№ 175
гр. гр. Димитровград, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101422 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността
на клауза от сключен между страните договор за кредит.
Ищецът Г. СТ. Л. твърди в искова молба, че е страна по Договор за кредит
№315096/26.10.2020г., сключен с ответника „Изи финанс“ЕООД. Съгласно този договор, тя
трябвало да върне сума в размер на 918,80 лева, при сума на получаване 800 лева и срок на
кредита от 240 дни. Наред с това, съгласно Договора ищецът трябвало да заплати неустойка
в размер на 392,04 лева, като по този начин общото задължение било в размер на 1310,84
лева. Счита, че така уговорената клауза в Договора, спрямо която ищеца трябвало да плати
неустойка в размер на 392,04 лева е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради това,
че е сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК,
както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП. Твърди, че в случая налице било накърняване на добрите
нрави и добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, водещо до
несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Предвид
накърняването на добрите нрави се достигнало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищеца с
цел извличане на собствена изгода за кредитора. Клаузата за неустойка била нищожна, като
противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, тъй
като сумата, която се претендира чрез нея в размер на 392,04 лева, е в размер на ½ от сумата
на отпуснатия кредит- 800 лева. Предвидената клауза за неустойка била неравноправна по
смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. С тази клауза се
прехвърлял риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция върху
самия длъжник, което водело до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпените вреди било пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции,
като целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. С процесната клауза за
неустойка в Договора, в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително
обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение- недадено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди. Тази клауза за неустойка била и неравноправна по смисъла на
чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.Основната цел на така
уговорената клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежащата на връщане сума допълнително с още
1
% от предоставената главница. Същевременно, посочването на по-нисък от действителния
ГПР, представлявал невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да
се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Предвид изложеното иска
съдът да постанови решение, с което да приеме, че клаузата в Договор за кредит №315096,
сключен между ищеца и ответника, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
392,04 лева, е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1
от ЗЗП, като бъде прогласена нейната невалидност. Претендира присъждане и на
направените по делото разноски.
Ответникът „Изи финанс“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който твърди,
че ищеца не бил конкретизирал в какво се проявява нищожността на клаузата за неустойка
по Договора. Изброените от него видове нищожност не можело да се отнасят едновременно
към една и съща клауза. Те били взаимоизключващи се, поради което можело да се прояви
само една от тях. Твърди ,че ищецът не бил конкретизирал кои са фактите, водещи до
твърдяната нищожност. Предявеният иск бил неоснователен и недоказан, тъй като ищеца
приложил неподписан и бланков договор за кредит, което не установявало договорно
правоотношение. Поради това, той не бил доказал наличието на договора за кредит, който
искал да прогласи за нищожен. Заявява, че не потвърждава сключването на договора за
кредит, още повече, че това било обстоятелство, което ищецът трябвало да докаже. На
следващо място поддържа, че твърденията на ищеца за нищожност поради противоречие с
принципа на добросъвестността, добрите нрави и цитирани в тази връзка разпоредби, са
неоснователни, недоказани и неправилно дефинирани, неподкрепени от факти и голословни,
поради което искът се явявал неоснователен и въобще не следвало да се разглежда от съда.
Неоснователно било и твърдението, че клаузата за неустойка е неравноправна, тъй като
размера на неустойката представлявал половината от главницата. Същата била санкционна
неустойка, поради което било допустимо размера й да е по-висок. Счита, че дори да се
допусне, че волеизявленията касаещи нищожността са валидни, то понятието „добри нрави“
се изменяло с времето. Недопустимо било да се приеме, че което и да е съдебно решение е в
състояние да замести установяването на обществените отношения към датата на сключване
на договора за кредит. Дори да се прогласяла нищожността на клаузата за неустойка, тя не
била част от същинското съдържание на договора за кредит. Поради това прогласяването на
въпросната клауза за нищожна не водело до недействителност на целия договор за кредит.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
От представения от ищеца и приет като доказателство по делото препис от
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити от 26.10.2020г., се установява, че ответното дружество е предоставило на ищеца
информация относно параметрите и условията, при които евентуално ще бъде сключен
договор за кредит между страните. Посочени са размер на кредита- 800 лева, срока на
договора- 240 дни, размера на сумата за връщане- 918,80 лева, респ.1310,84 лева при
непредставяне на обезпечение по чл.3 ал.1 от Договора, фиксиран годишен процент- 40,15%
и ГПР- 48,44%. В т.8 от Стандартния европейски формуляр е посочено, че Потребителят се
задължава да представи в срок до 5 дни едно от следните обезпечения- банкова гаранция
или поръчителство от 2 физически лица, като те следва да отговарят на конкретно посочени
условия, описани в договора за кредит.
