№ 632
гр. Пазарджик, 27.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
и прокурора Зл. Б. Ив.
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Административно
наказателно дело № 20215220201928 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:46 часа се явиха:
Обвиняемият З.Ч.– редовно уведомен, се явява лично и със защитника
си адв. А. надлежно упълномощен от преди.
За РП-Пазарджик се явява прокурор И..
Пострадалият С.Б. –редовно уведомен, явява се лично.
Свидетел Г.А. –редовно уведомен, явява се лично.
Свидетелят Ц. Г. - редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Снема самоличността на свидетелите, както следва:
Г. В. Ал. – роден на ... в гр.Пазарджик, живущ в Пазарджик, българин,
български гражданин, неженен, с основно образование, работещ, неосъждан,
без родство. Колеги сме били със С. и с Ц.. Не познавам З.Ч..
1
Ц.А. Г. – роден на ... в гр. Пазарджик, живущ в същия град, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ,
без родство. Колеги сме били със С.Б., в приятелски отношения сме с него.
Познавам З.Ч. на здравей, здрасти.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.
Разясниха се правата на свидетеля по чл. 122, във връзка с чл. 121 и чл.
119 от НПК.
Свидетелите обещаха да кажат истина.
Свидетелят Ц. напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Г.А. – Ц. е оператор
на бетоновоза. Аз съм помощник и пълнихме камиона с бетон. Това беше
отдавна преди три години вече, точна дата не си спомням. Когато те бяха в
конфликт - С.Б. и З.Ч. аз бях на 15-20 метра, но машината като бучи аз не
мога да чуя, но само видях, че З.Ч. удари няколко пъти С. с юмрук по лицето.
След това не знам, какво е станало и аз си влезнах да работа – излезнах с
камиона на работа. Преди това не съм присъствал на спречкване между С. и
Здравко, само на това което казах. Преди това не съм присъствал да имат
спречквания. Аз бях с гръб към тях двамата. Преди това не съм видял за друга
случка с фадрома. Някой работи не си ги спомням, то беше отдавна, дал съм
показания. Там бяхме - аз, другият свидетел „Г.“ беше там и бяхме заедно с
него и си приказвахме. „Г.“ мисля, че е Й.М., но ние си го знаем като „Г.“.
Други хора имаше много, но те бяха отдалечени. Л.К. доколкото си спомням
беше там. Не е имало диалог между нас за разлят бетон. Аз когато се обърнах
С. вече беше спрял фадромата и нямаше никакъв инцидент тогава. Ние бяхме
на около 15-20 метра. Аз не съм се развикал Баъдев да спира фадрома. Аз съм
разпитван веднъж.
АДВ. А. - Моля да се прочетат показанията на свидетеля А., тъй като
същият заяви, че не си спомня всичко.
ПРОКУРОРЪТ – Да се прочетат показанията.
СЪДЪТ счита, че следва да се прочетат показанията на свидетеля Г.А.
дадени на ДП на лист 26 на 16.03.2021 г. доколкото свидетелят заявява, че не
си спомня всичко, налице е и съгласие от страните, ето защо и на осн. чл. 281,
ал. 5, във връзка с ал.1, т. 2, предложение 2-ро от НПК, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Г.А. дадени на ДП на лист 26 на
16.03.2021 г.
СВИДЕТЕЛЯТ А. – Така е всичко, както го прочетохте. Й. подаде
сигнал на С. да спре – сигурно е свирнал. Аз подготвях помпата за бетона,
вода наливах и някой неща не съм ги видял. Това което прочетохте е така. Й.
