Присъда по НОХД №216/2017 на Районен съд - Балчик

П Р И С Ъ Д А

 

№                                                                                                      гр.Балчик                                   

 

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-БАЛЧИК                                          наказателен   състав                                                       

На  седми октомври                           две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание  в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ИГНАТОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:

                             СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: Р.Ц.

                                                                М.П.

Секретар: М. ЕНЕВА

Прокурор: ГАЛИН ГАВРАИЛОВ

като разгледа, докладвано от районен съдия Даниела Игнатова НОХД №  216  по описа на РС-Балчик  за  2017 година 

                        

                                                П Р И С Ъ Д И :

 

          ПРИЗНАВА подсъдимият Н.С.С. - ЕГН **********,***, *****,  ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,  че на 27.12.2013 година в гр.Д., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител и помагач умишлено е подбудил и склонил извършителя Г.В.И. ***, и го е улеснил в извършването на престъплението чрез съвети, разяснения и обещаване за заплащане да състави неистински частни документи: Пълномощно с рег.№ 715 и рег.№ 716 от 27.12.2013 година с упълномощител Й.Г.П. и упълномощен В.Д.Г.; Декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК от името на Й.Г.П. от 27.12.2013 година; Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25 ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от името на Й.Г.П. и ги е употребил пред нотариус П.М. с рег.№ *** на Нотариалната камара, с район на действие, района на Районен съд гр.Д., за да докаже, че съществува право на упълномощаване и деклариране на законовите обстоятелства от името на Й.Г.П. *** с ЕГН ********** за разпореждане с поземлен имот - Нива с площ от 75000 кв.метра с идентификатор - *** по кадастралната карта на землището на ***, ПОРАДИ КОЕТО И НА ОСНОВАНИЕ чл.309, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 и 4, във вр.с чл.26, ал.1, във вр.чл.54 от НК, МУ НАЛАГА  наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, КОЕТО НАКАЗАНИЕ ДА ИЗТЪРПИ ЕФЕКТИВНО ПРИ СТРОГ РЕЖИМ.

ПРИЗНАВА подсъдимият Н.С.С., със снета по-горе самоличност, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 27.12.2013 година в гр.Д., в съучастие като подбудител и помагач умишлено е подбудил и склонил извършителя Г.В.И. ***, и го е улеснил в извършването на престъплението чрез съвети, разяснения и обещаване за заплащане съзнателно да се ползва пред Нотариус П.М. с рег.№*** на Нотариалната камара с район на действие района на Районен съд гр.Д. от неистински официален български документ за самоличност: лична карта №*** на името на Й.Г.П. с ЕГН **********, на която е сменена снимката на титуляра със снимка на Г.В.И. като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност и деянието е извършено с цел имотна облага, ПОРАДИ КОЕТО И НА ОСН. чл.316, във вр. с чл.308, ал.3 т.2, вр.с ал.2, предл.5, във вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.3 и 4, вр.чл.54 от НК,  МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, КОЕТО НАКАЗАНИЕ ДА ИЗТЪРПИ ЕФЕКТИВНО ПРИ СТРОГ РЕЖИМ.

ПРИЗНАВА подсъдимият Н.С.С., със снета по-горе самоличност, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 30.12.2013 година в гр.К., при условията на повторност, в съучастие като подбудител и помагач умишлено е подбудил и склонил извършителя В.Д. *** с ЕГН **********, и го е улеснил в извършването на престъплението чрез съвети, разяснения и обещаване за заплащане и чрез предоставяне на неистински документи: Пълномощно с рег.№ 715 и рег.№ 716 от 27.12.2013г. с упълномощител Й.Г.П. с ЕГН ********** и упълномощен В.Д. ***, с цел да набави за себе си и за него имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Т.Х. ***, че е пълномощник в кръга на неговите пълномощия и е упълномощен да продаде поземлен имот - Нива с площ от 75000 кв.м. с идентификатор-*** по кадастралната карта на землището на *** и че е първи братовчед на бащата на продавача -Й.Г.П. и с това й е причинил имотна вреда в особено големи размери – 123 750 лева и деянието представлява особено тежък случай, ПОРАДИ КОЕТО И НА ОСН. чл.211, във вр.с чл.210, ал.1, т.3, т.4 във вр. с чл.209 ал.1, във вр. с чл.20 ал.3 и 4, вр. чл.54 от НК, МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което наказание да изтърпи ефективно при строг режим.

На осн. чл.23 ал.1 от НК, ПОСТАНОВЯВА подс. Н.С.С., със снета по-горе самоличност, да изтърпи най-тежкото от така наложените наказания, а именно:  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ  ТРИ ГОДИНИ, което наказание да изтърпи ефективно при строг режим.

На осн.чл.68 ал.1 от НК, ПОСТАНОВЯВА подс. Н.С.С., със снета по-горе самоличност, да изтърпи отложеното наказание в размер на  ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, постановено по НОХД № 6/2010 г. в сила от 20.11.2010 г. на РС-К., което да изтърпи ефективно при строг режим.

ПРИЗНАВА  подсъдимият В.Д.Г. с ЕГН **********,***, гражданство-българско, народност - българин, осъждан, средно образование, разведен, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,  че на 30.12.2013 година в гр.К., като извършител, в съучастие с подбудителя и помагача Н.С.С. съзнателно се е ползвал пред Нотариус П.М. с рег.№ *** на Нотариалната камара с район на действие района на Районен съд гр.К. от неистински частен документ: Пълномощно с рег.№ 715 и рег.№ 716 от 27.12.2013г. с упълномощител Й.Г.П. с ЕГН ********** и упълномощен В.Д.Г. да продаде поземлен имот - Нива с площ от 75000 кв.м. с идентификатор *** - по кадастралната карта на землището на ***, като от него за самото му съставяне не може да му се търси наказателна отговорност, ПОРАДИ КОЕТО И НА ОСН. чл.316, във вр. с чл.309, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр.чл.54 от НК, МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което наказание да изтърпи ефективно при строг режим.

ПРИЗНАВА подсъдимият В.Д.Г., със снета по-горе самоличност, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 30.12.2013 година в гр.К., при условията на повторност, като извършител, в съучастие с подбудителя и помагача Н.С.С. - с цел да набави за себе си и за него имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Т.Х. ***, че е пълномощник в кръга на неговото пълномощия и е упълномощен с Пълномощно с рег.№ 715 и рег.№ 716 от 27.12.2013 г. с упълномощител Й.Г.П. с ЕГН ********** и упълномощен В.Д.Г. да продаде поземлен имот - Нива с площ от 75000 кв.м. с идентификатор *** - по кадастралната карта на землището на *** и че е първи братовчед на бащата на продавача Й.Г.П. и с това й е причинил имотна вреда в особено големи размери -123750лева и деянието представлява особено тежък случай, ПОРАДИ КОЕТО И НА ОСН. чл.211, във вр.с чл.210 ал.1, т.3, т.4 във вр. с чл.209 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр.чл.54 от НК, МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което наказание да изтърпи ефективно при строг режим.

На осн. чл.23 ал.1 от НК, ПОСТАНОВЯВА подсъдимият В.Д.Г., със снета по-горе самоличност, да изтърпи най-тежкото от така наложените наказания, а именно:  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, което наказание да изтърпи ефективно при строг режим.

 На осн.чл.68 ал.1 от НК, ПОСТАНОВЯВА подс. В.Д.Г., със снета по-горе самоличност, да изтърпи отложеното наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, постановено по НОХД № 5978/2011 г. в сила от 05.08.2013 г. на РС-Варна, което да изтърпи ефективно при строг режим.

На осн.чл.25 ал.1, във вр.чл.23 ал.1 от НК, ОПРЕДЕЛЯ подсъдимият В.Д.Г., със снета по-горе самоличност, да изтърпи най-тежкото от наказанията постановени по НОХД № 976/2014 г., в сила от 08.07.2015 г. на РС-Варна и наказанието наложено по настоящето дело, а именно: НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, което да изтърпи ефективно, при строг режим.

На осн.чл.59 ал.1 от НК, ЗАЧИТА по отношение на подсъдимия В.Д.Г., със снета по-горе самоличност, времето през което е бил с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, считано от 29.07.2016 г. до 28.03.2017 г.

ПОТВЪРЖДАВА мярката за ЗАБРАНА ЗА НАПУСКАНЕ НА ПРЕДЕЛИТЕ НА Р.БЪЛГАРИЯ по отношение на подсъдимия Н.С.С., със снета по-горе самоличност.

ПОТВЪРЖДАВА мярката за ЗАБРАНА ЗА НАПУСКАНЕ НА ПРЕДЕЛИТЕ НА Р.БЪЛГАРИЯ по отношение на подсъдимия В.Д.Г., със снета по-горе самоличност.

ОСЪЖДА подс. Н.С.С., със снета по-горе самоличност, да заплати на Т.Х. ***, сумата от 61 875 лв., представляваща размера на уважения граждански иск, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА подс.В.Д.Г., със снета по-горе самоличност, да заплати на Т.Х. ***, сумата от 61 875 лв., представляваща размера на уважения граждански иск, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА подс. Н.С.С., със снета по-горе самоличност, да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в полза на държавата по сметка на ВСС, в размер на  2 475 лв.

ОСЪЖДА подс.В.Д.Г., със снета по-горе самоличност, да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в полза на държавата по сметка на ВСС, в размер на 2475 лв.

ОСЪЖДА подсъдимия Н.С.С., със снета по-горе самоличност да заплати по бюджетната сметка на органа на съдебната власт - РС – Балчик, сумата от 5 лева, представляваща държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист!

ОСЪЖДА подсъдимия В.Д.Г., със снета по-горе самоличност да заплати по бюджетната сметка на органа на съдебната власт - РС – Балчик, сумата от 5 лева, представляваща държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист!

На осн.чл.189, ал.3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимият Н.С.С., със снета по-горе самоличност, да заплати по бюджетната сметка на ОП-Д. направените по делото разноски в размер на 361,57  лева.

ОСЪЖДА подсъдимия Н.С.С., със снета по-горе самоличност да заплати по бюджетната сметка на органа на съдебната власт - РС – Балчик, сумата от 5 лева, представляваща държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист!

          На осн.чл.189, ал.3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимият В.Д.Г., със снета по-горе самоличност, да заплати по бюджетната сметка на ОП-Д. направените по делото разноски в размер на 361,57  лева.

ОСЪЖДА подсъдимия В.Д.Г., със снета по-горе самоличност да заплати по бюджетната сметка на органа на съдебната власт - РС – Балчик, сумата от 5 лева, представляваща държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист!

На осн.чл.189, ал.3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимият Н.С.С., със снета по-горе самоличност, да заплати по бюджетната сметка на РС - Балчик направените по делото разноски в размер на 550,12 лева.

ОСЪЖДА подсъдимия Н.С.С., със снета по-горе самоличност да заплати по бюджетната сметка на органа на съдебната власт - РС – Балчик сумата от 5 лева, представляваща държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист!

          На осн.чл.189, ал.3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимият В.Д.Г., със снета по-горе самоличност, да заплати по бюджетната сметка на РС – Балчик направените по делото разноски в размер на 550,12  лева.

ОСЪЖДА подсъдимия В.Д.Г., със снета по-горе самоличност да заплати по бюджетната сметка на органа на съдебната власт РС – Балчик сумата от 5 лева, представляваща държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист!

          ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред Окръжен Съд-Д. в 15-дневен срок, считано от днес.

          На основание чл. 308, ал. 2 от НПК съдът обявява на страните, че мотивите ще бъдат изготвени не по-късно от 60 дни, считано от днес!

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                     

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                 

2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

РАЙОНЕН СЪД-БАЛЧИК                                          наказателен   състав                                                      

На  седми октомври                           две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание  в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ИГНАТОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:

                             СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: Р.Ц.

                                                                М.П.

Секретар: М. ЕНЕВА

Прокурор: ГАЛИН ГАВРАИЛОВ

като разгледа, докладвано от районен съдия Даниела Игнатова НОХД №  216  по описа на РС-Балчик  за  2017 година 

                                     

На осн.чл. 309, ал.1 от НПК съдът счита, че следва да се потвърди взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”  по отношение на подсъдимият В.Д.Г., със снета по-горе самоличност, и затова

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА взетата на ДП мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, по отношение на подсъдимият В.Д.Г., със снета по-горе самоличност.

          Определението подлежи на обжалване или протест пред ОС-Д.  в 7-дневен срок, считано от днес.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                               

2.

                                                                  

 

 

                                                                   СЕКРЕТАР:

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА 260003/7.10.2022г.
ПО НОХД№216/2017г. по описа на РС-Б.

