РЕШЕНИЕ
№ 15195
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:............
при участието на секретаря ..............
като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20231110158336 по
описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца ............ със седалище и адрес на управление ......
представлявано от ..........– изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 6957 от
04.03.2023 г. по ч.гр. д. № 5532 по описа за 2023 г. на СРС, като поради
подадено възражение от страна на ответницата счита, че за него е налице
правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В
съдебно заседание искът се поддържа.
Ответницата Л. В. Ш. с ЕГН **********, от........., в срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК е подала отговор, в който изцяло
оспорва исковете, в подаденото възражение по
заповедното производство се позовава на изтекла
погасителна давност, поради което моли исковете да
бъдат отхвърлени, като и бъдат присъдени направените
разноски.
Трето лице помагач на страната на ищеца - .............., със седалище и
адрес на управление ............., не изразява становище по предявените искове,
представя писмени доказателства, които са приети и приложени по делото.
1
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 5532 по
описа за 2023 г. на СРС, на 31.01.2023 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата, за
цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
04.03.2022 г., по ч.гр. д. № 5532 по описа за 2023 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжницата. Така издадената
заповед била връчена на длъжницата на 03.05.2023 г., като същата в срока по
чл. 414 от ГПК, депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, с
оглед на което на ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ) в относимата му за
спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а
според § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ (обн. ДВ бр.
107/09.12.2003г., отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила за процесния период),
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.
150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които съгласно изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. По делото е представено доказателство – нотариален акт за
продажба на недвижим имот №........... г. на нотариус при Нотариална служба
на СРС, видно от който ответницата е закупила топлоснабдения недвижим
имот на ........ г., поради което съдът счита, че качеството и на потребител на
топлинна енергия е доказано.
2
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност
съдът счита следното: Съобразно трайната съдебна практика вземането на
дружеството представлява периодично плащане по смисъла на ТР № 1 от 2009
г. на ОСГТК. Вземанията за заплащане на потребената топлинна енергия са
периодични – независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически
факт, всяко от тях е самостоятелно и различно от останалите, от което следва,
че предявените от ищеца главни вземания за периода м.05 – 11.2019 г.,
съгласно изричната разпоредба на чл. 111, ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД са
погасени с изтичането на тригодишна давност – последно на 01.01.2023 г.
Доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено след срока на изтичане
на давността – на 31.01.2023 г., съдът счита, че сумите по заповедта за този
период са погасени на осн. чл. 111, ал. 1, б. «в» от ЗЗД. Съгласно приетите и
неоспорени СТЕ и ССчЕ главницата за този период възлиза на сумата в размер
на 215, 97 лева. С оглед горното следва иска за главница за топлинна енергия
да бъде уважен за сумата в размер на 3 337, 33 лева, и отхвърлен за сумата в
размер на 215, 97 лева, като погасен по давност. Изтеклата давност не засяга
сумите за мораторна лихва, тъй като същите се претендират за период с
начална дата 16.10.2020 г., поради което иска следва да бъде изцяло уважен.
Върху главницата следва да бъде присъдена законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед този изход от спора право на разноски има както ищеца, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ищеца е
направил по делото разноски в общ размер на 1 142, 13 лева, както следва: По
заповедното производство по ч.гр. дело № 5532 по описа за 2023 г. на СРС са
направени разноски в размер на 129, 54 лева, от които 79, 54 лева държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. По исковото производство
по настоящото дело ищеца е сторил разноски в размер на 1 012, 59 лева, от
които 112, 59 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП, и 800 лева
депозит за СТЕ и ССчЕ. При общ размер на предявените искове 3 977, 05 лева,
уважената част от тях възлиза на сумата в размер на 3 761, 08 лева, което е 95
%, с оглед което ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата в размер на 1 085, 02 лева. Ответниицата не е представила
доказателства за извършени по делото разноски, поради което такива не и се
3
дължат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Л. В. Ш. с ЕГН
**********, от .........., че дължи на ............ с ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление ..........., представлявано от ............–
изпълнителен директор, сумата в размер на 3 337, 33 лева /три хиляди
триста тридесет и седем лева и тридесет и три стотинки/, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 31.01.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, представляваща главница –
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м.12.2019 г. –
м.04.2022 г., и сумата в размер на 423, 75 лева /четиристотин двадесет и три
лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва за
забава за периода 16.10.2020 г. – 17.01.2023 г., съгласно издадената заповед
за изпълнение № 6957 от 04.03.2023 г. по ч.гр. д. № 5532 по описа за 2023 г. на
СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ..........., със седалище и адрес на
управление .........., представлявано от ............. – изпълнителен директор,
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 153
от ЗЕ против Л. В. Ш. с ЕГН **********, от........... за сумата от 215,
97 лева /двеста и петнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща главница – стойността на незаплатената електрическа енергия
за периода м.05.2019 г. – м.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК – 31.01.2023 г., до окончателното изплащане на задължението,
присъдена със заповед за изпълнение № 6957 от 04.03.2023 г. по ч.гр. д. №
5532 по описа за 2023 г. на СРС, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Л. В. Ш. с ЕГН **********, от........., да заплати на
..........., със седалище и адрес на управление ............,
представлявано от ..............– изпълнителен директор, сумата в размер на
4
1 085, 02 лева /хиляда осемдесет и пет лева и две стотинки/,
представляваща направените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
изчислени съгласно мотивите на настоящото решение досежно разноските.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца –......., със седалище и адрес на управление ...........
Банкова сметка на ищеца:
............
...............
.............
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5