№ 3584
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20231100112139 по описа за 2023 година
Предмет на производството са два иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД,
във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, предявени при обективно кумулативно
съединяване.
Производството е образувано по искова молба на П. Д. Т., чрез адв. М. Й., с
която срещу Столична община, е предявен частичен осъдителен иск за сумата от 26
000 лв., част от глобална сума от 40 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
травматично увреждане на здравето – счупване на лява раменна кост в резултат на
настъпила на 13.12.2022г. злополука - падане върху заледен и заснежен тротоар, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 13.12.2022г.
до окончателното й изплащане както и сумата от 1 500 лева, представляваща
претърпени имуществени вреди изразяващи се в направени разноски за
рехабилитация, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
исковата молба – 27.10.2023г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 13.12.2022 г. около 16:00 часа, в гр. София, на
територията на Столична община, при движение по тротоара на ул.„Силиврия“, в
посока Спортна зала „Триадица“, ищцата Т. попада на заледен и непочистен участък от
тротоара, в резултат на което се подхлъзва, губи равновесие и пада. При падането е
почувствала остра болка в рамото. Помощ да се изправи и оказал Г.Р.А., с когото
вървели заедно. Сочи се, че ищцата е транспортирана е оказване на спешна помощ в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където е установена фрактура и травматичен оток на
ляво рамо, както и с ограничен обем на движенията в рамото. Осъществена е мануална
репозиция на фрактурата и крайника е имобилизиран за 30 дни с мека превръзка тип
„Дезо“. Твърди се, че въпреки обездвижването болките, които понасяла ищцата били
много силни, и налагащи прием на аналгетици. Оттокът не спада дълго време. Изявил
се и подкожен хематом в областта на лява предмишница. Болките, които търпяла били
много интензивни, което наложило многократно да търси медицинска помощ в
1
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ за поставяне на обезболяващи чрез инжектиране. При
извършените прегледи са предписвани противовъзпалителни, обезболяващи, облекчен
двигателен режим и кинезитерапия. На 15.02.2023 е диагностициран бурсит на рамото
и Т. е насочена е към физиотерапия.
Поради счупването на горния си крайник, ищцата не е могла за дълъг период от
време да извършва никакви движения с лява ръка, което наложило да разчита на
чужда помощ за елементарни потребности, като преобличане и хигиенни нужди.
Травмата на левия горен крайник я е принудила да преустанови всякакъв вид
физически занимания и дейности. Инцидентът се отразил, както на ежедневието й,
така и в последствие на работата й. Претърпяната фрактура пряко се отразила на
качеството на живот на П. Т., която към този момент се борела и с онкологично
заболяване. На фона на режима, който спазвала и давал добри резултати, следвало
приоритетно да преодолее болките от счупването на раменната кост и изявилия се като
следствие бурсит. Наложило й се да проведе множество рехабилитационни и
физиотерапевтични процедури във връзка със счупването. Станала е тревожна и
потисната. Страхува се, да не се подхлъзне и травмира отново. Притеснява се, че не
може да възстанови функционалността на ръката си. В резултат на процесния
инцидент ищцата е направила разходи за лечение и възстановяване в размер на 1 500
лв. Моли исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл.131 ГПК ответната Столична община, чрез пълномощника си
юрисконсулт Д. А. е депозирал отговор, в който оспорва предявените искове по
основание и размер. Заявява, че Столична община е сключила договор със „ЗМБГ" АД
с предмет: Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на
улици и места за обществено ползване на територията на Столична община - 8-ма зона
- райони „Триадица" и „Младост". Твърди, че на 13.12.2022 г. между 07:30 ч. и 14:00 ч.
фирмата изпълнител за район „Триадица" е почистила тротоари около болници,
училища, детски градини и други места за обществено ползване, вкл. и тротоарите
пред 104 СОУ и 73 СОУ на ул. „Силиврия". В тази връзка заявява, че Столична
община е предприела дължимите действия за поддържане на пространството около
обществената сграда — тротоара до 104 ОУ „Захари Стоянов", с оглед на което не е
налице противоправно бездействие, което изключва деликтната отговорност на
ответника. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Навежда
възражение и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
като твърди, че не е положила дължимата грижа да прояви внимание при своето
движение, което да гарантира личната й безопасност. Оспорва твърденията за
неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, потиснатост, страх да не се
травмира отново и притеснение, че няма да може да възстанови функционалността на
ръката. Оспорва и имуществената претенция.
