№ 449
гр. Сливен, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20222230201037 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от „К.” ООД – гр. Сливен,
представлявано от управителя Я. А. К., против НП № 648020-F665538/02.08.2022 год.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” – Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 25 000,00 лева на
основание чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП за нарушение на чл. 3, ал. 1 вр. чл. 17 от
ЗАРИДСНПНП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и претендира присъждане на разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
РП – Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 29.06.2022 год. бил съставен АУАН № F665538 от същата дата срещу
жалбоподателя за това, че на 22.06.2022 год. в 11,30 часа била извършена проверка на
1
търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ПР на ЗДДС – Обект за ТД с автомобилни
горива и смазочни материали (ведомствена бензиностанция), находяща се на адрес с.
С.р., общ. Сливен, обл. Сливен и стопанисван от „К.“ ООД, на основание чл. 26, ал. 1
от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с
нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП), като търговският обект
разполагал с един брой бензиноколонка модел: Scheidt&Bachmann GAMA 236х/1,2,4/ и
бил наличен един брой резервоар (подземен), както следва: дизел с общ обем – 10166
л. В акта било отразено, че в обекта била налична 1 брой Електронна система с
фискална памет (ЕСФП) модел „Ойл Сис 2.0-Д KL“ с ИН на ФУ OS 006091 и ИН на
ФП № 58006091, регистрирана в НАП, която функционирала от 28.06.2019 год., като
подавала редовно дневни отчети към НАП към момента на проверката. В акта било
посочено, че по време на проверката от задълженото лице било изискано
Удостоверение за регистрация на дружеството по реда на ЗАРИДСНПНП, като такова
не е било представено на органите по приходите до края на проверката. В акта било
отразено, че била извършена и проверка в публичния електронен регистър по чл. 16,
ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, при която се установило, че няма издадено удостоверение към
момента на проверката, както и че от страна на дружеството било декларирано, че не е
подавано заявление за вписване в регистъра чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. В акта
било посочено, че по време на проверката било установено, че „К.“ ООД извършвало
дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП, без да има активна
регистрация по реда на този закон; че дружеството попадало в обхвата на чл. 2, ал. 1, т.
2 от ЗАРИДСНПНП, във връзка с § 1, т. 5, буква „б“ от допълнителните разпоредби на
този закон, както и че съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, всяко лице, което
осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, подлежи на регистрация по този закон, а лицето не
попадало в изключенията по чл. 3, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП. В акта било посочено, че са
нарушени разпоредбите на чл. 3, ал. 1 вр. с чл. 17 от ЗАРИДСНПНП, както и че за
извършената проверка и направените констатации бил съставен Протокол за
извършена проверка Кд.184, cep. АА № 0094403/22.06.2022 год. и Протокол Кд.73, cep.
АА № 1304613/29.06.2022 год., неразделна част от настоящия АУАН. В графата за
обяснения и възражения нарушителят е отбелязал, че ще входира възражение в
законоустановения срок. Актът е връчен на представляващия дружеството на
29.06.2022 год. (л. 7 – 8 от делото).
На 07.07.2022 год. в ТД на НАП – Бургас от „К.” ООД – гр. Сливен,
представлявано от управителя Я. А. К. било подадено възражение срещу съставения
АУАН (л. 37 от делото)
Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № 648020-
F665538/02.08.2022 год. от Началник отдел „Оперативни дейности” – Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
2
размер на 25 000,00 лева на основание чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП за нарушение на
чл. 3, ал. 1 вр. чл. 17 от ЗАРИДСНПНП. В НП било отразено, че срещу АУАН не е
направено възражение. НП било връчено на 18.08.2022 год. (л. 5 – 6 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на
това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от
жалбоподателя или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата,
които го потвърждават. В АУАН следва съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от
ЗАНН, респ. в НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да се съдържа датата и мястото
на извършване на нарушението. В конкретния случай нито в акта, нито в издаденото
НП е посочена конкретна дата и мястото на извършване на нарушението, а са посочени
дата на извършване на проверка – 22.06.2022 год., както и че била извършена проверка
на обект - Обект за ТД с автомобилни горива и смазочни материали (ведомствена
бензиностанция), находяща се на адрес с. С.р., общ. Сливен, обл. Сливен.
Следователно нито в акта, нито в НП са описани обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, съгласно изискването на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради и което е налице неяснота относно това
кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението. Освен че е изрично
предвиден като задължителен реквизит на всяко НП, датата на извършване на
административното нарушение е определящо както за приложимия към момента
материален и процесуален закон, така и за определянето на сроковете по чл. 34 от
ЗАНН, за които съдът следи служебно. При липса на посочена дата на извършване на
нарушението, съдът не може да осъществи този контрол за спазването на сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. От своя страна мястото на извършване на нарушението също е
задължителен реквизит на всяко НП, тъй като съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, актовете
по чл. 58д подлежат на обжалване или протестиране пред районния съд, в района на
който е извършено или довършено нарушението. При липсата на посочено място на
извършване на нарушението съдът не може да извърши преценка относно правилата за
подсъдност и кой е компетентен да разгледа жалбата против издаденото НП.
С оглед гореизложеното съдът намира, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, тъй като същият е лишен от възможността да разбере за какво
3
нарушение му се търси отговорност, кога и къде е било извършено същото.
Констатираното от съда нарушение се изразява в неспазване на разпоредбите на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно не посочване на датата и мястото на извършване на
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. Разпоредбата на чл. 57
от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото
му да знае на коя дата какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за
да може да организира защитата си в пълен обем.
Освен това неспазването на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, прави
невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното
НП, доколкото районния съд в производството по обжалване на НП по реда на чл. 59 –
63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното
в НП административно нарушение и съответно – съпоставяне на установеното
действие или бездействие на жалбоподателя със съответната действаща правна норма,
регламентираща същото като административно нарушение, което се предпоставя от
индивидуализация на съответното административно нарушение, съобразно всички
изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказващият орган следвало да спази
всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното
постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание,
без да се разглежда спорът по същество.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско
възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от
ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката
или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено,
че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 10000,00 до
4
25000,00 лева възнаграждението е в размер на 1300,00 лева плюс 9 % за горницата над
10000,00 лева, което в настоящия случай, тъй като се обжалва наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 25 000,00 лева, то
минималния размер на адвокатското възнаграждение е 2 650,00 лева. В с.з.
процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат присъдени
разноските по делото. Видно от материалите по делото на л. 57 е приложен Договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено платено адвокатско възнаграждение в
размер на 1 200,00 лева. Ето защо съдът следва да присъди разноските в размер на 1
200,00 лева, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 648020-F665538/02.08.2022 год.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” – Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „К.” ООД – гр. Сливен,
представлявано от управителя Я. А. К., е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 25 000,00 лева на основание чл. 29, ал. 1 от
ЗАРИДСНПНП за нарушение на чл. 3, ал. 1 вр. чл. 17 от ЗАРИДСНПНП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „К.” ООД
– гр. Сливен, представлявано от управителя Я. А. К., разноски в размер на 1 200,00
(хиляда и двеста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5