 

Районна прокуратура-Д.,ТО-К. е предявила обвинение с внесен обвинителен акт по отношение на подсъдимият Н.С.С. - ЕГН **********,***, *****,  ЗА ТОВА,  че на 27.12.2013 година в гр.Д., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител и помагач умишлено е подбудил и склонил извършителя Г.В.И. ***, и го е улеснил в извършването на престъплението чрез съвети, разяснения и обещаване за заплащане да състави неистински частни документи: Пълномощно с рег.№ 715 и рег.№ 716 от 27.12.2013 година с упълномощител Й.Г.П. и упълномощен В.Д.Г.; Декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК от името на Й.Г.П. от 27.12.2013 година; Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25 ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от името на Й.Г.П. и ги е употребил пред нотариус П.М. с рег.№ *** на Нотариалната камара, с район на действие, района на Районен съд гр.Д., за да докаже, че съществува право на упълномощаване и деклариране на законовите обстоятелства от името на Й.Г.П. *** с ЕГН ********** за разпореждане с поземлен имот - Нива с площ от 75000 кв.метра с идентификатор - *** по кадастралната карта на землището на ***,-престъпление по  чл.309, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 и 4, във вр.с чл.26, ал.1 от НК,

- за  ТОВА, че на 27.12.2013 година в гр.Д., в съучастие като подбудител и помагач умишлено е подбудил и склонил извършителя Г.В.И. ***, и го е улеснил в извършването на престъплението чрез съвети, разяснения и обещаване за заплащане съзнателно да се ползва пред Нотариус П.М. с рег.№*** на Нотариалната камара с район на действие района на Районен съд гр.Д. от неистински официален български документ за самоличност: лична карта №*** на името на Й.Г.П. с ЕГН **********, на която е сменена снимката на титуляра със снимка на Г.В.И. като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност и деянието е извършено с цел имотна облага-престъпление по чл.316, във вр. с чл.308, ал.3 т.2, вр.с ал.2, предл.5, във вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.3 и 4 от НК

-и за  това, че на 30.12.2013 година в гр.К., при условията на повторност, в съучастие като подбудител и помагач умишлено е подбудил и склонил извършителя В.Д. *** с ЕГН **********, и го е улеснил в извършването на престъплението чрез съвети, разяснения и обещаване за заплащане и чрез предоставяне на неистински документи: Пълномощно с рег.№ 715 и рег.№ 716 от 27.12.2013г. с упълномощител Й.Г.П. с ЕГН ********** и упълномощен В.Д. ***, с цел да набави за себе си и за него имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Т.Х. ***, че е пълномощник в кръга на неговите пълномощия и е упълномощен да продаде поземлен имот - Нива с площ от 75000 кв.м. с идентификатор-*** по кадастралната карта на землището на *** и че е първи братовчед на бащата на продавача -Й.Г.П. и с това й е причинил имотна вреда в особено големи размери – 123 750 лева и деянието представлява особено тежък случай-престъпление  по чл.211, във вр.с чл.210, ал.1, т.3, т.4 във вр. с чл.209 ал.1, във вр. с чл.20 ал.3 и 4 от НК.

По  отношение на подсъдимият В.Д.Г. с ЕГН **********,***, ****, ЗА ТОВА,  че на 30.12.2013 година в гр.К., като извършител, в съучастие с подбудителя и помагача Н.С.С. съзнателно се е ползвал пред Нотариус П.М. с рег.№ *** на Нотариалната камара с район на действие района на Районен съд гр.К. от неистински частен документ: Пълномощно с рег.№ 715 и рег.№ 716 от 27.12.2013г. с упълномощител Й.Г.П. с ЕГН ********** и упълномощен В.Д.Г. да продаде поземлен имот - Нива с площ от 75000 кв.м. с идентификатор *** - по кадастралната карта на землището на ***, като от него за самото му съставяне не може да му се търси наказателна отговорност-престъпление  по  чл.316, във вр. с чл.309, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК,

-ЗА ТОВА, че на 30.12.2013 година в гр.К., при условията на повторност, като извършител, в съучастие с подбудителя и помагача Н.С.С. - с цел да набави за себе си и за него имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Т.Х. ***, че е пълномощник в кръга на неговото пълномощия и е упълномощен с Пълномощно с рег.№ 715 и рег.№ 716 от 27.12.2013 г. с упълномощител Й.Г.П. с ЕГН ********** и упълномощен В.Д.Г. да продаде поземлен имот - Нива с площ от 75000 кв.м. с идентификатор *** - по кадастралната карта на землището на *** и че е първи братовчед на бащата на продавача Й.Г.П. и с това й е причинил имотна вреда в особено големи размери -123750 лева и деянието представлява особено тежък случай-престъпление  по  чл.211, във вр.с чл.210 ал.1, т.3, т.4 във вр. с чл.209 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК.

Представителя на РП-К. поддържа обвинението и пледира по отношение на подсъдимият С. да бъде признат за виновен  по предявеното му обвинение в  престъпление по чл.309,ал.1във вр.с чл.20,ал.3 и ал.4 ,във вр.с чл.26,ал.1от НК наложено наказание лишаване от свобода  за срок от две  години ,за  престъплението  по чл.316,във вр.с чл.308,ал.3,т.2,във вр.с ал.2,предл.5,във вр.с ал.1 ,във вр.с чл.20,ал.3 и ал.4 от НК да бъде наложено наказание в размер на две години лишаване от свобода и  за престъплението по чл.211,във вр.с чл.210,ал.1,т.3 и т.4,във вр.с чл.209,ал.1,във вр.с чл.20,ал.3 и 4 от НК да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години.

Пледира поради това,че деянията по настоящото дело са извършени в изпитателния срок на условна присъда, поради което са налице условията на чл.68 от НК за да бъде преведено в изпълнение това наказание в размер на три години,наложено по НОХД№6/2010г. в сила от 20.11.2010г. на РС-К. .Пледира по отношение на С. да бъде приложена разпоредбата на чл.23 от НК и бъде определено едно общо най-тежко наказание.

По отношение на подсъдимият Г.,представителя на прокуратурата пледира да бъде признат за виновен по предявените му обвинения и му бъде наложено наказание лишаване от свобода за престъплението по  чл.316,във вр.с чл.309,ал.1,във вр.с чл.20,ал.2 от НК за срок от две години ,а за  престъплението по ччл.211,във вр.с чл.210,ал.1,т.т.3 и 4 ,във вр.с чл.209,ал.1,във вр.с чл.20,ал.2 от НК в размер на четири години.

Пледира  определените му наказания да бъдат групирани на осн.чл.23 от НК ,като бъде определено едно общо най-тежко наказание. Поради това че подсъдимият Г. е извършил деянията,предмет на делото в изпитателния срок на условна присъда по НОХД№5978/2011г. ,в сила от 05.08.2013 на РС-В.,пледира да бъде приложена разпоредбата на чл.68,ал.1 от НК и  отложеното наказание в размер на една година и шест месеца да бъде изтърпяно отделно.

По отношение на подс.Г. пледира да бъде зачетено времето през което последният е бил с МНО “Задържане под стража“

Пледира  съдът да се произнесе по въпроса за наложената забрана на подсъдимите да напускат пределите на Република България.

Пледира за  уважаване на предявеният граждански иск,както и на подсъдимите да  бъдат възложени направените по делото разноски.

По делото в качеството на граждански ищец и частен обвинител е конституирана Т.Х.И..Предявен е граждански иск в размер на 123750,00лева за причинени  имуществени  вреди  от деянието  по чл.211,във вр.с чл.210,във вр.с чл.209 от НК,който иск е предявен считано от датата на деянието до окончателното изплащане.

В това си качество пострадалата в хода на съдебното производство се представлява от адв.И. от АК-В.Търново.

Адв.И. поддържа както предявеният граждански иск.Пледира за уважаване  на  гражданският иск  и за възлагане  на разноските.

Адв.И. поддържа и предявеното по отношение на подсъдимите обвинение и моли съдът да ги признае за виновни по тях.

По отношение  размера на  наказанието  пледира съдът да  съобрази  факта,че от датата  на  деянията  до  постановяване  на  присъдата е изминал период от девет години.

Подсъдимият Н.С.С.  не се  признава за виновен дава обяснения по  обвинението.Твърди,че  процесната лична карта    е била дадена на св.Г.И. от св.М.С..Подсъдимият не е з-наел че  фалшива.Пак по молба  на св.С. се е обадил на  нотариус М. ***  за  да  изготви пълтномощното.като  самото  то  било  носено от М.С. заедно  с 2бр.декларации,които  последният му  дал непосредствено  преди  срещата  с нотариуса.Също  така твърди ,че  св.М.С. му  е  дал пари за да плати  таксите при  нотариус М..Отново св.М.С. искал подсъдимият да  го  запознае  с ъс св.Г.И..Дори  в обясненията си  твърди,че след като приключили при нотариуса Г.  дал документите  на М..Твърди,че пари  от сделката не е получавал,нито за изготвяне на пълномощното.По повод изпратеният до подс.Г. пощенски превод за сумата от 30,00лева посочва че не го е изпращал той ,както и че нито текста нито подписите са полагани от него.

В последната дума дадена му от съда ,заявява,че не се признава за виновен.Относно нотариус М. заявява,че с Г. е  излязъл от там и  документите Г.  ги  бил дал на  св.М.С.,който по-късно ги бил дал на св.Д.А..Твърди че не е присъствал нито на сделка нито пари от нея е взимал.

По отношение на подсъдимият мярка за неотклонение не е била взета.

Спрямо него е била наложена забрана да напуска пределите на Република България.

В с.з. и в досъдебното производство подс.С. се е представлявал от адв.Й.Д. ***.

В хода по прения,адв.Д. пледира подзащитният му да бъде признат за невиновен ,навеждайки доводи,че обвинението се крепи единствено на показанията на св.г.И.,на св.М.С. и  на показанията на  нотариус М..

По предявеното обвинение по чл.211 от НК пледира, че подзащитният му е привлечен под наказателна отговорност като съучастник подбудител и помагач на подс.Г. с когото никога не се са познавали и до образуване на ДП не са се и  виждали.Липсват доказателства между тях да е имало контакт за уговорка да извършат престъпление с цел придобиване на имотна облага.поради това моли съдът да признае подзащитният му за невиновен,поради това че не е придобил имотна облага от сделка,за която не е знаел ,както и че не е действал в съучасТие с другият подсъдим,с когото никога не са се виждали.

По отношение на другите две обвинения моли съдът да вземе предвид по-горните му доводи.

Пледира гражданският иск да бъде отхвърлен.

Подсъдимият В. Д. Г. не се признава за виновен по предявените му обвинения.Дава обяснения по обвиненията.Твърди,че не е  бягал от отговорност.При цялото си процесуално поведение твърди,че не е знаел за това че пълномощното не е подписано от истинският собственик на земята.Изрично е поискал от нотариус м.  да провери дали процесното пълномощно е редовно и при утвърдителен отговор е била изповядана сделката.Твърди,че  с Т.И. не се познава ,не е провеждал разговор с нея,сделката е била уговорена между нея и баща й и Д.А..Не отрича да е взел парите от сделката, но твърди че последните ги е дал на Д.А.,от което той е получил комисионна от три хиляди лева.Според твърдяното от подсъдимият парите  Д.  А. е трябвало да даде парите на св.И.Ч..Бил е „комисионер“ при  сделката,така както е била  и Д.А..Твърди че е бил въведен в заблуждение.

Подсъдимият Г. в с.з. се представлява от служебен защитник,упълномощен още в ДП ,а именно адв.М.Д. ***,макар че на ДП е имал ангажиран такъв-адв.С. от АК-В.,от когото се е отказал още на ДП.

Поради  неявяването на адв.Д. ,станало причина за неоснователно отлагане на делото ,съдът назначи резервен защитник на подс.Г. ,а  именно адв.А. ***,който от момента на назначаването до приключване  на делото е присъствал в с.з.но не е изразявал становище,т.к. процесуалното представителство на подсъдимият продължи да се осъществява от адв.Д..

В последната дума,дадена му от съда заявява,че е невинен и е бил въведен в заблуждение от И.Ч..Отишъл е в гр.К. за да си вземе комисионната от  три хиляди лева.Бил се представил с лицето си ,с личната си карта без да се крие,без да бяга.С подс.Н.С. не се е познавал,запознал се на делото.

Спрямо подсъдимият Г. в ДП  е била взета мярка за неотклонение Задържане под стража ,в последствие е била заменена с Подписка.

По отношение на подъсдимият е наложена в ДП и мярка-Забрана да напуска пределите на Република България.

Адв.Д. в хода по прения пледира подзащитният й да бъде признат също за невиновен по предявените му обвинения.Посочва,че у подзащитният й липсва умисъл за фалшиво пълномощно и използавнето му пред нотариус с цел имотна облага и въвеждане у Т.И. в заблуждение.Многократно е питал нотариус м. относно редовността на това пълномощно ,на което му било отговорено “да“.Пледира че подзащитният й не е осъществил престъплението в съучастие с подс.С.,т.к.с него до момента на провеждане на очна ставка пред орган по разследването не са се познавали и там се видели за пръв път.

          Съдът въз основа на доказателствата по делото прие за установено средното:

Свидетелят Й.Г.П. бил собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на ***,представляващ земеделска земя с обща площ  от 75дка.

Имота бил дарен от дядо му -Й.П. Кралев с Нотариален акт за дарение на поземлен имот ****на Нотариус Й.П. в гр.К..

Въпросната нива е била отдадена под аренда в Кооперация А.* в *** като рентата се получавала от бабата на свидетеля Й. Г.П.-В.Х.К..

От показанията на св.П. ,дадени в хода както на ДП така и на с.следствие се установява,че много преди тези събития е имал оферти от непознати за него лица да продаде процесната земя,които е отхвърлил. Категорично заявява,че не е имал никакво намерение да продава земята си.

Дори  твърди,че  оригинала на нотариалният акт се е намирал при баба му.Този  факт се потвърждава и от показанията на св.Ж.,която споделйки  на  бабата  на П. за продажбата ,последната  била  много учудена,споделяйки  че  оригиналът на НА е бил при  нея.В с.з.св.П. заявява,че  дори не  се е  имал за собственик на земята ,въпреки  НА.

Когато последната разбирайки,от св.Я.Ж.-касиер в Кооперация  А.П. в с.Б. ,че  внук й Й. е продал земята била много учудена  именно поради това,че оригиналният акт се е намирал при нея.Последната позвънила   по телефона на П.,от която той разбрал че поземления имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на ***-дарен от дядо му е бил продаден.Бил много учуден и уверил баба си , че не е продавал земята.Твърди,че баба му била много разстроена ,за което още същият ден отишъл в с.Б. ,заедно  със своят дядо  по  майчина линия ,където я уверил че  той не е продавал земята.