С определение №8471/31.05.2024 г. по реда на чл.219, ал.1 ГПК дружество
„ЗМБГ" АД, ЕИК *********, е конституирано, като трето лице помагач на ответника
Столична община.
С протоколно определение от открито с.з. на 27.05.2025г. на основание чл.214,
ал.1 ГПК е допуснато увеличение размера на иска за обезщетение за неимуществени
вреди от 26 000 лв. на 30 000лв., част от глобална сума от 40 000 лева, ведно със
законна лихва върху увеличения размер, считано от датата на увреждането –
13.12.2022 г. до окончателното изплащане.
В открито с.з. ищцата, чрез пълномощника адв. М. Н. поддържа предявените
искове. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ответната Столична община, чрез юрк. А.
оспорва предявените искове. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
2
Третото лице помагач – „ЗМБГ" АД, чрез пълномощника адв. Д. оспорва
предявените искове.
Софийски градски съд, ГО, I - 7 състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ал.2 и ал.3
от ГПК, вр. с чл.12 ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
От приетата Епикриза по ИЗ № 45175 на УМБАЛСМП „Н.И.ПИРОГОВ ЕАД, се
установява, че на 13.12.2022 г. ищцата П. Т. на 50 год. е постъпила в лечебното
заведение след падане в цял ръст. След образни и клинични изследвания е поставена
диагноза - счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, закрито. На
13.12.2022 г. на ищцата е извършена операция – закрито наместване на фрактура без
вътрешна фиксация, хемерус, крайника е имболизиран с ортеза за срок от 30 дни.
Същия ден е изписана с препоръки за проследяване на състоянието. /л.7 от делото/
От приетия болничен лист № Е20224241516, издаден от ДКЦ XIV София ООД,
се установява, че за периода от 13.12.2022 г. до 11.01.2023г. или 30 дни ищцата Т. е
била във временна неработоспособност. /л.9 от делото/
По почин на ищцата е допуснато събиране на гласни доказателствени средства за
изясняване механизма на злополуката. От показанията на разпитаният в о.с.з. на
19.11.2024г. свидетел – Г.А. /27г., без родство/, непосредствен свидетел очевидец, се
установява следната фактическа обстановка: на посочената в исковата молба дата и
час, ищцата и свидетелят вървели по тротоара на улица на гърба на 104-то столично
училище, срещу лаборатория „Цибалаб“ ищцата се подхлъзнала и паднала. Свид. А.
сочи, че тротоарът бил твърде заледен, поради непочистен сняг. Тя била обута със
зимни обувки, с равна подметка, адекватно облечена за сезона. Ищцата се подхлъзнала
и паднала лявата си страна, като се подпряла с ръка. Свидетелят си спомня, че П. се
разплакала от болка. Обадили ли се на приятелката и С., която закарала в болница.
Времето било студено, светло към смрачаване, но имало видимост.
Показанията на свидетеля очевидец Г.А. са непротиворечиви, житейски
логични, почиват на преки лични впечатления, изхождат от лице незаинтересовано от
изхода на спора, поради което съдът ги кредира.
По делото е приет неоспорен Договор за възлагане на обществена поръчка
№СО А22-ДГ55-440/ 01.08.2022г., от който се установява, че ответна община е
възложила на основание чл.112 от ЗОП на дружество „ЗМБГ“ АД дейностите по
събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места
за обществено ползване на територията на СО, вкл. дейности по зимно почистване и
поддържане на улици и места за обществено ползване. /т.3.3 от Приложение №1 към
договор по ЗОП на л.50-л.243 от делото/
Приет е протокол за установяване на количествата на изпълнените и
неизпълнени дейности на 13.12.2022 г. за район Триадица, подписан от представител
на Столична община и на „ЗМБГ“ АД. /л.140-л.142/
От приетото от съда, неоспорено от страните заключение на съдебно-
медицинска експертиза, с вещо лице д-р Т. Д., спец. ортопед - травматолог, се
установява, че в следствие на процесния инцидент, ищцата е получила закрито
счупване на горния край на лявата раменна кост. Вещото лице обосновава извод, че
това травматично увреждане би могло да бъде получено при падане от собствен ръст
на земята. Вещото лице описва, че е проведено консервативно домашно - амбулаторно
лечение. На 13.12.2022 г. ищцата е прегледана в болница “Пирогов”. Направена е
рентгенова снимка и установено счупване на лявата раменна кост. Направено е
безкръвно наместване на фрактурата и е поставена обездвижваща превръзка тип
“Дезо”. На следващия ден превръзката е сменена с ортеза, която ищцата носила 45
3
дни. След свалянето й ищцата провела раздвижване на крайника за срок от 2 месеца. В
заключението е обосновано, че направените от ищцата разноски в общ размер на 1 500
лева за проведена рехабилитация в МЦ „Неоклиник“ е било необходимо и
целесъобразно за лечение на процесната травма. Д-р Д. посочва, че ищцата е
претърпяла болки с голям интензитет за 7-8 дни, болки с малък интензитет за 40 дни,
болки с умерен интензитет след сваляне на ортезата и започване раздвижване и
натоварване на ръката за около 30 дни, след което интензитетът на болките е
намалявал постепенно за около 2 /два/ месеца. Ищцата изпитва болки и понастоящем -
при влажно и студено време, при по-голямо натоварване на лявата ръка. Процесното
увреждане би могло да предизвика безсъние и дискомфорт. То е повлияло на общото
емоционално - психично състояние. В заключението е прието още, че при ищцата е
налице остатъчно явление от фрактурата - лявата раменна става извършва движения в
обем по - малък от нормата с 15 %. С оглед характера, вида и местоположението на
травматичната увреда на ищцата, давността на получаването й, вида на проведеното
лечение и възрастта на пострадалата не се очаква промяна в състоянието на левия
горен крайник. Няма данни в медицинската документация за намаление на костната
плътност на лявата раменна кост. От представената рентгенова снимка направена на
29.10.2024 г. е видно, че в лявата раменна става е започнало развитие на “артрозна
болест”.
В обясненията си в о.с.з. на 19.11.2024г. вещото лице д-р Д. пояснява, че
артрозната болест е хронично заболяване, което се развива постепенно и бавно със
засягане структурите на дадена става. То причинява болки и е причина за ограничение
на движенията на ставата. При ищцата от направената рентгенова снимка на
29.10.2024 г. се установява начални данни за започване на развитие на това заболяване.
Артрозата може да започне развитието си отделно, но травмата в раменната става,
винаги улеснява по-бързото настъпване на болестта и по-голямото проявление на
оплакванията, т.е. една травма води до по-бързо развитие на артрозната болест.
Вещото лице пояснява, че лечението, което е проведено на ищцата е адекватно и
правилно, с оглед вида и степента на счупването. Приема, че сегашното й състояние е
добро, защото ищцата може да се обслужва с тази ръка, но предвид възрастта на
ищцата тези 15 % намаление на обема няма да могат да се възстановят.
По делото е прието неоспорено извлечение от банковата сметка на ищцата при
„ЦКБ“ АД, от което се установява, че за периода от 16.01.2023 г. до 16.03.2023 г.
ищцата е заплатила сума в общ размер на 1 500 лева на „Неоклиник“ ЕАД. /л.16 - л.32
от делото/
По искане на ищцата в хода на съдебното дирене е допусната до разпит и
свидетелката – С. С. относно неимуществените вреди. Свид. С. сочи в показанията си,
че с ищцата се познават от 2000 г. Сочи, че на 13.12.2022 г. около 16:00 часа ищцата и
позвънила, и плачейки споделила, че е паднала лошо и много я боли. Свид.С.
