№ 284
гр. Дупница, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Алексиева
при участието на секретаря М. М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно
наказателно дело № 20221510201362 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) №
BG22052022/5800/P8-972/14.11.2022 г., издадено от Директор на Национално тол
управление към Агенция ,,Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София, упълномощен със
Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., изменена със Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г.,
на Председателя на УС на АПИ, с което на Ц. К. Г., с адрес: с. "С. б.", общ.М.,
ул."Б.Ч." №*** с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. "В.Т." ул."В." №***, адв. М.
М., е наложено административно наказание „ГЛОБА“, в размер на 1800.00 лева, за
нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения, че оспореното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че в административната процедура
административнонаказващият орган /АНО/ не е изпълнил задължението си да изясни
фактическата обстановка и да се увери, че наказаното лице е действителния
извършител на нарушението, от работодателя му не е изискана информация от АНО
дали в констатирания в АУАН и НП ден и час е управлявал влекач рег. № СТ6073РК; в
постановлението липсва ясно посочване на качеството на извършителя на
нарушението, което изключва възможността да се прецени в какво качество му е
наложена санкцията – като водач или като собственик на превозното средство. При
издаването на НП не е изследван въпросът дали е налице маловажен случай по чл. 28
от ЗАНН или малозначителност на деянието.
1
Моли за отмяната на атакуваното наказателно постановление изцяло като
незаконосъобразно. При условията на алтернативност прави искане да не му бъде
налагано наказание поради маловажност на нарушението и липса на настъпили
имуществени щети. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. От
процесуалния му представител е депозирана молба вх. № 6407/11.07.2023 г., с която
поддържа изцяло депозираната жалба и присъждане на разноските сторени от
доверителя й съгласно представен списък.
Въззиваемата страна е редовно призована, представлява се в съдебно заседание
от редовно упълномощен процесуален представител, който представя доказателства,
взема становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на НП. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Депозирано е и писмено становище, с
което излага допълнителни аргументи за потвърждаване на наказателното
постановление.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено следното:
На 07.05.2022 г., в 19:52 часа по път № А-3, км.52+049, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за който се събира такса за изминатото разстояние – тол такса,
съгласно Приложение към т. 1 от Решение № 101 на Министерски съвет от 20.02.2020
г. е било засечено от контролно устройство на АПИ с № 20332 да преминава без
заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП пътно превозно средство /ППС/ с рег.
№ ******, вид: влекач, марка и модел ,,ДАФ ХФ 480 ФТ“ с обща техническа
допустима максимална маса над 12 тона. Генериран е от техническото средство
доказателствен запис /доклад/ с номер на нарушение
DE78A2E808252C7BE053041F160A5483, ведно с приложените към него статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения на ППС.
На 22.05.2022 г. в 18:03 часа в направление излизане от територията на Р
България на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата е пристигнало ППС с
рег.№ ******, вид: влекач, марка и модел ,,ДАФ ХФ 480 ФТ“ с обща техническа
допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от Г., като при направена
проверка в информационната система по номера на ППС от митническите служители
К. Я. и З. Д. било установено горепосоченото управление на ППС в цитирания пътен
участък. В хода на извършената проверка, на 22.05.2022 г. Г. е заплатил дължимата
независимо от съответната административнонаказателна санкция такса по чл. 10б, ал.
5 от ЗП в размер на 119 лв., което се потвърждава от квитанция за платени пътни такси
в Р България № АМ-22BG22052022/5800/Р8-972/22.05.2022 г. Компенсаторната такса
не е постъпвала по сметка на АПИ в 14-дневния срок от връчване на АУАН. Съгласно
чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността да заплати
2
компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта, в
който случай същият би се освободил от административнонаказателна отговорност за
конкретното нарушение.
Св. Я. съставила на водача АУАН, който е подписан от него, от свидетеля Д. и
от жалбоподателя без възражения. На последния е връчен и препис от акта срещу
подпис. Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление, с което на Ц. К. Г. е наложено административно наказание „глоба“, в
размер на 1800.00 лева, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. По делото
е представен като доказателство пътен лист № 39111 за дата 07.05.2022 г., видно от
който ППС ,,ДАФ“ с рег.№ ****** е бил управляван от В.П.А.. От писмо от
управителя на ,,Джи Пи Ес Технолоджи“ ООД от 06.06.2023 г. се установява, че
автомобил DAF ХF 480 FT с рег.№ ****** е бил оборудван с GPS устройство за
проседяване на фирма ,,Адванст Джи Пи Ес Технолоджи“ ООД от 27.05.2019 г. до
23.08.2022 г. GPS устройството на автомобила е от типа ,,скрит монтаж“, т.е. не е
изнесено в кабината на камиона, монтирано е вдясно от таблото на водача, зад кората
на таблото и капака за бушоните на автомобила, водачът няма пряк достъп до
въпросното устройство; промяната на декларирания брой оси се извършва от клиента в
платформата на Tolbg през собствения му профил.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че НП е
издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на
АУАН и НП, които формално съдържат почти всички необходими реквизити. Въпреки
това според съда при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са
допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и по-точно
посочването на обстоятелствата във връзка със субекта на нарушението и отделно
неправилното посочване на нарушената приложима материалноправна разпоредба от
ЗДвП. Съдът намира, че така установеното съдържание на НП не отговаря на
законовите изисквания за реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН, сред които е и
задължителното описание на фактическите признаци на нарушението. В този изричен
смисъл са и задължителните обвързващи съда и страните разрешения на ППВС №
1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира
отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и
ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях материалноправни и санкционни норми.
Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се
3
съдържа в текста на самия правораздавателен акт, а не да се извлича чрез тълкуване от
доказателствата по делото. В процесния случай тези стандарти не са достигнати.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и
такси на база време и на база изминато разстояние“. От друга страна в т.1 и т.2 на чл.
10, ал.1 ЗП са изброени и двата вида пътни такси: - т.1: „такса за ползване на платената
пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането
на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен
срок платената пътна мрежа“; - т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни
превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно
пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или
пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол
сегменти такси.“ Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три
категории субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по
републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса - това са собственикът,
вписаният ползвател или действителният водач на МПС. С оглед на установените от
законодателя три категории субекти, които могат да носят отговорност по дадения
административен състав, това безусловно е изисквало и задължавало АНО още при
описание на съставомерните признаци на нарушението в НП да се посочи в какво
качество е наказан нарушителят /никъде не е посочено, дали същият е бил
собственик/водач или вписан ползвател на ППС/, за да може съдът да извърши
преценка правилно ли е определена пасивната му легитимация. Подобно посочване в
НП обаче липсва, като на нито едно място в иначе пространното като съдържание НП
не се съдържат твърдения, че нарушителят е бил водач на МПС към датата на
извършване нарушението - 07.05.2022 г. в 19:52 часа или, че е собственик на същото
или евентуално негов регистриран ползвател. По този начин фактическите параметри
на повдигнатото административно обвинение са останали изцяло неясни, което от една
страна съществено накърнява правото на защита на наказания субект, а от друга -
прави изцяло непроверима волята на наказващия орган, доколкото при положение, че
приетата в НП фактическа обстановка е с неясни фактически очертания относно
субекта, то няма как да се установи обективно и дали тя отговаря на доказателствата по
делото. Допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним в хода на съдебна
фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап
съдебно следствие какво е съставомерното качество на наказания субект, което
обуславя изначално и предопределя дефинитивно административнонаказателната му
отговорност ангажирана със съставяне на НП. Това е така доколкото с ТР № 8 от
16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно
4
установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране
правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани
фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти
нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на
материалния закон са в контролните правомощия на съда. В същия смисъл са и
разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в
случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на
същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на
надлежно изложение на съставомерните факти обаче /в случая специално качество на
нарушителя, което го превръща в годен субект на нарушението/ единственото
правомощие на съда е да отмени наказателното постановление. В тази връзка следва да
се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на
АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са
ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче
констатираните няколко пороци в съдържанието се отнасят именно до НП, а не до
АУАН, поради което и чл. 53, ал. 2 ЗАНН е неприложим.
На следващо място и на самостоятелно основание следва да се посочи, че е
налице и допуснато грубо нарушение на чл. 42, ал.1, т. 5 и чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН,
доколкото нито в АУАН, нито в НП е посочена словесно или дори само цифрово
приложимата и единствено относима като нарушена материалноправна норма от ЗДвП,
а именно тази на чл. 139, ал.7 от ЗДвП, която описва дължимото поведение и
предвижда следното: „Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б,
ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна
мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице“. Вместо това
неправилно и в АУАН и в текста на обжалваното НП е посочена като нарушена
законова разпоредба единствено и само санкционната такава – чл. 179, ал. 3а от ЗДвП,
която гласи: „Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се
наказва с глоба в размер 1800 лв.“ Употребата на последната, като нарушена
материалноправна норма и едновременна санкционна такава представлява и
неправилно приложение на материалния закон, което е самостоятелно и достатъчно
основание за отмяна на атакуваното НП. Правната квалификация на деянието съдържа
5
нормата на чл.179, ал. 3а от ЗДвП, която е санкционната такава. Относимото нарушено
правило за поведение се съдържа в нормата на чл.139, ал.7 от ЗДвП, която АНО е
пропуснал да отрази в наказателното постановление, а актосъставителя – в АУАН.