ми каза, че е подал сигнал на С. да спре, защото аз си гледах работата. Не съм
чувал разговор между тях какво си говорят. Там беше много шумно. Никой не
е могъл да чуе какво си говорят. Не мога да кажа, кой човек е бил най- близо
до тях двамата Б. и Ч.. След като слезна от колата видях, че го бутна с рамо и
шапката му падна и Б. се наведе да я вземе и подсъдимият го удари с юмрук
няколко пъти – 2-3 пъти, не съм сигурен. Всичко това стана за няколко
минути – 2-3-5 минути. След като Й. каза на Б. да спре, всичко това стана
след секунди. Нещо си говориха от това което виждам, но не чувах, говореха
си секунди след като стана ситуацията.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Ц. Г. – Аз работя там
на машината за бетон и пред машината се чу шум отвън като караница и
после разбрах, че са се сбили нещо З.Ч. и С.Б.. Аз съм във фургон на
затворена врата и щори има и отвън се чу някакъв шум. Аз разбрах по- късно
за тази работа, защото има щора пусната на прозореца и не съм видял. Аз не
съм видял, какво е станало впоследствие чух от колеги, че е станало нещо.
Имаше по пътя разлят бетон. Началникът Л.К. се караше за разлетия бетон.
От колегите знам за тези караници между С. и Здравко.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ОБЯСНЕНИЯТА НА
ПОДСЪДИМИЯ – В „Заводски строежи” съм от 14 години. Там има
тежкотоварни машини, камиони, фадроми, включително и аз съм
инструктирал работниците, как да минават от там и да изчакват и да сме
толерантни едни с други. На въпросния ден имаше нов фадромист, не знам от
колко дни беше назначен на работа и поредното минаване от там се случи
така. Тръгнах да минавам да излизам от „Заводски строежи” и минавам през
„Бетоновия център“ и в този момент виждам как фадромата се приближава
доста бързо към мен, вследствие на което спрях и се разсвирих с клаксона.
Тогава карах аз бял „О.”. Отсрещната страна понеже фадромата не спираше,
неговите колеги и всички тези свидетели, които бяха тук, започнаха да му
3
свиркат и да му махат да спре, че има кола отсреща. Такова нещо от страна на
Б. не се случи. Б. не спря, мина си в опасната зона пред мен, през цялото
време има едни големи огледала на които виждах, как визуално ме вижда, от
там си продължи с фадромата и отиде да си върши работа. Фадромата е на
заден ход странично към мен не от страната на шофьора, а от другата страна.
Опитах се да върна на заден ход, но не успях, защото всичко стана много
бързо, докато превключа и той просто премина и си тръгна напред.
Продължих си по пътя може би минах 200-300 метра от „Бетоновия център“ и
видях Л.К.. Аз тръгнах да излизам, да напускам обекта. Спрях при Л. и му
казах, че за пореден път има разлят бетон, вследствие на което той ме помоли
да отидем заедно и да констатираме, къде точно е разлят бетона, а това беше
мястото където фадромата работи. След като видяхме бетона тръгнахме да се
връщаме обратно и същевременно Б. паркираше фадромата и тръгна към нас.
Докато разговаряме с К. за бетона с неговите подчинени, Б. се приближи
отзад зад нас, аз се обърнах и му казах „колега, не си прав“, това ми бяха
думите „не може да караш такава голяма машина по този начин“. Той беше
сложил ръцете в джобовете си, мина през мен и ме бутна с рамото. Тръгнах и
му препречих с моето рамо и го спрях да му кажа, че това не е нормално,
което върши той и между мен и него се създаде една блъсканица с рамене.
Вследствие на което започна да крещи и да вика „ти сега какво, ще ме биеш
ли“. Изкара ръцете от джобовете и влезнахме в конфликт, като се размаха той
с ръцете и каза „ти сега какво, ще ме биеш ли“. Аз се уплаших от неговата
реакция и действия, защото той започна да крещи и да вика „ти какво сега,
ще ме биеш ли“. Двете му ръце бяха в джобовете докато се сблъскахме,
вследствие си изкара ръцете от джобовете, вдигна и двете си ръце и започна
да крещи и да вика, аз си вдигнах едната ръка, аз си помислих, че ще ме удари
вследствие на което го ударих само един единствен удар в устата. След това
много бързо започна да плюе някакви протези, укроти се. Той си я изкара
протезата от устата, имаше и кръв и плюнки по протезата и започна да
говори, че има много голям проблем със зъбите, как може да съм го удрял.