В подкрепа на твърдението си, че ищеца и ответното дружество са страни по
посочения в исковата молба Договор за предоставяне на кредит №315096/26.10.2020г., Г.
СТ. Л. представя като доказателства Разписка №0700011837292580 от 26.10.2020г., издадена
от Изи пей АД, съгласно която на същата дата, в 17.32 часа, ищеца е получила сумата от 800
лева, преведена от страна на ответното дружество по Договор №315096. В тази връзка до
ищеца, на нейната електронна поща *************@***.** на 26.10.2020г. в 17.12 часа е било
изпратено съобщение, че ответника е направил на нейно име превод от 800 лева по Договор
за заем №315096 на каса на „Изи пей“АД. Като доказателства по делото са представени и
2
3бр. съобщения, изпратени от ответника до ищеца на същата електронна поща, съответно от
23.11.2020г., 27.11.2020г. и 05.12.2020г., с които Г.Л. е била уведомявана, че трябва да внесе
дължима вноска по процесния договор за кредит, както и че е просрочила задълженията си
за плащане на вноски по същия договор.
По искане на ищеца, на основание чл.190 ал.1 от ГПК, съдът задължи ответното
дружество да представи намиращия се у него Договор за предоставяне на кредит
№315096/26.10.2020г. Въпреки нееднократно даваните указания в тази насока, ответникът
категорично отказа да изпълни това си задължение, като заявява, в отговора на исковата
молба, че не потвърждава сключването на процесния договор за кредит, а в последствие
поддържа ,че в тежест на ищеца е да представи въпросния договор по делото.
Предвид отказа на ответното дружество да представи по делото намиращия се при
него екземпляр от процесния договор за кредит, както и представените от ищеца
доказателства за наличието на сключен такъв между страните, по искане на последния,
съдът служебно изиска и приложи препис от Договор за предоставяне на кредит
№315096/26.10.2020г., намиращ се приложен по гр.д.№108/2022г. и ч.гр.д.№1547/2021г.,
двете по описа на РС-Димитровград, на доклад на съдията по настоящото дело и
образувани по искова молба, съответно заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, от „Изи финанс“ ЕООД против Г. СТ. Л..
Видно от приетия като доказателство по делото препис от Договор за предоставяне
на кредит №315096/26.10.2020г. е, че той е сключен между „Изи Финанс“ЕООД, в
качеството на кредитор, и Г. СТ. Л., в качеството на потребител, на основание стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на потребителя и посочващ
индивидуалните условия по бъдещия кредит, както и изрично съгласие на потребителя с
Общите условия, неразделна част от Договора. Съгласно чл.2 от Договора, кредиторът се
задължава да предаде в собственост на потребителя сумата от 800 лева, като срока за
връщане на тази сума е 240 дни, при фиксиран лихвен процент от 40,15%. Общата дължима
сума при представяне на обезпечение, и изплащане на погасителните вноски в срок била
918,80 лева, а при непредставяне на обезпечение и изплащане на погасителните вноски в
срок- 1310,84 лева. Посочено е, че ГПР е в размер на 48,30%. Уговорено е, че кредиторът се
задължава да преведе на потребителя сумата от 800 лева /главница/, в деня на подписване на
договора, чрез превод по посочена от потребителя банкова сметка в или в офис на „Изи
пей“АД. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Договора, за обезпечение на вземанията си във
връзка с предоставения кредит, Кредиторът приема, а Потребителя се задължава в срок до 5
дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на Кредитора едно от
следните обезпечения: 1. Банкова гаранция в полза на Кредитора за сумата от 918,80 лева
със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задължението по настоящия
договор или 2.Две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните
изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото
възнаграждение като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лева; да работят по
трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Финанс“ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните
две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат-
кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401
„Редовен“; да подпишат договор за поръчителство. В ал.2 на същата разпоредба е
предвидено, че страните се съгласяват, че: 1.евентуалното неизпълнение на задължението по
ал.1 ще причини на кредитора вреди, за които се дължи неустойка, като обезщетение;
2.размерът на тази неустойка е уговорен в индивидуални преговори между страните така, че
да не е прекомерен; 3.при възникване на основание за плащане на тази неустойка, нейния
размер в конкретния случай е 392,04 лева, като същата се начислява в деня следващ
неизпълнението по предходната алинея, като определената обща сума се заплаща на
определен с погасителния план брой вноски. В ал.3 от същата разпоредба е уговорено, че
размера на неустойката не може да бъде по-голям от половината от размера на главницата
по договора за кредит. В чл.4 от Договора се съдържа Погасителен план при непредставяне
3
на обезпечение, съгласно който кредитът следва да бъде върнат на 8 вноски, всяко от които
включва главница, лихва и неустойка, като последната е вносима на 6 месечни вноски, всяка
от които по 65,34 лева или общо 392,04 лева. Задълженията по договора трябвало да бъдат
платени през периода от 25.11.2020г. до 23.06.2021г.
