РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Кюстендил, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20251500500201 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба с вх. № 1662/10.02.2025 г.
подадена от Р. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул. „**********“ №** чрез
назначения особен представител адв. М. Д., със съдебен адрес: гр. Д., ул. „******“ №*,
ет.* срещу Решение № 43/23.01.2025 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.
№ 2192/2023 г. по описа на същия съд.
С оспорения съдебен акт е признато за установено по отношение на Р. Г. А., че
дължи на „А1 България" ЕАД следните суми: 594.08 лв. - по Договор № ********* със
системен партиден номер М6269481 - цената на месечни абонаментни такси и
ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период (период на
фактуриране) от 12.01.2022 г. - 28.07.2022 г. съгласно условията на договора,
приложенията към него и Общите условия; 308.25 лв. - неплатени суми за устройства
на изплащане по Договор № ********* със системен партиден номер М6269481, както
следва: Handset А1 Alpha 20 Dark Chrome+PB ТТЕ - с Договор за продажба на
изплащане от 04.01.2021 г.; Handset Sam Galaxy А41 DS Black+PB TTEC - c Договор за
продажба на изплащане от 01.06.2020; 315.75 лв. - по Договор № ********* със
системен партиден номер М6830743 - цената на месечни абонаментни такси и
ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период (период на
фактуриране) от 24.01.2022 г. - 09.08.2022 г. съгласно условията на договора,
приложенията към него и Общите условия; 1 449 лв. - неплатени суми за устройство
на изплащане по Договор № ********* със системен партиден номер М6830743; 1
341.76 лв. - общ размер неустойки; мораторна лихва за периода от 06.02.2022 г. до
1
30.08.2023 г. в общ размер на 522,52 лв., като за разликата до претендираните 524, 18
лв. и за периода от 30.08.2023 г. до 05.10.2023 г. е отхвърлил иска като неоснователен,
ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на образуване на ч. гр. д.
№ 1742/2023 г. на PC – Дупница – 05.10.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Първоинстанционното решение се обжалва в осъдителната част, като се
релевират доводи за неговата неправилност, произтичаща от постановяването му при
нарушение на материалния и процесуалния закон.
Оспорва се като неправилен изводът на районния съд, че в производството е
било безспорно установено сключването на процесния договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги, както и на договорите за продажба на изплащане на
посочените устройства. Сочи се, че ищецът не е доказал, че електронни съобщителни
услуги на претендираната стойност действително са били предоставени на ответника.
Оспорва се материалната доказателствената сила на представените фактури и се
твърди, че не са достатъчни, за да докажат пълно и главно извършено от ответника
потребление в претендираното количество. Предоставянето на договорените услуги не
се установявало и от заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза.
Изложени са съображения и за немотивираност и необоснованост на обжалваното
решение. Въз основа на изложените доводи се поддържа искане за отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне на обективно кумулативно съединените
искови претенции изцяло.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
По делото е постъпила и частна жалба с вх.№3263/18.03.2025 г., подадена от
„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „*******“ № * срещу Определение № 210/19.02.2025 год. на РС - Дупница,
постановено по гр. дело № 2192 от 2023 год.
С обжалваното определение е оставено без уважение искането на ищеца „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за изменение на постановеното решение в частта за разноските, в
частност относно неприсъждането на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Изводът на районен съд за недоказаност на заплащане на
възнаграждението от ищеца се приема за неправилен. Сочи се, че е налице
облигационно правоотношение между търговско дружество „А1 България“ ЕАД и
търговско дружество „*********“ ****, по силата на което „А1 България“ ЕАД, като
възложител е възложило на „**********“ **** да предоставя консултантски услуги в
областта на предсъдебното и съдебното събиране на просрочени вземания от
Абонати/Клиенти на Възложителя по договори за услуги и по продажба на изплащане,
както и предоставянето на други услуги. Акцентира се, че стойността на уговорените
и заплатени адвокатски възнаграждения била за сметка на изпълнителя. Пояснено е, че
договорът с който „А1 България“ ЕАД възлагал на „********“ ЕООД извършването на
консултантски услуги не бил представен с цел запазване на търговска тайна по см. на
Закона за защита на търговската тайна. Именно заради това, в депозираната молба по
чл. 248 ГПК, била цитирана само онази част от него, която била относима и
релевантна към обосноваването на дължимостта на адвокатското възнаграждение. Въз
основа на изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното определение и
присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор по частната жалба от страна на
2
ответника, чрез назначения особен представител адв. М. Д.. Оспорва се
основателността на частната жалба и се моли за потвърждаване на обжалваното
определение.