пристигнала на ул. „Силиврия” в края, преди спортната зала „Триадица”, вдясно от
„Цибалаб”, ищцата била вляво приседнала на тротоара. Свид.С. лично закарала
ищцата в болница „Пирогов“, където се наложило да почакат, защото имало много
пациенти с травми. В лекарския кабинет ищцата влезнала сама, а свидетелката отишла
да заплати такса за шината, която лекуващите поставили на фрактурата. П. се
оплаквала се от болки в лявото рамо.Свидетелката сочи, че ищцата след падането
имала нужда от чужда помощ. 2-3 пъти седмично ищцата посещавала
„кинезитерапевт” в „Неоклиник”. Дълго време се възстановявала, много болки и
страдания изпитала. Свид.С. си спомня, че ищцата се сринала и психически, тъй като в
същото време тя се борела с онкологично заболяване. На лявата ръка били
премахнати 14 лимфни възела и тази ръка оттичала непрекъснато, а от обездвижването
още повече се влошило положението. Преди инцидента ищцата активно шофирала,
4
след това не можела, тъй като няма пълен обем на движение с лявата ръка. Свид. С.
помагала на ищцата да се обслужва. При промяна на времето, ищцата се оплаква от
болки. Изпитвала затруднения и в работата. В деня на инцидента, П. не била на работа,
заради заболяването й „карцином на лявата гърда” и била в много дълъг болничен.
На показанията на свидетелката С. С., съдът дава вяра, доколкото са
последователни, подробни, почиват на преки лични впечатления и изхождат от лице,
което не е заинтересовано от изхода на делото.
В хода на съдебното дирене, по почин на ответника е изслушана и свидетелката
Д. М. П.. Свид. П. сочи в показанията си, че м. декември 2022 г. работила на длъжност
“старши инспектор”- Столичен инспекторат, район “Триадица”. Описва, че работи по
Наредбата за управление на отпадъците, поддържане и опазване на чистотата на
територията на Столична община. Задълженията включват и контрол на лятно и
зимно почистване. Свидетелят посочва, че представения на стр. 140 протокол е
подписан от нея. Описва, че обемът дейности са отразени в първата колонка на
таблицата. Сочи, че при зимно почистване първо се разпръскват смесите и след това
се почиства ръчно. Тротоарите са били почистени в пълен обем, не е имало санкции на
изпълнението. Свид.П. описва още, че първо се почистват училища, подлези, болници,
спирки и най-опасните участъци. От столична община проверяват дали е почистен
централния вход на училището, тъй като отзад няма как да влязат децата. Проверката
се извършва от двама служители, след което се издавал ежедневен констативен
протокол. Когато са по-големи улиците се минава с автомобил, други се минава пеша.
Конкретно за ул. “Селиврия” проверявали и пеша в зимен период.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта: Ищцата е предявила искови претенции с правно основание
чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД. Предвид поддържаните в исковата молба
твърдения, предявените искове са допустими.
По същество:
Настоящият съдебен състав на СГС намира, че е сезиран с искове с правно
основание чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на
тази работа. Следователно отговорността по чл. 49 от ЗЗД е отговорност за чужди
виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с
извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този
смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна
и обективна - той отговаря за действието или бездействието на своите работници или
служители, на които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА,
улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна
мрежа, представляват публична общинска собственост. Общината е длъжна да
управлява предоставената и собственост, в т.ч. улиците в рамките на населеното
място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11,
ал. 1 ЗОС. Дължимата грижа в полза на териториалната общност включва както
изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата
5
им, в т.ч. снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и
возила. /в този см.Решение № 124 от 18.07.2019г. по гр.д. № 3057/2018г., ГК., ІV Г.О.
на ВКС/
Когато по силата на чл. 8 от Закона за нормативните актове, общинският съвет е
възложил с наредба задълженията си за поддържане на чистотата на територията на
съответната община на трети лица, работещи по договор с общината и собствениците
и ползвателите на имоти на територията на общината, то за вреди от техни
противоправни действия или бездействия, отговорността е на общината - обективна,
безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД.