От изисканите служебно и приложени по делото Общи условия към договорите за
предоставяне на кредит от „Изи финанс“ЕООД, се установява, че същите са неразделна част
от договорите за предоставяне на кредит, сключвани от „Изи финанс“ЕООД, като те се
сключват предимно от разстояние, но така също чрез кредитен посредник съгласно закона и
при уредени в ОУ условия и ред.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно установено по делото е, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен на 26.10.2020г. Договор за предоставяне на кредит
№315096. Действително ищецът по делото не представи препис от въпросния договор, но
представи категорични доказателства, че такъв между страните е бил сключен- съобщение
до електронната поща на ищеца, изпратено от ответното дружество на 26.10.2020г., че
ответника е направил на името на Г.Л. превод от 800 лева по Договор за заем №315096 на
каса на „Изи пей“АД, Разписка №0700011837292580 от 26.10.2020г., издадена от Изи пей
АД, съгласно която на същата дата, ищеца е получила сумата от 800 лева, преведена от
страна на ответното дружество по Договор №315096, съобщения, изпратени от „Изи
финанс“ЕООД до Г.Л. на същата електронна поща, с които тя е била уведомявана, че трябва
да внесе дължима вноска по процесния договор за кредит, както и че е просрочила
задълженията си за плащане на вноски по същия договор. В този смисъл напълно нелогичен
е отказа на ответника да представи процесния договор по настоящото дело, още повече, че
самия негов пълномощник по настоящото дело е представил същия по воденото от „Изи
финанс“ЕООД против Г.Л. гр.д.№108/2022г. по описа на РС-Димитровград, в исковата
молба по което той изрично твърди, че въпросния договор е бил сключен между страните. В
тази връзка, съдът намира, че на основание чл.161 от ГПК, следва да приеме с оглед
обстоятелствата по делото и неоснователния отказ на ответника да представи препис от
договора за кредит, за доказан факта, че между страните е бил сключен процесния Договор
за предоставяне на кредит №315096/26.10.2020г. Предвид направеното от страна на ищеца
искане, съдът служебно изиска и приложи по настоящото дело препис от представения от
„Изи Финанс“ЕООД по гр.д.№108/2022г. на РС-Димитровград, водено против Г.Л., Договор
за предоставяне на кредит №315096/26.10.2020г.
На следващо място, съдът намира за безспорно установено, че процесния договор за
кредит намира своята правна регламентация в ЗПК. Няма спор между страните, че
ответникът "Изи финанс" ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, което го определя като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Безспорно е и обстоятелството, че ищецът е
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. На последно място, не се спори, че във връзка с
процесния договор на ищеца е бил предоставен кредит в размер на 800 лева, който тя реално
е получила и е следвало да върне на 8 месечни вноски до 23.06.2021г., чиято обща стойност
е 1310,84 лева, в т.ч. главница 800 лева, договорна лихва 118,80 лева и неустойка 392,04
лева.
Спорно по делото е нищожна ли е клаузата на чл.3 ал.2 от Договора за плащането от
страна на ищеца на неустойка от 392,04 лева, поради противоречие на закона и добрите
нрави.
За да бъде уважен така предявения иск, ищецът следва да установи, недействителност
на клаузата за неустойка на посочените в исковата молба основания. Обратно, в тежест на
ответника е да докаже валидност на клаузата за неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение.
