Решение по дело №899/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 68 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Р. Б. М., [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Перущица, ул. „Драган Манчев“ № 20, в качеството му на баща и законен представител на детето Х. Р. М., с [ЕГН], чрез адв. К., против решение № 85/27.02.2024 г., постановено от Пети специализиран постоянен заседателен състав при Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, по преписка № 257/2022 г., с което е установено, че К. С. - директор на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование гр. Пловдив /РЦПППО - Пловдив/ и А. П. - началник на Регионално управление на образованието гр. Пловдив /РУО гр. Пловдив/ не са осъществили нарушение на разпоредбите на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ по признак „увреждане“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с достъпа до училищно образование през учебната 2022г./ 2023 г. в СУ УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“ - Пловдив на детето Х. Р. М., представляван от Р. Б. М. - в качеството му на баща и законен представител и е оставена без уважение жалба с вх. №44-00-3752/09.11.2022г. и допълнение към нея с вх. №44-00-4007/29.11.2022г., подадени от Р. Б. М., в качеството му на баща и законен представител на детето Х. Р. М. срещу К. С. - директор на РЦПППО - гр. Пловдив и А. П. - началник на РУО - гр. Пловдив.

В жалбата се твърди, че КЗД не е обсъдила всички относими доказателства и мотивите на решението не кореспондират с фактическата обстановка. Посочено е, че детето Х. М. е със специални образователни потребности, с тежка езикова говорна задръжка, диагностицирано с водеща диагноза: "Детски аутизъм" и общо заболяване: "Генерализирано разстройство в развитието - детски аутизъм със силно смутена комуникация", съгласно Решение на ТЕЛК № 1084/050/17.03.22 г., а съгласно Епикриза от отделение по УНГ с изх.№ 13282/21.05.2022 г. детето е с окончателна диагноза: "Н74.8 Други уточнени болести на средното ухо и мастоидния израстък" и придружаващи заболявания: "Р84.00 Детски аутизъм”. Поддържа се, че е установен проблем със слуха на Х. М. от прогресивен характер, като за учебната 2022/2023 г. на основание императивната норма на чл. 138, ал.8 НПО на 31.05.2022 г. родителите му подават до Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование /РЦПППО/- гр. Пловдив Заявление за оценяване от комисия, което да позволи записването му в Средното училище за ученици с увреден слух „Проф. д-р Стоян Велинов" — гр. Пловдив. Посочено е, че комисията е заседавала на 02.06.2022г., като 16 специалисти са дали заключение, че детето трябва да се обучава от първи клас /учебна 2022/2023 година/ до завършване на основна образователна степен в СУ УУС "Проф. д-р Стоян Велинов" – Пловдив, но на 17.06.2022 г. на родителите на детето е връчено Уведомително писмо с изх. № 1093/09.06.2022 г., с което директорът на РЦПППО - Пловдив - К. С. ги уведомява, че не одобрява насочването му към посоченото учебно заведение. В жалбата се поддържа, че КЗД: не е взела предвид Епикриза от отделение по УНГ с изх.№ 13282/21.05.2022 г. и Карта за оценка на индивидуалните потребности на дете - формуляр на МОН и РЦПППО – Пловдив; не е обсъдила и твърдението за неравно третиране по признак „увреждане", съгласно чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр., а именно насочването и записването в СУ УУС "Проф. д-р Стоян Велинов" - Пловдив на други деца, за които не са били налице доказани нарушения на слуха - в частност детето М. К. с аналогична диагноза "Генерализирано разстройство на развитието "Детски аутизъм"; не е обсъден и анализиран от КЗД настъпилият вредоносен резултат от "увреждането" за Х. М., обективиран в Епикриза от отделение по УНГ с изх.№ 19371/29.06.2023 г.. Иска се отмяна на решението на КЗД и решаване на спора по същество, алтернативно връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалните си представители адв. К. и адв. О., поддържат жалбата. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Г.. Подробни съображения по същество са изложени в представена по делото писмена защита.

Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез юриск. К. в придружително писмо, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна К. С. С. чрез адв. В., изразява подробно становище по жалбата като счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски. В представени по делото писмени бележки, излага подробни съображения по същество.

Заинтересованата страна А. Й. П., чрез адв. Г., изразява подробно становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски. Подробни съображения по същество са изложени в представени по делото писмени бележки.

Видно от приложеното на лист 225 гръб по делото известие за доставяне, оспореното решение на КЗД е връчено на Р. Б. М. на 05.04.2024г., а жалбата е подадена чрез ССЕВ на 19.04.2024г., т.е. в законния срок по чл.68, ал.1 от ЗЗДискр. от надлежна страна. Ето защо, настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима.

По отношение на становището на адв. О. в с.з. проведено на 09.07.2024г., че майката на детето Х. М. не е конституирана като страна в съдебното производство, а е била конституирана като такава в административното, следва да се отбележи, че същата има самостоятелно право на жалба, а в случая жалба до Административен съд е подал само Р. Б. М., който всъщност е и подател на сигнала и допълнението до КЗД. В изпълнение на задължението по чл.154 от АПК, за служебно конституиране на страните по делото, като заинтересовани страни са конституирани К. С. и А. П., за които актът е благоприятен. До началото на устните състезания по делото не е постъпила жалба от Д. Х. М. - майка на детето Х. Р. М..

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

Административното производство (преписка № 257/2022г.) е образувано с разпореждане на председателя на КЗД № 770/12.12.2022 г. (л.53).

Р. М. е подал жалба вх. №44-00-3752/09.11.2022г. /наименована сигнал – л.20-21/ до КЗД, в която е посочил, че е родител на детето Х. Р. М., което е със специални образователни потребности, диагностицирано - аутизъм с тежка езикова говорна задръжка, със силно смутена комуникация и проблем със слуха от прогресивен характер. Изложено е, че Р. М. и съпругата му, решили да запишат детето в Средното училище за ученици с увреден слух „проф. д-р Стоян Велинов“ в гр. Пловдив, като за тази цел детето е следвало да премине оценяване от комисия в РЦПППО в гр. Пловдив. Изложено е, че на 31.05.2022г. родителите подали Заявление за комисия, към което приложили наличните им медицински документи, както и Експертно решение на ТЕЛК на детето, а на 02.06.2022г. след проведено заседание на комисията на РЦПППО членовете й приели представените от родителите медицински документи за отговарящи на изискванията за записване в избраното учебно заведение. Но на 17.06.2022г. на Р. М. е било връчено Уведомително писмо от К. С. - директор РЦПППО Пловдив, с което е изразено неодобрение относно насочването на сина му Х. Р. М. в СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“ – Пловдив, което било мотивирано с липса на необходимост от психолог, логопед и използване на алтернативна комуникация, като РЕСS, MAKATON и други утвърдени методики за работа с невербални деца от аутистичния спектър в препоръките на РЕПЛР. Жалбоподателят е подчертал в жалбата, че синът му повече от три години посещава „Институт за психично здраве и развитие“ - Пловдив, в който специалистите работещи там са на категорично мнение и ги посъветвали за по-нататъшно и по-добро развитие на детето да започнат обучение и използване на алтернативна комуникация по система РЕСS, предвид направената аудиограма, показваща отклонение на слуха на едното ухо и прогресивния ход на заболяването. Според Р. М. с този акт К. С. е извършила неблагоприятно третиране на детето му спрямо други деца с „такива увреждания“, на които е дадено положително становище за записването им в СУ УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“ - Пловдив, като например с детето М. Д. К.. Според М. дискриминационното действие на С. е извършено в противоречие на закона и по-ранното положително становище от комисията от експерти, че детето отговаря на изискванията за записване в 1-ви клас в обсъжданото училище. Сочи се, че това становище е постановено от С., без същата да разполага с каквото и да е медицинско образование, и съответна квалификация.

В жалбата си до КЗД Р. М. е посочил, че на 05.07.2022г. родителите били извикани при А. П. - началник на РУО Пловдив, която на проведената среща е отправяла нападки и твърдения, че родителите лъжат и мамят, и че децата нямат увреждания. Р. Б. М. твърди, че П. е написала доклад до министерството, с чието съдържание той не е запознат. Впоследствие родителите изпратили писма за помощ до различни институции, в т.ч. Президента, МОН, Агенцията за закрила на детето, Областна администрация - Пловдив, Председателя на комисията за закрила от дискриминация и служебния министър на образованието.

Посочено е още в жалбата, че от страна на родителите на 14.09.2022г. били получени две нови писма от К. С. - директор РЦПППО. С първото писмо те били поканени на комисия насрочена за 12.09.2022г., където да представят нови медицински документи, но писмото било получено от родителите на детето Х. на дата - 14.09.2022г., а с другото писмо, получено на 14.09.2022г., семейството било поканено на комисия на 16.09.2022г.

