№ 736
гр. П., 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20214430106795 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от Т.П." АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. П., И.и.з. ***, представлявано от изпълнителния
директор йнж, Й.В.В., чрез юрк. С. Ст. против: Б. ДЖ. КЬ., ЕГН **********,
гр. П., С. *** по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК С цена на иска за главница: ***
лв. цена на иска за лихва: ***. С обща цена на исковете: *** лв. Съдът е
сезиран с искане да постанови съдебно решение по предявените обективно
кумулативно съединени искове, с което да признае за установено по
отношение на Б. ДЖ. КЬ. с ЕГН ********** и с адрес гр. П., С. ***, че дължи
на Т. –П. АД сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в
гр. П., С. *** в размер от:
1. Главница в размер от *** лв. за периода *** г. - *** г., ведно с
2. Мораторна лихва ***. - за периода *** г. до *** г.;
Законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № *** по описа на
Районен съд - гр. П. до окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв.С.Т. Г. от
АК-П., съдебен адрес: гр.П., ул.***, назначена за особен представител на
ответницата Б. ДЖ. КЬ. с ЕГН **********. В отговора се посочва следното: В
тежест на ищеца е и да докаже, че е имал валидно сключен договор за
доставка на топлинна енергия за процесния имот, такъв не е представен с ИМ.
С ИМ е представен договор № *** г. с *** за доставка, монтаж и измерване
на топломери, но този договор не е сключен с ответницата..
Фактическите твърдения в исковата молба са следните:
Дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против Б. ДЖ. КЬ. с ЕГН ********** и с адрес
гр. П., ж.к. С. ***. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № *** по описа
1
на Районен съд - гр. П. е уважено искането и е издадена заповед за
изпълнение против длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена на същия,
като уведомление за производството е връчено чрез залепване по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което, съдията докладчик по цитираното дело е
указал, че заявителят може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
е преден иск за установяване на съществуването на вземането от Б. ДЖ. КЬ.
с ЕГН ********** и с адрес гр. П., С. *** за консумирана и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот - апартамент, находящ се на
адрес гр. П., С. *** аб. № ***.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането
са следните: като собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в
гр. П., ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от *** г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от *** г. са публикувани във вестник „***" от дата
****** г. и във вестник „****** г. С тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от *** г. -
„Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ / в
т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума.
Като доказателство по делото е приложена към исковата молба справка-
извлечение по пера за задълженията, формиращи искането за главница: Цена
за топлинна енергия: според таблица - извлечение по пера
2
Сума за отопление с ***, начислена за периодите посочени в петитума на
исковата молба в размер на *** лв.; Сума за отопление без *** , за периодите
посочени в петитума на исковата молба в размер на ***в.; Сума за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия период от
време, в размер на *** лв.;
Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за
периодите, описани в приложението в размер на 0 лв.; Суми за услуга дялово
разпределение в общ размер от *** лв.,
начислени за периодите, подробно описани в приложението. Koрекции -
*** лв. Има монтирани измерващи уреди в имота на ответната страна, както
следва: - 0 бр. водомери за БГВ;
3 бр. индивидуални разпределителни уреда /***/;
в баня - с ***.
:При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното по допустимостта на исковете:
Предявените искове са имат за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения.
От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално
допустим.
По основателността на исковете, съдът намира за установено следното:
За да бъдат уважени предявените искове, преди всичко следва да бъде
установено наличието на облигационно правоотношение между страните по
делото, по силата на което ищецът да е доставял на ответницата през исковия
период топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска,
която да не е заплатена.
Ищцовото дружество не установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на твърдяното договорно правоотношение с
ответника.
Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, и съгласно
разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр
на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на потребител. Това качество е определено в цитираната по-горе
разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или
ограничено вещно право върху даден имот.
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
3
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силатана договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й /Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. № 2/2017г. ОСГК на ВКС на РБ/.
По делото не се установява дали и на какво основание ответникът
владее имота. Не е представена молба за откриване на партида при ищеца на
името на ответника, каквато възможност е предвидена в чл. 62 от Общите
условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди на територията на
града. При това положение, съдът намира, че в отсъства както законово, така
и договорно основание за ангажиране отговорността на ответника за плащане
на цената за доставената топлинна енергия до жилището.
При тези съображения, искът за главница и акцесорният иск за
обезщетение за забава следва да се отхвърлят, тъй като по делото не се
установи привлеченото към отговорност лице да е пасивно легитимирано да
отговоря по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката.
При този изход на делото, направените разноски по делото се възлагат
на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения иск от Т. – П. АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. П., И.и.з. ***, представлявано
от изпълнителния директор йнж, Й.В.В., против: Б. ДЖ. КЬ., ЕГН
**********, гр. П., С. *** по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с цена на иска за
главница: *** лв. цена на иска за лихва: ***, обща цена на исковете: *** лв.
за признаване за установено по отношение на Б. ДЖ. КЬ. с ЕГН ********** и
с адрес гр. П., С. ***, че дължи на Т. –П. АД сума за консумирана топлинна
енергия в имота, находящ се в гр. П., ж.к. *** в размер от: главница в размер
от *** лв. за периода *** г. - *** г., ведно с мораторна лихва ***. - за
периода *** г. до *** г.; както и законната лихва от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № *** по описа на Районен съд - гр. П. до окончателното изплащане на
сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - П., в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4