Опитах се да проведа разговор с него да му кажа, че съжалявам за случката и
че не съм искал да се стигне до тук, но той започна да крещи и да вика, че бил
в системата, че бил полицай, че щял да ме съди, не съм бил познал кой съм
ударил и отива да си изкарва медицинско. Аз като разбрах, че не мога да
разговарям с него си тръгнах. На следващия ден отидох при управителя Л.К.
4
и го извиках и му казах, че много съжалявам за станалото и искам да дойде с
мен да присъства на разговора с Б., че искам да му се извиня. Разговорът ни
беше просто пак не можах до стигна до никакво разбирателство. Казах му, че
много съжалявам. Предложих му, ако съм го наранил по някакъв начин да си
намери зъболекар и ще му заплатя всичко, което съм му навредил, ако изобщо
нещо съм напарвал, но той не пожела, каза че щял да говори с адвоката си.
Това беше, както и още 2 или 3 пъти съм ходил с него да разговарям. От моя
страна никога не е имало заплашителен тон към него. Нямам нито един
свидетел, ако трябва готов съм да се подложа на детектора на лъжата. На
следващия ден, когато отидох при него той извади един черен нож от него и
го развъртя. Думите му бяха, че ако той бил искал нещата нямало да се
разминат така. Такива 3-4-5 удари изобщо не е имало. Когато аз се уплаших и
го ударих положението ни беше един срещу друг лице в лице. Той никога не е
бил на земята.
Съдът намира, че след изслушване обясненията на подсъдимия са
налице противоречия между тези обяснения и между показанията, които дава
пострадалия С.Б., които следва да бъдат отстранени по реда на извършването
на очна ставка за следните обстоятелства: дали пострадалият Б. е блъснал
подсъдимият с рамото, дали е викал и ръкомахал, и крещял в посока на
подсъдимия, и колко пъти е бил ударен от подсъдимия, доколкото
подсъдимият Ч. заявява, че му е нанесъл един единствен удар, а според
пострадалия това са няколко удара – 3 -4 удара, ето защо и за изясняване на
горното обстоятелство, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА извършването на очна ставка между пострадалия Б. и
подсъдимия Ч..
ПОСТРАДАЛИЯТ Б. – Не се познаваме от по-рано. Не сме имали
някакви специфични взаимоотношения. Не е вярно това което каза той, пълна
лъжа е. Той ме натисна пръв, нито съм му вдигал ръце. Удари ми шапката,
наведох се и тогава ме удари 3-4 пъти. Това където казва, че на другия ден
съм му вадил нож, той дойде и ме стисна с ръката и с една злоба и ми каза
„теб ще ти платя, извинявай теб ще ти платя“, после още два пъти идва да ми
предлага пари, но за сума не е казал. Изобщо нож не съм вадил.
ПОДСЪДИМИЯТ– Аз си държа на думата. Аз казвам истината.
5
ПОСТРАДАЛИЯТ -Защо скриха записите на камерите.
ОБРЪЩЕНИЕ НА ПОСТРАДАЛИЯТ КЪМ ПОДСЪДИМИЯ – Пълен
измамник си. Защо лъжеш. Да се подложим на детектора на лъжата, за да се
види истината.
ПОДСЪДИМИЯТ –Аз казвам истината.
ПОСТРАДАЛИЯТ - Аз казвам истината.
