РЕШЕНИЕ
№ 20826
гр. София, 15.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110121178 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу М. А. К., С. Д. К. и Л. Д. В. след развило се заповедно
производство по ч. гр. дело № 47809/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение, както следва:
- срещу М. А. К. за 4/6 части от процесните задължения, а именно: цена на
доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер
на 3602,99 BGN (три хиляди шестстотин и два лева и 99 стотинки), ведно със законна
лихва за периода от 07.08.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2022 г. до 29.07.2024 г. в размер на 636,33 BGN (шестстотин тридесет
и шест лева и 33 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 44,63 BGN (четиридесет и четири лева и 63
стотинки), ведно със законна лихва за периода от 07.08.2024 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 29.07.2024 г. в размер на
10,89 BGN (десет лева и 89 стотинки), държавна такса в размер на 85,90 BGN
(осемдесет и пет лева и 90 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на
33,33 BGN (тридесет и три лева и 33 стотинки);
- срещу С. Д. К. за 1/6 части от процесните задължения, а именно: цена на
доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер
на 900,75 BGN (деветстотин лева и 75 стотинки), ведно със законна лихва за периода
от 07.08.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022
г. до 29.07.2024 г. в размер на 159,08 BGN (сто петдесет и девет лева и 08 стотинки),
цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. в
1
размер на 11,16 BGN (единадесет лева и 16 стотинки), ведно със законна лихва за
периода от 07.08.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 29.07.2024 г. в размер на 2,72 BGN (два лева и 72 стотинки), държавна
такса в размер на 21,48 BGN (двадесет и един лева и 48 стотинки), юрисконсултско
възнаграждение в размер на 8,33 BGN (осем лева и 33 стотинки);
- срещу Л. Д. В. за 1/6 части от процесните задължения, а именно: цена на
доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер
на 900,75 BGN (деветстотин лева и 75 стотинки), ведно със законна лихва за периода
от 07.08.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022
г. до 29.07.2024 г. в размер на 159,08 BGN (сто петдесет и девет лева и 08 стотинки),
цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. в
размер на 11,16 BGN (единадесет лева и 16 стотинки), ведно със законна лихва за
периода от 07.08.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 29.07.2024 г. в размер на 2,72 BGN (два лева и 72 стотинки), държавна
такса в размер на 21,48 BGN (двадесет и един лева и 48 стотинки), юрисконсултско
възнаграждение в размер на 8,33 BGN (осем лева и 33 стотинки).
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия,
като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Сочи, че
ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к.. №.
Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за
забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както
е установено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответниците оспорват наличието на облигационно
отношение с ищеца, като сочат, че нямат качеството на потребители на топлинна
енергия. Сочат, че от страна на ищеца не са представени доказателства, от които да се
установява, че ответниците са собствениците или вещни ползватели на процесния
имот. Намират, че посочените в договора за продажба на държавен недвижим имот от
1988 г. лица М. А. К. и Д С.ов К., които са закупили процесното жилище, не са
индивидуализирани по никакъв начин, поради което намират, че документът е
неотносим. Считат, че за да бъде ангажирана отговорността на наследниците на
починало лице, следва да се установи, че същите са приели наследството, за което в
случая нямало доказателства. В условията на евентуалност правят възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията, претендирани за периода от м. 05.2021 г.
до м. 08.2021 г. Правят възражение за недължимост на претендираните лихви за забава
поради липса на настъпили предпоставки съгласно общите условия за продажба на
топлинна енергия. Възразяват и срещу претендираната сума за дялово разпределение,
тъй като услугата се извършвала от трето за спора лице, поради което ищецът не е
материално легитимиран да претендира сумата. Не оспорват твърдените количества на
доставена топлинна енергия и тяхното остойностяване. Претендират разноски.
Третото лице – помагач ангажира становище за извършвано дялово разпределение
в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
2
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер,
както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което
ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 29.07.2025 г. и
обявен за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 02.10.2025 г., на
осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните по делото обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-
счетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите
съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното
3
допускане.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделения за безспорен факт за доказано.
От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти се установява, че на 21.07.1988 г. лицата Д С.ов К.
и М. А. К. са придобили собствеността върху процесния имот, а именно: апартамент
№ , находящ се в гр. София, ж.к. .Установява се освен това, че освен това от приетото
удостоверение за наследници на лицето Д С.ов К., че същият е починал на 28.10.2016
г., като е оставил трима наследници по закон, а именно ответниците по делото – М. А.
К. – съпруга, която е другият купувач на имота, и две деца С. Д. К. и Л. Д. В. От
изготвените справки за данни от НБД „Население“ се установява, че ответниците М.
А. К. и С. Д. К. са с регистрирани адреси, които съвпадат с процесния такъв, считано
от 01.01.1980 г.
Процесният имот е придобит при действието на Семеен кодекс обн. Обн. ДВ. бр.
23 от 22.03.1968 г. – отменен, съгласно чл. 13, ал. 1 от който, недвижимите и
движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и
служат за задоволяване нуждите на семейството. Ето защо всеки от двамата съпрузи
при прекратяване на имуществената общност е притежавал по ½ част от имота.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно
чл. 9, ал. 1 ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Всеки от
тримата наследници е населдил по 1/3 част от притежаваната от починалия съпруг
част от имота. По делото не се установи след придобиването на имота, същият да е
отчужден впоследствие. Ето защо може да се направи извод, че ответниците са
собственици на имота в процесния период в посочените по-горе части, респ.
потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и
следователно се намират в облигационно отношение с доставчика на тази услуга в
сграда в режим на етажна собственост.
Като безспорни по делото са отделени обстоятелствата, че отговорите на
въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на твърденията на
ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че претендираният
от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е
доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето защо в
производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.
Частично основателно е направеното от ответника възражение за изтекъл период
на погасителна давност за вземанията, но само по отношение на периода. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
- договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания
са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на 07.08.2024 г., от която дата установителният иск се
счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на
ищеца, станали изискуеми преди 07.08.2021 г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
4
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят.
Сборът от фактурите, по които се претендира плащане в настоящото
производство, е посочен в приетата по делото справка /л. 31/. Видно от същата е, че
първата фактура, сумата по която се претендира, е от 31.07.2021 г., като изискуемостта
за нея е настъпила след 16.08.2021 г. Ето защо общото задължение за ТЕ, което не е
погасено по давностен срок за процесния период е в пълния претендиран от ищеца
размер и е за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. Действително част от процесния
период /от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г./ касае погасени по давност задължения, но
видно от данните по делото, за тази част от периода не се претендират суми от ищеца.
Предявените искове за главница за доставена топлинна енергия са основателни в пълен
размер, доколкото не се установи да е налице погасяване на дълга, като бъдат
отхвърлени единствено за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г.
Изцяло основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси
за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от
счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената
топлинна енергия. Това се установява и от приетите по делото фактури за процесния
период, видно от които таксите да ДР са фактурирани отделно. Съгласно разпоредбите
на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
на чл. 12 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Установява от
документите за главен отчет и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е
извършвало дяловото разпределение в процесния период, като няма данни работата да
не е приета. Цялата претендирана сума за ДР е с настъпила изискуемост след
07.08.2021 г., поради което вземането не е погасено по давност, тъй като най-старото е
от м. 07.2021 г.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С Решение по Протокол 7/ 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с
Решение ОУ-1/ 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150 ал. 1 ЗЕ, като същите са
публикувани през м.07.2016 г. и следователно са влезли в сила м.08.2016 г. /с
изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл. 150 ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на
чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача, а съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Следователно клиентите на топлинна енергия не
дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32 ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
5
изравнителните сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32,
ал. 3 от общите условия започва да се начислява едва след изтичане на 45-дневен срок
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца. В случая, падежът на задължението за заплащане стойността на
потребената топлинна енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок
след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по
общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на
задълженията си с договора, респ. с общите условия към него. Следователно, анализът
на посочените клаузи от общите условия показва, че лихва се дължи след установяване
на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след настъпване на
падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва -
арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Ето защо в случая ответникът е изпаднал в забава относно
задълженията си за цената на потребената топлинна енергия с изтичане на 45 дни след
издаване на общата фактура за първия отчетен период на 31.07.2021 г., т. е. от
15.09.2021 г. и до посочената крайна дата той дължи обезщетение за забава върху
установения главен дълг.
Между страните е отделен като безспорен фактът на коректно изчисляване на
размера на лихвата за забава, поради което не е допуснато изготвянето на ССчЕ.
Сумата не е погасена поради изтекъл давонстен срок, тъй като касае период след
15.09.2022 г. Предявеният иск за лихва за забава върху цената на ТЕ следва да бъде
уважен в пълен размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата М. А. К. следва да бъде осъдена да заплати
на ищцовото дружество сумата от общо 291,43 лева пропорционално на уважените
искове, от които: 158,44 лева държавна такса и 132,99 лева юрисконсултско
възнаграждение при първоначално определен минимален размер и разделен съобразно
припадащата й се част от дълга.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от ответниците С. Д. К. и Л. Д. В. следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищцовото дружество сумата от по общо 140,40 лева
пропорционално на уважените искове, от които: 107,16 лева държавна такса и 33,24
лева юрисконсултско възнаграждение при първоначално определен минимален размер
и разделен съобразно припадащата им се части от дълга.
Единствено ответникът С. Д. К. е представил доказателство за направени
разноски по делото – платено адвокатско възнаграждение в размер на 820 лева
/договор за правни услуги/. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение, което е основателно. Като се вземе предвид
материалният интерес на предявените срещу ответника С. К. искове, обстоятелството,
че спорът не се отличава с висока фактическа и правна сложност, по делото не са
6
събирани гласни доказателствени средства и експертни заключения, като са проведени
две открити съдебни заседания, в които представителят на ответника е взел участие,
съдът намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение е 600 лева. На
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 1,52
лева.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски спрямо ответниците, като съобразно уважената част от исковете, ответницата
М. А. К. следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 118,93
лева /85,68 лева държавна такса и 33,25 лева юрисконсултско възнаграждение/, а всеки
от ответниците С. Д. К. и Л. Д. В. следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от по
29,72 лева /21,42 лева държавна такса и 8,30 лева юрисконсултско възнаграждение/,
пропорционално на уважените искове.
В заповедното производство единствено ответницита Л. Д. В. е представила
доказателство за заплатено адв. възнаграждение в размер на 400 лева, като съобразно
отхвърлената част на предявените срещу нея искове, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцовото дружество следва да бъде осъдено да й заплати сумата от 1,01 лева.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че М. А. К., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 3602,99 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот с аб. № и адрес:
гр. София, ж.к. и сумата от 44,63 лева, представляваща възнаграждение за
предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.07.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 07.08.2024 г. до
погасяване на задълженията, както и на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата
от 636,33 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
29.07.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., както и иска по чл. 422 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД за установяване на вземане за сумата от 10,89 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане
на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
15.09.2021 г. до 29.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 21.08.2024 г. по ч. гр. дело № 47809/2024 г. по
описа на СРС, 33 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че С. Д. К., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 900,75 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот с аб. № и адрес:
гр. София, ж.к. и сумата от 11,16 лева, представляваща възнаграждение за
предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.07.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 07.08.2024 г. до
погасяване на задълженията, както и на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата
7
от 159,08 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
29.07.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., както и иска по чл. 422 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД за установяване на вземане за сумата от 2,72 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане на
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
15.09.2021 г. до 29.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 21.08.2024 г. по ч. гр. дело № 47809/2024 г. по
описа на СРС, 33 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Л. Д. В., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 900,75 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот с аб. № и адрес: гр.
София, ж.к. и сумата от 11,16 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне
на услугата дялово разпределение в периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 07.08.2024 г. до погасяване на
задълженията, както и на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 159,08 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 29.07.2024
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., както и иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване на вземане за сумата от 2,72 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 29.07.2024
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК на 21.08.2024 г. по ч. гр. дело № 47809/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. А. К., ЕГН: ********** да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Ястребец 23Б сумата от 291,43 лева разноски в исковото производство и
сумата от 118,93 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Д. К., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 140,40 лева разноски в исковото производство и
сумата от 29,72 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Д. В., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 140,40 лева разноски в исковото производство и
сумата от 29,72 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б да
заплати на С. Д. К., ЕГН: ********** сумата от 1,52 лева разноски в исковото
производство, пропорционално на отхвърлената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б да
заплати на Л. Д. В., ЕГН: ********** сумата от 1,01 лева разноски в заповедното
производство, пропорционално на отхвърлената част от предявените искове.
8
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9