За целта на следващия ден извършил проверка в служба по вписванията в гр.К. ,където разбрал, че имота е продаден с  Нотариален акт **** на Нотариус М.,***.В НА било записано,че собственика на земята се представлявал от пълномощник- подсъдимият В.Д.Г., който от своя страна е продал земята на св.Т.Х.И., за сумата от 93750,00лв.

Св.П. бил шокиран ,не познавал никое от лицата участвали по сделката,още повече че самият той нито е правил пълномощно ,нито познава пълномощника по сделката и най -вече,че никога не е имал намерение да продава тази земя.

Свидетелят е категоричен че  личната си карта не е губил или сменял, нито я е давал на някого,още  повече  във вр.с извършване на сделка за покупко-продажба на имота му.

По  делото е установено,че бабата на св.П.,В.К. изключително много се разстроила и изненадала от факта, че земята е продадена ,в следствие на което  на 30.01.2014г.починала.

Разбирайки  за  извършената сделка и това че той не е давал съгласието си,на 20.01.2014г., Й.П. подал жалба в прокуратурата.

В следствие на тази жалба било образувано ДП №8/2014г. по описа на ОСлО при ОП-Д..

В средата на месец ноември 2013г.,подсъдимият Н.С.С. потърсил св. Г.В.И..***,като на срещата присъствал и св. М.Н.С.. Св.С. останал на масата  а ,подс. С. и   св.И. седнали на друга маса  където разговаряли.Подс.С. предложил на И. да се яви пред нотариус и да подпише документи.

Подсъдимият С. поискал от И. два броя снимки за изготвяне на лична карта.

При  една от последващите  срещи  св.И. дал на  подсъдимият С. 2бр.снимки за лична  карта.Последният обяснил че  св.И. че  снимките са необходими за изготвяне на фалшива лична карта. С тази  лична карта св.И. трябвало  да  се  представи  пред нотариуса и да  подпише  документи от името на Й.Г.П..

Подс.С. разполагал с копие от нотариалният акт,на който имало подпис на лицето Й.Г.П..

Подс.С. накарал св.И. на  един празен лист да направи подписа на  Й.П.,което и св.И. направил.

Междувременно подс.С. позвънил на нотариус М. ,когото познавал от извършването на нотариални действия от преди и по попитал дали е възможно на 27.12.2013г. да завери пълномощно и 2бр. декларация по ДОПК и декларация по ЗННД.

Св.М. твърди,че бил потърсен от номер №***** ,дори  този  номер бил въведен в неговият телефон и след като отговорил на обаждането ,отсреща му се представил именно  като Н.С..Нотариуса  нямал намерение  да работи  през този период но  поради  това че обещал да  извърши нотариални  действия  на своя позната се съгласил да  направи  такива и  на  С..

След обаждането  подс.С. отишъл в кантората на нотариуса ,като му оставил друг телефонен номер за връзка,  а именно  ***** .

На 27.12.2013г. подсъдимият С. се обадил на св.И. и му  съобщил,че трябва да се яви при  нотариус  П.М. ***.

Срещнали  се   в близост до кантората на нотариуса.Подс.С. бил със св.М.С. ,с неговата кола,тъмно синя на цвят -М. бил зад волана.На срещата подсъдимият С. дал на св.И. лична карта със снимката на И.,  но изписано името на Й.Г.П..

При нотариус М.  св.И. влязъл заедно с подсъдимият С.,св.С. останал в автомобила си.Пълномощното  и двата броя декларации които  св.И. трябвало да подпише  били  в подс.С..

Подс.С. дал пълномощното на нотариуса който го проверил ,след което го прочел. Подс.С. представил на нотариуса  подготвени  и двете декларации  по образец за сделката -продажба на ниви.

Свид.М. проверил данните в Информационна система на МВР. Установил, че личната карта е валидна, с данните посочени в нея, а снимката отговаряла на лицето, което било пред него .В информационната система на МВР до която нотариуса имал достъп нямало публикувана снимка на лицето ,на което е личната карта.

Св.М. заяви,че дори е прегледал данните от личната карта с лупа и според него всичко било в ред.

Когато св.И. трябвало да го подпише видял,че пълномощното е със съдържание че Й.Г.П. упълномощава В.Д.Г..

Подсъдимият С. заявил пред нотариуса , че  В.Д.Г. е  братовчед на Й.П..Св.И. се представил на нотариуса  под името Й.Г.П..След като нотариуса прочел пълномощното  св.И. написал трите  имена на Й.Г.П.  и се  подписал „с подписа“ на Й.Г.П.-пълномощно №715 №716/27.12.2013г.

С това пълномощно Й.П. упълномощавал подсъдимия В.Д.П. да се разпорежда и продаде поземлен имот - Нива с площ от 75000кв.м. с идентификатор - ***** по кадастралната карта на землището на ***.

Нотариус М. направил опит да въведе в системата на нотариусите изготвеното пълномощно но поради технически проблем не успял.

От С. и И. разбрал,че сделката ще бъде извършвана при нотариус М. *** ,като за целта св.М.  направил опит да се свържи първо с нотариус П. а след това и с нотариус М. но не отговорил никой.

По  късно се свързал с М. и го уведомил че е заверил пълномощното.

При нотариус М. били  съставени  още  Декларация по чл.264 от ДОПК от името на Й.Г.П.,подписани от св.И. от 27.12.2013г.,декларация за гражданство по чл.25,ал.8 от ЗННД от името на Й.Г.П.  от 27.12.2013г.

След като документите били изготвени и заверени от нотариуса подс.С. заплатил съответните такси ,взел документите и след като със И. излезли от кантората  навън,И. върнал на подс.С. личната карта.Навън подс.С. бил чакан от св.С. в колата,която св.И. определя като малка и тъмна  на цвят.

Навън подс.С. дал на св.И. 150 лева за свършеното.След няколко дни, Н.С. предал на Г.И. още 450 лева, за пълномощното пред нотариус М., съгласно уговорката им.

В хода на делото е било извършено разпознаване по снимки от които е видно ,че св.М. не е разпознал снимката на св.Й.Г.П.,като лицето явило се в кантората му в гр.Д. и представило се за него.

Видно от проведеното разпознаване по снимки и с подс.В.Д.Г. ,св.М. също не го е разпознал.

Разпитан в с.з.св.М. бе категоричен че не познава подс.Г.,но познава подс.С.,потвърди,че  не  познава и  лицето Й.П..Дори  при  проведената  помежду им очна  ставка  в с.з. св.м. бе категоричен че  не  познава св.П..

Това е така т.к.подс.Г. категорично по делото бе установено,че при нотариус М. не е ходил и не е изготвял пълномощно и документи.

В същото време от приложените по делото справки от предприятията предоставящи електронни съобщителни услуги  е видно,че в процесният период подс.С. е ползвал мобилен телефон с номер №***** а св.М.С. мобилен телефон с номер №*****.

От показанията на св.И. и от проведените очни ставки,разпознаване по снимки както в хода на ДП ,така и при проведеното съдебно следствие се установи,че  последният не познава подс.Г. и никога преди  процеса  не  го е виждал.

Твърди обаче,  че  с подс.С. се познават  от продажбата на негова земя в с.К. през 2005-2006г.от тогава от време на време се срещали в гр.Д..

В процесният период св.И. сочи,че  подс.С. му  е звънял от тел.№*****,както и от скрити номера.

На 11.03.2014г.свидителят нотариус М.,***, видял подс.С. да върви заедно  с човека ,с който се явил при него и се представил с неистинската лична карта на Й. Г.П..Виждайки  нотариуса  подс.С. побягнал ,а св.М. веднага уведомил правозащитните органи.

От показанията на св.И. се  установява,че на 11.03.2014г. се срещнал с подс.С. на която разбрал ,че бил разпознат от нотариуса и го търси полиция,като малко след като се  разделили  бил задържан.

От назначената и изготвена комплексна графическа и портретна експертиза №15,се  установява ,че пълномощно, нотариално заверено с рег.№ 715 и 716 от 27.12.2013г. на нотариус П.М., подписа на упълномощител и изписани три имена „Й.Г.П." не са изпълнени от Й.Г.П. с ЕГН-**********; Декларация по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност с рег.№ 717/27.12.2013г., подписа за декларатор и изписаните три имена „Й.Г.П." не са изпълнени от Й.Г.П. с ЕГН-**********; Декларация по чл.264, ал.1 от Данъчно-осигурителния кодекс с рег.№ 718/27.12.2013г., подписа за декларатор и изписаните три имена „Й.Г.П." не са изпълнени от Й.Г.П. с ЕГН-**********. ,като подписите за упълномощител в пълномощното и за декларатор в двете декларации, както и изписаните три имена „Й.Г.П." са изпълнение от Г.В.Г. с ЕГН-**********.

На снимката в лична карта № *** с вписано в нея името на Й.Г.П. , не е заснето лицето Й.Г.П., ЕГН-**********. ,а  е заснето лицето Г.В.И. с ЕГН-**********.

Същевременно през 2013 година, свидетелката Д.К.А.-М. притежавала агенция за недвижими имоти в град К..

В края на месец ноември - началото на месец декември 2013г.,според твърденията и, в офиса й се явило лице, което се представило за Й.Г.П., който заявил, че искал да продаде имот в ***. С него  била й баба му ,която  св.А.  твърди че  познава  ,казвала се  Варвара.Дори  в с.з.прави  описание  на  последната .Уговорката им била да представи копие на нотариален акт.Седмица по-късно, лицето предоставило копие на нотариален акт на 75 дка земеделски земи, като определил цена от 1700 лева за декар. Св.А. твърди,че  Й. е търсел от номер №****.

Св.П. при проведената по между им очна ставка категорично отрича такива срещи да са се състояли.Освен това посочва изрично че баба му е била трудно подвижна ,дори нейният брат й е купувал хляб а до гр.К. ходела ,само ако има нужда да се снабди с продукти които в с.Б. няма.

Дори  изрази  съжаление че  в офиса  си  нямала камера  която да  потвърдила  този  факт.Същото изрази и  св.П.,който категорично заяви,че не познава св.А. и  никога не и  е предлагал да посредничи за продажбата на земята му в с.Б. а и не  само.

От представените по делото писмени справки от предприятията предоставящи мобилни съобщения и услуги се установява,че св.Й.Г.П.  е ползвал мобилен номер с №**** и стационарен  №****.Последното бе потвърдено от него и в с.з.

Следва да бъде посочено,че  нито едно от лицата протичащи по делото не е установено да е ползвало посоченият от А. мобилен номер.

За целта ,св.Д.А.-М. започнала да търси купувач на земите.

Свързала се с Агенция за недвижими имоти „Л. **"ЕООД-град Д., със собственици св.В.И. и съпруга й ,св.Л.И.,на  когото предложила земята за продажба.

Св.И. се  познавала със св.Х.И.,с когото имали договорни отношения покрай управлението му на Доминион Грейн. С него и друг път са извършвали сделки по покупко-продажба на имоти.

За целта  позвънила на Х.И. ***, от когото както бе посочено по-горе знаела,че търси да закупи имот.Последният приел да закупи земята за дъщеря си - Т.Х.И., но  поискал по ниска от обявената цена . След разговор между св.Д.А.-М. и свид.В.И. била постигната договореност за цената, а именно  сумата  от 1675,00лева.

По повод на предстоящата сделка относно покупко-продажбата на земята, свид.Д.А.-М. депозирала Заявление за тежести до Службата по вписванията към Агенция по вписванията- гр.К. с вх.№ 1996/11.12.2013г. Платила чрез превод от банковата си сметка на 20.12.2013г. държавна такса за удостоверяване на тежести.

На 27.12.2013г. извършила превод отново от личната си банкова сметка ***-К. Държавна такса за препис.

Около Коледните празници по телефона й се обадило лицето, представило се за Й.Г.П.. Същия й заявил, че му се налага да пътува за М. .Св.П. й заявил,че повода да пътува за там е настъпилата смърт на майка му.Заявил,че на сделката щял да присъства пълномощник-братовчед на баща му.

Уговорили се свид. А.-М. да плати дължимите държавни такси за изготвяне на документи от нейната банкова сметка,***.

Св. А.-М. му заявила, че покупко-продажбата на земеделската земя ще бъде на 30.12.2013г. в 9:00ч. при нотариус М. *** и ще чака в офиса си пълномощника.

Предварително била уговорила датата и часа на сделката с нотариус М..

От назначената и изготвена комплексна графическа и портретна експертиза №15 , съгласно  което заключение  от представените документи,приложени към делото  - Заявление за тежести до Служба по вписванията към Агенция по вписванията гр.К., вх.№ 1996/11.12.2013г. попълването му и подписа след текста „С уважение"; Вносна бележка за платена такса в СИБАНК, клон Д. от 20.12.2013г.-подписа в графа „Подпис/наредител; Вносна бележка за платена такса в СИБАНК, клон Д. от 27.12.2013г.-подписа в графа „Подпис/наредител; Искане от Й.Г. *** от 20.12.2013г. за издаване на Удостоверение за данъчна оценка на имот- попълването му и подписа в графа „Подпис" са изпълнени от Д.К.А.-М. с  ЕГН-**********.

Именно в деня на сделката А. пратила подс.Г. да вземе процесните документи,факт който се потвърждава от експертите,че в графата подпис на получател е положен от подс.Г..

