Р Е
Ш Е Н
И Е № 260451
12.11.2021 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански
състав
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2966
по описа за 2020г.,за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Н.
С. Т. с ЕГН:**********, действащ като ЕТ
„Тано-Николай Траилов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Х.,
ул.“****“ №**, със съдебен адрес гр.Х., ул.“***“ №**, ет.* офис *, адв.И. И.,
против „Видекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Х.,
ул.“****“ №*, представляван от управителя Д. В. Д., иск
с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че платил депозит в размер на 3000лв. на ответното дружество по договор
за наем от 21.11.2013г. и анекс към него от 01.06.2016г. Договора бил прекратен
на база гр.д.№1243/2017г. и гр.д.№1595/2018г. на РС-Хасково, като в тези
производства били изчистени всички претенции за вреди, щети, наеми и др. Ищецът
изплатил дължимите суми към ответното дружество по изп.дела №571/20г. и
№572/20г. и №573/20г. по описа на ЧСИ №929 Н.К.. Ответникът отказал да
приспадне платения му депозит в размер на 3000лв., а така също отказал да върне
или възстанови същия. Следвало да се присъди на ищеца законната лихва върху
дължимата сума от 3000лв., считано от датата на образуване на производството до
пълното издължаване, както и разноските пред настоящата инстанция и тези
направени в заповедното производство, възлизащи на 60лв. държавна такса и
350лв. адвокатски хонорар.
По
подаденото заявление по чл.410 от ГПК пред РС-Хасково било образувано
ч.гр.д.№1644/20г., като била издадена заповед за изпълнение. След получаването
й ответникът депозирал възражение срещу нея, което според ищеца било
просрочено, но съдът приел същото за редовно, поради което в срока по чл.415 от ГПК предявявал настоящия установителен иск.
Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се приеме за
установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 3000лв., представляваща
невърнат депозит по договор за наем от 21.11.2013г. и анекс №4 към него от
01.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение пред РС-Хасково – 12.08.2020г. до пълното
издължаване и разноските в заповедното производство и в настоящото.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като изцяло неоснователен. Счита, че не са налице
предвидените в анекса кумулативни предпоставки за връщане на депозита, а
напротив налице са такива за задържане на същия. Прави възражение за прихващане
със вземания на ответника към ищеца. Претендира сумата от 3641лв., включваща
2666,80лв. – такса за въвод, платена от „Видекс“ ЕООД като длъжник по изп.дело
№647/2017г. на ЧСИ С.П., ведно със законната лихва от 10.11.2017г. /дата на
с.з. по гр.д.№1243/2017г., на което едноличния търговец бил уведомен за
поисканата сума и от тогава тя не била платена/; 200лв. – възнаграждение за
вещо лице за изготвяне на снимков материал по време на въвод от 21.08.2017г. по
изп.дело №647/2017г. на ЧСИ с.П., ведно със законната лихва от 10.11.2017г.
/дата на с.з. по гр.д.№1243/2017г., на което едноличния търговец бил уведомен
за поисканата сума и от тогава тя не била платена/; 744,20лв. – обезщетение на
основание чл.236 ал.2 от ЗЗД за ползване на имота въпреки нежеланието на
„Видекс“ ЕООД, предмет на договора за наем от 21.11.2013г. за периода от
02.08.2017г. до 21.08.2017г. включително, когато имота бил иззет принудително
от ЧСИ, ведно със законната лихва от датата на депозиране на отговора –
25.03.2021г.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 21.11.2013г.между страните е подписан
договор за наем на недвижим имот и оборудване, по силата на който ответникът
отдава под наем на ищеца за временно и възмездно ползване свой недвижим имот,
представляващ „Снек-бар“, функциониращ към момента като „Механа-лятна градина „***“,
находящ се на адрес гр.Х., ул.“****“ №*, ведно с находящото се в обекта
оборудване, подробно описано по вид, брой и състояние в приемо-предавателни
протоколи, неразделна част от договора. Страните са договорили съответната
наемна цена за ползване на гореописания имот, както и срока на договора от пет
години с начало на действие от 01.12.2013г. и съответните права и задължения за
