Решение по дело №2202/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Я. Д. К., чрез адвокат К. Я., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, е оспорил решение № 926/03.10.2023г., постановено по АНД № 2095/2023г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №22-0769-003095/24.11.2022г., издадено от началник група в сектор ПП при ОД на МВР Бургас. С наказателното постановление на касатора кумулативно е наложено наказание „глоба“, в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно, тъй като случаят е маловажен и изисква приложението на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че автомобилът, с който е извършено нарушението, е ретро и той има за касатора сантиментална стойност. Счита, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля, а същевременно е кредитирал тези на полицейския служител. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление, тъй като случаят е маловажен.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат Янев. Поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното решение. Твърди наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Освен това иска съдът да се съобрази с представеното в съдебно заседание пълномощно, по силата на което касаторът Я. К. е упълномощил К. Р. да управлява на територията на страната лек автомобил [Марка], модел „Туинго“, с рег. № [рег. номер], със заверка на подписа на упъномощителя от 15.10.2021г.

Ответникът по касация началник група в сектор ПП при ОД на МВР Бургас, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказателната отговорност на касатора е била ангажирана за това, че на 03.05.2022г., около 20:55 часа, е управлявал лек автомобил „СИТРУЕН БХ“ с рег. № [рег. номер] в [населено място] по [улица]посока [улица], който автомобил към този момент е бил със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 29.11.2021г.

Според обжалваното решение при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват незаконосъобразност на наказателното постановление.

Съдът е приел, че установените по делото факти изпълват от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП. Съдът е анализирал всеки елемент от състава на деянието и е достигнал до извода, че нарушението е доказано и че то е извършено именно от лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност. Съдът е отговорил и на възраженията на жалбоподателя относно това, че автомобилът е ретро, както и относно твърденията за маловажност на деянието.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

За разлика от хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, в настоящия случай отсъства нормативно вменено задължение на органа да съобщава надлежно за извършеното прекратяване на регистрацията, тъй като законът предвижда това прекратяване да настъпва веднага след изтичане на нормативно предвидения двумесечен срок, т.е. прекратяването настъпва по силата на закона. Всеки гражданин е длъжен да познава закона. В този смисъл и собственикът на процесния автомобил, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, е бил длъжен да регистрира в сектор ПП своя автомобил. След като не е извършил това свое задължение, следва да търпи последствията от бездействието си, а именно настъпването на прекратяването на регистрацията на същия автомобил. В този смисъл възраженията за липса на уведомяване за настъпилото прекратяване на регистрацията са неоснователни.

Относно възраженията, че автомобилът е ретро, както и че деянието е маловажно, съдът на основание чл. 221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на решението на Районния съд, които споделя напълно.

На последно място неоснователно е възражението, направено в съдебно заседание пред касационната инстанция, а именно, че процесният жалбоподател е предоставил автомобила да се управлява от друго лице. В съдебно заседание на 01.02.2024г. пълномощникът на касатора адвокат К. Я. представи по делото пълномощно, по силата на което Я. Д. К. е упълномощил К. Б. Р. да управлява на територията на страната лек автомобил „РЕНО ТУИНГО“ с рег. № [рег. номер]. С тези твърдения беше поискано съдът да допусне свидетел в лицето на упълномощения, с показанията на който да се докаже, че процесният касатор не е управлявал автомобила по време на извършване на нарушението. Поради забраната на чл.219, ал.2 от АПК съдът не допусна събирането на гласни доказателства, но прие като доказателство представеното пълномощно, доколкото то е документ. От пълномощното се установява, че то не касае автомобила, с който е извършено нарушението, предмет на наказателно постановление № 22-0769-003093/24.11.2022г. В наказателното постановление е посочен лек автомобил „СИТРУЕН БХ“ с рег. № [рег. номер], докато в пълномощното на К. Р. е предоставено управлението на „РЕНО ТУИНГО“ с рег. № [рег. номер].

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 926/03.10.2023г., постановено по АНД № 2095/2023г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.