На 19.12.2013г. подс.Н.С. помолил свид.М.С. да подаде заявление в  службата по ГКК в град Д. относно изготвяне на скица за поземлен имот № *** от името на Й.Г.П. и да  плати  сумата от 45,00лева.За издаването на скицата заплатил със собствени средства които  след това подс.С. му върнал .

Св.С. отишъл до гр.Д.,подал заявление и платил таксата за издаване на скица от личната си банкова сметка.*** ,като саморъчно написал че я  получава.

 Предал скицата на подс.Н.С..От подс.С. разбрал че скицата е необходима за сделка.Очевидно процесната скица,подс.С. е предал на св.А.,макар последната да не заява това,но  и не отрича че при нотариус М. е носила всички необходими за сделката документи.

Св.С. в с.з. заяви че от 2005-2006г. не  притежава СУМПС,но карал без книжка автомобила на зет си ,като се движел в гр.К. и  пътувал до гр.Д..Категоричен е че не  си е позволявал да кара до гр.В. и там с автомобила не е ходил. През процесният период автомобила който ,управлявал бил Ф.П. ,син на цвят,с четири врати,с търновска регистрация.С него няколко пъти е водил до  гр.Д.,подс.С.,с когото  по  него  време  били приятели.Към момента  твърди че  не са приятели ,т.к.подсъдимият му дължал пари и постоянно  го  лъжел че ще ги върне.

Твърди,че  подс.С. се е срещал с мъж когото не познавал,бил по -нисък,в с.з. твърди че това е св.И.,с когото разговаряли извън колата.

На 27.12.2013г. св.М.С. бил в кафене в гр.К. с Н.С.С.,най-вероятно това се е случило след връщането им от нотариус М. . Под предлог ,че подс.Н.С. поради  това че нямал пари  а  се  налагало  да  изпрати  пари  го помолил да изпрати сумата от 15,00 лева на лицето В.Д.Г. ***. Н.С. го помолил да изпрати парите с указание „до поискване". Не знаел за какво ги изпраща тези пари, но изпълнил молбата на Н.С. т.к.били приятели .Парите изпратил от името на Н.С. защото именно той го бил помолил чрез „Български пощи"ЕАД .

 В същото време ,от доказателствата по делото се установява,че на същата дата подс. С. е изпратил сумата от 30,00 лева на подс.Г.. Парите били изпратени   с разписка  №**** на  БП .

Този  факт в с.з. бе оспорен от подс.С.,който бе  категоричен че такава сума пари не е изпращал не е попълвал процесната разписка,както и подписа положен под нея не е негов.твърди,че нямало причина  поради  която да  изпраща тази сума ,т.к.тогава не познавал подс.в.Д.Г..

Това негово твърдение бе оборено от назначените по делото Съдебно-графически експертизи,чийто заключения недвусмислено и категорично вещите лица заявиха пред съда ,че подписа в процесната разписка е на  подс.С..В действителност се установи,че почерка не е негов и не би могло да е негов,предвид факта,че разписката ,очевидно и за това у съда няма съмнение ,е била  попълнена от пощенският служител в гр.К..

На 27.12.2013г.,най-вероятно преди по пощата да бъдат изпратени пари до подс.Г. ,св.С. отново закарал Н.С. ***,където  последния се срещнал с мъжа от предишните дни.Колата била спряна  в близост до нотариус.Св.С. останал в автомобила, а подс.С. и непознаният мъж,който в с.з. св.С. разпознава св.И. влезли при нотариуса.След известно време двамата излезли и се разделили.

Следва да бъде посочено,че от заключението на Съдебно - графическа експертиза -Протокол 15, се установява,че подписа на изпращащ сумата от  15,00лева е положен от  М.Н.С. ,а подписа на получил ,както сумата от 15,00лева така и тази от 30,00лева  е на  подс. В.Д.Г..

В началото на месец декември 2013г. неустановени по делото лица,се свързали  с подс.В.Д.Г. *** по повод на явяването на последния пред нотариус за продажба на земеделска земя.Подс.Г. не разполагал с пари, бил безработен, и се съгласил да се яви като пълномощник по сделката. Тъй като нямал пари и чрез пощенски записи на 27.12.2013г. подс.В.Г. получил от подс.Н.С. сумата от 30,00 лева и от св.М.С. сумата от 15,00 лева.

В проведеното съдебно следствие подс.Г. твърди, че св.И.Ч. е било лицето което го е свързало с Д.А..Срещата се провела във ФКС-В.,на която присъствал св.М.,св.С. и трето  лице което не  познава.Следва да бъде посочено,че тези твърдения на подсъдимия многократно променяни не се установиха категорично дори и след проведените в с.з.очни ставки със сочените лица.

Установи,се ча на  тази среща  му било обяснена ролята  му в сделката,а именно пълномощник на собственика.Последният твърди че не е  знаел,че  пълномощното е фалшиво.Трябвали  са  му  пари  да  отиде до  гр.К.,за  която цел е трябвало  чрез пощенски запис до  поискване да получи пари  ,което и било сторено.

С получените пари, подс.В.Г. ***. ,където  подал заявление за издаване на препис на нотариален акт до Служба по вписванията с вх.№ 1290/27.12.2013г., което получил .Получил и Удостоверение за данъчна оценка за имота. .От заключението  на изготвената графическа експертиза се установява че  подписа на получател и текста изписан върху заявлението за издаване на препис от НА е положен и изготвен от подс.Г..Видно от приложените в кориците документи подс.Г. ги е получил като пълномощник.

Св.А. твърди,че  след като получила обаждане от собственика на земята Й.П. обаждане,с което последният и заявил че на сделката ще се представлява от роднина на неговия баща ,като за датата и часа на сделката последният щял да го уведоми.

В същото време след като подс.Г. взел горните документи ,твърди,че  същите веднага предал на св.А.,носейки й ги в кантората в гр.К..Също така подсъдимият твърди,че с помощта на А. е  посещавал институциите ,т.к.той до него момент не познавал града.

Така на  30.12.2013г. подс.В.Г. се явил в кантората на св.А. *** ,и в качеството си на пълномощник се отишли в кантората на нотариус М.,***. На тази дата св. А. твърди, че се запознала с подс.Г..

 При нотариус М. били купувачите на земята - св. Т.Х.И.  ,баща й св.Х.И., заедно със св.В.И. и съпруга й  св.Л.И..

 Едва при нотариус М. разбрали, че продавача на земите ще се представлява чрез пълномощник - подс.В.Д.Г.. Нотариус М. се  опитал да се свърже с нотариус П.М. относно регистрираното пълномощно в град Д.,т.к.при  направена от него проверка в системата установил че последното не е регистрирано.Едва след новогодишните празници се свързал с нотариус М. , потвърдил нотариално регистрирано пълномощно с рег.№ 715 и 716 от 27.12.2013г.Независимо  от това нотариус М. преценил  пълномощното е редовно и  изповядал сделката.

По банков път от банка А. св.Т.Х. превела сумата от 93 750,00лева за закупуването на земеделската земя по банковата сметка на пълномощника по сделката- подс.В.Г. в Банка У. ,видно от банково извлечение ,приложено в кориците на делото,за което от наблюдаващият делото прокурор е било изискано от РС-К.,да бъде  разкрита банкова тайна.Каквато РС-К. с Определение №14/2014г. е издал.От последната се установява,че непосредствено след превеждането на сумата ,подс.Г. е изтеглил от сумата от 73750,00лева от банковата си сметка в У. Б. на 30.12.2013г.Останалата сума ,на 04.01.2014г. е била изтеглена от сметката на подс.Г. в размер на 9000,00лева от самия него а останалата сума 10640,00 е била изтеглена от сметката на Г. ,чрез използвано пълномощно дадено от него на св.Д.  А. съответно на 02.01.2014г. и на 03.01.2014г.

Отделно от тази сума, за покупката на земята свид.Х.И. платил в брой 30 000,00 лева на пълномощника- подс.В.Г., за което била подписана разписка.Последната в оригинал е приложена в кориците на делото,след представянето  й от адв.И.,задължен за това  от съда.

Подс.В.Г. лично приел парите в плик и прибрал в джоба си, без да ги брои, което направило впечатление на свидетеля. На предаването присъствала и св.Д.А.. В нотариалния акт за покупко-продажба на поземлен имот **** е  вписана сумата за покупка на земята, а именно 93 750,00 лева, която сума била платена по банков път на пълномощника от продавача. Тук следва да бъде посочено,че  от страните  не се  спори  за това че сумата от 123 750,00 лева е платена  изцяло от Т.И.,като последната е била преведена в банковата й сметка в банка А. от баща й Х.И.,представляваща заявената продажна цена на имота.

Пред всички свидетели, присъстващи на сделката и пред свидетелката А.-М., подсъдимия Г. се представил като братовчед на бащата на собственика на имота, а в последствие и поддържал това твърдение  и пред всички останалите свидетели.

От показанията на нотариус П.Д.М.,*** в Нотариалната камара се установява,  че бегло си спомня за сделката, т.к.не бил физиономист. Относно пълномощното посочва,че последното не било въведено в системата за което направил опит да се свърже с нотариуса.Към момента не могъл ,което станало след новогодишните празници. Посочва, че относно продавача на земите е гарантирала св.Д.К.А.-М.. Към момента на изповядване на сделката, не е имало основание тя да не бъде изповядана.

От назначената и изготвена комплексна графическа и портретна експертиза №15 се установява,че в представените документи - Разписка от В.Д.Г. за получена от Т.Х.И. сумата от 30 000,00/тридесет хиляди/ лева-подписа за получател и изписаните имена „В.Д.Г." под него са изписани от подс. В.Д.Г. с ЕГН- **********. Следва да се посочи че факта на получаването на както на сумата от 30000,00лева,така и превеждането на останалата сума на подс.Г. не се спори нито от него нито от св.И. и баща й св.И..С оглед на което съдът приема,че сумата която Т.И. е превела и дала на подс. Г. за закупуване на земята е в размер на 123750,00лева.

Във връзка със сделката, е било образувано гражданско дело №42/2014г.по описа на PC-К. с ищец Й.Г.П. и ответник Т.Х.И..с                      Решение № 43/12.05.2015г.влязло в сила на 16.06.2015г.се признава за установено по отношение на П., че Т.И. не е собственик на поземлен имот Нива с площ от 75000кв.м. с идентификатор -***** по кадастралната карта на землището на ***.

Така установената фактическа обстановка е предмет на оспорване от подсъдимите.

Подс.В.Г. не се признава за виновен, дава обяснения.Последните  имат множество противоречия  спрямо събраните доказателства по делото. Обясненията му са в насока, че самият той е бил подведен-излъган и че не е знаел за извършваните престъпления. Може да се направи извод,че прави опити да прехвърли вината на други лица,които въпреки проведените разпити ,очни ставки в с.з.не успяха да потвърдят тезите му ,че е бил подведен от тях.Останаха недоказани и твърденията му относно участието на св.М.С. в осъществяване на процесното деяние.

Първоначално подс.Г.  разказва, че през декември месец 2013г. негов познат И.Ч. *** предложил да се яви пред нотариус с пълномощно и да продаде земи, като след получаване на сумата от продажбата, Г. щял да получи сумата от три хиляди лева за това, че се е явил като пълномощник по сделката. Подс.В.Г. знаел за И.Ч., че е бил осъждан, но се съгласил,т.к.към него момент имал голяма нужда от пари. Предоставил личните си данни за изготвяне на пълномощно.

На 27.12.2013г. получил чрез пощенски запис сумата от 30,00 лева, за да пътува до град К.. В гр.К. бил посрещнат непознат мъж, който го отвел в офиса на св.Д.А.. На същата дата, чрез св.А. ***,службата по Кадастър и Данъчна служба, документите във връзка с предстоящата продажба на земите.

Било му  казано че сделката ще  се извърши  при нотариус на 30.12.2013г.на която дата пристигнал в гр.К. и отишъл в офиса на св.А.,която го чакала с готови документи. Заедно  с нея отишли  при нотариус М. ***.Там били купувачите ,двама непознати за него лица.Твърди,че  водил със себе си познат който бил направил запис от събитията при нотариуса .До даване ход на съдебните прения това лице не бе идентифицирано от подсъдимият и за съда остана неустановено,вкл. и това дали е изготвил или не запис. подс.Г. получил от купувачите на земите в брой 30 хиляди лева,които не броил а направо прибрал в джобовете си.Парите били сложени в жълт плик. По банков път му били преведени от купувачите сумата от около 90 хиляди лева, от които той изтеглил още същия ден от Банка „У"-клон К. около 75000. В Банка „А."-клон К. подс.Г. е категоричен, че не е бил с купувачите на земите, когато е бил извършен превода на парите. Остатъка от 20 хиляди лева по банковата му сметка, според подс.Г., св.А. му била казала да отиде в град С. и от там да ги изтегли, като ги предаде на непознат за него мъж. Така и бил направил ,като пътувал до С. с автобус.

На 02.01.2014г. подс.Г. *** и изтеглил десет хиляди лева и ги предал на непознатия за него мъж. Останалата сума следвало да изтегли на следващият ден,но при опит да изтегли останалата сума от продажбата на земята в град С. се оказало, че парите са изтеглени на предния ден в град Б., чрез пълномощно рег.№2763/30.12.2013г. на нотарис М. дадено от последния на друго лице-св.Д.Д..

Сочените от подсъдимият Г. факти  бяха  съпоставени посредством извършване на очни ставки между него,св.Ч.,св.С.,св.М.,П.,св.А.,св.И..

