Решение по дело №2462/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260037
Дата: 26 януари 2021 г. (в сила от 1 април 2021 г.)
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20204430202462
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                             26.01.2021г.

 

номер ..................                                                  град ПЛЕВЕН

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на осми януари

Четиринадесети наказателен състав

година 2021

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА

Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 2462 по описа за 2020 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0000883/03.11.2020г. на *** на РД“АА-Плевен“ – гр. Плевен, с което на Н.Н.М. с ЕГН ********** от *** на осн. чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200,00 лева за това, че на 14.10.2020г. около 15:00 часа на главен път Плевен-София в района на ***, като водач на товарен автомобил, марка „*“ с рег. № ***извършвал превоз за собствена сметка с лиценз №*** и Заповед №*** по маршрута Плевен-София като при проверка на тахографския лист за деня и предходните 28 дни е установено, че представя удостоверение за дейности от Регламент №***. на ЕО от дата 13.10.2020г., от което е видно, че не е положил подписа си, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба №3 от 14.10.2020г. на МТ.     

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд  Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата е релевирано оплакване за маловажност на нарушението, за което е санкциониран по административно-наказателен ред. Аргументира се с обстоятелството, че това е първо за него нарушение, както и че размера на наложената глоба се явява завишен.

В съдебнозаседание  жалбоподателят, който е редовно призован не се  явява.  

За ответната страна процесуален представител  не се явява.  

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:     

На 14.10.2020г. около 15:00 часа на главен път Плевен-София в района на ***, Н.Н.М. като водач на товарен автомобил, марка „*“ с рег. № ***извършвал превоз за собствена сметка с лиценз №*** и Заповед №*** по маршрута Плевен-София като при проверка на тахографския лист за деня и предходните 28 дни проверяващите установили, че представя удостоверение за дейности от Регламент №***. на ЕО от дата 13.10.2020г., от което е видно, че не е положил подписа си.      

За така установеното нарушение по чл. 10, ал. 2 от Наредба №3 от 14.10.2020г. на МТ, актоссътавителят Д.П.Ц. в присъствието на свидетеля Д.Н.К. съставил акт за административно нарушение по закона за автомобилните превози, в присъствие на жалбоподателя, връчен му по надлежният ред. Жалбоподателят подписал акта с възражения. Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателят с глоба в размер на 200,00 лева   за извършено нарушение по чл. 10, ал. 2 от Наредба №3 от 14.10.2020г. на МТ.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства –  наказателно постановление № 35-0000883/03.11.2020 г., акт за установяване на административно нарушение бл. № 278534/14.10.2020 г., заверено копие от удостоверение за дейности от 13.10.2020 г., заверено копие от заповед № РД-08-30/24.01.2020 година, както и от събраните гласни такива посредством разпита на актъсъставителя Д.П.Ц. и свидетеля Д.Н.К., чиито показания съдът приема с доверие като лигични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Установената по делото фактическа обстановка не се оспорва по същество и от жалбоподателя.

 Съгласно разпоредбата на чл. 10., ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) от Наредба №3/07.04.2009г. на ВТ удостоверението по ал. 1 (удостоверение по образец съгласно Решение на Комисията от 12 април 2007 г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт (***г.) ) се попълва на машина на един от езиците на Общността и се подписва от представител на предприятието и от водача преди началото на пътуването. В случай на самостоятелно заети водачи водачът полага два подписа - като представител на предприятието и като водач.

 Несъмнено установено е, че към момента на проверката жалбоподателят е представил визираното Удостоверение, копие на което е приложено на стр. 8 в делото без върху същото да е положев подпис на водача. 

Ето защо съдът прие, че осъщественото от страна на жалбоподателя формално осъществява фактическия състав на административно нарушение по чл. чл. 10, ал. 2 от Наредба №3 от 14.10.2020г. на МТ.

Съгласно установената съдебна практика маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства. Съгласно ТР № 6 от 15.XI.1973г. по н.д. № 2/73г., ОСНК понятието "вредни последици", е по-широко от понятието "вреди". То обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на гражданите, създават недоверие към установения държавен ред, финансовата и стопанската система и др.

В случая административното нарушение е формално, на просто извършване, но с оглед изключително ниската степен на обществена опасност на нарушителя  предвид факта, че нарушението е извършено за първи път и липсата на засягане в значителна степен на обществените отношения, гарантирани от конкретната правна норма обуславят извода за наличие на предпоставките, визирани в чл. 28 от ЗАНН.   

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. ІІ от ЗАНН при определяне на наказанието, административно-наказващият орган е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая, ако наказващият орган бе съобразил тази законова разпоредба, би стигнал до извода, че в случая се касае за маловажен случай на административно нарушение и съответно би приложил разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Поради изложеното, съдът намира, че в конкретния случай административно-наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, като не приложил разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, макар предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС. С оглед гореизложеното наложеното на жалбоподателя административно наказание – глоба в размер на 200,00 лева на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвтП води до излишно репресиране на наказаното лице.

Поради изложените фактически и правни съображения, настоящият съдебен състав намира, че Наказателно постановление № 35-0000883/03.11.2020г. на *** на РД“АА-Плевен“ – гр. Плевен следва да бъде отменено като незаконосъобразно на основание чл. 63, ал. І от ЗАНН.

 

 Водим от горното, съдът

 

 

 

Р  Е   Ш  И  :

 

     ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 35-0000883/03.11.2020г. на *** на РД“АА-Плевен“ – гр. Плевен, с което на Н.Н.М. с ЕГН ********** от *** на осн. чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200,00 лева за това, че на 14.10.2020г. около 15:00 часа на главен път Плевен-София в района на ***, като водач на товарен автомобил, марка „*“ с рег. № ***извършвал превоз за собствена сметка с лиценз №*** и Заповед №*** по маршрута Плевен-София като при проверка на тахографския лист за деня и предходните 28 дни е установено, че представя удостоверение за дейности от Регламент №***. на ЕО от дата 13.10.2020г., от което е видно, че не е положил подписа си, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба №3 от 14.10.2020г. на МТ.    

    РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: