Решение по КНАХД №2076/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН), вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. В., [ЕГН], чрез адв. Ст.П.-пълномощник, срещу Решение № 793 от 08.07.2025г. на РС-[област], постановено по АНД № 1981/2025г., с което е потвърден Електронен фиш, серия К, № 8847348, издаден от ОДМВР-[област].

Твърди се неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Основното оплакване е, че по делото не е доказано по безспорен начин, че касаторът е извършил нарушението и то в хипотеза на повторност. Иска се отмяна на обжалваното решение на ПРС и да се постанови ново, с което да се отмени издаденият ЕФ. В съдебно заседание пълномощникът на касатора поддържа жалбата и доразвива доводите в подкрепа на защитата в насока, че е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, поради изменение в относимите текстове по казуса в ЗДвП. Претендира разноски.

Ответникът по касация- ОДМВР-[област], редовно призован, в писмено становище от процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] намира жалбата за неоснователна, предлага решението да бъде оставено в сила.

Административен съд-[област], в настоящия състав, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и е процесуално допустима.

От фактическа страна е установено, че В. на 12.03.2024г. в 22:26ч. в [населено място], [улица]срещу № 16 в посока на движение от север към юг е управлявал МПС - лек автомобил „Лексус РХ 300“ с рег.№ [рег. номер], със скорост от 63 км/ч, след отчетен толеранс от минус 3 км/ч, при разрешена скорост за населеното място 50 км/ч., установено и заснето с автоматизирано техническо средство - АRН САМ S1 № 120сса8, или с превишаване на разрешената скорост със 13 км/ч.

Издаден е обжалваният пред районния съд ЕФ серия К, № 8847348, с което на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на И. С. В. е наложена глоба в размер на 100 лв.

С оспореното решение въззивният съд е приел, че е доказано извършването на нарушението, неговият автор, установяването на деянието е сторено с одобрен тип автоматизирано техническо средство, от Справка нарушител/водач се установява повторността на нарушението и поради това е потвърдил ЕФ.

Решението на въззивния съд е постановено при правилно приложение на чл. 182, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, но на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за изменение на електронния фиш в санкционната му част, поради влизане в сила на 07.09.2025г. на по-благоприятен закон - в действащата сега редакция на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено наказване на нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, извършено в условията на повторност с двойния размер на предвидената глоба.

Касационната инстанция препраща към мотивите на въззивното съдебно решение в отговор на касационните оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, защото те представляват повторение на посочените във въззивната жалба пороци на Електронния фиш, на които е даден правно верен отговор, но не приложим, поради отмяната му с изменения в закона. Настоящата съдебна инстанция дължи прилагане на по-благоприятния закон по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП вместо на действалия към датата на обжалваното решение текст на чл. 182, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Обратното действие на по-благоприятния закон е основен принцип по чл. 7 от ЕКПЧ, който не влиза в противоречие с правото на информация по чл. 6 от същата, съгласно постоянната практика на ЕСПЧ, но и по аргумент от последното решение на СЕС по дело С-544/2023г. от 01.08.2025г., според което при влизане в сила на по-благоприятен закон, след постановяване на въззивно съдебно решение по административнонаказателно дело, касационната инстанция е длъжна да го приложи, независимо от процесуалните ограничения на производството пред нея, обусловени от предмета и границите на проверка, и дори да остави без приложение национални процесуални забрани, ако те препятстват постигането на целите му. Целта на обратното действие на новия закон е да се постигне по-леко наказание или отпадане на административно наказателната отговорност за извършено преди влизането му в сила административно нарушение, с което се осигурява еднакво правно третиране на същото. Целта на правомощието по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН е друго- да се отстранят правни грешки, за да се постигне принципът на законност на наказанието - за всяко нарушение да се наложи предвиденото за неговото извършване наказание, при сигурна възможност за защита по правото пред две съдебни инстанции, която е удовлетворена и с подвеждане на нарушението само по-благоприятния основен състав, който е съобщен в ЕФ, проверен от въззивният съд и от настоящия, в изпълнение на служебния контрол за материална законосъобразност.

Горното налага обжалваното решение да бъде отменено изцяло.

При този изход от спора разноски не се дължат на страните. Отмяната на решението е по обективни причини, а не за отстраняване на правни грешки, допуснати при издаване на ЕФ, които не са били съобразени от въззивния съд, а и проверката по реда на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН се дължи служебно от съда.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд -[област], ХХIV касационен състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 793 от 08.07.2025г. на РС-[област], постановено по АНД № 1981/2025г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 8847348 като преквалифицира нарушението от такова по чл. 182, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в нарушение само по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на това основание НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба“ от 100 лв. на 50 лв., наложено на И. С. В., [ЕГН], от [населено място], [жк], ет.1, ап.2 за превишение с 13 км/ч на ограничението за скорост по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 12.03.2024г. в 22:26ч. в [населено място], [улица]срещу № 16 в посока на движение от север към юг при управление на МПС - лек автомобил „Лексус РХ 300“ с рег.№ [рег. номер].

Решението е окончателно.