От тях може да се направи извод,че  св.Ч. и М. се познават с подс.Г. и тримата са от гр.В..Провеждали са среща във ФКС на която св.Ч. дал сумата от 400,00лева на подсъдимият във вр.с извършване на сделки ,но категорично не се установи да имат участие в процесната такава.От проведените очни ставки бе установено че св.С. не е присъствал на такава среща както твърди не само подс.Г. но и подс.С., но не е бил и св.И. нито св.П..

От всички събрани доказателства по делото и изготвените Експертизи е видно, че неистинския официален български документ за самоличност - лична карта на името на Й.Г.П. /собственика на земите/, на която е подменена снимката на П., е със снимката на св.Г.В.И..

 По повод на твърденията на подс.Г.,*** от 29.12.2013г. до 31.12.2013г. и е отседнал в хотел, бе постановено на полицейските органи на РУП- К. за извършване на проверка.От справката приложена в кориците на делото се установява, че такова лице не е било регистрирано в действащите хотели в град К.. Не се потвърдиха твърденията на подс.Г., че Ч. го е запознал с Д.К..

Проведена бе и очна ставка между св.Ч. и св.С.,***,по повод твърденията на подс.Г. че И.Ч. е бил в К. именно да подготви детайлите около сделката,вкл.че и на 30.12.2013г. е бил в К.  и е отседнал в хотела на С..Резултата от нея показа,че двамата не се позават,макар че подс.С. също заяви че както Ч.,така и  С. се познават помежду си.Т.к. Ч. много пъти е отсядал в хотела.Посещавал е много пъти и К. ,във вр.със сделки и фалшиви пълномощни и лични карти,св.Ч. именно с това се занимавал.

От проведената очна ставка между подс. Г. и св.Г.И. се  установява , никога не са се виждали,до срещата им във вр.с образуваното наказателно дело пред съда, не са се срещали в град В. по повод на изготвяне на пълномощното, с което са продадени земите.

От проведена очна ставка между подс.Г. и свид.Д.А. може да се направи извод,че двамата се познават. Също така се установи,че подс. е  посещавал гр.К..При това  посещение,съгласно участието му в деянието е следвало да вземе процесните документи от Служба по вписвания-К.,за което й е подписал документи - „Заявление за издаване на препис на нотариален акт" до Служба по вписванията към Агенция по вписванията гр.К. вх.№ 1290/27.12.2013г.-попълването му и подписа след текста „С уважение" са попълнени от самия него  ,„Разписка" от В.Д.Г. за получено Удостоверение за данъчна оценка на имота с дата 20.12.2013г.-изписаните три имена и ЕГН „В.Д.Г., **********, с текста „като упълномощител" и подписа в графа „Подпис"също  са попълнени отново от него.

Разпитано в с.з. вещото лице бе категорично относно изследвания текст и подписа са положени от подс.Г..

Св.Д.А. категорично заяви в  с.з. че познава подсъдимият от сделката на 30.12.2013г. но с него преди това не се е срещала.Същата знаела,че в деня на сделката ще се яви пълномощник на собственика,негов братовчед,т.к.на него спешно се налагало да пътува до М. поради смъртта на майка му.Потвърждава,че  пълномощника е подс.Г..Последният е следвало след изтегляне на парите от банката да й даде процента комисионна,но т.к.след сделката подсъдимият не се явил ,такава не получила.От своя страна подс.Г. твърди,че именно  на Д.А. е дал парите след като ги е изтеглил от своята банкова сметка ***  ,а  от тях  тя му е дала три хиляди лева комисионна ,така както е била уговорката му за пълномощник и посредник както той се определя.

Като очевиден и  основен организатор и идеен изпълнител на сложната противоправна дейност се явява подс.Н.С.С..Същият е лицето което се обажда по телефона на нотариус М. ***,относно посещение за изготвяне на пълномощно.За целта  неколкократно се среща със св.И. ***,с когото се познават от 2005-2006г. по повод продажба на наследствена земя на последния в с.К..При  проведените  срещи именно подс.С. е този който предоставя на св.И. лист хартия и копие нотариален акт,за да може И. да научи подписа на Й.Г.П.,който да положи след това пред нотариуса.В деня на изготвяне на пълномощните в гр.Д. воден с колата на св.С. отива в гр.Д.,среща се със св.И. и  двамата заедно отиват при нотариус.Св.И. ,а и  св.М. са категорични в показанията си,че  личната карта е била представена от подс.С.,и последният е носел подготвени  2бр.декларация -по ДОПК и ЗННД,които  след като нотариус М. ги  е проверил ,дал на св.И. да  подпише  и след това заверил.

Св.И. е категоричен в показанията  си  че  таксите  при  нотариуса са били  платени  от подс.С., факт който се установи и от показанията на св.М..Отново  категоричен в показанията си ,св.И. твърди,че след като излезли от кантората на  нотарис М. дал на подс.С. личната карта.Св.И. е категоричен,че  именно  подс.С. му е казал че  личната карта е  фалшива , а  пълномощното необходимо за сделка която може и  да не се  случи.Св.И. твърди,че  св.С. не е присъствал в кантората на нотариус М. *** а е останал отвън в колата  си  тъмна на цвят.Очевидно показанията му са правдиви и съпоставени с показанията на св. М. дават на съда да направи извод че не са лишени от истинност и достоверност.Св.М. дори  е категоричен че първо бил потърсен по телефона от лице което се е представило за Н.С. ,именно това лице е влязло при  него  дори му е дал новият си тел.номер завършващ на ***.При  него е влязъл със св.И. ,представил се за  Й.П..Св.М. заяви че  подс. Му бил познат от други  срещи  и  го  търсил от телефон посочвайки  номера му  и  който номер видно от приложените справки  от мобилни  оператори  в този период е бил собственост и се е  ползвал от подс.С..

По отношение на  приложения в делото разписка под №**** от 27.12.2013г.за сумата от 30,00 лева с подател Н. Станев С.,безспорно второто му  име очевидно е сгрешено при  изготвяне на  известието от пощенския служител но се установи също така от всички изготвени СГЕ,вкл.и  повторно петорна такава,че подписът в  разписката  е положен от подс.С. .Установи се   и друг факт ,че  св.С. е бил помолен от подс.С. да изпрати  сумата от 15,00 по БП т.к.не разполагал с пари с опция до поискване от В.Д.Г. .и двете  суми  получени  от подс.Г. .от горното съдът прави извод,че  подс.С. е знаел на кого и за какво се изпращат парите ,дори и визуално двамата никога да не са се срещали.

Показанията  на св.И. ,тези  на св.М. и  на  С.,писмените доказателства разписка под №**** от 27.12.2013г.за сумата от 30,00 лева доказват участието на подс.С. в процесното деяние .Съдът дава вяра  на  тези показания ,т.к.по  същността  си те  кореспондират и с писмените  такива а и с цялата  прието  по-горе от съда фактология.Отделно показанията на св.С. и   И. съпоставени с показанията  на св.М.,изготвените пълномощни,подписани  декларация и използвана лична карта,дават основание на съда да приеме,че  последните  не  са лишени от логика и правдивост.Св.И.,макар по делото в предходен негов етап да  е бил в друго  процесуално качество  следва да се  довери на показанията му  именно защото  същият е поел своята отговорност,участието си  в деянието за  което и му е било  наложено  наказание,което е търпял със всички за това последствия. Следва да  бъде посочено че  св.И. е  последователен в показанията си  дори  и относно това,че  С. му  се  обаждал няколко  пъти след срещата при нотариус с въпроса дали не е търсен от полицията,в деня преди  И. да бъде задържан двамата са били видяни от св.М. и виждайки  последният подс.С. е избягална която  последният му  съобщил че  М. го бил разпознал и че  го  търси  полиция,малко след което  и това станало  факт,дават ясното относно това ,че  подс.С. много добре е знаел  в какво  участва. Св.С. е бил приятел на подс.С. ,същият дори и пред съда  заяви че се  познават с Н. от деца,израстнали  са заедно ,но  с времето  поради това че  подс.С.,дължи  пари  на  С. не поддържат отношения.св.С. е категоричен че е водил подс.С. ***.2013г.,паркирал е колата  си  пред кантората  на нотариус,но не е влизал при  нотариуса  нито е носил документи ,няма нищо общо нито с изготвянето на личната карта ,нито с полномощното.Следва да бъде посочено че през призмата на събраните доказателства ,обясненията на подсъдимите за участие на св.С. в процесните деяния не доказаха. Доказателствата сочени по-горе са основание съдът да  направи обоснован извод,че  подс.С.  е лицето, което е измислило схемата, намерило съучастници и умишлено ги подбудил и склонил подс.Г. , чрез обещание за заплащане с което го е мотивирал да участва в задружната престъпна дейност.Подсъдимият също така и ги е подпомогнал, като е улеснил извършването на умишленото престъпление, чрез съвети и разяснения, като е разпределил ролите между съучастниците, дал инструкции как протича процедурата при нотариуса, набавил и накарал Г.В.И. да научи данните на Й.П., за да може убедително да се представи като него.Набавил е неистинска лична карта и я е дал на св.И., за да заблудят нотариуса М., а след това я прибрал.Подбудил и подпомогнал и другия съучастник В.Г., с обещания за заплащане, както и чрез съвети и разяснения относно вида на процедурата и какви документи следва да бъдат набавени, изпратил му е пари, с пощенски запис за да участва в сделката.

От събраните по делото доказателства може да се направи обоснован и доказан извод, че цялостната престъпна дейност на Подсъдимия С. е била осъществена с крайната цел да набави за себе си имотна облага.Именно за постигането на тази цел, С. организира и дирижира поведението на всички останали обвиняеми и на действията на част от свидетелите.

Намерението на С. след като си е осигурил нотариален акт и неистинско пълномощно е да си осигури купувач, да го въведе в заблуждение че е пълномощник на собственика и да продаде имота като набави за себе си имотна облага.

Съгласно съдебната практика на ВКС  за формата на вината се съди не по обясненията на дееца а по неговите действия.С това принципно положение  се отнася и до преценката дали е налице общност на умисъла при съучастие.С действията  по  изготвяне на пълномощното  и 2бр.декларации  именно подс.С. е този  който  след като пълномощното и декларациите са били заверени от нотариуса е  получил документите,заплатил е таксите на нотариуса и лично е прибрал върнатата от св.И. лична карта носеща имената на Й.Г.П. с изображение на снимката Г.В.И..

Именно изготвеното пълномощно е дало повод подс.Г. да се представи като пълномощник на собственика на земята пред купувачите и нотариус М.,което е дало от своя страна основание последният да изповяда сделката, а Т.И.  да заплати договорената сума.

Разгледани в своята логическа последователност тези действия  недвусмислено показват ,че в съзнанието на подсъдимите  са били формирани ясни представи относно деянията.

Подсъдимите са целели  да създадат невярна представа у всяко едно от лицата участвали първо в съставянето и по скоро във заверката на пълномощното и използването на личната карта и потвърждението от страна на И. пред нотариуса че именно той е Й.Г.П.,при изповядването на сделката ,на които да бъде представено пълномощното от подс.Г., че  именно  той е лицето упълномощено от действителният собственик за да изрази от името на последния съгласие за разпореждане с имота.Въз основа на горните обстоятелства лицето което е придобило пък правото на собственост  пък се е разпоредило със свое имущество-пари в полза на подс.Г..

Конкретно за престъплението по чл.309,ал.1 от НК което е двуактно престъпление за наличието на съизвършителство не е необходимо  всеки един от дейците  да участва непременно  и в двата акта на изпълнителното деяние .Достатъчно е  да са  си разпределили ролите,така че всеки да участва поне в един от тях.Така подс. С. е участвал в подбуждане и склоняване  подс.Г. , чрез обещание за заплащане с което го е мотивирал да участва в задружната престъпна дейност.Подсъдимият също така и ги е подпомогнал, като е улеснил извършването на умишленото престъпление, чрез съвети и разяснения, като е разпределил ролите между съучастниците, дал инструкции как протича процедурата при нотариуса, набавил и накарал Г.В.И. да научи данните на Й.П., за да може убедително да се представи като него.Набавил е неистинска лична карта и я е дал на св.И., за да заблудят нотариуса М., а след това я прибрал.Подбудил и подпомогнал и другия съучастник В.Г., с обещания за заплащане, както и чрез съвети и разяснения относно вида на процедурата и какви документи следва да бъдат набавени, изпратил му е пари, с пощенски запис за да участва в сделката.

От своя страна поради това че  е  само  използвал пълномощното и  няма участие в организирането на случилите с събития се явява и  само  съучастник в деянието.

Именно  във вр.с доказване  участието на  подс.С. в процесното деяние, по искане на наблюдаващия прокурор от 18.11.2014 год., съгласувано ОП-Д. е направено искане за използване на специални разузнавателни средства/СРС /№ RB 421105- 001-07/КРП/30-997, на основание чл. 15 от ЗСРС. Председателят на ОС- Д. е издал разрешения per.RB401015-001-08/17-48 от 18.11.2014г. по регистъра на ОП-Д. за използване на специално разузнавателно средство и оперативни способи съгласно подслушване на телефонна комуникация чрез използване на технически средства и съответните продължения на срока за прилагането им и съответното разрешение за това от Председателя на ОС-Д. /Том.11 -Секретен намиращ се в ОС-Д./. Резултатите от приложените СРС са материализирани в протоколи рег.№ 42-ДЧ-40 и № 42-ДЧ-55/30.08.2015г. за изготвяне на явни веществени доказателствени средства- том9 от ДП.