Извън гореизложените съображения за отмяна на НП следва да се посочи
допълнително, и че самото нарушение не е било доказано и установено безспорно в
необходимата степен от обективна и субективна страна, вкл. относно авторството на
деянието, в хода на първоинстанционното административнонаказателно производство.
Неясно остава как е бил формиран от АНО при издаване на НП изводът за авторство на
деянието, едва на 22.05.2022 г. Тук е мястото да се посочи, че след като
административното обвинение е формулирано с АУАН, в смисъл на изпълнително
деяние – управление на ППС, то релевантен за авторството на деянието е фактът кое е
лицето, управлявало това ППС, който факт от гледище на законосъобразното
образуване и протичане на административнонаказателното производство, следва да
бъде безспорно доказан още към момента на издаване на НП и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на конкретно лице за него. Недопустимо е
този факт да се предполага или извлича от АНО само от обстоятелството, че след като
на 22.05.2022 г. жалбоподателят е управлявал конкретното ППС, то същото той е
сторил и на 07.05.2022 г. Следва да се посочи, че тежестта за установяване на
конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, обстоятелствата при
които е извършено, неговия извършител и вината му, е на административно-
наказващия орган, който следва да проведе пълно доказване по спорните факти.
Наказателното постановление не може да почива на несигурни изводи и
предположения относно извършеното административно нарушение и неговото
авторство. Съгласно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, наказващият орган издава
наказателното постановление, само когато по безспорен начин е доказано извършване
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Преди да издаде
санкционния акт, наказващият орган е следвало да направи самостоятелна проверка на
обстоятелствата по нарушението, както и да събере доказателства за тях. Като не е
извършил проверка на обосноваността на акта, преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на чл. 52, ал. 4
от ЗАНН.
Нещо повече – от представения по делото пътен лист № 39111 /приложен на л.
165 от делото/ се установи, че на датата на твърдяното нарушение процесното ППС е
било управлявано не от санкционираното лице Ц. Г., а от В.П.А..
Съобразно изложеното съдът приема, че обжалваното НП следва да бъде
отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 480 лева от страна на
6
процесуалния представител на жалбоподателя, респ. с оглед представения договор за
правна защита и съдействие и списък на разноските, съдът намира същата за
основателна. На осн. чл. 36 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения,
минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес от 1000 до 10000 лв.
е 480 лв. Претендираните разноски са над този минимален размер, поради което
искането на въззиваемата страна за прекомерност и намаляване на същото, се явява
основателно и следва да бъде уважено. Предвид горното съдът приема, че следва да
осъди Агенция ,,Пътна инфраструктура“ гр. София, да заплати на основание чл. 63д от
ЗАНН, в полза на жалбоподателя сумата от 480 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК се претендират и
пътни разноски в размер на 126 лв., за които са представени фактура и касов бон.
Искането на адв. М. за присъждане на пътни разходи е неоснователно. Пътните
разноски не са разноски по производството по делото. Разноски по производството са
заплатените държавни такси, адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ и
осъществено процесуално представителство и разноските, които страната поема за събиране
на посочените от нея доказателства. Отговорността за разноски цели възстановяването на
разноските, направени по делото във връзка с извършените процесуални действия по делото
и оказаната правна защита, но не и направените пътни разходи от страната или от нейния
процесуален представител (в този смисъл Решение № 13200/23.10.2020 г. по адм.д. №
7839/2020 г. на ВАС, Решение № 3566/22.03.2017 г. по адм. д. № 8651/2016 г. на ВАС).
Поради това искането на адв. М. за присъждане на пътни разходи в размер на 126 лв., съдът
намира за неоснователно и следва да се остави без уважение.
Разноските по делото в размер на 55.61 лв. за явяване на свидетел в съдебно
заседание остават за сметка на Държавата, съгласно разпоредбата на чл. 190 от НПК.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №BG22052022/5800/P8-972/14.11.2022 г.,
издадено от Директор на Национално тол управление към Агенция ,,Пътна
инфраструктура“ (АПИ) гр. София, упълномощен със Заповед № РД-11-167/08.02.2021
г., изменена със Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г., на Председателя на УС на АПИ, с
което на Ц. К. Г., с адрес: с. "С. б.", общ.М., ул."Б.Ч." №*** с ЕГН ********** със
съдебен адрес: гр. "В.Т." ул."В." №***, адв. М. М., е наложено административно
наказание „ГЛОБА“, в размер на 1800.00 лева, за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
7
ОСЪЖДА Агенция ,,Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на Ц. К. Г., с
адрес: с. "С. б.", общ.М., ул."Б.Ч." №*** с ЕГН **********, сумата в размер на 480.00
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Оставя без уважение искането на адв. М. за присъждане на пътни разходи в размер на
126 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията, предвидени в
НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8