ОЧНАТА СТАВКА ПРИКЛЮЧИ
СЪДЪТ на осн. чл. 378, ал.2, във връзка с чл. 283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото: СМУ
48/2020 г. на д-р Митев, писмо на „Заводски строежи” до РУ – Пазарджик на
л. 15, приемо –предавателен протокол от 22.02.2021 г. медицинско
удостоверение на С.Б. на лист 23 от ДП, протокол за разпознаване на лица и
предмети ведно с фотоалбум лист-28 и 29, СМЕ но д-р П., ДСМПИС и
справка за съдимост на З.Ч..
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме искания по доказателствата. Да се
приключи делото.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението на РП – Пазарджик за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на обвиняемия Ч.. Считам, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства по категоричен начин се установи извършеното
престъпление, а именно нанасяне на лека телесна повреда по хулигански
подбуди от страна на обвиняемия Ч. спрямо пострадалия С.Б.. Същото се
подкрепя и от показанията на свидетеля очевидец Й.М., от показанията на
свидетеля Г. В. Ал., както и от показанията на свидетеля Л.К., който все пак е
видял един от ударите в лицето, които обвиняемият е нанесъл на пострадалия
С.Б. и е бил причината да пристане конфликта между тях, като ги е разтървал.
Считам, че не следва да се кредитират обясненията на обвиняемия, тъй като
6
не се подкрепят от нито едно от събраните доказателства по делото, освен
неговото голословно твърдение. На първо място конфликта, който е
възникнал между тях двамата, че пострадалият е дал на заден ход фадрома, не
се доказа че е създал някаква пречка и опасност за обвиняемия. Фадромата е
спряла на около два метра от лекия автомобил управляван от обвиняемия.
Също така пострадалият Б. заяви, че има камера в камиона, с която виждал и
е спрял на разстояние. По никакъв начин не се доказа, че се е чуло клаксон
освен показанията на обвиняемия. Освен това и Й.М. също е направил знак на
пострадалия С.Б., който е спрял на безопасно разстояние. След това същият
потеглил напред с фадромата и е нямало никаква опасност от сблъсък между
МПС, а обв. Ч. по никакъв начин не е дал външно изражение, че има някакъв
проблем между двамата. Продължавайки си по пътя и виждай Л.К., който е
пряк ръководител на пострадалия С.Б., цивилизования начин е бил да каже на
ръководителя му ако е имало някакъв проблем, някаква опасност за него от
даването на заден ход на фадромата. Той без нищо да споменава за случая,
тъй като не се доказа да е имало конфликт между двамата за спирането на
заден ход на фадромата е направил забележка за разлетия бетон спрямо който
пострадалият няма нищо общо. Отишли са заедно със свидетеля К., за да
направят забележка на работниците за разлетя бетон и след около половин
час същият слизайки от фадромата е бил настигнат от К. и без каквато й да
била причина е започнал да го бута по рамото, което се доказа от показанията
на свидетелите Й.М., Г.А. и от показанията на пострадалия. И
демонстрирайки неуважение точно към социалните норми, без каквато й да е
причина неочаквано за пострадалия по време на работния му процес му е
нанесъл няколко удара, както се доказа от показанията на свидетелите в
областта на главата вследствие на което пострадалия е получил причинените
телесни увреждания. Един от ударите е бил възприет от свидетеля К., който
се е намесил и ако не се беше намесил можеше да се стигне до нещо много
по- сериозно. Не се доказа между двамата да са се разменяли някакви обиди,
ръкомахане от страна на пострадалия, това е част от защитна версия на
обвиняемия и моля да не кредитирате показанията му. Считам, че деянието е
извършено виновно от обективна страна при форма на вина пряк умисъл и е
извършено по хулигански подбуди без основателна причина единствено, като
открита демонстрация незачитане на установения ред като целта на
обвиняемия е била да покаже, че не се чувства обвързан от социалните норми.
7
Без каквито и да е взаимоотношения между двамата на обществено място са
били нанесени ударите в присъствието на свидетели по време на работния ден
неочаквано за пострадалия, който по никакъв начин не е провокирал
обвиняемия Ч.. Ако действително се касаеше само за извършено
престъпление телесна неприкосновеност без хулигански подбуди, то би
следвало още в момента на спречкването, а такова въобще не се доказа да е
имало между двамата. Двамата да се разберат по между си, напротив всеки е
продължил по пътя си и виждайки ръководителя на пострадалия, подсъдимия
изобщо не му е споделил за случая, а напротив мислейки че разлетия бетон
има някаква връзка с подсъдимия е тръгнал да прави забележки за разлетия
бетон. Това, че същия е наемател от 14 г. не му дава право да се саморазправя
с работниците без да разговаря с прекия им ръководител, ако има някакви
проблеми. Именно това му поведение демонстрира незачитането на
социалните норми и обосноваването на хулигански подбуди. Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства трябва да се отчете
чистото съдебно минало на обвиняемия, а отегчаващи обстоятелства не се
установиха. Същият е неосъждан, налице са предпоставките на глава 28 от
НПК, а именно освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба. За престъплението по което му е
повдигнато обвинение се предвижда лишаване от свобода до 3 г., няма
съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, не
са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а ал.7 от НК. Обвиняемият е
с чисто съдебно минало, не е освобождаван по реда на глава 28 от НПК,
поради което считам, че са налице всички предвидени предпоставки по чл.
78а от НК и моля съда да постанови решение, с което да признае обвиняемия
за виновен и същият да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
АДВ. А.: Моля да признаете подзащитният ми за невиновен по така
повдигнатото обвинение. Смятам, че по един безспорен и категоричен начин
на процесната дата се установи, че подзащитният ми не е осъществил, както
от обективна, така и от субективна страна обвинението, за което е привлечен
и поддържаното от ДО престъпление по хулигански подбуди. Ще Ви моля да
кредитирате свидетелските показания на свидетелите Л.К., от частност на
свидетеля М., и от обясненията на подсъдимия. Категорично се установи, че е
имало конфликт между подсъдимият и свидетелят Б., като само ще зачета от
8
предишното съдебно заседание свидетелските показания на свидетеля М. –
цитира. Напълно нормално е и логично е в тази ситуация всеки един водач да
използва клаксон и да подаде някаква сигнал в тази шумна обстановка, като
цяло „Бетонов център“. Това е моторно известно, няма какво да се доказва.
Тази фадрома е щяла да прегази подсъдимият минавайки тази лека кола с тази
огромна фадрома вие може да си представите за секунди, какво е щяло да
стане. Въпреки това подсъдимият е запазил нужното самообладание и му е
казал културно и възпитано „ти не си прав колега, какво щеше да се случи“,
но това е вече след около 20-30 минути по-късно в присъствието на свидетеля
Л.К.. Аз искам да акцентирам вашето внимание на нещо изключително
важно. От самото начало на образуване, като преписка за настоящият казус до
ден днешен, подсъдимият Ч. еднозначно и непротиворечиво е посочил, какво
се е случило на инкриминираната дата, докато свидетелят Б. няколко пъти
дава съвсем различни показания. Такива противоречия съществени се
констатират и в неговите бивши колеги, които се стремят всячески да защитят
и подпомогнат колегата му, поради приятелски взаимоотношения без да бъде
установена действителната обективна истина на инкриминираната дата. Ще
зачета нещо от предишното съдебно заседание - „когато ме удари тогава ми
падна шапката, сигурен съм на 100 процента” – това са показанията на
свидетелят Б. от предишното съдебно заседание. Бил се навел и точно тогава
започнал да го удря Ч., т.е. в една беззащитна ситуация иска да се представи,
че видите ли той бил едва ли не в гръб наведен в беззащитна ситуация и
точно тогава Ч. го бил ударил. Това не е вярно и категорично се опроверга, не