Предвид получени ВДС в ОСлО-Д. /явни, том 9/ е разпитана в качеството на свидетел З.С.А. ***, ползвала мобилен номер ***. Св.А. заявява, че Н.С.С. й казал по телефона, че през 2013г. около новата година заедно с Д.А. направили фалшива сделка, от която получили сто хиляди лева. Н.С. й обяснил, че били изготвили фалшиви документи.В с.з. Разпитана св.А.  заявява,че  в действителност подс.С. й е обяснявал че  Д.А.  му е задължена ,във вр.със сделка от 2013г.

Проведен е разпит на свидетел на П.Ц.Р.- хазяйка на Н.С. и ползваща мобилен номер ***.Свид.П.Р. разказва подробно за продажба на недвижим имот, за която Н.С.С. й е помогнал, за да „избегнат" другите наследници. За това деяние, П.Р. ***. Р. не знае за разследвания случай - продажбата в с.-Б., но знае, че Н.С. се е срещал с Г.В.И. *** през зимата на 2013г.Също  така по повод воденото срещу нея ДП ,по което е било образувано НОХД и е била призната за виновна  твърди,че  не си  спомня  какво е казала  в ДП но  при  прочитане на показанията  й  потвърди,че  това  което е казала  било вярно.

От анализа на някой от разговорите на подсъдимия С. /л.11, л.25, л.30, л.77, л.78, л.79, л.80,л.391 и др. от ТОМ -9,може да бъде направен косвен извод, че подсъдимия С. знае и е участвал в измамата, обект на настоящото производство и парично се е облагодетелствал от това.

Следва да  бъде  посочено,че при използване  на СРС оперативните способи  на подслушване  на телефона  на  подс.С. не са допуснати  процесуални нарушения за  прилагането им.Спазени са  изискванията на  процесуалния закон чл.172 и сл. От НПК ,касаят разследване  на посочените в чл.172,ал.1 от НПК престъпления.Разрешението е дадено от компетентен орган на базата на надлежни  искания и за законноустановен срок,поради  което  и  получените резултати от използването им данни се ползваха при  постановеният съдебен акт ,разбира  се при  условията  на  чл.177 и сл. От НПК,регламентиращ използването на тяхната  доказателствена сила,посочени по-горе.

Обясненията на подс.Г. и  на подс.С., отрицанието им в участие  в вменените им престъпления, по изготвянето на пълномощното,изпращането на пощенски запис,използването на неистинскиет документ за самоличност с данните на Й.П. и изобразена на снимка  Г.  И. ,използването на пълномощното се  противопоставят едни на други  ,сочат на различни ,взаимно изключващи  се  обстоятелства,като на преден план изпъква стремежът им за прикриване на достоверност.

Цялостните  обяснения  на  подс.Г.  макар и с известни  моменти  на противоречие ,в своето основно съдържание разкриват важни и относими към предмета на доказване детайли,които  съпоставени  с останалия доказателствен материал -явяването в службата по вписвания в гр.К.,от където е  получил удостоверение  тежести и препис от НА ,в данъчна служба при Община-К.,явяването му и присъствието в деня на сделката и  изповядването й пред нотариус.Получаване  на сумата от 30000,00 лева,дадени  му от св.Х.И. в жълт плик и прибирането им в джоба му.Превеждане и получаване по негова сметка на сумата от 93750,00лева .Тегленето на сумата от 93750,00 лева от банковата си сметка в У  и изтеглянето на сумата от 9000,00 лева в гр.С.,а останалата от 10640,00лева    от упълномощеното лице Д.  Д. ,за което е образувано ДП ,водено в РП-Д.,ТО-Б./служебно известно на съда-спряно/, сочат на достоверност.Следва да се  посочи,че  Д. в с.з.категорично заяви че  не  си спомня нищо около тегленето на  процесната сума пари от клон на У в гр.Б..Твърди че по  него време  имал много проблеми  поради което му липсват спомени за случки и събития.

Използването на личната карта,явяването на подс.С. заедно със св.И. пред нотариус ,подписването на пълномощно от последния , както и  2бр.декларации по ДОПК и  ЗННД,връщането на личната карта след това от св.И. на подс.С.,заплащането на нотариалните такси,изпращането на пощенски запис до подс.Г. в гр.В. с опция до поискване за сумата от 30,00лева,всички за които  се отнасят единствено до това Г.,в качеството си на пълномощник на собственика да се разпореди с недвижимият имот в  с.Б., черпят своите  източници  от паказанията на св.С.,И. ,М.,показанията на св.Т.И.,Х.И.,св.М.,Д.А.,св.В.И.  и  Л.И.,св.Й.П., извършените множество разпознавания по фотоснимки,така и от писмените доказателства,ВДС-том 9 от ДП,изготвените съдебно графологични експертизи, приброщени към делото по реда на чл.283 от НПК .

Посочените свидетели  детайлно изясняват  фактите относими към участието на подсъдимите в процесните деяния.

Така   как Й.П. не е   имал намерението да продава земята,как и при  какви обстоятелства е било изготвено пълномощното ,с което подс.Г.   ,в качеството си на пълномощник е   извършил разпоредителната сделка, начина по който е била намерена агенция за недвижими имоти Лотос 2004 -Д. от Д.А. ,на  които е предложила земята ,а от своя страна  агенцията е предложила земята  на Хр.И. и  дъщеря му  Т. , желанието  им да я закупят.Начина по който са били подготвени документите необходими за изповядване на сделката  и това  че  Д.А.  е подала съответните заявления ,за които от своята банкова сметка ***,получени след това от подс.Г.,а св.С. по молба на подс.С. е подал заявление за скица в АГКК-Д.  и отново по негова молба е  изпратил пощенски запис чрез БП до гр.В.,с опция до поискване за подс.Г.,с какво кола е водил подс.С. *** и изобщо посещенията в гр.Д.,вкл. и на 27.12.2013г. когато е спрял в близост до кантората на нотариус при който подс.С. е отишъл.  

Показанията на  свидетелите   в своята  цялост са  последователни ,логични  ,вътрешно  непротиворечиви ,взаимно  се  допълват и кореспондират със събраните  писмени доказателства.

В малката си  част показанията  на св.А. ,Г.И. имат  известни противоречия ,но в цялостен аспект на възприетите  от съда факти са несъстоятелни.Така показанията на св.А.,че  желанието за продажба на земята са излизли от св.Й.П. ,именно  той й е оставил копие от документите за земята,категорично  се  опровергаха от показанията на Й.П.,който бе  категоричен че  не познава  Д.А. и  никога  нито  й е носил документи  нито  е ходил при нея  с цел продажбата  на тази  земя,както и  че не е имал намерението да я продава.В тази връзка е  и постановеното от РС-К. Решение с което  са  признали за установено  по отношение  на Т.И. че не е  собственик на процесният имот и са  приели,като са обявили  изготвеният НА за  недействителен в условията на  нищожност.

По отношение    на  показанията на  св.Г.И. че  при  една от срещите си   с подс.С. и св.С. ***,където неизвестно за делото лице му  дали лист хартия и копие от личната карта на Й.П. за да имитира  подписа  на последния,се опровергават от събраните  по делото доказателства  за  провеждането й,вкл.се опроверга и присъствието на св.С. на нея.

За намерението  на  подсъдимите  се съди  по тяхното поведение.Цялата верига  от действия на  подсъдимите е последователна и съзнатено насочена  към създаването на невярна представя ,както у св.М. и М.,така  и у пострадалата,както  във вр.с изготвянето  на  пълномощно,използването на неистинскиия документ лична  карта на името на Й.П. със снимка  на Г.И.,изповядването  на сделката  посредством изготвеното  пълномощно и  явяването на Г. в това  си качеството,представяйки   го  за  роднина  на собственика са целели  да  създадат тази невярна представа  и  се стигне  до  нейната  цел а именно   изповядване  на сделка  пред нотариус и  получаването на облагата  в  размер на 123750,00лева.

Осъществяване на сложната схема с намиране на жертвата, която притежава подходящ имот, намирането на съучастници, включване на двама нотариуси при противозаконната дейност, участието на брокери на недвижими имоти при изповядването на сделката говори за трайно изградена антиобществена насоченост на дейците и за висока обществена опасност на деянието, като изпълнение и като замисъл, което по изключително тежък начин засяга обществените отношения при функционирането на държавата по защита на правата на гражданите, по отношение на защита на собствеността им.

Освен това е било тежко нарушено и общественото доверие в правовия ред, както и в нотариалното производство, чрез използване на съставени  неистински документи.

Всичко това показва дързостта на извършителите и абсолютното им пренебрежение към обществото и законността.

В конкретния случай неистинския частен документ-Пълномощно Пълномощно с рег.№715 и рег.№716 от 27.12.2013 година с упълномощител Й.Г.П. и упълномощен В.Д.Г. е спомогнал за въвеждане в заблуждение, че е налице представителна власт, за да се сключи договора по който се плаща като у адресата на заблудата се формират неверни представи за гражданско-правните релевантни обстоятелства от значение за осъществяване на имущественото разпореждане, а като последица от това имуществено разпореждане се стига до имотна вреда за него самия.

Следва да бъде взета предвид и голямата обществена опасност на дейците съобразно техните лоши характеристични данни, така и за тяхното съдебно минало.И двамата подсъдими са осъждани.

В.Г. е осъждан двукратно за измами, като настоящото деяние се явява извършено в изпитатален срок .

Подсъдимият Н.С.С. е осъждан 6 пъти-за обсебване, документни престъпления, за подбудителство за лъжесвидетелстване, измами и документни престъпления, като настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на присъда по НОХД № 35/2010Г.на РС-К..

С деятелността си, обвиняемите са осъществили от обективна и субективна страна, престъпленията в които са обвинени.

Като очевиден, основен организатор и идеен изпълнител на сложната противоправна дейност се явява подсъдимия Н.С.С..Това това е лицето, което е измислило схемата, намерило съучастници и умишлено ги подбудил и склонил останалите обвиняеми, чрез обещание за заплащане с което ги е мотивирал да участват в задружната престъпна дейност.Подсъдимият също така и ги е подпомогнал, като е улеснил извършването на умишленото престъпление, чрез съвети и разяснения, като е разпределил ролите между съучастниците, дал инструкции как протича процедурата при нотариуса, набавил и накарал Г.В.И. да научи данните на Й.П., за да може убедително да се представи като него.Набавил е неистинска лична карта и я е дал на св.И., за да заблудят нотариуса М., а след това я прибрал.Подбудил и подпомогнал и другия съучастник В.Г., с обещания за заплащане, както и чрез съвети и разяснения относно вида на процедурата и какви документи следва да бъдат набавени, изпратил му е пари, с пощенски запис за да участва в сделката.

От събраните по делото доказателства може да се направи обоснован и доказан извод, че цялостната престъпна дейност на Подсъдимия С. е била осъществена с крайната цел да набави за себе си имотна облага.Именно за постигането на тази цел, С. организира и дирижира поведението на всички останали обвиняеми и на действията на част от свидетелите.

Намерението на С., след като си е осигурил нотариален акт и неистинско пълномощно е да си осигури купувач, да го въведе в заблуждение че е пълномощник на собственика и да продаде имота като набави за себе си имотна облага.

Всички горе -изтъкнати до момента обстоятелства от фактическа страна, както и събраните по делото доказателства образуват една стройна логическа система, добре отговаряща на разкрилата се фактическа обстановка и на доказателствата по делото извеждат на един единствен извод относно вината на конкретните обвиняеми и на доказаността на повдигнатите обвинения.

Изготвяне  на  пълномощното и  най-вече неговото подписване  в населено място,различно от това в което собственика П. живее  а и различно от местонахождението на имота въобще,според съда е част от изпълнението на замисъла на подсъдимите и осуетява възможността както на нотариусите  така и на собственика да могат да се досетят  за действителните им намерения,респ.да се противопостяват на извършването на деянието.

Знанието  на  подс.С.,за  това  как работи  нотариус М. *** и че именно при  него изготвянето на пълномощното,чрез представяне на  неистинската лична  карта  може да се осъществи ,както и  факта,че  такава сделка не би могла да „мине“,както той  твърди,при  едни други нотариуси в гр.К./спр.ВДС ,том-9 приложен към делото/,от друга страна поведението на подс.Г. при  нотариус М.  за изричното му настояване  за  проверка  на  пълномощното,с цел да избегне умисъла относно знанието му че пълномощното е неистинско са все  действия целящи да заблудят другите участници и са повлияли  на волята им да извършат действия на разпореждане с имот,за  който изначало  действителният собственик не  е имал намерението да се разпорежда .

Съпричастността и активността в престъпният акт на всеки един от двамата подсъдими безспорно се установява от събраните по делото доказателства.

От всички събраните по делото доказателства,от съпоставянето на показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите,от приложените към  делото писмени  доказателства и изготвени  съдебно графични  експертизи,за  чиито заключения  съдът приема,че  е в съответствие с разпоредбата  на чл.152-154 от НПК и  не  съществува съмнение относно достоверността,обективността  и обосноваността им ,се  налага еднозначен извод ,че е  налице  измама,т.к.измамливите  действия  на подсъдимите  са повлияли  както бе  посочено  по-горе  на волята  на  пострадалата,поставяйки  я в ситуация  да  приеме че  пълномощника действа  от името  на  действителния собственик ,в следствие на което  последния извършва действия на разпореждане и пострадалата да бъде въведена в заблуждение а това ,в следствие на което й е причинена  вреда  и в който случай ако  не бе  извършено заблуждението  ,последната би могла  да не бъде въведена.

Имотната вреда покрива обективните и субективните критерии  на престъплението по чл.211 от НК, а именно  измама  в особено големи размери,представляваща особено тежък случай.

Безспорно имотната вреда причинена на Т.И. е в размер на 123750,00лева,безспорно следва да се квалифицира като особено тежък случай .

