Р Е Ш Е Н И Е
№ 708
гр. Русе, 30.04.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на двадесет и втори април, две хиляди и деветнадесета в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 6263 по описа за 2018 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Д.А.– юрисконсулт на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, заявява, че на 18.07.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М.Ш.Г.
е сключен договор за кредит, по силата на който кредитната институция предоставила
на ответника 1000 лева, с които, съгласно изрично изявление на страните за
прихващане, бил рефинансиран текущ заем
на кредитополучателя по договор за паричен заем 2560673. Заемателят се задължил
да възстанови сумата, ведно с договорна лихва на 21 седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 51.75 лева.
Молителят твърди, че процесният договор е сключен при спазване
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като с подписването му,
ответникът удостоверил, че е получил стандартен европейски формуляр, съдържащ
индивидуалните условия по паричния заем.
Поддържа, че М.Г. не изпълнила задълженията си, произтичащи
от контракта и извършила частични плащания на обща стойност 656.90 лева.
Не погасила остатъка от главницата - 638.39 лева в
уговорените срокове, както и възнаградителна лихва - 34.86 лева за периода
26.07.2016г. - 13.12.2016г.
В случай, че не предостави обезпечение на кредитора,
кредитополучателят приел, при неизпълнение на задълженията си, да заплати
неустойка, която към настоящия момент възлизала на 322.40 лева.
Разпоредбите на договора предвиждали, при забава на плащане
на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, длъжникът да заплати
разходите, свързани със събиране на вземането в размер на 9 лева на всеки 30
дневен период, но не повече от 45 лева.
Молителят пояснява, че падежът на последната погасителна
вноска настъпил на 13.12.2016г. и тъй като ответникът не възстановил дължимите
суми, счита, че следва да заплати мораторна лихва върху непогасената главница -
85.61 лева за времето от 14.12.2016г. до 21.02.2018г.
На 01.01.2018г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД подписали Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения и Приложение №1 към него, съгласно което „Изи Асет
Мениджмънт“ АД прехвърлило на ищцовото дружество вземанията си, произтичащи от
договори за кредит, между които и процесния, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски. Цедентът
упълномощил цесионера да уведоми, от негово име, длъжника за извършената цесия.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ЧГД №1454/2018г. по описа на РРС срещу М.Ш.Г. за сумите:
638.39 лева – главница по договор за паричен заем 18.07.2016г., ведно със законната
лихва, считано от 02.03.2018г. до окончателното й изплащане; 34.86 лева –
договорна лихва за периода 26.07.2016г. – 13.12.2016г.; 322.40 лева – неустойка
за неизпълнение; 85.61 лева – лихва за забава за периода 14.12.2016г. –
21.02.2018г., както и направените по делото разноски в размер на 25 лева –
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което, предвид разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедният
съд е указал на заявителя (ищец в настоящото производство), че в едномесечен
срок от получаване на разпореждането следва да предяви иск за установяване на
вземането, като довнесе дължимата държавна такса.
По изложените съображения, Д.А.моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че М.Ш.Г., ЕГН ********** дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София, бул."Васил Левски"№114, етаж Мецанин, представлявано от
управителя Т.Я.К.сумите: 638.39 лева – главница по договор за паричен заем
18.07.2016г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2018г. до
окончателното й изплащане; 34.86 лева – договорна лихва за периода 26.07.2016г.
– 13.12.2016г.; 322.40 лева – неустойка за неизпълнение; 85.61 лева – лихва за
забава за периода 14.12.2016г. – 21.02.2018г.
Претендира направените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК М.Ш.Г. - ответник
в настоящото производствоне е депозирала отговор на исковата молба, не ангажира
доказателства. В о.с.з. признава обстоятелствата и иска, така, както
е предявен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна, следното:
На 18.07.2016г. между „ИзиАсет Мениджмънт“ АД и М.Ш.Г. е
сключен договор за кредит, по силата на който кредитната институция предоставила
на ответника 1000 лева при следните параметри: размер на седмичната погасителна
вноска - 51.75 лева; срок на заема - 21 седмици; брой на вноските - 21;
фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40%; лихвен процент на ден, приложим
при отказ от договора - 0.11%; годишен процент на разходите - 48.32%; общ
размер на всички плащания - 1086.75 лева. Страните постигнали съгласие за
прихващане на насрещни изискуеми задължения и приели, че с текущия заем ще бъде
рефинансирано и погасено задължението на заемополучателя по договор №2560673 в
размер на 464.93 лева.