Въззивната жалба като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване и
отговаряща на изискванията на закона се явява допустимая:
Пред районен съд са били предявени искове с правно основание чл.422, вр. с
чл.415 от ГПК, чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сумите: 1. 594.08 лв. - по договор № *********
със системен партиден номер М6269481 - цената на месечни абонаментни такси и
ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период (период на
фактуриране) от 12.01.2022 г. - 28.07.2022 г. съгласно условията на договора,
приложенията към него и Общите условия; 2. 308.25 лв. - неплатени суми за
устройства на изплащане по договор № ********* със системен партиден номер
М6269481, както следва: Handset А1 Alpha 20 Dark Chrome+PB ТТЕ - с Договор за
продажба на изплащане от 04.01.2021г. Handset Sam Galaxy А41 DS Black+PB TTEC - c
Договор за продажба на изплащане от 01.06.2020; 3. 315.75 лв. - по договор №
********* със системен партиден номер М6830743 - цената на месечни абонаментни
такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период (период на
фактуриране) от 24.01.2022 г. - 09.08.2022 г. съгласно условията на договора,
приложенията към него и Общите условия; 4. 1449 лв. - неплатени суми за устройство
на изплащане по договор №********* със системен партиден номер М6830743; 5.
1341.76 лв. - общ размер неустойки; 6. мораторна лихва в общ размер на 524,18 лв., за
периода от 06.02.2022 г. до 05.10.2023 г.; ведно със законната лихва върху сборната
сума 4008, 84 лв. от датата на образуване на ч. гр. д. № 1742/2023 г. на PC - Дупница
до окончателното изплащане на задължението.
Районен съд е уважил исковете, приемайки, че е налице валидно облигационно
отношение между страните, че ответникът не е заплатил дължимата сума за
потребените услуги, което е довело до предсрочно прекратяване на договора съгласно
т. 54.12. от Общите условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и
абонатите и крайните ползватели на обществени мобилни наземни мрежи на „А1
България“ ЕАД, а това е довело до задължение на въззивника за заплащане на
неустойка при предсрочно прекратяване на договора, тъй като е изрично уговорена
между страните. Отхвърлил е частично иска за мораторна лихва за разликата от 522.52
лв. до 524.18 лв. и за периода от 30.08.2023 г. до 05.10.2023 г. В тази част решението е
влязло в сила като необжалвано.
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на
делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените
доводи и възражения на страните.
При съобразяване с установеното по делото, въззивният съд намира, че
3
преценката на районен съд за съществуване на задължение на ответника за заплащане
на стойността на предоставени електронни съобщителни услуги в размери на 594.08
лв. - по Договор № ********* със системен партиден номер М6269481 и на 315.75 лв.
- по Договор № ********* със системен партиден номер М6830743 е правилна. По
делото пред районен съд е представен Договор № ********* от 04.01.2021 г., два броя
анекси към договора, Приложение № 1 от 04.01.2021 г. и Приложение №1 от
14.01.2021 г., от които се установява, че за срок от две години са активирани мобилни
услуги с различни тарифни планове, както и са предоставени интернет услуги и пакет
домашна телевизия. В посочените документи се съдържат, както подписи на
представител на ищцовото дружество, така и подписи на ответника. Тези подписи не
са оспорени в хода на производството по делото. Следователно между страните е
налице валиден договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, който е
породил правно действие вследствие на което и са възникнали права и задължения за
страните.
Предвид изложеното, съдът намира, че е доказано съществуването на
облигационно правоотношение между страните и че за ответника са възникнали
задължения за заплащане на стойността на предоставените му електонни
съобщителни услуги, която е в общ размер на 909.83 лв. (594.08 лв. - по Договор №
********* със системен партиден номер М6269481 и 315.75 лв. - по Договор №
********* със системен партиден номер М6830743), видно от заключението на
съдебната експертиза.
Дължима е и законната лихва върху посочените суми, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 05.10.2023 г. до окончателното им изплащане.
