Решение по дело №108/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка чл. 84, ал. 7 от Семейния кодекс СК) и е образувано по жалба на С. И. И. от [населено място], ул. П., община Генерал Тошево, подадена чрез адв. Ф. Ш. – ДАК, редовно упълномощена, срещу Заповед № ЗД/Д-ТХ-Т-002/27.02.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Т., Н. И. И., с която е наредено вписване на детето Е. С. И., роден на [дата]., в Регистъра на деца, подлежащи на осиновяване при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП-Добрич.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради нарушаване на административнопроизводствените правила при издаването й и противоречие с материалния закон. Оспорва описаната фактическа обстановка в заповедта като счита същата за е неправилна и несъответстваща на действително правното положение. Счита, че не са били налице предпоставките на чл.84 ал.2 от СК, а именно пълна незаинтересованост на родителя за детето или обективна трайна невъзможност за полагане на грижи, при наличието на което детето да бъде вписано в този регистър. Подробно излага съображенията си за това в жалбата. Оспорва твърденията, че при извършеното социално проучване не били открити близки на детето от страна на баща, които желаят и имат възможност за отглеждат детето Емре. Твърди, че не са поискали мнението на неговата сестра и твърди, че същата не е разписвала декларация по чл.27 ал.4 от Закона за закрила на детето. Оспорва твърдението на ответната страна, че родителите на детето, в случая той, не е поискал прекратяване на мярката за настаняване и връщане на детето или промяна на мярката то да бъде настанено при близки роднини. Възразява, че не е бил уведомен по предвидения в закон ред за това, че срещу него ще бъде предприета посочената мярката, а именно вписване на детето в регистъра за осиновяване. В съдебно заседание се явява лично и с адв.Ш.. Заявява, че поддържа жалбата си, твърди, че има възможност и доходи от трудово правоотношение, с които да отглежда децата си. Моли заповедта да бъде отменена.

Ответникът, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Т., чрез процесуалния си представител юрисконсулт, А. В., изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед. Заявява, че заповедта е издадена от материално компетентен орган. Счита, че всички административнопроизводствени правила по връчването на писма по чл. 93, ал. 2 от СК са спазени. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Заинтересованата страна, Р. Ж. И., майка на Е. С. И., редовно призована, не се явява и представлява, не изразява становище.

Заинтересованата страна, Е. С. И., чрез назначения си особен представител, адвокат Д. Д., изразява становище за незаконосъобразност на издадената заповед и моли същата да бъде отменена.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № ЗД/Д-ТХ-Т-002/27.02.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Т., Н. И. И., издадена на основание чл. 84, ал. 2 от СК, с която е наредено вписване на детето Е. С. И., роден на [дата]., в Регистъра на деца, подлежащи на осиновяване при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП-Добрич.

Производството е започнало с издаването на Заповед № ЗД/Д-ТХ-Т-003/04.07.2023 г. от директора на ДСП-Генерал Тошево, с която детето е настанено спешно в приемното семейство на Г. С..

Съгласно чл. 84, ал. 2 от СК от момента на настаняването за родителите започва да тече срок да поискат прекратяване на настаняването, тъй като ако не сторят това следва издаването на заповед за вписване на детето в информационната система по чл. 83, ал. 1.

От своя страна нормата на чл. 93, ал. 2 от СК (ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) гласи, че осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато детето е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето.

Според изложените от административния орган мотиви в заповедта, независимо от желанието на бащата С. И. И. да полага грижи за своите деца, в т. ч. Е. И., съответните рискове, довели до извеждането на децата ( Емре и брат му Д.) не били преодолени. С. И. нямал постоянна работа, сигурни доходи, както и собствено жилище, за да можел да осигури сигурна и уютна среда на своите две деца. Планираните мерки по реинтеграция били напълно безуспешни с оглед посочения срок в чл. 93, ал. 2 от СК. Заповедта е мотивирана и с предложението в Социален доклад с № СЛ/Д-ТХ-Т/367-100/27.02.2025 г. и по конкретно с посоченото в него становище, че вписването на малолетния Е. И. в Регистъра за пълно осиновяване щяло да му даде възможност за трайно отглеждане в семейна среда заедно с неговия по-голям брат, Д. И. ( също малолетен).

