№ 23
гр. Бургас , 23.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и трети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел А. Ханджиев
Членове:Иван А. Воденичаров
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Павел А. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20212000500139 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 11 от 05.02.2021 г., постановено по т.д. № 631/2019
г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Въззивниците-ищци И. Н. И., П. Н. И. и Б. Н. И. са останали
недоволни от решението, с която са отхвърлени исковете им против ЗД “Б.И”
АД за осъждане на дружеството-застраховател за застрахователно
обезщетение в размер на по 50 000 лв. за всеки от ищците за неимуществени
вреди в резултат на смъртта на тяхната баба при ПТП от **** г. над
присъдения размер от 10 000 лв. до претендирания размер от 35 000 лв.
заедно със законната лихва от датата на увреждането **** г. до изплащането.
Решението било неправилно , тъй като съдът основал крайните си
изводи, без да направи съвкупен и обстоен анализ на всички събрани по
делото доказателства, които са от значение за установяване твърдяната от
ищците особена близка родствена връзка между тях и баба им. Ищците били
активно легитимирани по исковете за застрахователно обезщетение, тъй като
с оглед на конкретните житейски обстоятелства те и покойната им баба били
силно привързани един към друг. Поддържали са постоянни отношения на
взаимна обич, материална и морална подкрепа и емоционална близост,
сочещи на силна привързаност, в резултат на която те претърпали болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
родствената връзка. Поради това принципът на справедливостта налагал
включването на ищците в кръга на най-близките лица, имащи право на
обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД.
Съдът обсъдил съвсем бланкетно събраните по делото гласни
доказателства, като пропуснал да обсъди редица съществени обстоятелства,
установени от разпитаните свидетели. За грижите по отношение на ищците
тяхната майка разчитала единствено и само на починалата Н.А.. Макар
1
ищците да имали и друга баба, то помощ от нея не са получавали. Н.А.
редовно посещавала внуците си, заедно празнували семейни празници, като
освен битово били подпомагани от нея и финансово. След смъртта те
преживели силен психически стрес, станали невъздържани и избухливи, като
причина за това била загубата на тяхната баба, към която са изградили силна
обич и привързаност. Съдът преповторил тези свидетелски показания в
решението си, но нищо от тях не взел под внимание при формиране на
крайните изводи.
Още по-бланкетни били мотивите на съда при коментирането на
заключението на изслушаната по делото съдебно-психологична експертиза.Тя
била само спомената, но без да е направен анализ на заключението и
констатациите. Не били обсъдени обясненията на вещото лице за важната
роля, която баба им имала в живота на ищците, за доминиращата функция,
вкл. във финансово отношение, за това, че е поела и изпълнявала майчината
функция по отношение на ищците, за това, че ищците са имали оправдани
очаквания тази взаимна грижа, помощ, емоционална подкрепа и доверие да
продъллжав т и в бъдеще.
Изложени са във въззивната жалба подробни съображения и аргументи
за основателност на исковите претенции. Иска се отмяна на решението и
уважаване на исковете изцяло.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият ответник ЗД “Б.И” АД чрез
процесуалния си представител е представил писмен отговор. Въззивната
жалба и отделните оплаквания в нея се оспорват като неоснователни.
Подкрепят се изводите на съда за липса на изключителност на връзката между
ищците и покойната им баба в светлината на тълкуването, дадено с ТР №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Иска се потвърждаване на обжалваното
решение.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с въззивната жалба,
констатира, че тя е подадена от надлежни страни, които имат правен интерес
от обжалване на решението, в законния срок, и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267 ГПК Бургаският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на И. Н. И., П. Н. И. и Б. Н.
И. против решение № 11 от 05.02.2021 г., постановено по т.д. № 631/2019 г. по
2
описа на Окръжен съд - Бургас.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните
на 22.04.2021 г. от 10,30 часа.
Определението не може да се обжалва.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3