Р. М. е подчертал, че са получени две поредни писма: писмо с изх. № 190/23.09.2022г. от РЦПППО Пловдив подписано от неясно кого и писмо с изх. №АД-02-864/06.10.2022г. от РУО Пловдив от А. П., но с идентично съдържание, което било подозрително. Според М. над него и семейството му била оказана съпротива и психически тормоз от С. и П.. Направено е позоваване на чл.138, ал.8 от Наредбата за приобщаващо образование.

До Р. М. е изпратено уведомление по чл.30 от АПК за отстраняване на недостатъци в искането отправено до КЗД, като в тази връзка с жалба допълнение с вх. №44-00-4007/29.11.2022г. (л.48-49), Р. М. е посочил, че К. С. и А. П. са осъществили дискриминация на база „увреждане“ спрямо детето му Х. Р. М., изразяваща се в неблагоприятното му третиране спрямо други деца със същите или идентични увреждания, чрез възпрепятстване записването на детето му в 1 -ви клас в Средно училище за ученици с увреден слух „Проф. д-р Стоян Велинов“ - гр. Пловдив, вследствие на което е търпяло вредоносен резултат, представляващ лишаването му от образование. С писмо вх. №44-00-4092/02.12.2022г. е депозирано Удостоверение за раждане на детето.

В хода на производството пред КЗД са изискани становища от К. С. - директор на РЦПППО Пловдив и от А. П. - началник на РУО Пловдив (л.56-57).

В писмено становище вх. №12-20-11/06.03.2023г. К. С. - директор на РЦПППО Пловдив изложила несъгласие със сигнала на Р. М. и становище, че жалбата е неоснователна. Според С., Р. М. е входирал заявление за извършване на оценка и насочване към СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“ придружено с експертно решение на ТЕЛК №1084 от 050/ 17.03.2022г. с диагноза „Детски аутизъм“, като по профила на общото заболяване - Генерализирано разстройство в развитието - детски аутизъм със силно смутена комуникация е изведена препоръка от лекарската комисия за ресурсно подпомагане, но нямало констатация по отношение наличие на слухово нарушение и не е изведена препоръка за слухово-речева рехабилитация, каквато е основната функция на СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“ - Пловдив, което се потвърждавало и от представената епикриза от отделение УНГ с констатация за "Други уточнени болести на средното ухо и мастоидния израстък" без слухово нарушение, каквото е изискването за прием в специално училище за ученици с увреден слух по действащата нормативна уредба. Съждението се потвърждавало и в заключението, след проведено изследване на слухови стволови евокирани потенциали за двете уши „получените слухови прагове отговарят на нормален слух“ - дясно ухо - 20 dBnHL и ляво ухо 20 dBnHL - най-прецизното изследване, което се потвърждавало и от това от 20 май 2022г. В становището е посочено, че на 09.06.2022г. К. С. издала заповед № 1288/09.06.2022г. за неодобрение на насочване към СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“ - Пловдив на детето Х. Р. М. и още едно дете с диагноза детски аутизъм, като на свой ред предприела поредица от действия с разяснителен и консултативен характер насочени към родителите, за което докладвала на началника на РУО Пловдив за срещите с доклади с изх.№ № 1085/09.06.2022г. и №1104/15.06.2022г., с които е поискала „спешна намеса“, предвид началото на учебната година.

К. С. е посочила, че със семейството на Р. М. е осъществила контакт само на 17.06.2022г., а от м. септември случаят е бил поет от РУО-Пловдив. Според становището на С., задължението за осигуряване на подкрепяща среда, като условие за провеждане на приобщаващо, а оттам и на равностойно с това на децата без увреждания образование е изпълнено, само ако такава среда е осигурена във всяко едно училище на територията на страната. С. се е позовала на разпоредбата на чл.12, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/, че всеки гражданин има възможност да осъществява правото си на образование в избрано училище, като е посочила, че за Х. Р. М. то не е било нарушено и липсва вредоносен резултат чрез лишаването му от образование.

С. се е позовала и на чл.44 от ЗПУО и чл.16, ал.2 от Наредбата за приобщаващото образование /НПО/, приета с ПМС №232 от 20.10.2017г., както и на чл.175, ал.1 от НПО относно групите деца и ученици, правоимащи на обучение в специални училища, по-специално, за които е препоръчително и единствено възможно обучението и комуникация чрез овладяване на жестов език в специално училище. Позовала се е и на писмо с изх. №2216-3/02.06.2022г. на МОН, като е посочила, че детето е третирано наравно с деца, за които е пожелано насочване, чиито заявления са разгледани от РЕПЛРДУСОП, като директорът на РЦПППО - Пловдив е изпратил отговор до родителите, съдържащ причините за неодобрение на насочването им към специалното училище за деца с увреден слух. С. е изложила, че не е бил нарушен редът по чл.138 от НПО, във вр. с чл.190, ал.З, т.4 от ЗПУО и е посочена законоустановена възможност учители и рехабилитатори на слух и говор в специални училища да подпомагат ресурсно деца и ученици с увреждания в градини и общообразователни училища /чл.175, ал.2 от Наредбата за приобщаващото образование/, както и осигуряване на рехабилитатор на слуха, без смяна на средата на обучение и подкрепа, когато не отговарят годишна оценка от последното оценяване на изпълнението на длъжността съгласно чл.175, ал.1 от НПО. Изложено е в становището, че детето Х. М. може да бъде записан в общообразователно училище, както и същевременно да получава ресурсно подпомагане от учител от специално училище.

В становището си С. е взела отношение и по представените документи относно здравословното състояние на детето и е посочила, че към приложената към заявлението по чл.138 от НПО аудиограма и експертно решение на ТЕЛК е видно, че липсва констатация, че то е с увреден слух - установен е слухов праг дясно ухо - 20 dBnHL и ляво ухо 20 dBnHL, което е 0% загуба на слуха. Според С., поканите за среща в РУО не следва да се възприемат като тормоз върху родителите, тъй като те са елемент от вземане правилно решение, удовлетворяващо родителите и детето за да се спазят целта и правилата за постъпване и обучение в специалните училища за деца с увреден слух.

В писмено становище вх. №15-01-23/07.03.2023г. А. П. - началник на РУО Пловдив е посочила, че категорично не е извършена дискриминация спрямо Х. Р. М. - не е нарушено правото му на образование, не е третиран по-неблагоприятно спрямо други деца, поставени при същите условия, Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование /РЦПППО/ гр. Пловдив и РУО - Пловдив са предприели всички действия, предвидени в действащата система на предучилищното и училищното образование нормативна уредба, за да консултират и ориентират родителите на Х. Р. М. за възможностите за упражняване на правото му на избор на училище, което да осигури пълноценна среда на образование, предвид потребностите му.

А. П. изложила, че е изпратила доклад с изх. № АД-01- 1937/08.07.2022г. до министъра на образованието и науката, информиращ го за постъпилите писма от директора на РЦПППО гр. Пловдив, относно неодобрено насочване на пет деца, между които и Х. Р. М., към Специалното училище за ученици с увреден слух в гр. Пловдив. Посочила е, че по нейна инициатива на 05.07.2022г. е проведена „среща-разговор“ в РУО Пловдив с родители на петима ученици, насочването на които не е одобрено, а на нея е присъствал и жалбоподателят Р. М.. Твърди се, че на родителите е обяснено, че одобрение за насочване за обучение в СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“, гр. Пловдив, се дава от директора на РЦПППО Пловдив, който е изразил своето мотивирано неодобрение. В становището си П. е посочила, че с писмо от заместник-министър на образованието и науката е дадено указание, а А. П., със заповед № 1474/29.08.2022г., е сформирла нов състав на РЕПЛРДУСОП за повторна оценка на индивидуалните потребности на децата със СОП със задължително участие на рехабилитатор на слуха и говора. Категорично се посочва, че на заседанията на 30.08.2022г., 12.09.2022г., 16.09.2022г., след уведомяване на родителите на Х. Р. М. по законоустановения ред, семейството не се е явило.

На следващо място е казано, че на постъпил сигнал от група родители на деца със СОП, между които и М., относно неодобрено насочване на ученици в коментираното училище, били изпратени отговори до областен управител на област Пловдив, Министъра на образованието и науката, с копие до Омбудсмана на Република България, председателя на ДАЗД и председателя на КЗД.

Според становището на П., в РУО Пловдив постъпило заявление от родители на деца със СОП, между които и Р. М. до министъра на образованието и науката и до началника на РУО Пловдив, в което те заявили желание децата им да учат в коментираното училище. В отговор, с писмо с изх. №АД- 02-864/06.10.2022г. ставало ясно, че единствено детето на жалбоподателя не е записано в образователна институция в момента, докато останалите родители на деца със СОП получили решение на възникналия казус, след повторната оценка от РЕПЛРДУСОП и насочването им към СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“, гр. Пловдив. Посочено е, че в отговор на писмо на МОН с вх. №АД-01 -2663/05.10.2022г. относно предприети действия за насочване на деца със СОП, между които и Х. Р. М. е бил изготвен доклад с изх. №АД-01- 2726/12.10.2022г. с приложен отговор до омбудсмана на Република България с изх. №АД-01- 2688/07.10.2022г.

В изпълнение на постъпило в РУО Пловдив писмо от МОН с вх. №АД-01- 2758/18.10.2022г., на 19.10.2022г. е осъществена среща в РУО Пловдив със С. И., представител на родителите на деца със СОП с неодобрено насочване към СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“, която била запозната с разпоредбите на ЗПУО и ДОС за приобщаващо образование /НПО/ за възможните алтернативи за обучение. Твърди се, че на родителя бил разтълкуван чл.12, ал.1 от ЗПУО, според който всеки гражданин упражнява правото си на образование съобразно своите предпочитания и възможности в детска градина или в училище по негов избор, доколкото в този закон и в подзаконовите актове по прилагането му не е предвидено нещо друго, така както това е регламентирано в чл.138 и в чл.175 на Наредба от 2017г. за приобщаващото образование. Родителят потвърдил писмено съгласието си за информираност в документ с вх. №АД-02-901/19.10.2022г. На базата на придружително писмо от директора на РЦПППО Пловдив, в което е приложено заявление от С. И. за отлагане от задължителна обучение в първи клас на детето К. И. и придружаваща документация е изпратено писмо до МОН с изх. АД-01-2781/20.10.2022г. с молба за отлагане от задължително обучение в първи клас (по изключение - извън сроковете, определени в чл. 139, ал.2 и ал.5 на НПО) на детето К. И..

П. е посочила още, че с писмо с изх. №АД-02-939/04.11,2022г. до Д. М., майка на Х. Р. М., били разяснени по достъпен начин насоките в писмо с вх. №АД-01-2758/18.10.2022г. на МОН относно възможностите за образование, обучение и социализация на детето при спазване на нормативните текстове, залегнали в ЗПУО и НПО. Според П., в проведен телефонен разговор бил направен опит за уговорка за среща в РУО Пловдив. Сочи се, че майката е отказала с мотива, че решението на семейството при избор на СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“ гр. Пловдив е категорично и не подлежи на обсъждане. Изложено е още, че родителите на Х. М. са отказали да се явят и пред РЕПЛРДУСОП преди началото на учебната година, както и през целия първи срок на 2022/2023 г., въпреки отправените покани към тях чрез писма с обратна разписка и по телефона, както и да представят изискваната медицинска документация, доказваща по неоспорим начин наличие на слухово увреждане на детето. В становището е изложено, че в търсене на решение на този и други подобни казуси с деца-аутисти от област Пловдив, на 07.11.2022г. РУО Пловдив, съвместно с РЦПППО Пловдив инициирало провеждането на дискусионен форум, на който били поканени водещи специалисти от образователните институции на област Пловдив, медицински специалисти, университетски преподаватели, социални работници, представители на политически партии и движения, родители на деца-аутисти и други, имащи отношение и опит в работата по подобна тематика. Изготвени били предложения за промяна в нормативната база свързани с деца и ученици с разстройство от аутистичния спектър /РАС/, съдържащи се в писмо с изх. №АД-01 - 3150/12.12.2022г. на РУО Пловдив до представители на водещи институции в страната. Въпреки отправената покана до родителите на Х. М. за участие във форума, на който да изразят своята позиция и да дадат конкретни предложения за промяна на нормативната уредба същите не взели участие. Твърди се, че с родителите на Х. Р. М. е разговарял и директорът на ОУ „Петър Бонев“, гр. Перущица и гл. специалист в Отдел „Образование“ в Община Перущица, но същите отказали съдействие за записване на детето в образователна институция в населеното място. Началникът на РУО Пловдив е посочил в становището си, че РУО Пловдив е предприело всички възможни действия за гарантиране правото на образование от Х. Р. М. в училище, съответстващо на неговото здравословно състояние и образователни потребности, като не е допусната дискриминация по признак „увреждане“ и детето не е третирано по- неблагоприятно в сравнение с останалите деца, подали заявление за записване в СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“ гр. Пловдив, дори напротив - правени са многократни опити за търсене на решение за удовлетворяване на желанията на родителите, но всички в интерес на детето и съобразно здравословното му състояние.

На основание чл.60 от ЗЗДискр е изготвен доклад-заключение от П. К. – докладчик по преписка № 257 от 2022г. на КЗД (лист 129 и сл.).

По преписка № 257/2022г. на КЗД е проведено едно открито заседание на 07.11.2023 г., в което са се явили жалбоподателят и неговата съпруга Д. Х. М. (майка на детето Х. Р. М.) и ответната страна К. С. С., която е била представлявана от адв. В.. Другата ответна страна А. П. е била редовно уведомена, но не се явила и не е била представлявана. На заседанието е конституирана като втори жалбоподател Д. Х. М. - майка на детето Х. Р. М..

В заседанието са приети и приобщени всички писмени доказателства, включително и доклада-заключение на г-н К., и Карта за оценка на индивидуалните потребности на детето Х. Р. М.. Доказателственото искане на адв. В. за допускане разпит на свидетели е отхвърлено като неоснователно. Съставът на КЗД е счел преписката за изяснена от фактическа странa и е дал ход по същество. След кратки пледоарии на страните е обявил преписката за решаване, като е предоставен 20 - дневен срок за подробни писмени бележки. Такива са представени от К. С. и от родителите на детето Х. Р. М..

Последвало е издаването на оспореното в настоящото производство решение, с което Пети специализиран постоянен заседателен състав при Комисия за защита от дискриминация, по преписка № 257/2022 г. е установил, че К. С. - директор на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование гр. Пловдив /РЦПППО - Пловдив/ и А. П. - началник на Регионално управление на образованието гр. Пловдив /РУО гр. Пловдив/ не са осъществили нарушение на разпоредбите на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ по признак „увреждане“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с достъпа до училищно образование през учебната 2022г./ 2023 г. в СУ УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“ - Пловдив на детето Х. Р. М., представляван от Р. Б. М. - в качеството му на баща и законен представител. С оспореното решение е оставена без уважение жалба с вх. №44-00-3752/09.11.2022г. и допълнение към нея с вх. №44-00-4007/29.11.2022г., подадени от Р. Б. М., в качеството му на баща и законен представител на детето Х. Р. М. срещу К. С. - директор на РЦПППО - гр. Пловдив и А. П. - началник на РУО - гр. Пловдив.

За да постанови този резултат, съставът на КЗД е приел, че между страните в производството няма спор, че детето Х. Р. М. към началото на учебната 2022г. - 2023г. е отговаряло на нормативните изисквания за постъпване в първи клас и започване на училищно образование, като няма спор и относно водещата диагноза на детето Х. М. „детски аутизъм“, общото заболяване: „Генерализирано разстройство в развитието - детски аутизъм със силно смутена комуникация“ и 100% вид и степен на увреждане с чужда помощ, с което се обосновава и правно защитен признак „увреждане“ по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., за целите на антидискриминационното производство. Прието е, че на ответните страни в административното производство е било известно точното здравословно състояние на детето към момента на депозиране на искането от родителите за записване в училище. Направен е извод, че К. С. и А. П. са били добре запознати с представената Епикриза от Отделение УНГ на УМБАЛ „Пълмед“ ООД, от която става ясно, че по данни на майката, детето не говори от ранна детска възраст, издава нечленоразделни звуци и изговаря прости срички, а в заключението на епикризата фигурира категоричната констатация, че получените слухови прагове отговарят на нормален слух.

Обсъдена е и приложената графика на АВR exam report, която съдържа заключение от д-р А. Г., оториноларинголог при УМБАЛ „Пълмед“ ООД, че получените от изследването слухови прагове отговарят на нормален слух, като същите са от по 20 dBnHL.

По отношение на това дали предвид здравния статус на детето, същото е било по-неблагоприятно третирано в сравнение с други лица, намиращи се в сравнимо сходно положение, при осъществяване на приема му в първи клас в конкретно специализирано училище, съставът на КЗД е приел, че представено по преписката писмо с изх.№ 190/ 23.09.2022г. на РЦПППО - Пловдив, уведомява Р. М., че по нормативни изисквания вида и степента на увреждане на децата до 16г. се установяват от ТЕЛК/ НЕЛК и следователно диагнозата за степента на увреждане на слуха следва да бъде включена в решението на ТЕЛК/ НЕЛК наред с основното заболяване на детето, а загубата на слуха трябва да бъде установена чрез възможно най-точно изследване, като аудиограмата не може да се възприема за „убедително медицинско изследване на слуха“. Според ответния орган в наличната към момента на заявяване намерението за обучение в училище за деца с увреден слух медицинска документация, отсъства констатация в тази насока.

В оспореното решение са обсъдени Заповед № 1542/30.06.2023г. на Директора на РЦПППО - Пловдив, с което насочването на Х. Р. М. като ученик от I клас в СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“ гр. Пловдив не е одобрено, както и Епикриза с дата 29.06.2023г. на УМБАЛ „Пълмед“ ООД, Отделение УНГ, с посочена в нея диагноза: Н74.8 „Други уточнени болести на средното ухо и мастоидния израстък“; Придружаващи заболявания - Н90.3 „Двустранна невросензорна загуба на слуха“ и данни за намален слух двустранно от комбиниран тип, слухови прагове са дясно ухо: 40 dBnHL и ляво ухо: 40 dBnHL.

От правна страна съставът на КЗД се е позовал на чл.53, ал.1 от КРБ, на чл. 13 от Международния пакт на ООН за икономически, социални и културни права (обн. ДВ бр. 43 от 28.05.1976 г.), както и на чл.17 от Европейската социална харта и е посочил, че правото на образование е средство за реализация в обществения живот и за социална интеграция в обществото. Според мотивите на оспорения административен акт, правна уредба на национално ниво се съдържа в Раздел II Образование и професионално обучение от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/, с позоваване на чл. 30 и чл. 31 от ЗХУ. Коментиране е още разпоредбата на чл. 187 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/.

Според съставът на КЗД, РЦПППО осъществяват организационно и методическо подпомагане на детските градини и училищата по отношение на предоставяне на допълнителна подкрепа за личностно развитие по чл. 31, ал. 2 на децата и учениците с увреждания, както и осигуряват ресурсно подпомагане на деца и ученици със специални образователни потребности в случаите, предвидени в ЗПУО, като към регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование се създават регионални екипи за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците /РЕПЛРДУ/, обхванати от действието на ал.1. Направен е извод, че дискриминационната претенция на Р. М., че „синът му е лишен от образование” е неоснователна, като е посочено, че равният достъп до образование, което е всепризнато право на всяко дете не означава еднаква грижа спрямо всички деца, а диференциране на грижата спрямо техните различни потребности. В оспореното решение е направено позоваване на чл.7, т.10, т.14 и т.15 от ЗЗДискр., както и на чл. 44 от ЗПУО, чл.16 ал. 2 и чл.175 от Наредбата за приобщаващото образование (НПО), приета с ПМС № 232 от 20.10.2017 г. Прието е, че не е нарушен редът по чл. 138 от НПО, във вр. с чл.190, ал.З, т.4 от ЗПУО, както и че РЕПРЛПЛРДСОП е извършил оценка на индивидуалните потребности на детето и е попълнил карта за оценка на индивидуалните потребности на детето, като изготвеното мотивирано становище на екипа /чл.138, ал.6/ дава право на директора на РЦПППО да одобри или да не одобри насочване на детето. Посочено е, че след като регионалният екип запознае родителя и обсъди с него оценката на индивидуалните потребности на детето или ученика, решението за мястото на обучение се взема от родителя. Обсъдени са и действията на родителя, който е подписал писмото за неодобрение с изразено несъгласие и е потвърдил желанието си детето да бъде записано в първи клас на СУ за УУС „Проф.д-р Стоян Велинов“, но въпреки несъгласието си със становището на директора на регионалния център, Р. М. не е предприел действия да запише детето си там, където желае, като не е подал заявление дори в специалното училище на осн. чл. 12, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), създаващ възможност да осъществява правото си на образование в избрано училище. Направен е извод, че самите родители са възпрепятствали записването на детето Х. Р. М. в първи клас и то не е било лишено от образование от страна на А. П. и К. С.. За учебната 2022-2023 година то е могло да бъде записано в общообразователно училище, както и да посещава Центъра за специална образователна подкрепа (ЦСОП).

В заключение в оспорения административен акт е посочено, че след подаване на жалбата пред КЗД са налице нови обстоятелства - детето Х. М. е записано в СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“, гр. Пловдив за учебната 2023-2024г.; детето е било на лечение в УМБАЛ „Пълмед“ ООД, гр. Пловдив, в периода 27.06.2023г. - 29.06.2023г. по Клинична пътека № 137 „Оперативно лечение на заболявания в областта на ушите, носа и гърлото с голям обем и сложност“, изписано с окончателна диагноза „Други неуточнени болести на средното ухо и мастоидния израстък“, с придружаващо заболяване „Двустранна невросензорна загуба на слуха", (Епикриза по ИЗ № 19371/2023г.). Направен е извод, че е трудно удържима тезата на Р. М. за осъществен тормоз към семейството чрез изпращането на покани за среща в РУО, тъй като това е било продиктувано от необходимостта за вземане на решение, както от К. С. на длъжност Директор на РЦПППО, така и от А. П. като Директор на РУО -Пловдив. Според съставът на КЗД, срещите са били в интерес преимуществено на детето, доколкото към заявлението от 31.05.2022г. за извършване на оценка, адресирано до РЦПППО-Пловдив е бил представен медицински документ, в който липсва констатация за наличие на слухово нарушение, както и изведена препоръка за слухово-речева рехабилитация /каквато е основната функция на СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“, гр. Пловдив/.

По искане на заинтересованата страна А. П., по делото е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р С. Г. Г., специалист УНГ болести в МБАЛ Пловдив към ВМА София, заключението по която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице е посочило, че по Епикризата от 2022г. (на лист 64 по делото), заключението е за остро заболяване (остър мастоидит), което по същество е с тежко протичане и ако не се лекува адекватно води до хронифициране с чести обостряния, което се обозначава с термина „прогресивен“ ход на заболяването. Д-р Г. е посочил, че според епикризата е проведено оперативно лечение, целящо да ограничи и спре възпалителния процес, след което са дадени „Препоръки и насоки за лечение и терапия след изписване“. Вещото лице е посочило, че данните по епикризата предполагат, че възпалителния процес е овладян и не налага последващо лечение. Така, според наличната документация е овладян прогресивния ход на заболяването. Позовавайки се на Речник на съвременния български книжовен език за думата прогресивен, д-р Г. е пояснил, че това се отнася за процес, който е остър, започнал и развиващ се от момента на настъпване на конкретното заболяване и продължава във времето, като всяко подобно състояние изисква активно наблюдение, регистрация и проследяване във времето с цел или пълно излекуване, или ограничаване на последствията от страданието върху организма (в конкретния случай: слуховия анализатор) на детето.

В с.з. вещото лице уточни, че в случая ако детето е лекувано както трябва и както е посочено в документите, се прекъсва прогресивния ход на заболяването и то се излекува. По документи, според експертът детето е лекувано както трябва (за първата епикриза от 2022 г., на л. 64 от делото). Вещото лице уточни, че това, което е посочено при това заболяване е в рамките на нормален слух и е овладян прогресивния ход на заболяването според това, което е описано в документите.

От трето неучастващо по делото лице СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“, гр.Пловдив са представени: Карта за оценка на индивидуалните потребности на ученикът М. К. и уведомително писмо от РЦПППО за одобряване насочването (л.260 и сл.); Карти за оценки на индивидуалните потребности на учениците Б. А. А. Й., Х. С. и Е. К., с аудиометрично изследване на слуха (л. 376 и сл.).

От трето неучастващо по делото лице Министерство на образованието и науката е представен Доклад с вх. № 0603-39/05.05.2022г., цитиран в писмо на МОН с рег. № 2216-3/02.06.2022г. (л.295-296).

От трето неучастващо по делото лице Регионален център за подкрепа процеса на приобщаващото образование – Пловдив са представени: за детето М. К. - Карта за оценка на индивидуалните потребности на ученикът М. К., заявление, експертно решение, удостоверение за раждане и декларация; писмо на МОН № 2216-3/02.06.2022г.; Заповед № 1288/09.06.2022г. издадена от директора на РЦПППО – Пловдив, К. С. за неодобрение на детето Х. Р. М. за насочване първи клас към СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“, гр.Пловдив (л.313); Доклад от М. С. – ръководител РЕПЛРДУСОП; Протокол № 37/02.06.2022г. от проведено заседание на РЕПЛРДУСОП към РЦПППО – Пловдив (л.316-319); Уведомително писмо изх.№ 1093/09.06.2022 г., с което директорът на РЦПППО - Пловдив - К. С. уведомява Р. М., че не одобрява насочването на сина му към СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“, гр.Пловдив; писмо вх.№ 2353/18.04.2022г. на зам. директор сектор МДОНДПЛР и координатор на дейността на РЕПЛРДУСОП до директора на РЦПППО – Пловдив (л.322-323).