По делото не е спорно, че биологичните родители на Е. С. И., роден на [дата]., са жалбоподателят, С. И. И. и заинтересованата страна, Р. Ж. И., които имат сключен и непрекратен към момента граждански брак.

След издаването на Заповед № ЗД/Д-ТХ-Т-003 /04.07.2023 г. от директора на ДСП-Г. Т. по негова молба е било образувано производство по чл. 28 от Закона за закрила на детето пред Тервелския районен съд. С Решение № 88/07.08.2023 г. по гр.д. № 198/2023 г. РС- Т. е потвърдил настаняването на малолетния Е. С. И. в професионално приемно семейство на Г. М. С. за срок от три години. Решението е влязло в сила на 26.09.2023 г.

От данните по делото се установява, че Е. С. И., роден на [дата]., е бил отглеждан в собственото си семейство до 13.09.2022 г., когато със съответната заповед на директора на ДСП Т., издадена в производство по Закона за закрила на детето, е бил изведен от семейството си и настанен в професионално приемно семейство на територията на Община Добрич. Мярката за закрила била предприета, поради информация, че родителите на детето заминала да работят в Германия в края на м.август 2022 г. През м.ноември 2022 г. родителите на Е. И. посетили ДСП Г. Т. и изразили желания да поемат грижите за сина си. В съдебно производство е било постановено Решение от 06.02.2023 г. по гр.д. № 2996/2022 г. на Районен съд Добрич, като в изпълнение на решението на 22.02.2023 г. Е. И. бил предаден на родителите си.

Следващия месец, на 22.03.2023 г. служители на отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Генерал Тошево, посетили дома на семейството в [населено място], О. Г. Т. и установили, че детето Емре, заедно с по-големия му брат Д. и баща им, С. И. са в дома на сестрата на бащата, Б. И.. Жалбоподателят С. И. заявил, че майката на децата, Р. И., го е напуснала, но той ще полага грижи за двете си деца.

Според данните в административното производство, на 04.07.2023 г. С. И. осъществил връзка с ДСП-Т. и заявил, че не може да полага грижи за децата си. Обяснил, че не среща подкрепа от роднини, нямал жилище и работа и пожелал децата да бъдат настанени в приемни семейства още същия ден. По този повод била издадена визираната по-горе Заповед № ЗД/Д-ТХ-Т-003 /04.07.2023 г. на директора на ДСП - Генерал Тошево, впоследствие потвърдена с Решение с № 88/07.08.2023 г. по гр.д. № 198/2023 г. на РС-Т., и която е сложила началото на административно производство по глава осем от Семейния кодекс.

По делото са представени протоколите, изготвяни от социалните работници от момента на настаняване на детето в приемно семейство до датата на издаване на оспорената заповед. Представени са и изготвените по случая доклади от служителите на Центъра за обществена подкрепа –Добрич. От съдържащите се в тях данни се установява, че жалбоподателят е присъствал на всички организирани срещу с децата си, братята Емре и Д.. Социалните работници са отбелязали емоционалната връзка между бащата и синовете му.

От данните по делото се установява също , че жалбоподателят има още един син, също малолетен, Д. С. И.. Служебно известна на съда е издадената заповед за вписване на детето Д. Р. на деца, подлежащи на осиновяване при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП-Добрич, но издадена от директора на РДСП-Добрич. Тази заповед е също обжалвана и пред Административен съд Добрич е образувано адм.д. № 152/2025 г. към момента висящо.

Видно от Доклад за развитие на случая, изготвен на 22.12.2023 г. от служители на ЦОП-Добрич (л.50), в периода от 27.09.2023 г. до 22.12.2023 г. са проведени три контролирани срещи между Емре, баща му и по-големия му брат Д.. В края на м. ноември 2023 г. жалбоподателят информирал служителите в Центъра, че ще напусне територията на страната с цел работа, в Германия като на 20.12.2023 г. отново се обадил, за да съобщи, че е отново в България и пожелал осъществяване на срещу с децата. Срещата се провела на 22.12.2023 г. Съставителите на доклада, психолог и социален работник, отбелязват наблюдавана от тях силната емоционална връзка между баща и синовете му Емре и Д.. В този доклад е направена констатация, че бащата на децата С. И. редовно се обажда по телефона в ЦОП и пита за децата си, настоява за по-чести контакти с тях, интересува се от развитието им. Самите деца се държат естествено и спокойно в присъствието на баща си. Служителите описват поведението на семейството при срещите с израза „силна емоционална топлота“, която е взаимна.

Видно от приложено по делото писмо с изх. № СЛ/Д-ТХ-Т/367-028/16.01.2024 г. (л.52) на директора на ДСП - Г. Т. до директора на ДСП-Т., относно проучване на възможностите на детето Е. И. да се отглежда в семейна среда, при извършено на 15.01.2024 г. посещение в [населено място] И. бил установен в жилище намиращо се на [улица], за което се установило, че е закупено от по-голямата му сестра Г. И., към момента с предварителен договор. Жалбоподателят обяснил, че това жилище било закупено от по-голямата му сестра Г. с цел да има къде да живеят той, майка му и двете му деца. Жалбоподателят споделил, че към този момент бил безработен и бил регистриран в Бюрото по труда. Жалбоподателят заявил категорично , че желае да отглежда синовете си Емре и Д. в семейството. В този момент жилището се обитавало и от другата сестра на С. И. – Б. и нейните 6 деца. С. И. живеел в отделна стая, в която имало легло и скрин с огледало. Самото жилище се състояло от три стаи, коридор, трапезария с обособен кухненски кът и санитарно помещение. Б. И. обяснила присъствието си в жилището с необходимостта да не отоплява две къщи.

В това писмо социалният работник е изложил твърдения, че С. И. не можел да посочи основни нужди и потребности на децата, а също така права и задължения, които имал като техен родител. Изложено е и твърдение, че С. И. бил запознат с разпоредбите на чл. 16 от Наредба за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция.

Видно от протокол на ДСП-Тервел от 18.01.2024 г. (л.53) на 17.01.2024 г. се състояла последната срещу между бащата и синовете му.

На 08.02.2024 г. е съставен Заключителния доклад на служителите в ЦОП- Добрич (л.63). В този доклад служителите в Центъра са обобщили впечатленията си от наблюденията на срещите на жалбоподателя със сина му Емре през периода, изложили са твърдения, че на жалбоподателя била оказана професионална подкрепа от социален работник, социален педагок и психолог. Изложено е и становище, че бащата продължавал да е недостатъчно подготвен за самостоятелен е независим живот с децата му, но това се дължало на външни фактори, за които нямало тенденция за промяна - С. бил неграмотен, без образование, живеел в малко населено място, в което нямало редовен обществен транспорт, с който да се придвижва до работно място извън селото. Това била и причината С. И. да не е с постоянна трудова ангажираност, а да работи само сезонно. С. И. работел в селското стопанство при различни работодатели и доходите му били непостоянни. Изложено е и твърдението, че същият нямал близък роднински кръг или семейна партньорка, на които да разчита при отглеждането на децата.

На 08.03.2024 г. е съставен Заключителен доклад от ЦОП (Л.66)за работата с детето Е. С. И., с констатациите, че целите били изпълнени. В този доклад също са описани наблюденията на служителите от Центъра на срещите между Емре и баща му С..

На 14.11.2024 г. социалните работници от ДСП-Тервел са направили искане до социалните работници в ДСП-Г. Т. и ДСП-Балчик за извършване проучване на роднините на Е. С. И., видно от приложените в преписката писма от посочената дата(л.131-132).

В отговор на ДСП - Г. Т. с изх. № СЛ/Д-ТХ-Т/09.12.2024 г.(л.137) се заявява, че бабата на Емре по бащина линия, М. С. Я. и лелята на Емре, Б. И. И. не могат да поемат грижи за детето. М. Я. била със заболяване, за което има издадено ЕР Телк с определена степен на увреждане от 100 %, а Б. И. не пожелала да разговаря със социален работник .

На 20.01.2025 г. са съставени писма до двамата родители на Емре, представени на л. 149 и 150 от преписката, от чието съдържание е видно, че целят уведомяване на родителите за вписване на детето им в Регистъра на деца, подлежащи на пълно осиновяване. Доказателства за връчването на родителите на писмата не се представят.