наемодателя, респ. наемателя. С анекс №4 от 01.06.2016г. към договора за наем
на недвижим имот и оборудване от 21.11.2013г. страните са договорили премахване
от наемателя на монтирания от него дървен навес със съгласието на наемодателя,
което премахване следва да стане след изтичане на 15-дневния срок след
01.06.2017г. без необходимост от покана. В същия анекс страните се съгласяват,
че при неизпълнение на това задължение от наемателя в предвидения 15-дневен
срок дървения навес става собственост на наемодателя. Договорили са също така
при демонтиране на дървения навес от наемателя, но невъзстановяване на предишния
навес да дължи на наемодателя неустойка от 2000лв. В т.4 от същия анекс
страните се договарят, че предаденият депозит от 3000лв. ще бъде върнат от
наемодателя на наемателя при кумулативното изпълнение на следните условия –
след изтичане на горепосочения краен срок 01.06.2017г., при изплатени
консумативни сметки и добре поддържан имот и оборудване в него, както и при
липса на неплатени наемни цени, липса на задължения към общината и липса на
дължими щети по имота или оборудването в него, които са за възстановяване. При
наличие на неплатени суми по наема или щети за възстановяване, същите се
прихващат /задържат/ от депозита, като в този случай наемодателят връща на
наемателя остатъка. Приложено е гр.дело №1243/2017г. по описа на РС-Хасково,
водено между страните с искане за обявяване нищожност на клаузи от три анекса
от 10.01.2015г., 01.06.2015г. и 01.06.2016г., сключени във връзка с договор за
наем от 21.11.2013г., по отношение на срока и цената. С влязло в законна сила
решение предявените искове, по които е образувано гр.дело №1243/2017г. по описа
на РС-Хасково са отхвърлени като неоснователни, като същевременно са уважени
частично предявените от наемодателя срещу наемателя насрещни искове за
заплащане на нанесени в недвижимия имот вреди. Приложено е образуваното от
„Ивайла 2010“ ЕООД, гр.Хасково, изпълнително дело при ЧСИ с рег.№874, с искане
да бъде осъден наемодателя „Видекс“ ЕООД да предаде на взискателя по делото
гореописания недвижим имот, по което е извършен въвод във владение на
търговския обект на новия наемател.
Във връзка с подадено заявление от ищеца по
чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №691/14.08.2020г. по ч.гр.д.№1644/2020г. по описа
на РС-Хасково, с която е разпоредено длъжникът „Видекс“ ЕООД да заплати на кредитора ЕТ „Тано-Николай Траилов“ сумата
от 3000лв. – невъзстановен депозит до договор за наем от 21.11.2013г. и анекс
№4 към него от 01.06.2016г., прекратен с решения по гр.д.№1243/2017г. по описа
на РС-Хасково и по гр.д.№1595/2018г. също по описа на РС-Хасково, ведно със
законната лихва от 12.08.2020г. до изплащане на вземането и направените
разноски. Така издадената заповед е възразена
от длъжника в срока по реда на чл.414 от ГПК, поради което е указано на ищеца –
заявител да предяви иск по чл.422 от ГПК в едномесечен срок, като в срока е
предявен иска, въз основа на който е образувано настоящото исково производство
за установяване на дължимост на вземането.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 ал.1 от ГПК, като се иска установяване на вземане на
ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Искът е
подаден от надлежно легитимирано лице, при наличие на правен интерес,
в предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим, а разгледан по
същество същият е неоснователен, поради следните съображения:
От приложените с исковата молба договор за наем от
23.11.2013г. и анекс към същия от 01.06.2016г. се установява по несъмнен начин,
че договорните отношения за отдадения под наем търговски обект между страните
са прекратени, считано от изрично визираната в анекса дата – 01.06.2017г. От
приложеното решение, постановено по гр.д.№1243/2017г. по описа
на РС-Хасково се установява, че са разглеждани искове на едноличния търговец,
предявени срещу наемателя за обявяване на нищожност на клаузи от договор за
наем от 23.11.2013г. и анекс към същия от 01.06.2016г., като тези искове са
отхвърлени като неоснователни с влязло в законна сила съдебно решение. Ето
защо, съдът намира за некоректно формулирано искането в подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д.№1644/2020г.
