените факти в исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и
взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложен по делото Изпълнителен лист от 30.11.2009 г.,
издаден по ч.гр.д. № 35461/2009 г. на СРС, 30 с-в, въз основа на постановена
заповед по реда на чл. 410 от ГПК, П. С. Д. е осъден да заплати на
праводателя на ответника „........ ЕАД сумата както следва: 552.45 лв.,
представляваща главница по договор за финансиране № .......... г., сключен с
„........ ЕАД, чието вземане е прехвърлено на ответника, ведно със законната
лихва от 08.07.2009 г. до окончателното изплащане, за което вземане е
образувано изп.д. № 2...... по описа на ЧСИ ......, рег. № 786 на КЧСИ, както и
разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Видно от данните по делото изп.д. № 2...... по описа на ЧСИ ......, рег. №
786 на КЧСИ, е образувано по молба на праводателя на ответника „........ ЕАД
от 06.06.2011 г., като на 11.06.2011 г. е извършено последното валидно
изпълнително действие по делото, а именно запор на трудово
възнаграждение. Впоследствие с молба от 20.05.2015 г. ответникът „..........“
ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по делото, поради
прехвърлянето на вземането от страна на „........ ЕАД по силата на договор за
цесия от 23.02.2015 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Страните не спорят, че ищецът е бил длъжник по договор за финансиране
2
№ .......... г., сключен с „........ ЕАД. От страна на ищеца не се оспорва, че
дължи сумата, както следва: 552.45 лв., представляваща главница по договор
за финансиране № .......... г., сключен с „........ ЕАД, чието вземане е
прехвърлено на ответника, ведно със законната лихва от 08.07.2009 г. до
окончателното изплащане, за което вземане е образувано изп.д. № 2...... по
описа на ЧСИ ......, рег. № 786 на КЧСИ, както и че не я е върнал, респ. не е
платил и начислените от ищеца задължения за лихви и разноски, т.е. не се
оспорва съществуването на вземанията, посочени в изпълнителния лист към
момента на издаването му.
По отношение на допустимостта на иска съдът намира, че доколкото
ищецът оспорва дължимостта на претендираните от ответника суми, поради
изтекла погасителна давност, искът се явява допустим.
По твърдението на ищеца за недължимост на сумите поради погасяване
по давност на вземането на ответника:
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае
съдебният процес относно вземането, давност не тече според разпоредбата на
чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане
действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. В случая давността е
прекъсната с депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 08.07.2009 г., а
и с влизане на заповед по реда на чл. 410 от ГПК от 20.07.2009 г. по гр.д. №
35461/2009 г. на СРС, 30 с-в. Следващото действие, което е от естество да
прекъсне давността е наложения запор на трудовото възнаграждение на
длъжника на 11.06.2011 г., по изп.д. № 2...... по описа на ЧСИ ......, рег. № 786
на КЧСИ. В тази насока следва да се има предвид, че според
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ по т.д. № 2/2013 г. от 26 юни 2015 год.,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
3
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Съгласно чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД, давността спира да тече докато трае
съдебният процес относно вземането, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност, която в случая е
петгодишна, тъй като е установена с влязла в сила заповед по реда на чл. 410
от ГПК, а и касае вземане по договор за финансиране. Следователно от
11.06.2011 г., когато е последното валидно изпълнително действие започва да
тече давност в размер на 5 години, която е изтекла на 11.06.2016 г. и считано
от тази дата се погасява възможността претендираните суми да се събират
принудително. Затова и доколкото вземането за процесните суми се явява
погасено по давност, предявените искове се явяват основателни и следва да
бъдат уважени.
При този изход на спора и изричните претенции на страните, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените съдебно-деловодни разноски в размер на 350 лв. за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439 вр.
124, ал. 1 от ГПК, предявен от П. С. Д. ЕГН **********, със съд. адрес гр.
София, ул. Г.С. ......, чрез адв. М., против „..........“ ЕООД, с ЕИК: ........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1036, бул. Б......, че П. С. Д.
не дължи на „..........“ ЕООД, сумите по изпълнителен лист от 30.11.2009 г.,
издаден от Софийски районен съд - 30 състав, по гр дело № 35461/2009 г.,
както следва: 552.45 лв., представляваща главница по договор за финансиране
№ .......... г., сключен с „........ ЕАД, чието вземане е прехвърлено на ответника,
4
ведно със законната лихва от 08.07.2009 г. до окончателното изплащане, за
което вземане е образувано изп.д. № 2...... по описа на ЧСИ ......, рег. № 786 на
КЧСИ, поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА „..........“ ЕООД, с ЕИК: ........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1036, бул. Б......, да заплати на П. С. Д. ЕГН
**********, със съд. адрес гр. София, ул. Г.С. ......, чрез адв. М., сумата 350
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5