РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Монтана, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Албена Миронова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20251600500386 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на
„Д.з.“ АД против решение № 318/24.06.2024 г. по гр. д. № 515/2024 г. по описа на
Районен съд – Монтана.
Жалбоподателят „Д. з.“ АД чрез юрисконсулт К. Р. твърди във въззивната жалба,
че решението на МРС е неправилно. Съдът е основал правните си изводи единствено
на показанията на свидетел, без да ги съпостави с останалите писмени доказателства
по делото. Неправилно е приел, че не е установено настъпване на застрахователното
събитие единствено поради твърдението на свидетеля, че не помни с кой от своите
автомобили е претърпял злополуката. Моли решението да бъде отменено и вместо
него МОС да постанови ново, с което да уважи предявения регресен иск, като присъди
и разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Община *чрез адв. Б. Ц. оспорва въззивната жалба и моли
да бъде оставена без уважение. Развива доводи, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, постановено при спазавне на процесуалните правила и след
обсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка.
Претендира присъждане на разноските, направени пред въззивната инстанция.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
1
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред Районен съд – Монтана е бил предявен иск с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 3 от КЗ, съединен с иск за обезщетение за забавено плащане на основание чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът „Д.з.“ АД е твърдял, че на 20 септември 2021 г. изплатил на Е.Ц.
обезщетение от 1805,51 лв по силата на застраховка Каско, сключена с полица №
*/17.06.2021г. Основание за плащането е настъпил застрахователен риск – при
преминаване по улица в гр. *, пред *, върху автомобил *, собственост на Ц., паднал сух
клон от дърво и нанесъл матереални вреди. След изплащане на обезщетението
застрахователят се суброгира в правата на пострадалия срещу Община *, която е имала
задължението да поддържа зелената система в града и да гарантира безопасност.
Районен съд - Монтана е приел, че е налице сключен договор за имуществена
застраховка Каско за лек автомобил марка *с рег. № * с период на покритие от 23 юни
2021 г. до 22 юни 2022 г., при уговорено покритие “пълно каско” на рисковете.
От заключението по техническа експретиза е установено, че по лекия
автомобил са били нанесени вреди, които по вида си отговарят на сочения в исковата
молба механизъм – падане на клон върху автомобила.
Установено е, че при ,,Д.З.“ АД въз основа на искане за оценка на щети е
образувана ликвидационна преписка № *. Извършен е оглед, опис, оценка на вредите
по застрахования автомобил, ремонтът е възложен на автосервиз на дружество ,,ТИТ“
ООД, като за възстановителните работи е издадена фактура № **********/16.09.2021
г. за сумата от 1805.51 лева. С преводно нареждане от 20 септември 2021 г., сумата от
1805.51 лева е изплатена на сервиза, извършил по възлагане ремонтно-
възстановителните работи.
Първоинстанционният съд е приел наличието на валидно застрахователно
правоотношение между „Д. з.“ АД и Е. Ц., както и зплащането на застрахователно
обезщетение по застраховка Каско, но е стигнал да извод, че не е установено, че
повредите на застрахованото при ищеца моторно превозно средство действително са
причинени от падането на сух клон от дърво на територията на град *. Позовал се е на
показанията на свидетеля Е.Ц., който заявил, че не си спомня с кой от своите
автомобили е бил, когато се случил инцидентът с падналия клон.
Въззивният съд намира решението за неправилно, поради което го отменя.
Представената зстрахователна полица установява наличието на договор за
застраховка Каско на автомобил с марка *с рег. № * за периода от 23 юни 2021 г. до 22
2
юни 2022 г. В изпълнение на поетите по договора задължения застрахователят е
изплатил сумата 1805,51 лв за покриване на имуществени вреди по автомобила.
Видът на вредите е установен при оглед, извършен от представител на
застрахователното дружество, бил е съставен протокол в присъствието на собственика
на автомобила Е.Ц..
Разпитан като свидетел, собственикът Е.Ц., който управлявал автомобила при
инцидента, описва случая от 29 юни 2021 г., но заявява, че не помни с кой от своите
няколко автомобила от същата марка е бил в този ден.
МОС приема, че празнотата в показанията на свидетеля се преодолява при
съвкупния анализ на доказателствата. Самият той е подал на 29 юни 2021 г. заявление
до застрахователя за изплащане на обезщетение (л. 24 от делото) и в заявлението си е
индивидуализирал автомобила чрез марка и регистрационен номер – *с рег. № *.
Същият автомобил е бил подложен на оглед и по него са констатирани настъпилите
щети.
Свидетелските показания, добросъвестно депозирани, съдържат детайли за
времето, мястото и механизма на произшествието. Ц. разказва, че е пътувал със
собствен автомобил *по улица в гр. *. Когато преминавал пред * върху движещия се
автомобил паднал сух клон от дърво. Свидетелят споменава подробности като това, че
служители от съдебната охрана са му помогнали, че веднага се свързал по телефона с
представител на застрахователното дружество. Единственият детайл, който не може да
възстанови, е с кой от своите няколко автомобила (всичките с марка *) е бил в този
ден.
МОС приема, че са налице предпоставките на чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ за
реализиране на регресна отговорност по отношение Община *.
За да бъде уважен искът, трябва да е установено, че е бил сключен договор за
застраховка Каско, че в периода на действие на договора е настъпило застрахователно
събитие, от което са произлезли материални щети по застрахованото имущество и че
застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за тези вреди. Тогава той
встъпва в правата на увредения срещу виновния за настъпване на вредите.
В случая е установено, че е имало сключен договор за имуществено
застраховане Каско на лек автомобил *с рег. № * Застрахователят е изпълнил своето
договорно задължение да покрие имуществени вреди в резултат на настъпило
застрахователно събитие. Инцидентът се е случил на 29 юни 2021 г. на улица пред * в
гр. *, където върху застрахования автомобил е паднал сух клон от дърво. Събитието
покрива белезите на квазиделикт – вреда от вещ.
Доколкото улицата е публична общинска собственост, то и трайно прикрепените
върху нея дървета са такава (чл. 92 от ЗС). От това следва отговорност за собственика
– Община *, да ги поддържа в добро фитосанитарно състояние, така че те да не
3
представляват опасност за преминаващите по улицата. В приетата през 2019 г. от ОбС
*Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община *е
предвидено, че дърветата - широколистни и иглолистни, както и храстите
представляват дълготрайна декоративна растителност (§1, т. 1), която общинските
служители са длъжни периодично да подлагат на „преглед и преценка за
необходимостта от частична реконструкция на амортизираните биологични фондове“
(чл. 30, ал. 2).
В качеството си на собственик на дървото като част от зелената система на
града на основание чл. 50 от ЗЗД ответната Община *отговаря за причинените от това
дърво имуществени вреди, като причините, предизвикали отчупването на клона, са
ирелевантни предвид безвиновния характер на отговорността. Отговорността по чл. 50
от ЗЗД е обективна и не е обусловена от наличието на виновно поведение на
делинквента, а от обстоятелството, че делинквентът е собственик на вещта, от която са
произлезли вредите.
МОС отменя решението на МРС и вместо него осъжда Община *да плати на „Д.
з.“ АД сумата 1820,51 лв на основание чл. 410, ал.1, т. 3 от КЗ. Обезщетението
включва сумата за покриване на имуществените вреди, както и 15 лв такси, свързани с
провеждане на производството пред застрахователя.
Ищецът е претендирал и присъждане на обезщетение за забавено плащане на
основание чл. 86 от ЗЗД. При уважаване на главния иск, то и акцесорният иск за
мораторна лихва също е основателен. Застрахователят е поканил делинквента да плати
сумата 1805,51 лв с покана от 23 декември 2021 г., връчена на 29 декември 2021 г. като
е дал 15-дневен срок за доброволно изпълнение. С изтичането на този срок на 13
януари 2022 г. длъжникът е изпаднал в забава, поради което МОС присъжда
мораторна лихва, считано от 15 януари 2022 г. – датата, от която е заявена исковата
претенция. До датата на завеждане на иска – 28 февруари 2024 г. размерът на
дължимото обезщетение за забавено плащане е 445,25 лв. Ответникът следва да плати
законна лихва върху главницата и след тази дата до окончателното изплащане на
дълга.
При този изход на процеса ответникът по исковете Община *на основание чл. 78
от ГПК дължи възстановяване разноските на ищеца, които възлизат на 965,95лв и
включват държавни такси, депозити за вещи лица и 300 лв юрисконсултско
възнаграждение.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 318/24.06.2024 г. по гр. д. № 515/2024 г. по описа на
4
Районен съд – Монтана, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОБЩИНА *, ЕИК: *, представлявана от кмета З.Ж., с адрес: гр. *, ул.
“*“ № *, да плати на „Д. З.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул.
„*” № *, сумата 1820,51 лв, представляваща регресна претенция на основание чл. 410,
ал. 1, т. 3 от КЗ, задено със законна лихва в размер на 445,25 лв за периода от 15
януари 2022 г. до 28 февруари 2024 г., както и законна лихва върху главницата след
тази дата до окончателното изплащане на дълга.
ОСЪЖДА ОБЩИНА *да плати на „Д.З.” АД 965,95 лв разноски за двете
съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5