От РУО – Пловдив са представени: 3 броя доклади.

От страна на жалбоподателя са представени: Уверение от УМБАЛ „Пълмед“ ООД – отделение УНГ за извършени контролни прегледи на детето Х. М. през 2022г. (л.326).

От заинтересованата страна К. С. са представени 4 броя уведомителни писма за неодобрение на деца за насочване в СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“, гр.Пловдив (лист 352-355).

На л.177 и сл. по делото е приложена Карта за оценка на индивидуалните потребности на детето Х. Р. М., ведно с Приложение №1 „Изследване на слуха и говора на дете/ученик с увреден слух“.

По делото са дадени обяснения от жалбоподателя по реда на чл. 176 от ГПК, като в отговор на въпрос на заинтересованата страна А. П. посочва, че след уведомяването за неодобрението на К. С. на 05.07.2022 г. са били поканени от началника на РУО г-жа А. П., на която среща били обвинени от г-жа П., че мамят с представените документи и че детето им няма увреждането за което се твърди, за да бъде записано в първи клас СУ „Стоян Белинов“. Р. М. посочи, че направените от г-жа П. коментари, създали у него враждебна и обидна среда, като накърнили достойнството и самочувствието му и на съпругата му. Посочва, че на тази среща г-жа П. поканила само родители на 7-8 деца и присъствали родители на други деца, на които е отказано насочване за специалното училище. Според Р. М., тъй като родители на деца с идентични увреждания, на които е разрешено записване в СУ „Стоян Белинов“ не били поканени на срещата, П. извършила дискриминация спрямо детето му по признак увреждания. Р. М. заяви в с.з., че през месец септември и октомври имало множество телефонни обаждания, включително и в неработни дни - събота и неделя след 21.00 ч. вечер, с неофициални подкани детето им да бъде записано в обикновено училище с придружител на 4 часа, а от г-жа П. получили няколко писма, с които били поканени отново да се явят на комисия и да предоставят нови медицински документи. Жалбоподателят счита, че цялото това нежелано поведение от страна на г-жа П. е осъществен върху него и семейството му тормоз. Счита, че като началник на РУО Пловдив, тя провежда държавната политика в областта на образованието на територията на Пловдив и контролира спазването на съответните нормативни актове в системата на образованието от институциите на територията на Пловдив, включително и РЦПППО, като вместо да им съдейства, тя е допринесла за дискриминационното третиране на сина им. След отправена реплика на г-жа П. към г-н М., последният изрично посочи, че г-жа П. не му се е обаждала по телефона.

По делото са разпитани свидетелите Е. Д. Т., М. А. С. и А. В. Д..

Свидетелят Т. заяви, че работи в училище за глухи деца „Стоян Белинов“, като рехабилитатор на слуха и говора, като е била член на комисия през месец май или юни 2022 г. за всички деца за този ден, на които са дадени часове да се явят. Посочва, че функцията й е експерт на нарушен слух и говор, представител на училището за деца с увреден слух. След предявяване на Приложение №1 към Карта за оценка, на лист 182 от делото Т. заяви, че тя не е провеждала изследване, а каквото е по документи това е описала, като лекар специалист УНГ извършва изследването. На въпрос на адв. Г., дали свидетелят е забелязала, че в медицинските документи на детето Х. М. е записано за двете уши 20 децибела, а комисията е записала от 30 до 60 децибела, Т. посочва, че явно е имало и друг документ, като не може да си измисля тези стойности. Посочва, че няма как тя да извърша аудиометрия на живо в училище, тъй като на повечето деца това изследване се извършва с пълна анестезия, най-вече на малки деца и се извършва от медицинско лице. Посочва, че доброволно е положила подписа си на картата за оценка, като на лист 10 от Картата за оценка срещу името Цветинка всъщност е нейния подпис и е запозната със становището на комисията. Т. посочва, че в крайна сметка детето има несформирана реч, има медицински документи, има желание на родителите, които са основание за записване в училището.

Свидетелят М. С. заяви, че в качеството й на Началник на отдел Организационно методическа дейност и контрол в РУО Пловдив, и ръководител към онзи момент на регионалния екип за подкрепа на личностно развитие на деца и ученици със специални образователни потребности в РЦПППО – Пловдив е присъствала на заседанието на комисията за преценка на индивидуалните потребности на детето Х. М., като председател, ръководител на този екип. Описва начина на извършване на оценка на детето от специалисти, като С. посочва, че екипът се съобразява не само с оценката която се дава, но и с желанията на родителите за насочване на детето към образователна институция, като това е регламентирано и в наредбата за приобщаващо образование. Според свидетеля има и друго такова дете, което е със същото заболяване аутизъм и е насочено в училището в същия период, от който е оценката на детето Х. М. - два месеца преди оценката на Х.. На Х. заявлението, мисли че е разгледано в началото на м.юни 2022 г. Посочва, че при преглед на медицинските документи на Х. д-р Т., обяснила какво е написано в медицинските епикризи, в ТЕЛК-овото решение на Х. и заболяването, от което би могло да има последващо прогресивно намаляване на слуха. Свидетеля посочва, че доколкото си спомня на картата на Х., няма колега който да се е подписал с особено мнение. С. не може да отговори на въпроса имало ли е идея за създаване на паралелка за деца с множество увреждания и не си спомня да е подписвала доклада и протокола за М. К..

Свидетелят А. Д. заяви, че е работила в РЦПППО – Пловдив в регионалния екип за оценка РЕПЛР до юни 2023 г., когато се пенсионирала. Свидетелят Д. посочи, че на 14.04.2022 г. е участвала като специален педагог в РЕПЛР и когато започнали да гледат тези документи се оказало, че децата са с аутизъм и с много увреждания и в ТЕЛК-овите решения не съществувала диагноза слухово нарушение. Д. посочва, че се обърнала към ръководителя на екипа г-н Р., който замествал г-жа С. и му казала, че няма да подпише тази карта за оценката, като специален педагог, защото в ТЕЛК-овете няма отразено слухово нарушение, но г-жа Б. П. казала, че са разговаряли с г-жа М. С. и тя е казала, че децата ще бъдат приети, защото ще бъдат разкрити комуникативни паралелки към училището за деца с множество увреждания. Тогава първата майка и първото дете, което гледали било М. и подписали картата, защото ще има паралелка комуникативни нарушения. След това като погледнала документите на Х. М. свидетелката видяла, че имало освен ТЕЛК и документ от ЕКК от болница „Пълмед“ за операция на слухов израстък в ухото, в който документ пишело, че няма нарушение на слуха и тогава казала на г- н Р., че това дете няма основание да върви в такава паралелка. За заседанието на 14.04.2022 г. Д. посочва, че им била представена само картата на М. К. и подписали картата, след като Б. казала, че ще се сформират такива паралелки по 3-4 деца и ще има логопед, психолог, ерготерапевт, РСГ, който да работи с тях. Изрично посочва, че никой от членовете на екипа, освен Б. П. не знаели за тези паралелки, но родителите знаели и идвали да кандидатстват за тези паралелки.

Свидетелят Д. заяви в с.з., че си е записала на 22.06. участие в РПЛР, насочване за училище „Проф. Стоян Белинов“ и върнати деца за документи. Посочва, че до следващото заседание се разбрало, че такива паралелки няма да има. Уточнява, че Б. П. е бивш колега, който работил в регионалния център и преминала на работа в училище за деца с увреден слух. Свидетелят заяви, че на 02.06. на заседанието за Х. пишело в документите, че слуха е в норма, но Е. Т. направила своята част от изследването и установила, че детето има увреден слух над 30 децибела и въз основа на нейно заключение подписала тази карта. Посочва, че всички членове на комисията изразили несъгласие.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като обективни и безпристрастни.

При така установеното от фактическа страна, съдът стига до следните правни изводи:

Оспореното решение е постановено от компетентен орган - Пети специализиран постоянен заседателен състав при Комисия за защита от дискриминация, съобразно чл. 48 и чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр.

Административния акт е издаден в установената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити посочени в чл. 66 от ЗЗДискр.

При издаването му са спазени правилата, по които се провежда производството пред КЗД, регламентирани в глава ІV, раздел І от ЗЗДискр. Спазена е разпоредбата на чл. 54 ЗЗДискр., съгласно която след образуването на производство председателят на комисията разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик (л.53). Докладчикът е започнал процедура по проучване по чл. 55 ЗЗДискр., в която е събрал писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата.

