№ 174875
гр. София, 28.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Частно
гражданско дело № 20241110169840 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със заявление с вх. № 376127/21.11.2024 г., подадено от „Ай Тръст“ ЕООД, е
поискано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Л. А. за
следните суми: 1/ сумата от 480,02 лева, представляваща непогасена главница по
Договор за кредит № 2776221 от 18.05.2023 г., сключен между "**" ЕАД и длъжника,
ведно със законната лихва за периода от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 22,81 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство от 18.05.2023 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и
длъжника; 3/ сумата от 20,20 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора
за кредит, начислена за периода от 01.03.2024 г. до 30.06.2024 г.; 4/ сумата от 23,75
лева, представляваща законна лихва за забава по договора за кредит, начислена за
периода от датата на забавата до 05.11.2024 г.; 5/ сумата от 2,04 лева, представляваща
законна лихва за забава по договора за поръчителство, начислена за периода от датата
на забавата до 05.11.2024 г. Заявителят се легитимира като кредитор по процесните
вземания въз основа на изпълнено от него в качеството му на поръчител задължение за
погасяване на вземанията по процесния кредит.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление следва да бъда
частично отхвърлено за претендираните от заявителя възнаграждение и законна лихва
за забава по договора за предоставяне на поръчителство.
В тази си част подаденото заявление е редовно от външна страна, доколкото
заявителят е индивидуализирал вземането в достатъчна степен – посочен е неговият
размер, както и правопораждащото основание за възникването му – задължение за
заплащане на възнаграждение по възникнало договорно правоотношение. Въпреки
1
това, не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за така
претендираната сума.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1 ГПК заповедният съд не следва
да издава заповед за изпълнение, когато отправеното от заявителя искане противоречи
на закона или добрите нрави, или се основава на неравноправни клаузи в
потребителски договор, т. е. съдът е задължен служебно да следи налице ли са
визираните в посочените разпоредби обстоятелства. Безспорно е, че нищожните
договорни клаузи, каквито са неравноправните такива, съдържащи се в сключен с
потребител договор, като противоречащи на повелителни правни норми, попадат в
приложното поле на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което заповедният съд следва
служебно да констатира наличието им и да откаже да издаде заповед за изпълнение за
претендираното въз основа на тях вземане. Така извършваната на основание чл. 411,
ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК проверка не цели да установи дали претендираното вземане
съществува, а съотношението между заявеното искане и повелителните законови
норми.
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя, като установява, че това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са
установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от Директивата, неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки
изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се
счита за индивидуално договорена клауза тази, която е съставена предварително и –
следователно – потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
Настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания казус договорната
клауза, въз основа на която е предвидено плащането на възнаграждение по сключения
между „Ай Тръст“ ЕООД и Д. Л. А. договор за предоставяне на поръчителство (чл. 1,
ал. 2), има неравноправен характер.
В случая главното вземане произтича от договор за потребителски кредит,
сключен между "**" ЕАД и Д. Л. А. на 18.05.2023 г. за сумата от 1300,00 лева и срок от
13 месеца при годишен процент на разходите /ГПР/ от 21,94 % и лихвен процент по
кредита 20,00 %. Общият размер на всички плащания е 1564,47 лева, включващ
главница, лихва и застрахователна премия, видно от Приложение № 1 към договора.
2
Кредитът е обезпечен чрез сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника договор за
предоставяне на поръчителство от същата дата (18.05.2023 г.), с който поръчителят „Ай
Тръст“ ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с "**" ЕАД, по силата
на който да отговаря солидарно с потребителя пред "**" ЕАД за всички задължения по
договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за предоставяне на
поръчителство поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на
задълженията по договора, което е в размер на 1008,73 лева (видно от Приложение №
1 към договора за поръчителство). Това възнаграждение по договора за предоставяне
на поръчителство на месец не е включено в размера на погасителната вноска по заема,
съответно - не е отразено и при изчисляване на ГПР по кредита.
Действително, представените пред съда със заявлението по чл. 410 ГПК
договори за заем и за поръчителство формално представляват самостоятелни договори,
но при анализ на клаузите в тях, включително предвид наличието на изрична уговорка
за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по
основното задължение по кредита (чл. 8, ал. 5, изр. 2 от договор за предоставяне на
поръчителство), и след отчитане на обстоятелството, че кредиторът и поръчителят са
свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ (вж. служебно изготвената справка
от ТР), се достига до извод, че дългът по заемното правоотношение и така
уговорените акцесорни плащания за поръчителството трябва да се разглеждат като
едно цяло, тъй като е видно, че задължението към поръчителя е неделимо от
основното задължение по заемното правоотношение и затова следва да се включи в
общия размер на разходите по кредита. Съдът намира, че в случая чрез обособяването
на отношенията по обезпечаване на заемното правоотношение в отделен договор се
стига до неравноправни клаузи, което от своя страна води до възникване на
предвидените в чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК предпоставки за отхвърляне на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение досежно претендираното възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство.
Предвид изложеното, подаденото от „Ай Тръст“ ЕООД заявление за издаване на
заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено в частта, с която се претендират
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство. С оглед нищожността
на клаузата, установяваща задължение за потребителя да заплати възнаграждение по
сключения договор за поръчителство, заявлението за издаване на заповед за
изпълнение следва да бъде отхвърлено и в частта, с която се претендира заплащането
на лихва за забава, начислена върху това възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
3
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 376127/21.11.2024 г., подадено от „Ай Тръст“ ЕООД по
реда на чл. 410 ГПК, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение
срещу Д. Л. А. за сумата от 22,81 лева, представляваща незаплатено възнаграждение
по Договор за предоставяне на поръчителство от 18.05.2023 г., сключен между „Ай
Тръст“ ЕООД и длъжника, както и за сумата от 2,04 лева, представляваща законна
лихва за забава по договора за поръчителство, начислена за периода от датата на
забавата до 05.11.2024 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4