При неизпълнение на задълженията произтичащи от контракта и
липса на обезпечение е предвидена неустойка в размер на 520.80 лева, платима
разсрочено заедно с всяка погасителна вноска, като към нея се добавя сумата
24.80 лева.
Уговорени са лихви при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски в размер на законната лихва върху забавената сума за всеки
ден забава.
Според чл.1 от контракта, същият е сключен на основание
стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и
посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем и предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя.
На 01.01.2018г. „ИзиАсет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД подписали Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения и Приложение №1 към него, съгласно което
„ИзиАсетМениджмънт“ АД прехвърлило на ищцовото дружество вземанията си,
произтичащи от договори за кредит, между които и процесния, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми, от негово име,
длъжника за извършената цесия.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ЧГД №1454/2018г. по описа на РРС срещу М.Ш.Г. за сумите:
638.39 лева – главница по договор за паричен заем 18.07.2016г., ведно със
законната лихва, считано от 02.03.2018г. до окончателното й изплащане; 34.86
лева – договорна лихва за периода 26.07.2016г. – 13.12.2016г.; 322.40 лева –
неустойка за неизпълнение; 85.61 лева – лихва за забава за периода 14.12.2016г.
– 21.02.2018г., както и направените по делото разноски в размер на 25 лева –
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което, предвид разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедният
съд е указал на заявителя (ищец в настоящото производство), че в едномесечен
срок от получаване на разпореждането следва да предяви иск за установяване на
вземането, като довнесе дължимата държавна такса.
Съобразно изложените в исковата
молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения
иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели
да установи, че ответникът дължи сумите: 638.39 лева – главница по договор за паричен заем
18.07.2016г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2018г. до
окончателното й изплащане; 34.86 лева – договорна лихва за периода 26.07.2016г.
– 13.12.2016г.; 322.40 лева – неустойка за неизпълнение; 85.61 лева – лихва за
забава за периода 14.12.2016г. – 21.02.2018г., предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №756/06.03.2018г. по гражданско дело №1454/2018г.
по описа на РРС.
От приложеното в настоящото
производство гражданско дело №1454/2018г. по описа на РРС е видно, че заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд
е указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви
иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира
претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес.
М.Ш.Г. не оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба. Признава иска
така, както е предявен. Признато е право, с което ответникът може да се
разпорежда и което не противоречи на закона или добрите нрави.
Предвид признанието на иска, с оглед разпоредбата на чл.237, ал.1 и 2 от ГПК, съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена изцяло.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г.
по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В хода на заповедното производство,
ищцовото дружество е направило разноски в размер на 75 лева, които следва да се
поемат от М.Г..
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер
на 525 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално
представителство.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че М.Ш.Г., ЕГН ********** дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София, бул."Васил Левски"№114, етаж Мецанин, представлявано от
управителя Т.Я.К.сумите: 638.39 лева
– главница по договор за паричен заем 18.07.2016г., ведно със законната лихва,
считано от 02.03.2018г. до окончателното й изплащане; 34.86 лева – договорна лихва за периода 26.07.2016г. –
13.12.2016г.; 322.40 лева –
неустойка за неизпълнение; 85.61 лева
– лихва за забава за периода 14.12.2016г. – 21.02.2018г.,предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №756/06.03.2018г. по гражданско
дело №1454/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М.Ш.Г.,
ЕГН ********** да заплати
на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* направените по ЧГД №1454/2018г.
по описа на РРС разноски в размер на 75 лева.
ОСЪЖДА М.Ш.Г.,
ЕГН ********** да заплати
на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* направените по делото
разноски в размер на 525 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: