Р Е Ш Е Н И Е
№ 260868
гр. Перник, 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, II
състав, в публичното заседание на втори юли
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА
КИРИЛОВА
при секретаря Катя
Василева, като разгледа докладваното гр. дело № 5447 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235,
ал. 1 ГПК.
Образувано
е по искова молба на Поделение за пътнически превози - София към „БДЖ – Пътнически
превози“ ЕООД срещу Д.И.М., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
221, ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение,
дължимо по повод наложено със заповед № Д-227/23.10.2019 г. дисциплинарно
наказание „уволнение“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че страните са били
обвързани от трудово правоотношение в периода 30.05.2018 г. – 23.10.2019 г.,
прекратено едностранно с влязла в сила заповед на работодателя на 29.10.2019
г., след налагане на дисциплинарно наказание уволнение в хипотезата на чл. 190,
ал. 1, т. 2 КТ. Твърди се, че ответникът дължи обезщетение в размер на една
брутна заплата, съобразно нормата на чл. 221, ал. 2 КТ, върху която се дължи и
законна лихва. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа исковата
молба, като изразява съгласие с размера, приет от вещото лице по приетата ССчЕ.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди, че през м.
януари 2019 г. е излязъл в отпуск по болест, продължил до 08.07.2019 г. След
тази дата бил изпратен на ТЕЛК за продължаване на отпуска, но ТЕЛК отказали да
продължат болничния, който отказ бил обжалван пред НЕЛК. Ответникът твърди, че
информирал работодателя си, че ще се явява на преглед пред НЕЛК, като изчакал
до 30.09.2019 г. да бъде извикан от НЕЛК, но дата за преглед така и не му била
определена, поради което на 01.10.2019 г. се върнал на работа. Тогава му била
връчена заповед на директора на БДЖ. Посочва, че възнаграждението за м. 10.2019
г. получил не по банковата си сметка, а на касата на „БДЖ – ПП“. Поддържа, че
при прекратяване на трудовото правоотношение служителите на работодателя е
следвало да прихванат и удържат дължимите от ответника суми и не следва да носи
отговорност за неизпълнението на задълженията на тези служители – довод, който
поддържа и в о.с.з.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд Перник е сезиран осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал.2 от КТ
при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието
– при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди –
при срочно трудово правоотношение. Настоящият иск е предявен лично от
„Поделение за товарни превози-София“, в качеството му на работодател на ответника
по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, с когото е възникнало и е прекратено трудовото
правоотношение. Макар работодателят по § 1, т. 1 КТ да не е юридическо лице,
той е процесуално легитимиран като главна страна по трудови дела, /в този
смисъл решение № 380 от 10.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2013 г., IV г.
о., ГК/.
В
процесния случай не е спорно, а от представения трудов договор № 66/30.05.2018
г. се установява, че страните са били обвързани от валидно трудово
правоотношение, възникнало като безсрочно на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ,
по силата на което ответникът е заемал длъжността „О***“ при ищцовото дружество. С трудовия договор е уговорено основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 525 лв. и допълнително трудово
възнаграждение по 0,6% за 22 г., 1 м. и 9 дни придобит трудов стаж, в размер на
13,2% към датата на назначаване. Уговорена е периодичност на изплащане на
трудовите възнаграждения по график, както следва: аванс до 15-то число на
текущия месец и заплата и други възнаграждения – до 30-то число на текущия
месец. Предвидено е 30-дневно предизвестие при прекратяване на
правоотношението. С допълнително споразумение от 09.01.2019 г. страните са
уговорили основно месечно трудово възнаграждение в размер на 576 лв., считано
от 01.01.2019 г.
Със
Заповед № Д-227/23.10.2019 г. поради неявяване на работа в периода от 08.07.2019
г. до 30.09.2019 г. включително, без представяне на оправдателен документ за
отсъствието, по реда на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ след поискване на писмени
обяснения на Д.И.М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото
правоотношение е едностранно прекратено от работодателя на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ. В заповедта е отразено, че на основание чл. 221, ал. 2 КТ Д.М.
дължи на работодателя си обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието. Заповедта е връчена на работника на
29.10.2019 г. – обстоятелство, което се признава и от ответника в първото
о.с.з., и няма данни същата да е била обжалвана по съдебен ред.