При осъществяване на своите правомощия комисията е изпълнила задълженията си по чл. 56 ЗЗДискр., като е изискала становище по жалбата от А. П. и К. С. (л.56 и 57).

След приключване на проучването, на страните е дадена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали и да вземат становище. Докладчикът е изготвил заключение, като е представил преписката на председателя на състава, който е насрочил заседание. Страните са редовно уведомени за заседанието. Спазен е чл. 61 от ЗЗДискр. Страните са поканени за помирение по чл. 62, ал. 1 от ЗЗДискр., но не е постигнато споразумение. След изясняване на фактите председателят на състава е дал на страните възможност за становище. Решението е взето с единодушие и подписано от състава на КЗД.

Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени със закон или международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр пряка дискриминация е всяко по - неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Специалният закон цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, какъвто е и признакът "увреждане". Няма спор между страните по делото, че Х. Р. М. е с водеща диагноза „детски аутизъм“, общото заболяване: „Генерализирано разстройство в развитието - детски аутизъм със силно смутена комуникация“ и 100% вид и степен на увреждане с чужда помощ, за което по делото е представено Експертно решение № 1084 от 17.03.2022г. на втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД (л.39). Изложеното обосновава наличието на правно защитен признак „увреждане“ по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.

Установи се безспорно по делото, че към момента на извършване на оценката на индивидуалните потребности на детето Х. Р. М., същото не е имало увреден слух. Видно от Епикриза от отделение по УНГ с ИЗ № 13282, с отбелязване постъпил на 19.05.2022г. и изписан на 21.05.2022 г., детето е с окончателна диагноза: "Н74.8 Други уточнени болести на средното ухо и мастоидния израстък" и придружаващи заболявания: "Р84.00 Детски аутизъм”. От заключението на допуснатата и приета по делото СМЕ става ясно, че според епикризата на лист 64 по делото на детето Х. Р. М. е проведено оперативно лечение, целящо да ограничи и спре възпалителния процес, след което са дадени „Препоръки и насоки за лечение и терапия след изписване“. Според вещото лице, данните по епикризата предполагат, че възпалителния процес е овладян и не налага последващо лечение. Изрично вещото лице посочи, че е овладян прогресивния ход на заболяването. В с.з. вещото лице уточни, че в случая ако детето е лекувано както трябва и както е посочено в документите, се прекъсва прогресивния ход на заболяването и то се излекува, а това, което е посочено при това заболяване е в рамките на нормален слух.

В настоящия случай е неотносима Епикризата от отделение по УНГ с ИЗ № 19371/2023г., с отбелязване постъпил на 27.06.2023г. и изписан на 29.06.2023 г. (л.153 по делото), тъй като касае здравословното състояние на детето Х. М. и по-конкретно загуба на слуха, но една година след подаване на заявлението от бащата Р. М. за насочване на детето му за обучение в СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“, гр.Пловдив за учебната 2022/2023г.

Жалбоподателят поддържа, че К. С. и А. П. са осъществили дискриминация на база „увреждане“ спрямо детето му Х. Р. М., изразяваща се в неблагоприятното му третиране спрямо други деца със същите или идентични увреждания, чрез възпрепятстване записването на детето му в 1 -ви клас в Средно училище за ученици с увреден слух „Проф. д-р Стоян Велинов“ - гр. Пловдив, вследствие на което е търпяло вредоносен резултат, представляващ лишаването му от образование.

Правото на образование е конституционно признато право (чл. 53, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) и е доразвито в чл.7 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Това право се упражнява ефективно в избрано от лицето училище и вид обучение съобразно личните предпочитания и възможности.

Съгласно чл.24 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г. - ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.), държавите - страни по конвенцията, признават правото на образование на хората с увреждания, като с оглед реализирането на това право без дискриминация и при равни възможности държавите - страни по конвенцията, осигуряват включваща образователна система на всички равнища и възможности за обучение през цялата продължителност на живота, насочени към: а) пълно развитие на човешкия потенциал и чувството за собствена стойност и достойнство и укрепване на спазването на правата на човека, основните свободи и човешкото многообразие; б) развитие от страна на хора с увреждания на тяхната личност, таланти и творчески заложби, на техните умствени и физически способности в пълния размер на техния потенциал; в) предоставяне на възможност на хората с увреждания да участват ефективно в свободно общество. Пак според конвенцията при реализирането на това право държавите - страни по конвенцията, гарантират, че: а) лица с увреждания не са изключени от системата на общото образование по причина на тяхното увреждане, както и деца с увреждания не са изключени от системата на безплатното и задължително начално образование или на средното образование по причина на тяхното увреждане; б) хората с увреждания имат достъп до включващо, качествено и безплатно начално образование и до средно образование равноправно с всички останали в общността, в която живеят; в) се предоставят разумни улеснения според изискванията на индивида; г) хората с увреждания получават нужната им подкрепа в рамките на системата за общо образование с оглед улесняване на тяхното ефективно образование.

Съгласно чл. 17 от Европейската социална харта (ратифицирана със закон, приета от 38-о Народно събрание на 29.03.2000 г. - ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г.), с цел да осигурят ефективното упражняване на правото на децата и младежите да израстват в среда, която създава условия за пълното разгръщане на личността им и техните физически и умствени възможности, договарящите страни се задължават, пряко или в сътрудничество с обществени и частни организации, да вземат всички необходими и подходящи мерки, насочени към осигуряване за децата и младежите, и предвид правата и задълженията на техните родители, на съответните грижи, подпомагане, образование и обучение, от които те се нуждаят, и по-специално чрез осигуряване на условия за създаването или поддържането на институции и услуги, достатъчни и подходящи за тази цел.

Разпоредбата на чл. 14 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи гласи, че упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак, като съгласно чл. 2 Протокол № 1 към конвенцията (ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г.) на никого не може да бъде отказано право на образование.

На национално ниво правната уредба за правото на образование е регламентира в Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/, Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ и Наредбата за приобщаващото образование /НПО/.

Съгласно чл.31, ал.1 от ЗХУ подкрепата за личностно развитие се предоставя и осигурява на децата и учениците по чл. 30, ал. 1 (с увреждания, включително на децата и учениците със специални образователни потребности ) съвместно с държавните и местните органи и техните структури и доставчиците на социални услуги.

Съгласно чл.50 ал.5 от ЗПУО дейности, свързани с провеждане на държавната политика за подкрепа на процеса на приобщаващото образование се извършват от специализирани обслужващи звена – регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, които се създават на територията на всяка област. В случая заинтересованата по делото страна К. С. е директор на РЦПППО – Пловдив.

Съгласно правилника за устройството и функциите на регионалните управления на образованието (издаден на основание чл. 253, ал. 2 от ЗПУО), Регионалните управления на образованието /РУО/ оказват методическа подкрепа на детските градини, училищата, регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование и центровете за подкрепа за личностно развитие на територията на съответната област. Според чл.3, ал.2 на посочения правилник, началникът на РУО провежда държавната политика в областта на предучилищното и училищното образование на територията на съответната област, както и да координира и контролира дейностите, свързани с приобщаващото образование в институциите в системата на предучилищното и училищното образование в областта. Заинтересованата по делото страна А. П. е била началник на РУО – Пловдив.

От цялостния прочит на жалбата (наименована сигнал) на Р. М. в качеството му на баща и законен представител на детето Х. Р. М. до КЗД, включително постъпилата жалба допълнение от 29.11.2022 г. до КЗД е видно, че същия визира като осъществена от К. С. и А. П. спрямо детето му Х. Р. М. дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗЗДискр., на основата на защитен признак "увреждане", изразяваща се в неблагоприятното му третиране спрямо други деца със същите или идентични увреждания чрез възпрепятстване записването на детето му в 1 -ви клас в СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“ - гр. Пловдив, вследствие на което е търпяло вредоносен резултат, представляващ лишаването му от образование.

Настоящият съдебен състав счита, че не са налице елементите от фактическия състав на визираната от жалбоподателя форма на дискриминация.

На първо място установи се по делото, че детето не е било лишено от образование в следствие на действията на двете заинтересовани по делото страни. В действителност К. С. като директор на РЦПППО – Пловдив е издала Заповед № 1288/09.06.2022г. за неодобрение насочването към СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“ - Пловдив на детето Х. Р. М., като с Уведомително писмо с изх. № 1093/09.06.2022 г., Р. М. е уведомен, че директорът на РЦПППО - Пловдив не одобрява насочването на детето му към посоченото учебно заведение, с подробно изложени мотиви. В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно чл.138, ал.5 от НПО, в срок до един месец от подаването на заявлението от родител, РЕПЛРДУСОП изготвя мотивирано становище за насочване за обучение в специално училище за ученици със сензорни увреждания или за възможността за обучение в детска градина по чл. 35 или в училище по чл. 38 ЗПУО с конкретни препоръки за обучението и за допълнителната подкрепа за личностно развитие на детето или ученика. А според ал.6 на същата разпоредба, в срок до 5 дни след получаването на мотивираното становище на регионалния екип за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности директорът на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование одобрява или не одобрява насочването на детето или ученика в специално училище за ученици със сензорни увреждания.