по описа на РС-Хасково, касаещо заплащане на сумата от 3000лв., представляваща
невъзстановен депозит до договор за наем от 21.11.2013г. и анекс №4 към него от
01.06.2016г., прекратен с решения по гр.д.№1243/2017г. по описа на РС-Хасково и
по гр.д.№1595/2018г. също по описа на РС-Хасково. Настоящият съдебен състав
счита, че договора за наем от 23.11.2013г., сключен между страните е прекратен
въз основа на последния подписан между страните анекс към този договор на
визираната в същия дата – 01.06.2017г. Страните по договора за наем са изразили
ясно, категорично и непротиворечиво своята воля в подписания от тях анекс към
договора, че се съгласяват последния да бъде прекратен точно от тази дата
01.06.2017г. Съответно страните са обвързали със същата тази дата и други свои
уговорки по договора за наем, съответно произтичащи от това свои задължения,
права и т.н. При тази данни по делото няма основание да се приеме, че договора
за наем е прекратен с някое от цитираните в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК съдебно решение. Именно това е датата на
прекратяване на договорните отношения между страните по процесния договор за
наем. Всички останали взаимоотношения между тях, свързани с ползването на имота
от наемателя и след тази дата, демонтиране или не на навеса в търговския обект,
констатиране и заплащане на нанесени щети по имота и други вече следва да се
разглеждат на друга плоскост, но не и като отношения, произтичащи от договор,
който продължава своето действие след 01.06.2017г., тъй като договора за наем
вече е прекратен от тази дата и неговото действие категорично не продължава
след тази дата. В тази връзка съдът намира за основателно възражението на
ответника, че искането на ищеца за възстановяване на депозита по договора за
наем в размер на 3000лв. се явява погасено по давност. Доколкото от тази дата
01.06.2017г. договора за наем между страните се счита прекратен по изрично
договорена между тях клауза в този смисъл в подписания анекс от 01.06.2016г. То
и давността за търсене на тази сума е изтекла на 01.06.2020г., която е била
последната възможна дата за едноличния търговец да предяви своя иск, респ. да
подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Ето защо, подаденото едва на 12.08.2020г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК се явява след изтичане на погасителната
давност по отношение на вземането в размер на 3000лв. Съгласно разпоредбата на
чл.111 б.“б“ от ЗЗД вземанията за
обезщетения и неустойки за неизпълнен договор се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Освен наличието на изтекла погасителна давност по отношение на
търсената сума от 3000лв. съдът намира, че не са налице и предвидените от
страните изрични условия, при които са договорили, че се дължи връщането на
тази сума. В т.4 от анекс №4 от 01.06.2016г. страните изрично се договарят, че
предаденият депозит от 3000лв. ще бъде върнат от наемодателя на наемателя при
кумулативното изпълнение на следните условия – след изтичане на горепосочения
краен срок 01.06.2017г., при изплатени консумативни сметки и добре поддържан
имот и оборудване в него, както и при липса на неплатени наемни цени, липса на
задължения към общината и липса на дължими щети по имота или оборудването в
него, които са за възстановяване. Както от приложеното в цялост гр.д.№1243/2017г.
по описа на РС-Хасково, така и от твърденията на страните и представените в настоящото производство
писмени доказателства и тези по изпълнителното дело се установява, че всъщност
в имота са констатирани щети за възстановяване, които впоследствие са присъдени
на наемодателя с влязло в законна сила решение именно по предявените от
дружеството насрещен иск по горецитираното гражданско дело. С оглед
гореизложените съображения съдът счита, че не се установява наличието на
договорените от страните условия за възстановяване на заплатения от наемателя
на наемодателя депозит от 3000лв. Още повече, че изрично страните са
договорили, че тези условия следва да са налице кумулативно, а не всяко от тях
да е изпълнено в различен времеви период.
Предвид гореизложените съображения съдът намира
предявения установителен иск за неоснователен и недоказан и счита, че следва да
се отхвърли изцяло. В тази връзка предвид неоснователността на предявения
главен иск съдът не дължи произнасяне и по направените възражения за прихващане
от ответната страна.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и с оглед изхода
на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 925лв.
– разноски за адвокатско възнаграждение в исковото и в заповедното производство.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н. С. Т.с ЕГН:**********, действащ като ЕТ
„Тано-Николай Траилов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Х.,
ул.“*****“ №**, против „Видекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, ул.“****“ №*, представляван от управителя Д. В. Д.,
иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 ал.1 от ГПК,
за сумата от 3000лв., представляваща невърнат
депозит по договор за наем от 21.11.2013г. и анекс №4 към него от 01.06.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение пред РС-Хасково – 12.08.2020г. до пълното издължаване, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №691/14.08.2020г. по ч.гр.д.№1644/2020г. по описа
на РС-Хасково, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.
С. Т. с ЕГН:**********, действащ като ЕТ
„Тано-Николай Траилов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково,
ул.“****“ №**, да заплати на „Видекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Х., ул.“****“ №*, представляван от управителя Д. В. Д.,
направените в настоящото и заповедното производство разноски в размер общо на 925лв.
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.