В
отговора на ИМ, поддържан и в о.с.з., ответникът е заявил, че е получил в
цялост трудовото си възнаграждение, дължимо за м. 10.2019 г., на каса в дружеството.
Соченото обстоятелство се подкрепя от представения от ответника Фиш №
1/октомври 2019 г., съгласно който му е начислена сума за получаване 1557,48
лева и са направени удръжки за данъци и осигурителни вноски в общ размер на
225,74 лв. /л.31/.
Останалите
представени писмени доказателства – рецептурна книжка
на хронично болен, епикриза и копия от трудови договори с Община Перник,
по силата на които ответникът приема да изпълнява длъжността „***“ на своята
майка, са неотносими към настоящия спор, поради което
не се обсъждат.
В
конкретния случай, бе изяснено, че съществуващото между страните трудово
правоотношение е прекратено едностранно от работодателя, предвид наложеното на
ответника със Заповед № Д-227/23.10.2019 дисциплинарно наказание „уволнение“.
Цитираната заповед не е атакувана по съдебен ред от ответника, поради което за
съда съществува задължение да се съобрази с настъпилата вследствие на
уволнението промяна. След като дисциплинарното уволнение не е отменено по
съдебен ред, за работодателя е възникнало вземане за обезщетение по чл. 221,
ал. 2 КТ, което има за цел да го възмезди поради прекратяването на трудовото
правоотношение без предизвестие. Съобразно договореното в т. 9 от сключения между страните трудов договор,
срокът на предизвестие за прекратяване на правоотношението е един месец и за
двете страни. Релевантно за определяне размера на обезщетението ще бъде последно
полученото от работника брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец
(в този смисъл и Решение № 490/28.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на ВКС;
Решение № 665/11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2009 г., Решение №
432/03.12.2012 г. по гр. д. № 1129/2011 г., на ВКС).
От
заключението на в.л. по приетата и кредитирана в цялост от настоящия състав
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че последният пълен отработен
месец, предхождащ месеца на уволнението, съгласно заповедта от 23.10.2019 г., е
м. ноември 2018 г., когато му е изплатено БТВ с постоянен характер в размер на
640,50 лева, като процесуалния представител на ищеца в о.с.з. посочва изрично,
че се съгласява с размера, посочен от в.л., макар и по-нисък от претендирания първоначално с исковата молба.
Доводите
на ответника, че същото е следвало да му бъде удържано при прекратяване на трудовото
правоотношение, не обуславят недължимост на сумата в
настоящия процес. Според нормата на чл.103 от ЗЗД, когато две лица си дължат
взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко
едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си, но за да породи прихващането правно действие е необходимо да е
налице изявление на едната страна, отправено до другата. Извънсъдебното
прихващане от страна на работодателя на вземанията към работника е само правна
възможност, но неизвършването му не обуславя неоснователност на настоящите искове.
Още повече, че на осн. чл.272, ал.1 от КТ без
съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от
трудовото му възнаграждение, освен за изрично посочените в текста задължения.
Обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ не е сред тези задължения и поради това с
него не може да се извършва прихващане и такова е недопустимо, ако не е било
налице изрично съгласие на служителя за същото.
Предвид
изложеното, дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ възлиза на сума в размер
от 640,50 лв. и при липса на данни и твърдения същото да е погасено от
ответника, искът следва да бъде уважен в тази част и отхвърлен за разликата до
пълния претендиран размер.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
платена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100 лв., пропорционално
на уважената част на иска – 202,10 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
има право на разноски, съобразно частта, в която искът е отхвърлен, но същият
не е извършил такива.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 221, ал. 2 КТ Д.И.М., ЕГН **********
с адрес *** да заплати на работодателя
Поделение за Пътнически превози София с БУЛСТАТ 1754056470209 при „БДЖ – Пътнически
превози“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Мария Луиза“ № 102 сумата в размер на 640,50 лева, представляваща обезщетение, дължимо по повод наложено
със заповед № Д-227/23.10.2019 г. дисциплинарно наказание „уволнение“, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба на 13.10.2020 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
640,50 лева до пълния предявен размер от 792,32 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.И.М., ЕГН **********
да заплати на Поделение за Пътнически превози София с БУЛСТАТ 1754056470209
при „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 202,10 лева – разноски пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните на осн.чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала:
в.а.