В случая РЕПЛРДУСОП е изготвил карта за оценка на индивидуалните потребности на детето Х. М., като е определена спецификата и вида на допълнителната подкрепа (л.181) и в графа „Други решения“ (обучение в специално учебно заведение) е посочено обучение в СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“, Пловдив, първи клас от 2022/2023г., като на основание чл.138, ал.6 от НПО, К. С. като директор на РЦПППО – Пловдив не е одобрила насочването на детето Х. М. към посоченото учебно заведение. Във връзка с възраженията на жалбоподателя, че въпреки положителното становище на комисията, К. С. не е одобрила насочването, следва да се отбележи, че цитираните по-горе разпоредби не задължават директор на РЦПППО във всички случаи да одобри насочването.

И тримата разпитани по делото свидетели Е. Т., М. С. и А. Д. са били членове на РЕПЛРДУСОП, извършили оценката на детето Х. М., като и трите заявиха, че са се подписали доброволно. Свидетелят Т. заяви, че детето има несформирана реч, има медицински документи и има желание на родителите за записване на детето в това училище. Свидетелят А. Д. заяви, че на 14.04.2022 г. е участвала като специален педагог в РЕПЛР и когато започнали да гледат тези документи се оказало, че децата са с аутизъм и с много увреждания и в ТЕЛК-овите решения не съществувала диагноза слухово нарушение, поради което се обърнала към ръководителя на екипа г-н Р., който замествал г-жа С. и му казала, че няма да подпише тази карта за оценката, като специален педагог, защото в ТЕЛК-овете няма отразено слухово нарушение, но г-жа Б. П. казала, че са разговаряли с г-жа М. С. и тя е казала, че децата ще бъдат приети, защото ще бъдат разкрити комуникативни паралелки към училището за деца с множество увреждания.

По отношение на твърденията за сформиране на специална паралелка „комуникативни нарушения“ в СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“, Пловдив, К. С. е изпратила докладна записка до министъра на образованието и науката (л.150), като видно от всички отговори/писма на МОН до К. С. и А. П. (от 08.06.2022г., от 01.08.2022г. и от 17.10.2022г.) не се посочва сформирането на такава паралелка в посоченото училище.

Средно училище за ученици с увреден слух „Проф. д-р Стоян Велинов“ – Пловдив е специално училище по см. на чл.44 от ЗУПО. Разпоредбата на чл.175, ал.1 от НПО определя групите деца и ученици, които могат да се обучават в специалните училища за обучение и подкрепа на ученици с увреден слух, а именно: 1. слабочуващи деца и ученици с едностранна или двустранна загуба на слуха от 16 dB на по-добре чуващото ухо, при които спецификата на заболяването изисква специфична работа, като например при рекруитман – внезапно повишаване на прага на чувствителност на болката при много тихи звуци и липса на реакция понякога при силни звуци, и други; 2. деца и ученици, които са слабочуващи до 16 dB на по-добре чуващото ухо, но със съществуващо увреждане, поради което слухът прогресивно намалява; 3. деца и ученици с увреден слух с долна граница на загуба на слуха над 30 dB; 4. деца и ученици с увреден слух и с множество увреждания, сляпо-глухи, слуховата загуба на които е такава, че не позволява да се обучават в специални училища за обучение и подкрепа на ученици с нарушено зрение; 5. деца и ученици с увреден слух с дегенеративни злокачествени заболявания; 6. деца и ученици с увреден слух с кохлеарни импланти и с конвенционални слухови апарати, както и такива, за които е противопоказно слухопротезиране, като например рекруитман, непоносимост към личен слухов апарат и други; 7. невербални деца и ученици с комуникативни нарушения, за които е препоръчително и единствено възможно обучение и комуникация чрез овладяване на жестов език. Установи се по делото, че детето Х. М. към началото на учебната 2022/2023г. не е отговаряло на нито едно от тези условия, тъй като не е имало увреден слух. Що се отнася до показанията на свидетелят М. С. която заяви, че при преглед на медицинските документи на Х. д-р Т., обяснила какво е написано в медицинските епикризи, в ТЕЛК-овото решение на Х. и заболяването, от което би могло да има последващо прогресивно намаляване на слуха, по-горе бяха изложени мотиви относно липсата на увреден слух към 2022г. по отношение на детето Х. Р. М., в която насока е и приетото по делото заключение по СМЕ.

Съгласно писмо на зам.-министъра на образованието и науката от 02.06.2022г. адресирано до К. С. и А. П., действащите нормативни актове в системата на предучилищното и училищното образование не дават основание на деца и ученици без слухови увреждания, а само с комуникативни нарушения вследствие на разстройства от аутистичния спектър или в резултат на други проблеми в развитието, които не се нуждаят от овладяване на жестов език, да се обучават в специално училище за обучение и подкрепа на деца и ученици с увреден слух.

Следва да се съобрази и, че съгласно чл.138, ал.8 от НПО решението за мястото на обучение на детето или ученика се взема от родителя. Т.е. независимо от одобряването или не на насочването на детето към СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“, Пловдив и становището на специалистите, родителят сам взема решение къде да се обучава детето му. Изложеното е изрично посочено и в писмо на МОН от 17.10.2022г. на лист 120 по делото. По делото няма данни, а и не се твърди, родителите на детето Х. М. да са подали заявление за учебната 2022г./2023г. в СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“ - гр. Пловдив или в друго училище и да е отказан приема на детето. На лист 126 по делото е приложен доклад от директора на ОУ „Петър Бонев“ гр. Перущица (с изх.№ от 14.10.2022г.) до А. П. – началник РУО – Пловдив, според което ученикът Х. М. с настоящ адрес в гр. Перущица, който подлежи на задължително обучение през учебната 2022/2023г. до момента не е обхванат от образователната система, като и след проведени разговори с родителите ученикът не посещава учебно заведение.

Правото на образование е правото на достъп до образование. То не е право на образование в едно точно определено учебно заведение, тъй като най-малкото поради своята същност образованието в различните си възможности, за да бъде ефективно осъществено, изисква наличие на определени предпоставки.

Не се установява и детето Х. М. да се е намирал в положение на по-неблагоприятно третиране на основата на неговото увреждане, попадащо под квалификацията "защитен признак", отколкото е, било е, или би било третирано друго лице в сравнима ситуация при сравними сходни обстоятелства, съгласно дефинираното в ал. 1 на чл. 4 от ЗЗДискр.

От цялостния прочит на твърденията бащата на детето Х. М. пред КЗД е вдино, че според него дискриминацията се изразява в лишаването на детето му от образование от страна на К. С. и А. П., които са извършили неблагоприятно третиране на детето му спрямо други деца, като например детето М. Д. К..

Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им в дадено лице /субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват.

Настоящия съдебен състав счита, че не е извършено по-неблагоприятно третиране спрямо детето Х. М. на основата на признака "увреждане". За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица, трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. и тази дискриминация да е пряка съобразно дефиницията на чл. 4, ал. 1 от същия закон. Необходимо е разликата в третирането да е на основата на защитен признак, в случая "увреждане", както и да е налице причинно-следствена връзка между защитения признак и по-неблагоприятното третиране спрямо жалбоподателя. Според легалната дефиниция дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗИХУ, "хора с увреждания" са лица с физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот.

В случая не е доказано, че друго лице /сравнител/, което не е носител на защитения признак "увреждане" посочен от бащата Р. М., в сравнима ситуация получава по-благоприятно третиране, за да бъде направен извод за пряка дискриминация. Сравнителят се дефинира като субект, намиращ се при същите обстоятелства като дискриминираното лице, но третиран различно именно защото не е носител на защитения признак.

Р. Б. М. поддържа, че К. С. е извършила неблагоприятно третиране на детето му спрямо други деца с такива увреждания, като например детето М. Д. К.. След като и детето М. Д. К. е с увреждане „Генерализирано разстройство в развитието – детски аутизъм с поведенчески прояви“ (съгласно представената карта за оценка на индивидуалните потребности – л.261 и сл.) и е носител на защитения признак посочен от жалбоподателя, той не е друго лице сравнител. Както бе посочено, сравнителят се дефинира като субект, намиращ се при същите обстоятелства като дискриминираното лице, но третиран различно именно защото не е носител на защитения признак. Непосочването му, респективно неустановяването на такова лице, препятства сравняване на идентичните обстоятелства и съответно доказване неравенство в отношението.

Изложеното по-горе се отнася и за децата Б. А., А. Й., Х. С. и Е. К., за които за първи път в съдебното производство се излагат съображения, че сравнение с тях детето Х. М. е неравно третиран. И четирите деца са с одобрено насочване към СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Белинов“ – Пловдив, но видно от приложените Карти за оценка на индивидуалните потребности на ученик, всички са с диагноза „детски аутизъм“ и не са други лица по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. В този смисъл и те са носител на защитения признак „увреждане“. Липсата на такова лице сравнител в случая препятства установяването на неблагоприятния характер на третирането както относително така и индивидуално, а оттам и на причинна връзка между третирането и защитения признак.

При недоказване от страна на визираните по-горе елементи от фактическия състав по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. се обосновава изводът, че спрямо детето Х. М. не е осъществена твърдяната дискриминация на основата признака по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. "увреждане".

Следва да се отбележи, че видно от приетите по делото доказателства, К. С. е издала и други писма за неодобряване насочването на деца в СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Белинов“ – Пловдив (л.352-355). Неблагоприятните последици за детето Х. М., изразени в пропускането на една учебна година не са резултат от нарушение принципа на равно третиране.

Що се отнася до твърденията на Р. М. за осъществена дискриминация от страна на А. П., в обясненията си дадени пред съда по реда на чл.176 от ГПК, лицето посочи, че П. е поканила родители на деца с аутизъм неодобрени за насочване в СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Белинов“ – Пловдив, като не били поканени родители на деца, на които е разрешено записване. Видно от приложените по делото доказателства, А. П. е изпълнявала своите служебни задължения в качеството й на началник РУО – Пловдив, сред които да координира и контролира дейностите, свързани с приобщаващото образование в институциите в системата на предучилищното и училищното образование в областта. В писмо от 17.10.2022г. зам.-министъра на образованието и науката е подчертал, че е наложително организирането на среща с родителите на децата, които не са се отзовали на уведомителните писма.

За проведените на 05.07.2022г. и 07.07.2022г. срещи А. П. е изготвила доклад до министъра на образованието (л.85), в отговор на което с писмо от 01.08.2022г. зам.-министъра на образованието и науката (л.94) е дал указания за извършване на повторна оценка на индивидуалните потребности на деца с неодобрено насочване за СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Белинов“ – Пловдив. В тази връзка на лист 35 е представена покана за заседание на РЕПЛРДУСОП за 16.09.2022г. Целта на срещите инициирани от А. П. очевидно са били с информативен и разяснителен характер към родителите на децата, както и обсъждането на възможностите за гарантиране на приобщаващо образование, включително потребностите и възможностите на децата. Поканите за среща в РУО не са акт на дискриминация, тъй като са свързани с интересите на децата.

Не се доказаха твърденията на Р. М., че на срещите А. П. е отправяла нападки или обиди към него и съпругата му, или че е създала враждебна и обидна среда.

Не е дискриминация и това, че П. поканила само родители на деца, на които е отказано насочване за специалното училище, но не били поканени родители на деца с идентични увреждания, на които е разрешено записване в СУ „Стоян Белинов“. Целта на проведената среща е била именно обсъждането на възможностите за гарантиране на приобщаващо образование на децата с неодобрено насочване. Не е дискриминация и изискването за допълнително представяне на документи, тъй като това е нормативно установено. А по отношение на твърдението за множество телефонни обаждания, включително и в неработни дни - събота и неделя след 21.00 ч. вечер, г-н М. в съдебно заседние изрично посочи, че г-жа П. не му се е обаждала по телефона.

Съдът намира, че по делото липсват каквито и да било данни за осъществена дискриминация по посочения признак „увреждане“ от привлечените в производството пред КЗД ответни страни.

В допълнението жалба пред КЗД 29.11.2022г.от Р. Б. М. е посочил, че той и съпругата му почувствали сериозен психически тормоз и емоционални преживявания. Това обаче не може да се приеме, като оплакване за извършен конкретен акт на дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 ЗЗДискр., тъй като на първо място и в жалбата наименована сигнал на Р. М. и в допълнението пред КЗД, не се съдържа такова искане към комисията по арг. от чл.51, ал.2, т.4 от ЗЗДискр. Искането е да се установят твърдените нарушения спрямо детето му, а не спрямо него и съпругата му. Отделно от това не е посочен и конкретен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., на който да са носители майката и бащата.

"Тормозът", като самостоятелен вид дискриминация съгласно разпоредбата на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.

След като няма такова искане от КЗД и след като не е посочен конкретен защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., на който да са носители майката и бащата, то правилно съставът на КЗД не се е произнесъл с изричен диспозитив за осъществена дискриминация по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. във вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. В мотивите на оспореното решение на състава на КЗД е посочено, че е трудно удържима тезата на родителя за осъществен тормоз към семейството чрез изпращането на покани за среща в РУО, доколкото това е било продиктувано от необходимостта за вземане на решение, както от К. С. на длъжност Директор на РЦПППО, така и от А. П. като Директор на РУО –Пловдив.

По изложените съображения, съдът намира, че събраните доказателства не могат да обосноват извод за извършено от К. С. и А. П., нарушение на разпоредбите на ЗЗДискр. по признак „увреждане“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с достъпа до училищно образование през учебната 2022г./ 2023 г. в СУ УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“ - Пловдив на детето Х. Р. М., представляван от Р. Б. М. - в качеството му на баща и законен представител. Правилно органът не се произнесъл по твърдението за наличие на дискриминация по признака „тормоз“.

Оспореното решение № 85/27.02.2024 г., постановено от Пети специализиран постоянен заседателен състав при КЗД е издадено от компетентен орган в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съобразно относимите материалноправни разпоредби на ЗЗДискр., поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалните представители на заинтересованите страни, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати направените от тях разноски. Същите се констатираха, както следва за К. С. в размер на 700 лева – платен адвокатски хонорар, но същите се дължат в полза на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – Пловдив, съобразно разпоредбата на §1 т.6 от ДР на АПК и видно от приложеното платежно нареждане на л. 449. За заинтересованата страна А. П., разноските са в размер на 100 лева – платен депозит за вещо лице (л.334).

В полза на адв. Г., следва да се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за адвокатурата (безплатна помощ на близък). Същото е претендирано в с.з. и в списък с разноски в размер на 2000 лева. От страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено възражение за прекомерност, което настоящия съд счита за неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), за процесуално представителство, защита и съдействие по дела по Закона за защита от дискриминация пред КЗД или съдебна инстанция възнаграждението е 1500 лв. Упълномощеният процесуален представител на заинтересованата страна А. П. се е явил в проведените открити съдебни заседания пред настоящата инстанция, а според чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. Процесуалното представителство е реално осъществено и с оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящия съдебен състав счита, че адвокатски хонорар в размер на 2000 лева е пропорционален и съответства на осъществената защита.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Б. М., [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Перущица, ул. „Драган Манчев“ № 20, в качеството му на баща и законен представител на детето Х. Р. М., с [ЕГН], против решение № 85/27.02.2024 г., постановено от Пети специализиран постоянен заседателен състав при Комисия за защита от дискриминация, по преписка № 257/2022 г., с което е установено, че К. С. - директор на РЦПППО - Пловдив и А. П. - началник на РУО гр. Пловдив не са осъществили нарушение на разпоредбите на Закона за защита от дискриминация по признак „увреждане“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с достъпа до училищно образование през учебната 2022г./ 2023 г. в СУ УУС „Проф. д-р Стоян Велинов“ - Пловдив на детето Х. Р. М., представляван от Р. Б. М. - в качеството му на баща и законен представител, и е оставена без уважение жалба с вх. №44-00-3752/09.11.2022г. и допълнение към нея с вх. №44-00-4007/29.11.2022г., подадени от Р. Б. М., в качеството му на баща и законен представител на детето Х. Р. М. срещу К. С. - директор на РЦПППО - гр. Пловдив и А. П. - началник на РУО - гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Р. Б. М., [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Перущица, ул. „Драган Манчев“ № 20 да заплати на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – Пловдив, сумата от 700 (седемстотин) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Р. Б. М., [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Перущица, ул. „Драган Манчев“ № 20 да заплати на А. Й. П., [ЕГН], сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Р. Б. М., [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Перущица, ул. „Драган Манчев“ № 20 да заплати на адвокат К. Г., с БУЛСТАТ ***, с адрес на кантората: гр.Пловдив, ул."Антим I" № 49, ет. 3, сумата от 2000 /две хиляди/ лева, адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.