4
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойката, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т.о./.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.143 т.5 от ЗЗП, неравноправна е тази
клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати
необосновано високо обезщетение за неустойка, като съгласно чл.145 ал.1 от ЗЗП,
неравноправността се преценява към момента на сключването на договора при вземане
предвид видът на стоката и услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от
който зависи, а според чл.146 ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договора са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Определената изцяло от кредитора методика за
изчисляване на неустойката в размер, многократно завишен спрямо обезщетението,
дължимо за евентуално предвидимите от забавата вреди, е в разрез с принципа на
добросъвестност и води до наличие на клаузи, създаващи значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитора и потребителя на кредита, като последния е задължен
да заплати необосновано висока неустойка.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в срок до 5 дни от подписване на договора, а
именно да представи две физически лица- поръчители, отговарящи на изискванията на чл.3
ал.1 т.2 Договора за кредит или банкова гаранция със срок на валидност до 30 дни след
крайния срок за плащане на задължението по договора, като при неизпълнение е предвидено
в чл.3 ал.2 от Договора да се заплати неустойка във фиксиран размер от 392,04 лева.
Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение на договора за заем противоречи на чл. 21 ал. 1
от ЗПК. Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Така, както е
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания
за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Това е така,
защото, от една страна, това задължение не е определено от кредитора, като предварително
условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга -
изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да
изпълни в определения петдневен срок. Характерът на исканата от него информация е
свързан и с получаване на такава от различни държани институции /за неплатени
осигуровки, трудова заетост, кредитна история свързана със справка от БНБ/, като срока за
събирането на тази информация не отчита сроковете за отговор на отправени евентуални
5
запитвания, които са с доста по-голяма продължителност. Изискванията свързани с
кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити също е
свързано със затруднения – в тази връзка следва да се подчертае, че да се вменява на
кредитополучателя да изследва дали евентуалният поръчител не е заемател или поръчител
по друг кредит с кредитора „Изи Финанс“ ООД, който разполага с тази информация, се
намира в сериозно противоречие с изискванията на добросъвестността. Тази информация
длъжника би могъл да получи много по-трудно от кредитора, който предоставя кредитни
услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на
сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на кредитополучателя, съчетано
с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена
по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се
създаде предпоставка за начисляване на неустойката. Съдът намира, че дори само поради
тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите
й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по
смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД /в този смисъл Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСТК/.
На последно място, непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на кредитополучателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на кредит към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е
уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото
си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за кредитора, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на
така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора
за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Уговорената в Договора неустойка от 392,04 лева е в размер почти 1/2 от предоставената в
заем сума от 800 лева, като по този начин безспорно е нарушен принципа на
добросъвестност и справедливост. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и
добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в
конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата
на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка
при наличие на предпоставките на чл.3 от договора.
Предвид изложеното, съдът счита, че клаузата, предвидена в чл.3 ал.2 от Договор за
предоставяне кредит №315096 от 26.10.2020г., сключен между ищеца и ответното
дружество и предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 392,04 лева, е нищожна на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, а предявения иск се
явява основателен и доказан.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски. От представеното по делото преводно нареждане се
установява, че пълномощника на ищеца- адв.Д.В. М. е платил по сметка на РС-
Димитровград държава такса за предявения иск в размер на 50 лева. Същевременно,
процесуалния представител претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение. Видно
от представеното по делото адвокатско пълномощно е, че Г. СТ. Л. е упълномощила адв.М.
да я представлява в настоящото производство, като от Договора за правна помощ и
съдействие от 16.08.2021г. се установява, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
6
2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника
по делото да заплати в полза на адвокат М. адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
на 300 лева, за процесуалното представителство по уважения иск, както и за сумата от 50
лева, платена държавна такса по делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, по иска на Г. СТ.
Л., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.** против „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Балша“ №17, ап.1,
представлявано от управителя **, клаузата на чл.3 ал.2 от Договор за предоставяне на
кредит №315096 от 26.10.2020г., сключен между „Изи Финанс“ЕООД и Г. СТ. Л.,
предвиждаща задължение за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за
представяне на обезпечение по чл.3 ал.1 от Договора в размер на 392,04 лева, като
противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул.“Балша“ №17, ап.1, представлявано от управителя **, да заплати
на адв.Д.В. М., пълномощник на ищеца Г. СТ. Л., сумата в размер на 350 /триста и петдесет/
лева – деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
от съобщението за неговото обявяване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
7