На 27.01.2025 г. е съставен Социален доклад № СЛ/Д-ТХ-Т/367-076 от 27.01.2025 г.(л.151 и с), подписан от социални работници и директора на ДСП-Тервел, с който се предлага прекратяване на мерките за реинтеграция на детето Е. И. в биологичното му семейство. Социалният доклад съдържа подробни мотиви за причините за това незаинтересованост на майката и прекъсната емоционална връзка с нея. По отношение на жалбоподателя, бащата на Емре, е прието, че единствено неговото желание да отглежда синовете си и да поддържа емоционална връзка с тях, не са достатъчни. Бащата не е преодолял причините за извеждане на детето, защото нямал собствено жилище, нямал сигурен доход, нямал постоянна работа и подкрепа от близки.

На 27.02.2025 г. е съставен подробен Социален доклад за детето (л.185 и сл.) № СЛ/Д-ТХ-Т/367-099 от 27.02.2025 г., изготвен от социалният работник от отдел „Закрила на детето“ при ДПС-Тервел, Д. В., разпитана като свидетел по делото. В своите показания Д. В. заявява, че именно поради констатираната емоционална връзка между бащата и синовете му, производство по реинтеграция било удължено.

С. С. доклад № СЛ/Д-ТХ-Т/367-100 от 27.02.2025 г. (л.194 и сл.) е направено предложение за вписване на детето в регистъра на деца, подлежащи на осиновяване при условията на пълно осиновяване.

Въз основа на този доклад на същата дата е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № ЗЛ/Д-ТХ-Т- 002/ 27.02.2025 г. , с която директорът на ДСП-Тервел е наредил вписване на Е. С. И. в регистъра по реда на чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс.

Няма данни за датата на съобщаване на заповедта. С жалба от 17.03.2025 г. С. И. я оспорва като незаконосъобразна.

По делото е представена подадена писмена молба от С. И. до директора на ДСП-Тервел след датата на подаване на жалбата, с която заявява, изрично искане децата си, вкл. и Е. С. И..

По делото бяха събрани гласни доказателства. В показанията си свидетелката Б. И. И. е категорична, че винаги е заявявала готовност и желания да отглежда децата на брат си, в т. ч. Емре. Твърди, че не е попълвала декларацията , приложена на л. 26 от делото, въпреки, че подписът е нейн. В тази връзка твърди. Свидетелката твърди, че е ходила на срещите, организирани в Добрич с децата заедно с брат си С. като не са пропускали насрочена среща.

Свидетелят А. А. Б., съжител на Б. И. И., с която имат шест деца заявява, също категорична готовност и възможност за отглеждане на сина на С. И. Е..

Свидетелката А. И. И., втора сестра на жалбоподателя, заявява готовност за отглеждане на децата на брат си като твърди, че работи, живее само със съпруга си и има възможност да отглежда децата. Свидетелката е неграмотна, заявява, че не е ходила на училище.

Съдът кредитира свидетелските показания в частта, с която те изразяват категоричното си желание към настоящия момент да участват в отглеждането на децата на жалбоподателя. По отношение на останалите твърдения показанията на свидетелите следва да се ценят като достоверни, само при съответствие с фактите, установени в административното производство от докладите на социалните работници.

По делото бяха приобщени и показанията на социалния работник, водещ случая на Е. И., Д. А. В.- служител в отдел „Закрила на детето“ в ДСП-Тервел. Свидетелката заявява, че е виждала лично единствено детето Емре и приемния му родител, понеже работи на територията на ДПС-Тервел. Никога не е виждала жалбоподателя, бащата на детето, и никога не е разговаряла с него. Наблюденията й са непреки – от докладите при предоставянето на социалната услуга в [населено място] и от служителите на ДСП-Генерал Тошево, които работят с бащата.

Свидетелката заявява, също, че поради наличната емоционална връзка на бащата с децата му, не бил спазен 6 месечния срок за реинтеграция на детето в биологичното му семейство, като този срок бил удължен.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката.

Жалбоподателят дава обяснение, че е напълно неграмотен, никога не е ходил на училище, не може да чете. Твърди, че от месец декември не е виждал детето си Емре. Заявява, че иска да отглежда детето си, има работа, осигурен е, работи при Д. и К., работодателят му помагал. Когато заминал на работа в чужбина децата били при сестра му, Б., която ги гледала. Към жалбата си представя сключен на 13.03.20254 г. трудов договор с Д. Г. Д., в [населено място], за изпълнение на работата на общ работник, при 8 часов работен ден и 1000 лева трудово възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема жалбата за основателна.

Относно компетентността на издателя на заповедта.

По повод направено възражение от особения представител на детето за некомпетентност на директора на ДСП-Тервел да разпореди вписване в регистъра по реда на чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс и с оглед обхвата на съдебната проверка по чл. 168, ал. 2 от АПК, съдът приема, че заповедта е нищожна като издадена от некомпетентен орган.

При издаването на заповедта ответникът се е мотивирал с нормата на чл. 84, ал. 2 от СК, която в последната й редакция (ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) определя, че когато детето, чиито родители не са дали съгласие за пълно осиновяване, е настанено по реда на Закона за закрила на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, директорът на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2 издава заповед за вписване на детето в информационната система по чл. 83, ал. 1 и я изпраща чрез регионалната дирекция за социално подпомагане до Министерството на труда и социалната политика. Към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето, когато не е постановено съдебно решение.

Съгласно разпоредбата на § 36 от ПЗР на ЗИД на СК (ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) обаче всички процедури по глава осма, започнали преди 31 декември 2024 г. каквато е и процесната, се разглеждат и довършват по досегашния ред.

За започване на производството по глава осма от СК съдът приема момента на издаването на Заповед № ЗД/Д-ТХ-Т-003/04.07.2023 г. от директора на ДСП-Генерал Тошево, с която детето е настанено спешно в приемното семейство на Г. С., защото от този момент е открита предвидената в чл. 84, ал. 2 от СК възможност детето да бъде вписано в списък на деца за пълно осиновяване без съгласието на родителите, при наличие на предпоставките на чл. 84, ал. 2 за това.

Към момента на настаняването на детето в приемно семейство, 04.07.2023 г., когато е открито производството по глава осем от СК за вписване в съответния регистър за осиновяване, е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от СК в редакцията й, публ. в ДВ, бр. 101 от 2019 г., която определя следното:

„ Когато детето е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа по административен ред съгласно Закона за закрила на детето и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2, изречение първо регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра. Към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето. Когато детето е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2, Дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това.“

Видно е, че за производство като настоящото, започнало с настаняването на детето Емре в приемно семейство на 04.07.2023 г. чрез издаването на съответната заповед, § 36 от ПЗР на СК (ДВ бр.106 от 22 Декември 2023г.) определя следването на всички процедури по глава осма, започнали преди 31 декември 2024 г., да се разглеждат и довършват по досегашния ред, т.е. вписването в Регистъра на деца, подлежащи на осиновяване при условията на пълно осиновяване, да се извършва въз основа на решение на регионалната дирекция за социално подпомагане.

За производствата започнали преди 31 декември 2024 г. (§ 36 на ЗИД на СК) действащата към датата на започване на производството, чл. 84, ал. 6 от СК, определя, че вписването, както и отказът от вписване в регистъра, се извършва със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане, която подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В този смисъл оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, понеже директорът на ДСП-Тервел не е компетентен да разпореди вписване в процесния регистър на дете за производство по глава осем от СК, започнало на 04.07.2023 г. Всяка некомпетентност води до нищожност.

Предвид констатираната нищожност на заповедта, съдът не следва да разглежда възраженията за материалната й незаконосъобразност.

Процесуалният представител на жалбоподателя не е направил искане за присъждане на разноски.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, V състав

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № ЗД/Д-ТХ-Т-002/27.02.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Тервел, Н. И. И., с която е наредено вписване на детето Е. С. И., роден на [дата]., в Регистъра на деца, подлежащи на осиновяване при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП-Добрич.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, подадена в четиринадесет дневен срок, чрез настоящия съд, от съобщаването му на страните.