Общината разполага с възможност да уреди с договора за възлагане на работата на
съответното предприятие санкции при неизпълнение на задълженията му, както и с
възможност за санкции спрямо лицата, на които е възложила изпълнение на
задължения по поддържане на чистотата на територията и, в т.ч. съставяне на
протоколи и налагане на глоби на физически и юридически лица, отговорни за
снегопочистване на тротоарните платна. За вреди от действията на изпълнителите на
работата обаче отговаря общината, която е възложител на работата, длъжна да
управлява имотите общинска собственост с грижата на добър стопанин и да осигурява
нормални, безопасни условия на живот на гражданите на територията и.
На следващо място и в Наредбата за управление на общинските пътища, в чл. 28
ал.1, е установено, че общинската администрация планира ежегодно дейностите по
изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от
Наредбата изяснява, че поддържането включва полагането на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на
мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Съобразно нормата на
чл. 35 от цитираната наредба, при зимно поддържане на пътищата следва да се
изпълняват посочените в нормата видове работи, включващи снегозащита на
пътищата; събиране и предаване на информация за състоянието на пътната мрежа;
снегопочистване; разпръскване на минерални материали (опесъчаване) за стопяване на
снега и леда; организиране на работа при влошени метеорологични условия.
Наличието на снеговалеж, снежна покрива и влошени метеорологични условия се
установява от изготвените справки на НИМХ, приети като доказателства по делото.
Фактът на инцидента на сочената в исковата молба дата се установява и от
кредитираните по делото гласни доказателства.
Наличието на непочистен, заледен участък от тротоара е установено от
свидетелските показания на свидетеля А., които настоящият съдебен състав кредитира
като лични впечатления на очевидец.
С оглед на изложеното, решаващият състав приема за доказани фактите, които
пораждат гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника да обезщети
причинените неимуществени вреди: 1) бездействие на служители и работници на
Столична община, изразено в това, че на 13.12.2022г., около 16 часа по тротоара на ул.
„Силиврия“, гр.София е имало непочистен, покрит със сняг и лед участък; 2)
противоправност, изразена в неизпълненото задължение на Столична община като
собственик на улиците и техните принадлежности /тротоари/ в гр.София (чл. 2, ал. 1, т.
1 ЗОбС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР на ЗМСМА) да ги поддържа обезопасени и проходими при
зимни условия, включително за пешеходци; 3) вина на служителите и работниците на
ответника, натоварени с тази дейност и контрола за извършването й; 4) виновно
бездействие по нормативното задължение на ответната община - съставлява
6
причината ищцата Т. да се подхлъзне, да изгуби равновесие и да падне на покрит с лед
участък от тротоара и да претърпи болки и страдания от травматичното увреждане –
фрактура на лява раменна кост.
От ангажираните по делото писмени доказателства - медицински документи,
послужили за изготвяне на СМЕ по делото се установява, че именно вследствие
падането на тротоара ищцата е получила травматични увреждания. Претърпените
болки и страдания се установяват от изслушаната по делото СМЕ и показанията на
свидетелката С.. В тази връзка съдът приема, че в хода на съдебното производство при
доказателства тежест за ищцата бяха ангажирани доказателства, установяващи по
несъмнен начин, че претендираните от нея претърпени неимуществени вреди са
причинени от противоправно бездействие на лица по -повод или изпълнение на
възложената им от ответника работа.
По изложените съображения съдът намира , че предявеният иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД е доказан по основание.
По размера на обезщетението:
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на
принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според
което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл.
290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ
т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д.
№ 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност
за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да
отчита конкретните икономически условия към момента на увреждане на пострадалия
/решение на ВКС 83-2009- II Т. О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д.
299/2011 г. на ВКС/.
Съдът след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно
момента на непозволеното увреждане, активната възраст на ищцата – 50г., интензитета
на преживените от нея негативни емоции, периодът от време, през който същата е
7
трябвало да търпи тези последици /двумесечен възстановителен период/ усложненото
възстановяване, предвид на друго онкологична заболяване, което лекувала, периодът
от време на временна неработоспособност, остатъчните явления - 15 % по- малък
обем движения в лява раменна става в резултат на травматичната увреда, липсата на
пълно възстановяване в състоянието на горен крайник, обществено икономическите
условия към момента на увреждането – м. декември 2022г. /МРЗ в размер на 710 лв./, с
оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на
неимуществените вреди искът следва да се уважи за сумата от 25 000 лв., а за
горницата до пълния предявен размер от 30 000 лева, част от 40 000 лева да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
По иска за обезщетение за имуществените вреди:
По предявеният иск за сумата от 1 500 лв., претендирана като обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди, представляващи разходи за лечението,
свързани с процесния инцидент, съдът намира следното:
Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и
същи правопораждащ юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното
по-горе по иска за неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно
относимо и спрямо този иск.
Претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за
доказана. С оглед изводите на вещото лице по СМЕ, че сторените имуществени
разходи от ищцата са били необходими за лечение на причинената й травматична
увреда респ. ангажираните доказателства за тяхното заплащане от страна на ищцата,
заявеният иск за имуществени вреди е изцяло основателен в претендирания му размер
от 1 500 лева.
По възражението за съпричиняване:
Настоящият съдебен състав намира за недоказано възражението на ответника за
наличието на съпричиняване от страна на ищцата. Съгласно разпоредбата на чл.51,
ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от
Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна
практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в редица постановени по реда на чл.
290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на
ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение
№ 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО и др.) е прието, че изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
В рамките на съдебното дирене пред настоящата инстанция ответникът, чиято е
доказателствената тежест за това, не ангажира доказателства за установяване, че
ищцата се е придвижвала невнимателно и без нужната житейска предпазливост. По
делото не са ангажирани доказателства, установяващи поведение от страна на ищцата,
с което да е допринесла за настъпване на вредите. Предвид изложеното, не се установи
8
ищцата да се е движила неправомерно, респ. не се установи наличието на причинна
връзка между соченото от ответника нарушение и настъпилото за ищеца увреждане.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Основателна е и предявената претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за
вреди за забава в размер на законна лихва за неимуществени вреди за периода от
датата на увреждането – 13.12.2022 г. до изплащането, а за имуществените вреди от
27.10.2023 г. – датата на исковата молба до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има двете страни. Ищцата е
направила разноски по производството в общ размер на 1 760 лв., от които 1 260 лева –
държавна такса и 500 лева - депозит за СМЕ. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 1 480.63 лева.
Пълномощника на ищеца е заявил искане да му бъде определено
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е заявено в преклузивния по
ГПК срок, процесуалното представителство е осъществено по сочения ред, представен
е и договор за правна защита /л. 188/, поради което е основателно. С оглед уважената
част от исковете, при съблюдаване на фактическата и правна сложност на делото и
размерите, посочени в Наредба 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
същото, съобразно уважената част от исковете възлиза на сумата от 3 200.19 лева с
ДДС.
На основание чл. 78 ал.8 от ГПК на ответника се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на
100 лв.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I -7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска” №33, да з а
п л а т и на П. Д. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, кв. Симеоново,
ул.“****, чрез адв. М. Н. – САК, на основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, сумата от
25 000 /двадесет и пет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от закрито счупване на лявата раменна кост в резултат на
падане на заледен тротоар – общинска собственост, настъпило на 13.12.2022г., ведно
със законната лихва считано от датата на увреждането - 13.12.2022г. до окончателното
заплащане.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска” №33, да з а
п л а т и на П. Д. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, кв. Симеоново,
ул.“****, чрез адв. М. Н. – САК, на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 1 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение
на телесно увреждане настъпило на 13.12.2022г. в гр. София при злополука – падане на
заледен тротоар, ведно със законна лихва, считано от 27.10.2023 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска” №33 да з а
9
п л а т и на П. Д. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, кв. Симеоново,
ул.“****, на основание чл.78, ал.1 ГПК съдебни разноски в размер на 1 480.63 лева.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска” №33, да
заплати на адв. М. Б. Н. - Т. – САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 3 200.19
лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение пред СГС.
ОСЪЖДА П. Д. Т., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.8 ГПК да заплати
на Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска” №33 юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението е постановено при участие на „ЗМБГ“ АД с ЕИК **********, като
трето лице помагач на ответника Столична община.
Присъдените на ищцата суми, може да бъдат заплатени по посочена на л.4 от делото
банкова сметка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10