Имотната вреда надхвърля двукратно 140 пъти минималната работна заплата за страната ,при минимална такава за страната за периода от 310,00лева,Съгласно ТР №1/1998Г. на ВКС.

На следващо място за да е съставомерно деянието е необходимо наличието  на  още един кумулативно даден признак ,а именно  да е особено тежък случай.

Деянието  разкрива изключително висока степен на обществена опасност,разкрива и изключително висока  степен на обществена опасност и  на  подсъдимите.

За да се квалифицира  случаят като особено тежък е необходимо извършеното деяние с оглед обективните си елементи да надхвърля  обикновения случай от същото престъпление,т.е. да е с изключително висока степен на обществена опасност да е извършено от деец с такава степен на обществена опасност и с висока степен на вина.

При определянето на случая като особено тежък е необходимо  всички тези обстоятелства да се преценяват в тяхната взаимна връзка и значение а не поотделно и изолирано.

Както бе посочено намирането на жертва която притежава недвижим имот ,намирането на съучастници ,участието на двама нотариуси,участие на фирма за недвижими имоти говори за изградена противообществена насоченост на подсъдимите говори за висока степен на обществена опасност изградена е сложна схема  като замисъл и изпълнение ,която  по  изключително  тежък начин е засегнал обществените отношения при функционирането на държавата по защита на собствеността и правата на гражданите.

Нарушено  е общественото доверие в правовия ред ,отчасти и в нотариалното производство,чрез използванено не неистински документи.

Ползваната лична карта,посредством която  Г. В. И. се е представил пред нотариус М. *** на 27.12.2013г. не е  приложена в кориците  на делото.От показанията  на  св.И. се  установи,че след изготвяне  на пълномощните,попълване  на Декларация  по ДОПК и ЗННД пред нотариус М. и излизането на двамата от кантората му е дал последната на подс.С..По  делото  не е установен кой е изготвил процесната лична карта.С нея подс.С. е склонил и подбудил  сега-св.И. като  му  е предоставил последната ,обяснил му е че  същата следва  да  се ползва пред нотариус М. *** , че въз основа на  нея последният следва  да се представи като Й.П. и използвайки  последната  да  се  яви пред нотариуса и  представяйки се за  П. да  подпише  пълномощно.За целта  е обещал на  И. пари,знаейки че последният се нуждае от тях.

Личната карта е  неистински  официален документ за самоличност.Неистински защото  на нея е  придаден вид че  е издадена от надлежен орган-ОД на МВР-Д. ,на  името  на  Й.Г.П.,но  на  снимката не  фигурира лицето П. а  е снимано  лицето  Г.В.И..Отделно  за  изготвянето  на  тази лична  карта  именно  подс.С. е поискал от св.И. да  му даде  2бр.снимки  ,като му е обяснил,че  същите са  необходими  за  изготвянето  на такава лична карта.

Лична  карта  е документ по  смисъла на  закона  и  то официален.Тя  се  издава  от орган с властнически правомощия и служи за  идентифициране на лицето  с посочените  в нея  симка и  данни  за  раждане и местоживеене,дата  на  издаване ,орган на издаване,с преправено съдържание,а именно  с подмяната  на снимката  на  правоимащият да  я  ползва Й.П. със снимката на Г.И.,с което е подменено  изявлението на издателя.Следва да  бъде  посочено,че образът върху личната карта е  свързан с необходимите  биометрични данни на лицето като част от неговите лични данни  ,водено от нормите  на специалния закон -ЗБДС.

Подправката на документа  по смисъла на  чл.316,във вр.с чл.308,като за съставянето не може да се търси отговорност а и по делото бе доказано само нейното използване.В случая  в резултат на преправянето е засегнато изявлението на документа се придава вид че преправеното изявление изхожда от лицето посочено като негов автор,като е завършено със самото съставяне на неистински официален документ.

С чл.316 от НК е прогласено  за престъпно съзнателното ползване на документи -официални или частни,които  са  неистински ,с преправено съдържание или  с невярно такова.Документът следва да  отговаря на изискванията за  официален или  частен,за  манипулирането  на какъвто ,съобразно  изискванията на съответния  престъпен състав ,от извършителя се носи  наказателна  отговорност.Ползването на такива документи  е престъпно и тогава ,когато за  съставянето им  ,както в случая  не  може  да се търси  наказателна отговорност от използвалият ги .

Ето защо както за  престъплението по чл.309  е възможно  само при  пряк умисъл и  със специалната  цел предвидена в закона  ,пряк следва  да бъде  и умисълът на  онзи  който само се е възползвал от неистинския документ по смисъла на чл.316 от НК .

В последствие, на 30.12.2013г. тази лична  карта  е била  използвана за  изготвяне  и заверка на пълномощно №715 и №716/27.12.2013г.,с упълномощител Й.Г.П. и  упълномощен В.Д.Г. както и  на декларация по чл.264,ал.1 от ДОПК от името на Й.Г.П. и на  Декларация за  гражданско  състояние   гражданство по чл.25,л.8 от ЗННД от името на Й.Г.П. за да  докаже че  съществува право на упълномощаване и деклариране на законови  обстоятелства  от името  на  последния  във вр.с и с цел разпореждане с процесния недвижим имот.

При  така  установеното от фактическа и правна  страна настоящият състав на съда  намира,че подс.Н.С.С. е осъществил както от обективна така и от субективна страна  състава на престъплението  по  чл.309,ал.1,във вр.с чл.20,ал. 3 и ал.4 ,във вр.с чл.26,ал.1 от НК.

Съдът прецени  че подс.С. е осъществил деянието ,квалифицирано като продължавано,по смисъла на чл.26,ал.1 от НК ,като взе предвид,че е извършил деянието,през непродължителен период от време в рамките на един и същи ден -  27.12.2013г.,при еднородност на вината-пряк умисъл, осъществяващи състав на едно и също престъпление ,а именно това по чл.309,ал.1 от НК,при което следващото се явява продължението на предходното-като първо е чрез използването на личната карта е подбудил и склонил Г.И. да  се  представи за Й.П. пред нотариус М., а след това  последният мотивиран от горното я е употребил пред нотариуса с цел доказване на съществуващо право на упълномощаване .

 При определяне  на наказанието  съдът прецени че  не  са налице основанията за  прилагане на  чл.55 от НК.

При определяне  вида  и  размера на  наказанието  съдът отчете  изминалия дълъг период от време от осъществяване на деянието до  постановяване на присъдата и множеството отегчаващи вината обстоятелства миналите осъждания и лошите характеристични данни  ,степента на обществена опасност на подсъдимия,мотивите  и подбудите  за  извършване на деянието ,степента на обществената му опасност,както и всички други обстоятелства  имащи  отношение  към определяне  на  наказанието ,съобразявайки  разпоредбата на чл.54 от НК .

За престъплението в извършване на което подс.е признат за виновен се предвижда наказание лишаване от свобода до две   години .

След извършеният анализ на всички обстоятелства имащи значение за определяне размера на наказанието,отчитайки ролята на подсъдимият в извършване на деянието,моралната укоримост на извършеното,съдът счете че следва да бъде определено наказание над  законовия минимум ,към средата, а именно от една година лишаване  от свобода.

Имайки предвид изложеното,съдът счете че наказанието лишаване от свобода от една години е съответно на извършеното,отговарящо на  степента на обществената опасност на деянието и дееца.При определяне на наказание в този му размер бе взето предвид времето от извършване на деянието до постановяване на присъдата.

Съдът постанови,наказанието да бъде изтърпяно при строг режим,т.к. по отношение на подсъдимият не са налице основанията на ЗИНЗС да бъде приложен по лек такъв.

При  така  установеното от фактическа и правна  страна настоящият състав на съда  намира,че подс.Н.С.С. е осъществил както от обективна така и от субективна страна  състава на престъплението  по  чл.316,във вр.с чл.308,ал.3,т.2,във вр.с ал.2,предл.5,във вр.с ал.1,във вр.с чл.20,ал. 3 и ал.4  от НК.

 При определяне  на наказанието  съдът прецени че  не  са налице основанията за  прилагане на  чл.55 от НК.

При определяне  вида  и  размера на  наказанието  съдът отчете  изминалия дълъг период от време от осъществяване на деянието до  постановяване на присъдата и множеството отегчаващи вината обстоятелства миналите осъждания и лошите характеристични данни  ,степента на обществена опасност на подсъдимия,мотивите  и подбудите  за  извършване на деянието ,степента на обществената му опасност,както и всички други обстоятелства  имащи  отношение  към определяне  на  наказанието ,съобразявайки  разпоредбата на чл.54 от НК .

За престъплението в извършване на което подс.е признат за виновен се предвижда наказание лишаване от свобода до десет   години .

След извършеният анализ на всички обстоятелства имащи значение за определяне размера на наказанието,отчитайки ролята на подсъдимият в извършване на деянието,моралната укоримост на извършеното,съдът счете че следва да бъде определено наказание над  законовия минимум ,но под  средата, а именно от една година лишаване  от свобода.

Имайки предвид изложеното,съдът счете че наказанието лишаване от свобода от една години е съответно на извършеното,отговарящо на  степента на обществената опасност на деянието и дееца.При определяне на наказание в този му размер бе взето предвид изминалият дълъг период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата.

Съдът постанови,наказанието да бъде изтърпяно при строг режим,т.к. по отношение на подсъдимият не са налице основанията на ЗИНЗС да бъде приложен по лек такъв.

При  така  установеното от фактическа и правна  страна настоящият състав на съда  намира,че подс.Н.С.С. е осъществил както от обективна така и от субективна страна  състава на престъплението  по  211,във вр.с чл.210,ал.1,т.т.3 и 4 във вр.с чл.209,ал.1,във вр.с чл.20,ал.3 и 4  от НК.

Деянието е извършено при условията на повторност ,в петгодишния срок от присъда постановена по НОХД№6/2010Г. НА РС-К.,в сила от 20.11.2010г.,съгласно която на подс.С. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години,чието наказание е отложено с изпитателен срок от три години.

При определяне  на наказанието  съдът прецени че  не  са налице основанията за  прилагане на  чл.55 от НК.

Поради  това съобразявайки  разпоредбата на чл.54 от НК,като не констатира смекчаващи вината обстоятелства  но  взе  предвид изминалия дълъг период от време от деянието до  постановяване на присъдата, отегчаващите вината обстоятелства   миналите осъждания и лошите характеристични данни  ,степента на обществена опасност на подсъдимия като деец ,който  се  характеризира със завишена такава,предвид усложнената престъпна дейност и комбинативността проявена при  извършване  на престъплението . Подс.е осъждан за различни  по вид престъпления,вкл.и за измама ,отново за покупко-продажба  на недвижим имот от РС-К..

Степента на обществена опасност на деянието е изключително висока-това следва от самия вид на престъплението.С престъплението се  засягат обществени отношения които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост  и гарантирането от закона право на разпореждане с имущество,размера на причинената имотна вреда също следва да бъде отчетен при определяне на престъплението като такова с висока степен на обществена опасност.

За престъплението в извършване на което подс.е признат за виновен се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години .В следващото изречение е посочено че съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния.

След извършеният анализ на всички обстоятелства имащи значение за определяне размера на наказанието,отчитайки ролята на подсъдимият в извършване на деянието,моралната укоримост на извършеното,съдът счете че следва да бъде определено наказание към предвидения в разпоредбата на чл.211 от НК минимум на наказанието, а именно Лишаване  от свобода за срок от три години.

Съдът постанови,наказанието да бъде изтърпяно при строг режим,т.к. по отношение на подсъдимият не са налице основанията на ЗИНЗС да бъде приложен по лек такъв.

Имайки предвид изложеното,съдът счете че наказанието лишаване от свобода от три години е съответно на извършеното,отговарящо на  степента на обществената опасност на деянието и дееца.

С оглед възможността която е дадена ,на съдът да прецени дали следва да наложи или не  наказанието конфискация до ½ от имуществото на подсъдимият и като взе предвид това,че наказанието лишаване от свобода само по себе си е достатъчно тежко и предвид на това че ще бъде търпяно ефективно съдът прецени че  не следва да постановява наказанието конфискация.

Предвид на това че подсъдимият е  осъждан  и е извършил престъплението в изпитателен срок по друга присъда,а и това че вредите от престъплението по чл.211 от НК не са възстановени ,разпоредбата на чл.66 от НК и тази по чл.78а от НК не  биха могли да  бъдат приложени по отношение на подсъдимият.

Съдът счете че в този  им вид и размер ,наказанията ще  постигнат целите ,предвидени в чл.36 от НК и  ще  успеят да възпрат и превъзпитат подсъдимият от извършване  на по-нататъшни престъпления, а  също така ще  въздействат предупредително и  върху  останалите  членове  на обществото от извършване на противоправни деяния.

Съдът приложи  разпоредбата  на чл.23,ал.1 от НК т.к.престъпленията по настоящото дело са в условията  на  идеална  съвкупност и като наложи наказание за всяко  едно от  тях ,определи  подсъдимият С. да изтърпи най-тежкото от тях, а именно  наказание лишаване от свобода за срок от три години,което да  изтърпи  ефективно при  строг режим.

Деянията  по  настоящото  дело  са осъществени в изпитателният срок по  условна присъда  наложена по НОХД№6/2010Г. на РС.К.,влязла  в сила на  20.11.2010г.С оглед на това на осн.чл.68,ал.1 от НК съдът постанови  подс.С. да изтърпи и отложеното  наказание в размер на  три  години лишаване от свобода при  строг режим.