само от свидетелските показания на К., на подсъдимия Ч., а и на приетата
КСМЕ, където вещите лица категорично заявиха, че тези наранявания могат
да бъдат получени само и единствено, когато са лице един срещу друг
изправени. Моля да имате в предвид тази съществена подробност, което
обвинението не е счело за нужно да изложи в своето постановление, с което е
сезиран съда за положението и създадената се ситуация между тях двамата и
при това съприкосновение рамо в рамо, където се установява по безспорен и
категоричен начин от абсолютно всички свидетели. От заплашителният
разговор - цитирам свидетелят Л.К. в предходното съдебно заседание заяви –
„ти сега ще ме удряш ли ….” - цитира. Ръкомахайки с ръцете и изричайки „ти
сега ще ме удряш ли“, подсъдимият Ч. се е почувствал застрашен, както пред
вас днес заяви и за да го отблъсне го удря един единствен път в областта на
9
устата. Ако е имало няколко удара, така както твърди ДО най- малкото, което
е да бъдат описани в медицинската документация, тъй като са в областта на
главата. За такива наранявания никой, никъде не се сочи по никакъв начин,
всичко това е преинсценирано, за да бъде изнудван за повече пари. Както
чухме в миналото съдебно заседание искал 20 000 лева и т.н. Аз смятам, че
подсъдимият много съвестно и отговорно днес заяви точният диалог и точно
случилото се включително и на последващите дни, дори се е извинил за нещо,
което дори не е смятал и не е могъл да прецени дали е бил виновен, но
въпреки това се е извинил, затова че е щял да бъде прегазен най-
безцеремонно на заден ход. Аз ще Ви моля при постановяване на вашия
съдебен акт да се съобразите с непротиворечивата съдебна практика на ВКС.
Според мен в обвинителната теза на прокуратурата, както в още
разпоредителното заседание заявих не отговаря на изискванията на чл. 246 от
НПК, тъй като обстоятелствата около извършването на твърдяното
престъпление следва да фигурира в обстоятелствената част на прокурорския
акт. В тази връзка с хулигански подбуди на първо място следва да се има в
предвид, че е възможно в резултат на хулигански действия да бъде нанесена
телесна повреда на друго лице, като хулиганските действия съгласно
постановление № 2/74 г. по нак. д. № 4 /74 г. на Пленума на ВС се
характеризират като неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни,
буйство, невъзпитаност и други прояви скандализиращи обществото.
Върховните съдии казват грубо нарушение на обществения ред има когато
деецът чрез своите действия изразява брутална демонстрация против
установения ред, чрез тях нарушава важни обществени или лични интереси.
Явно неуважение към обществото има когато деецът чрез действията си
изразява открито висока степен на неуважение към личността. В съдебната си
практика върховната инстанция е приела дори и при наличие на т. нар. личен
мотив е възможно телесната повреда да бъде причинена по хулигански
подбуди, но само когато умисълът на подсъдимия значително надхвърля
представата за личен конфликт и съдържа желание за демонстрация на явно
неуважение към обществото. В тази връзка е необходимо телесната повреда
да е съпроводена с други действия, като например обиди, крясъци, заплахи и
друго които грубо да нарушават обществения ред. Такива действия не са
посочени в настоящето постановление на прокуратурата, като са описани
конкретни действия по нанасяне на удари от страна на подсъдимия към
10
свидетеля Б.. Това никой не го отрича. От самото начало като преписка, ДП
до ден днешен включително и на досъдебната фаза, подсъдимият заяви, но
това с което не можем да се съгласим, че всичко това е в резултат на
хулигански действия. В този аспект аз ще Ви моля да некредитирате
свидетелските показания като на свидетеля, който разпитахме днес Г.А.,
който се наложи дори да прочетем свидетелските показания пресъздаде
съвсем различна фактическа обстановка. Видите ли, че след това спречкване с
автомобила при който се бил развикал „Г.“ - свидетелят М., секунди след това
е станало това спречкване, което не е вярно и се опровергава от всички други
доказателства събрани по делото. Някой от свидетелите няколко пъти са
разпитвани и въпреки това дават различни показания, какво точно се е
случило и каква е последователността на тези събития. Аз ще Ви моля да
имате предвид и първоначалната жалба от 23.11.2020 г. до РП – Пазарджик от
С.Б., в която еднозначно е посочил според него на коя дата е възникнал
процесния конфликт на 13.11.2020 г. ден четвъртък. Имало е такава среща на
13.11.2020 г. в присъствието на Л.К., когато както подсъдимия, заяви че се е
извинил и Б. е извадил нож и е размахвал срещу него, но това не е случая,
който е станал, а това са съприкосновения между тях. Освен това аз ще Ви
моля да имате в предвид, че свидетелят Б. всячески се опитва да представи
случилото се в една друга светлина. Твърди за някакъв удар- с едната си ръка
той ми удари козирката на шапката. За такава ситуация за удара на козирката,
за навеждане на земята, взимане, изправяне, никой освен него не твърди, като
свидетеля Л.К., който е бил на 2-3 метра от тях и е провеждал разговор за
разлетия бетон с работниците, което няма нищо общо. Стана ясно и със
свидетелят Б. и съвсем ясно е чул репликирането между тях докато другите не
са имали тази възможност поради големия шум. Свидетелят К. посочи
съвсем еднозначно, че те са били изправени един срещу друг, когато е видял
един единствен удар Ч. е нанесъл на свидетеля Б., като пак акцентирам
вашето внимание, че той го е приел като заплаха, ръкомахайки за да се
защити. Аз ще Ви моля да имате в предвид и на вашето лично възприятие от
процесуалното поведение и на подсъдимия и на свидетеля Б.. Не е нормално в
съдебна зала най -вече към герба на България, знамената, да се държи по
такъв неподобаващ начин свидетеля Б., нарече подсъдимия Ч. „пълен
измамник си, лъжец си“. Вие видяхте как се държи в залата и как ръкомаха,
представете си, как се е държал там. Нормално е подсъдимият да се изплаши
11
и да приеме някаква реакция за самозащита и въпреки това от възпитанието
се е извинил дори и да не е счел, че е виновен за създадената ситуация. На
последно място ще Ви моля да имате в предвид и непротиворечивата съдебна
практика относно съдържанието, което прокуратурата с това постановление
има, в императивни изисквания трябва да бъде очертана цялата фактическа
обстановка при стриктно спазване на хронологията на събитията, които са се
случили на процесната дата. Това в процесния случай не е така. Не може да се
вменява във вина да се търсят хулигански подбуди, да се извлича
субективният умисъл на деянието за един личен конфликт между тях двамата,
който безспорно се установи, че се е случило в „Заводски строежи”. От 14 г.
подсъдимият Ч. държи тези складове, минава там, контактува с всички
работници включително и с К., който заяви като какъв човек го познава.
Никога до сега не е имало какъвто й да е проблем с изключение на настоящия.
Не мога да се съглася, че тези сови действия на подсъдимия са в резултат на
хулигански действия и неуважение към обществото, това не е справедливо.
Ако трябва да следваме логиката на прокуратура това означава, че всеки един
инцидент лека телесна повреда на обществено място трябва да минават по т.
12 на чл.131 хулигански подбуди. А кои случаи не са по хулигански подбуди.
Тук с тези доводи, каквито твърдя, че липсват за приложението на тази
правна норма, моля със съдебния акт, който ще постановите да признаете
подзащитинят ми за невиновен и да го оправдаете по така повдиганото
обвинение, че на посочената дата в постановлението на прокуратурата е
нанесъл лека телесна повреда на свидетеля Б. по хулигански подбуди. С това
не съм съгласен.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ: - Поддържам
казаното от адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ: Няма какво друго да кажа.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, за да постанови решението си,
след което обяви същото на страните и разясни реда и сроковете за обжалване
и протестиране.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 11:05 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12
13