Настоящият съдебен състав счита, че въззивната жалба е неоснователна по
отношение на сумата в размер на 109.78 лева, представляваща цената на вноските за
изплащане на на устройство по Договор № ********* от 04.01.2021 г. със системен
партиден номер М6269481- Handset А1 Alpha 20 Dark Chrome+PB ТТЕ и за сума в
размер 1 449 лв., представляваща цената на вноски за изплащане на устройство
Договор № ********* от 14.01.2022 г. със системен партиден номер М6830743-
************ ********** ***GB ****.
По отношение на тези устройства са налице валидно сключени договори за
продажба. Договорена е била цената на устройствата, като плащането й е било
разсрочено. Изготвени са погасителни планове за дължими ежемесечни вноски. От
приложените приемо- предавателни протоколи се установява, че апаратите са
предадени на ответника при подписването им. В договорите страните са предвидили,
че собствеността върху апаратите преминава върху купувача при подписването им, т.е
налице са сключени между страните договори за продажба. Следователно за
ответника, като купувач на апаратите, се е породило задължението да заплати
уговорените цени в размерите и сроковете по погасителните планове, които са
неразделна част от договорите. Безспорно се установява, че същият не е изпълнил
задълженията си, поради което те съществуват, а размерът на подлежащите на
заплащане суми са установими от договорите и от съдебната експертиза.
Съдът намира, че въззивната жалба е основателна по отношение на сумата в
размер на 198.47 лева, представляваща цената на вноските за изплащане на на
устройство Handset Sam Galaxy А41 DS Black+PB TTEC - c договор за продажба на
изплащане от 01.06.2020 г., тъй като по делото не се представиха никакви
доказателства, от които да се установява, че посоченият апарат е бил закупен и
4
предоставен на ответника. В тази част решението на районен съд ще се отмени и
предявеният иск за разликата от 109.78 лв. до 315.75 лв. ще се отхвърли.
Дължима върху главницата е и законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 05.10.2023 г. до изплащането й.
Въззивният съд счита, че решението в частта, с която е уважен искът за сумата
от 1 341.76 лв., представляваща общ размер на неустойките, начислени за едностранно
прекратяване на Договор № Договор № ********* за услугите по партиден номер
М6269481 и по партиден номер М6830743 по вина на абоната при условията на чл.
54.12 от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1
към договора е неправилно. Според твърденията на ищеца в общата глобално търсена
сума се включват множество неустоечни задължения, имащи компенсаторен характер,
а именно: неустойки за неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни услуги
в размер на три стандартни месечни такси без ДДС; неустойки, представляващи
отстъпки от цената на месечни абонаментни такси за услуги; неустойки,
представляващи отстъпки от цената на устройствата предоставени на изплащане;
неустойка, представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения.
Всички те възникват при осъществяване на хипотеза, регламентирана в клаузата на
чл.54.12 от Общите условия.
По своята същност уговорката за заплащане на неустойка представлява
договорно съглашение, предвиждащо отговорност на неизправната страна за
обезщетяване на вредите на изправната страна, в резултат на неизпълнението, без да е
нужно да се доказва техния размер. Съглашението за неустойка има акцесорен
характер и възникването на задължението за заплащане на неустойка е обусловено от
изискуемостта на главното задължение.
В настоящия случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че
страните са договорили помежду си за абоната да възникне задължението да заплати
претендираните неустойки в случай, че договорът бъде прекратен преди изтичане на
срока, за който е сключен по причина, която може да му се вмени във вина. Клаузата на
чл. 54.12 от Общи условия, приложима към процесния договор, предвижда, че
договорът на абоната се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай, че
забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124
дена. В настоящия случай по делото се установява, че ответникът е допуснал забава в
плащането на сумите, надхвърляща 124 дни. Предвид посоченото, следва да се
прецени дали договорът е прекратен в хипотезата на чл.54.12 от ОУ и ако е бил
прекратен – дължими ли са предвидените в него неустойки. В тази връзка следва да се
посочи следното:
Правото на страните да развалят един договор е регламентирано от
разпоредбите на чл.87 и ал.88 от ЗЗД. То може да бъде осъществено с предоставянето
на подходящ срок за изпълнение, след изтичането на който договорът ще се счита за
развален. Изключение от това правило е предвидено за определена категория правни
сделки, при които предоставянето на подходящ срок е ненужно, с оглед отпаднала
нужда от изпълнение или невъзможността такова да се осъществи – арг. от чл.87 ал.2
от ЗЗД – изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, то е станало
безполезно или е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Нормата на
чл.87 от ЗЗД е диспозитивна и предвид въведените в позитивното ни договорно право
принципи за свобода на договаряне и автономия на волята страните са свободни да се
отклоняват при създаване на облигационната връзка от законовото правило на чл.87
5
ал.1 от ЗЗД. Възможно е още при договарянето страните да предвидят последиците от
неизпълнението на задълженията си и да уговорят разваляне на договора без даване на
такъв нов подходящ срок за изпълнение.
В настоящия случай, в чл.54.12 от ОУ е уговорено отклонение от общото
правило на чл.87 ал.1 от ЗЗД и при осъществяване на предвидената в тази клауза
хипотеза на забава в плащанията за посочения срок действието на договора следва да
се счита прекратено. Независимо от това обаче въззивният съд счита, че задължения за
заплащането им не съществуват. Предвидено е, че ако договорът се прекрати от
доставчика на мобилните услуги по вина на абоната/потребителя, последният е длъжен
да заплати неустойка, съдържаща оставащите абонаментни вноски до края на срока на
договора и стойността на отстъпките от цената, дължима за предоставените по
договора услуги. Подобна уговорка в полза на абоната/потребител, ако договора се
прекрати по вина на доставчика на мобилните услуги не е предвидена. В този смисъл,
уговорената неустойка в тежест на абоната създава значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на абоната на
мобилната услуга, поради което клаузите следва да се считат за нищожни по смисъла
на чл.146 ал.1 във вр. с чл.143 ал.1 от ЗЗП.
От друга страна, за неустойките, съразмерими със стойността на три стандартни
месечни такси без ДДС, със стойността на предоставени отстъпки от цена на месечни
абонаментни такси и услуги и представляващи обезщетение за обработка на
просрочени задължения съдът счита, че клаузите в договора са неясни. Формално е
посочен начина на изчисляване на дължимите неустойки, но реално и въз основа на
посочените в договорите обстоятелства конкретна преценка за техните размери не би
могла да се извърши. Следователно тези, клаузи са в противоречие и с изискването на
чл.147 ал.1 от ЗЗП, тъй като липсва посочване по ясен, конкретен, достъпен и
разбираем за потребителя начин каква е стойността на стандартна месечна такса без
ДДС по който и да било от договорите, каква е стойността на предоставената отстъпка
от цена на месечна абонаментна такса и/или услуга, нито някъде фигурира посочване
на размер на дължимо обезщетение за обработка на просрочени задължения.
Потребителят е заставен да тълкува волята на по- силната страна в правоотношенията,
за да определи какъв би бил размерът на неустойките, които евентуално би дължал при
прекратяване на договорите, респективно – не би могъл при сключването да прецени и
да вземе аргументирано решение дали този размер не би се явил необосновано
завишен с оглед евентуалните вреди за мобилния оператор.
По отношение на вземанията за неустойки, формирани на база стойността на
предоставени отстъпки от цената на устройствата Handset А1 Alpha 20 Dark
Chrome+PB ТТЕ и ************ ** ********* се констатира, че независимо от
данните в посока за размера на направените отстъпки при закупуването на
устройствата, в клаузите за неустойки няма разписан алгоритъм, по който да се
определя размера на неустойката при частично изпълнение на договора, поради което
и за тези неустойки важи посоченото по-горе, а при лисата на такъв алгоритъм
претенциите се явяват недоказани и произволно определени, без предвидимост за
потребителя какви биха били границите на отговорността му.
Предвид изложеното, съдът счита, че искът за неустойки в общ размер на
1 341.76 лв. е неоснователен.
Основателна е претенцията за заплащане на мораторна лихва, доколкото по
делото се установи, че паричните задължения не са изпълнени в срок. С оглед
6
правилото на чл.162 ГПК дължимата мораторна лихва възлиза на сумата от 511.56 лв.
За периода от 06.02.2022 г. до 30.08.2023 г. За разликата до признатата с обжалваното
решение сума от 522.52 лв. е неоснователна и ще се отхвърли.
В обощение следва да се посочи, че решението в частите, с които са уважени
исковете за сумата 1 341.76 лв. - неустойки, начислени за едностранно прекратяване
на рамковия договор и за сумата 198.47 лева, представляваща цената на вноските за
изплащане на на устройство Handset Sam Galaxy А41 DS Black+PB TTEC - c договор
за продажба на изплащане от 01.06.2020 г. и за сумата над 511.56 лв. до 522.52 лв.
мораторна лихва за периода от 06.02.2022 г. до 30.08.2023 г.е незаконосъобразно и
следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което тези искове се
отхвърлят, а в останалата маст е законосъобразно и следва да се потвърди.
Съдът счита, че подадената от „А1 Бългания“ ЕАД частната жалба е
неоснователна. Съображения:
В заповедно производство е представен Договор за правна защита и съдействие
от 08.09.2023 г., сключен между „********“ **** и Адвокатско дружество „М. и И.“,
по силата на който във връзка с изпълнение на договор от 21.03.2023 г., сключен между
„А1 България“ ЕООД и „********“ **** дружеството се е задължило за заплаща
адвокатското възнаграждение за възложени правни и фактически действия по
предсъдебно и съдебно събиране на вземания от абонати, изразяващо се в процесуално
представтелство по завеждане на заповедни производства срещу 167 физически лица-
длъжници в т.ч. и срещу ответника Р. А.. Приложени са фактура и платежно
нареждане, от които е видно, че сумата по договора е била изплатена на адвокатското
дружество.
Представени са доказателства, от които е видно, че адвокатското
възнаграждение е било заплатено от „******** “****.
В частната жалба се твърди, че между „А1 България“ ЕАД и „********“ ***** е
бил сключен договор, по силата на който на последното е възложено да предоставя
консултански услуги в областта на предсъдебното и съдебното събиране на
просрочени вземания от абонати на „А1 България“ ЕАД. Този договор обаче не е
представен по делото, с твърдението, че се цели запазване на търговска тайна.
Предвид изложеното, съдът намира, че в частната жалба се съдържат само
твърдения, касаещи търговски отношения между двете дружества, но тези твърдения
не са поткрепени с доказателства, установяващи действително наличие на такива.
Няма доказателства, че двете дружества са уговорили, че разноските по заповедните и
съдебните производства да бъдат присъждани на „А1 България“ЕАД, а не на
дружеството, което реално ги е заплатило. Предвид посоченото, съдът намира, че
частната жалба е неоснователна и ще бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото разноските направени пред районен съд следва да се
редуцират като се намалят на 432.36 лв., определени по компесация, а в заповедното
производство с оглед изхода на делото са в размер на 30.61 лв., определени по
компесация.
Предвид обстоятелството, че разноските пред въззивната инстанция не са
направени от „А1 България“ЕАД, съдът намира, че такива не му се следват.
Воден от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 43 от 23.01.2025 г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д.№ 2192/2023 г. по описа на същия съд в частите, в които е
признато за установено, на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Р. Г.
А., ЕГН ********** дължи на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.„******“ №*, сумата 1 341.76 лв. - неустойки,
начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор; сумата 198.47 лева,
представляваща цената на вноските за изплащане на устройство Handset Sam Galaxy
А41 DS Black+PB TTEC - c Договор за продажба на изплащане от 01.06.2020 г. и за
сумата над 511.56 лв. до 522.52 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
06.02.2022 г. до 30.08.2023 г, както и над сумата 432.36 лв., представляваща разноски
за водене на делото пред районен съд и над сумата 30.61 лв., представляваща
разноски направени в заповедното производство. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„*****“ №* срещу Р. Г. А., ЕГН **********
по реда на чл.422 ал.1 от ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл. 92 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че Р.
Г. А., ЕГН ********** дължи на „А1 България“ ЕАД сумата 198.47 лева,
представляваща цената на вноските за изплащане на устройство Handset Sam Galaxy
А41 DS Black+PB TTEC - c Договор за продажба на изплащане от 01.06.2020 г. и за
сумата над 511.56 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.02.2022 г. до
30.08.2023 г., ведно със законната лихва върху посочените по- горе суми от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 17.10.2023г., до окончателното им
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 43 от 23.01.2025 г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д.№ 2192/2023 г. по описа на същия в останалите части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№3263/18.03.2025 г., подадена от
„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „*****“ № * срещу Определение № 210/19.02.2025 год. на РС - Дупница,
постановено по гр. дело № 2192 от 2023 год.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8