По отношение на подс.С. в ДП е била наложена мярка ЗАБРАНА ЗА НАПУСКАНЕ НА ПРЕДЕЛИТЕ НА Р.БЪЛГАРИЯ.С оглед наложените по вид и размер наказания,които подс.С. следва да търпи ефективно,при строг режим и с оглед възможността при евентуално нейна отмяна последният да осуети изпълнение на наказанието като предприеме действия по напускане на страната,съдът прецени че последната не следва да бъде отменена ,с оглед на което и я потвърди.

При този ход на делото,съдът осъди подс. Н.С.С.,  да заплати на Т.Х. ***, сумата от 61 875 лв., представляваща размера на уважения граждански иск, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане.

Съдът осъди подс. Н.С.С., със снета по-горе самоличност, да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в полза на държавата по сметка на ВСС, в размер на  2 475 лв.Държавната такса съгласно тарифата за събиране на ДТ по реда на ГПК се определя върху 4% от стойността на уважения гр.иск,но не по-малко от 50,00лева.Гражданският иск е уважен в неговата цялост ,така както е бил предявен в размер на 123750,00лева ,а осъденият следва да заплати 1/2-ра от този иск ,а именно сумата от 61875,00лева,като ДТ е определена въз основа на този размер от 61875,00лева.

При  този  ход на делото ,на осн.чл.189, ал.3 от НПК,съдът осъди подсъдимият Н.С.С., да заплати по бюджетната сметка на ОП-Д. направените по делото разноски в размер на 361,57  лева и тези направени от РС-Б.,в хода на съдебното следствие,като го осъди  да заплати по бюджетната сметка на РС - Б. в размер на 550,12 лева.

С оглед на това,че подсъдимият не  заплати  доброволно  сумите  за  които  е осъден ,за които следва да бъдат издавани изпълнителни  листи,съдът осъди  подс.С. да заплати и съответният размер на ДТ от по пет лева за всеки  един от тях,по сметка  на РС-Б. .

При  така  установеното от фактическа и правна  страна настоящият състав на съда  намира,че подс.В.Д.Г. е осъществил както от обективна така и от субективна страна  състава на престъплението  по  чл.316,във вр.с чл.309,ал.1,във вр.с чл.20,ал. 2  от НК.

 При определяне  на наказанията  съдът прецени че  не  са налице основанията за  прилагане на  чл.55 от НК.

При определяне  вида  и  размера на  наказанието  съдът отчете  изминалия дълъг период от време от осъществяване на деянието до  постановяване на присъдата и множеството отегчаващи вината обстоятелства миналите осъждания и лошите характеристични данни  ,степента на обществена опасност на подсъдимия,мотивите  и подбудите  за  извършване на деянието ,степента на обществената му опасност,както и всички други обстоятелства  имащи  отношение  към определяне  на  наказанието ,съобразявайки  разпоредбата на чл.54 от НК .

За престъплението в извършване на което подс.е признат за виновен се предвижда наказание лишаване от свобода до две години .

След извършеният анализ на всички обстоятелства имащи значение за определяне размера на наказанието,отчитайки ролята на подсъдимият в извършване на деянието,моралната укоримост на извършеното,съдът счете че следва да бъде определено наказание над  законовия минимум ,но под  средата, а именно от една година лишаване  от свобода.

Имайки предвид изложеното,съдът счете че наказанието лишаване от свобода от една години е съответно на извършеното,отговарящо на  степента на обществената опасност на деянието и дееца.При определяне на наказание в този му размер бе взето предвид изминалият дълъг период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата.

Съдът постанови,наказанието да бъде изтърпяно при строг режим,т.к. по отношение на подсъдимият не са налице основанията на ЗИНЗС да бъде приложен по лек такъв.

При  така  установеното от фактическа и правна  страна настоящият състав на съда  намира,че подс.В.Д.Г. е осъществил както от обективна така и от субективна страна  състава на престъплението  по  211,във вр.с чл.210,ал.1,т.т.3 и 4 във вр.с чл.209,ал.1,във вр.с чл.20,ал.2  от НК.

Деянието е извършено при условията на повторност ,в петгодишния срок от присъда постановена по НОХД№5978/2011г. НА РС-В.,в сила от 05.08.2013г.съгласно която подс.Г. е осъден на наказание Лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,като наказанието на осн.чл.66 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

При определяне  на наказанието  съдът прецени че  не  са налице основанията за  прилагане на  чл.55 от НК.

Поради  това съобразявайки  разпоредбата на чл.54 от НК,като не констатира смекчаващи вината обстоятелства  но  взе  предвид изминалия дълъг период от време от деянието до  постановяване на присъдата, отегчаващите вината обстоятелства   миналите осъждания и лошите характеристични данни  ,степента на обществена опасност на подсъдимия като деец ,който  се  характеризира със завишена такава .

Подс.е осъждан многократно ,вкл. и за измама .

Степента на обществена опасност на деянието е изключително висока-това следва от самия вид на престъплението.С престъплението се  засягат обществени отношения които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост  и гарантирането от закона право на разпореждане с имущество,засегнати са  обществени отношения регулиращи осъществяване на нотариалната дейност,размера на причинената имотна вреда също следва да бъде отчетен при определяне на престъплението като такова с висока степен на обществена опасност.

За престъплението в извършване на което подс.е признат за виновен се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години .В следващото изречение на чл.211 от НК е посочено че съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния.

След извършеният анализ на всички обстоятелства имащи значение за определяне размера на наказанието,отчитайки ролята на подсъдимият в извършване на деянието,моралната укоримост на извършеното,съдът счете че следва да бъде определено наказание към предвидения в разпоредбата на чл.211 от НК минимум на наказанието а именно, ЛИШАВАНЕ  ОТ СВОБОДА за срок от три години.

Съдът постанови,наказанието да бъде изтърпяно при строг режим,т.к. по отношение на подсъдимият не са налице основанията на ЗИНЗС да бъде приложен по лек такъв.

Имайки предвид изложеното,съдът счете че наказанието лишаване от свобода от три години е съответно на извършеното,отговарящо на  степента на обществената опасност на деянието и дееца.

С оглед възможността която е дадена ,на съдът да прецени дали следва да наложи или не  наказанието конфискация до ½ от имуществото на подсъдимият и като взе предвид това,че наказанието лишаване от свобода само по себе си е достатъчно тежко и предвид на това че ще бъде търпяно ефективно съдът прецени че  не следва да постановява наказанието конфискация. Извън горното, следва да бъде посочено,че от събраните на ДП доказателства не се установи подс.Г. да притежава недвижимо имущество-това което е имало е било предмет на продажба и изпълнителни способи.

Предвид на това че подсъдимият е  осъждан  и е извършил престъплението в изпитателен срок по друга присъда,а и това че вредите от престъплението по чл.211 от НК не са възстановени ,разпоредбата на чл.66 от НК и тази по чл.78а от НК не  биха могли да  бъдат приложени по отношение на подсъдимият.

Съдът счете че в този  им вид и размер ,наказанията ще  постигнат целите ,предвидени в чл.36 от НК и  ще  успеят да възпрат и превъзпитат подсъдимият от извършване  на по-нататъшни престъпления а  също така ще  въздействат предупредително и  върху  останалите  членове  на обществото от извършване на противоправни деяния.

Съдът приложи  разпоредбата  на чл.23,ал.1 от НК т.к.двете престъпления по настоящото дело са в условията  на  идеална  съвкупност и като наложи наказание за всяко  едно от  тях ,определи  подсъдимият Г. да изтърпи най-тежкото от тях, а именно  наказание лишаване от свобода за срок от три години,което да  изтърпи  ефективно при  строг режим.

Отделно са налице и основанията на чл.25,ал.1 от НК във вр.с чл.23 ,ал.1 от НК ,т.к.наложеното наказание по настоящото дело е в съвкупност с наказанието постановено по НОХД№976/2014Г.на РС-В.,в сила от 08.07.2015г. и като  взе  предвид горните разпоредби,съдът  като групира наказанията постанови подс.Г. да изтърпи по-тежкото от тях, а именно наказанието лишаване от свобода за срок от три години ,при строг режим на изтърпяване ,ефективно.

Деянията  по  настоящото  дело  са осъществени в изпитателният срок по  условна присъда  наложена по НОХД№5978/201Г. на РС-В.,влязла  в сила на  05.08.2013г.С оглед на това на осн.чл.68,ал.1 от НК съдът постанови  подс.Г. да изтърпи и отложеното  наказание в размер на  една година и шест месеца лишаване от свобода при  строг режим.

По отношение на подсъдимият в ДП е била взета МНО „Задържане под стража“,считано от 29.07.2016г. до 28.03.2017г.,което време,при изпълнение на определеното общо най-тежко наказание по настоящото дело,при условията на чл.59,ал.1 от НК съдът постанови да  бъде зачетено.

По отношение на подс.Г. в ДП е била наложена мярка ЗАБРАНА ЗА НАПУСКАНЕ НА ПРЕДЕЛИТЕ НА Р.БЪЛГАРИЯ.С оглед наложените по вид и размер наказания,които подс.Г. следва да търпи ефективно,при строг режим и с оглед възможността при евентуално нейна отмяна последният да осуети изпълнение на наказанието като предприеме действия по напускане на страната,съдът прецени че последната не следва да бъде отменена ,с оглед на което и я потвърди.Следва да бъде посочено,че подс.Г. в хода на съдебното следствие няколко пъти отправя молба до съда макар й/устна/дали ще му бъде разрешено да напусне страната,за да работи в чужбина и да се връща за делото отново.

При този ход на делото,съдът осъди подс. В.Д.Г.,  да заплати на Т.Х. ***, сумата от 61 875 лв., представляваща размера на уважения граждански иск, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане.

Осъди подс. В.Д.Г., да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в полза на държавата по сметка на ВСС, в размер на  2 475 лв.държавната такса съгласно тарифата за събиране на ДТ по реда на ГПК се определя върху 4% от стойността на уважения гр.иск,но не по-малко от 50,00лева.Гражданският иск е уважен в неговата цялост ,така както е бил предявен в размер на 123750,00лева, а осъденият следва да заплати 1/2-ра от този иск ,а именно сумата от 61875,00лева,като ДТ е определена въз основа на този размер от 61875,00лева.

При  този  ход на делото ,на осн.чл.189, ал.3 от НПК,съдът осъди подсъдимият В.Д.Г., да заплати по бюджетната сметка на ОП-Д. направените по делото разноски в размер на 361,57  лева и тези направени от РС-Б.,в хода на съдебното следствие,като го осъди  да заплати по бюджетната сметка на РС - Б. в размер на 550,12 лева.

С оглед на това,че подсъдимият не  заплати  доброволно  сумите  за  които  е осъден ,за които следва да бъдат издавани изпълнителни  листи,съдът осъди  подс.Г. да заплати и съответният размер на ДТ от по пет лева за всеки  един от тях,по сметка  на РС-Б. .

ОТНОСНО  ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК

Приет е за съвместно разглеждане  гр.иск предявен от Т.Х.И.  против подс.В.Д.Г. и  Н.С.С. в размер на 123750,00лева представляваща  и обезщетение  за  причинените  имуществени вреди  в резултат на противоправното  им деяние,ведно със законната  лихва считано  от датата на деянието  да окончателното изплащане.

Съдът е приел за  съвместно разглеждане  гражданският иск

Съдът приема въз основа на горното за безспорно противоправното поведение на подсъдимият и че са налице твърдените от ГИ вреди. Гражданската отговорност е функция от наказателната, защото инкриминираното деяние нарушава не само наказателноправната норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму, доколкото носи характеристиките на противоправност и виновност, което е условие за възникване на задължението за поправяне на вредите.

Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В чрез процесното деяние подсъдимият е  нанесъл вреда на гражданския ищец.

Постоянна и непротиворечива е практика на съдилищата, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението.

Става въпрос за деликтна отговорност, основаваща се на причинено непозволено увреждане. Причинените на гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният причинител им дължи. Вредите, претърпени от пострадалите в резултат на престъпление, представляват парично задължение от непозволено увреждане, което виновният причинител дължи.

По делото е установено, че настъпилите съставомерни последици са в причинна връзка с извършеното от подсъдимите процесни престъпни  деяния, поради което е налице основанието по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за ангажиране на тяхната  отговорност по отношение настъпилите вреди.

По делото се претендират законна лихва,считано от датата на  деянието и като  доказано противоправно  деяние ,такава  подсъдимите следва  да я дължат.

Поради  това,че последните  са  осъществели деянията по  които  са  признати за виновни  съдът прецени че всеки  един от тях следва на носи  отговорност за причинените  имуществени вреди от по ½ .

По  изложените  съображения съдът осъди  подс.В.Д.Г. да заплати на Т.  И.  сумата  в размер на 61875,00 лева,представляваща дължаща се от него размер на  предявеният граждански иск,ведно със законната лихва,считано от датата на деянието о окончателното й изплащане.За същата сума  съдът осъди и подс.Н.С.С. да заплати на И. сумата  от 64875,00 лева ,ведно със законната лихва, считано от датата на деянията до  окончателното  й изплащане.

По отношение на подс.Г. в ДП мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е  изменена в МНО „Подписка”. Съдът се произнесе и по въпроса за мярката за неотклонение на чл.309,ал.1 от НПК.Предвид това,че спрямо подс.Г. съдът наложи наказание лишаване от свобода за срок от три години,което да  изтърпи  ефективно,постанови  и  да  бъде присъединено и  отложено наказание по смисъла на чл.68,ал.1 от НК от година и половина  Лишаване от свобода  , прецени че липсват основания мярката за неотклонение Подписка  да бъде отменена,поради което и постанови нейното потвърждаване.

Предвид горното съдът постанови присъдата си.

                                                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: