Р Е Ш Е Н И Е
№ 223 / 21.11.2014
г.
21.11- 2014 г., град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карнобатски районен съд ІІ състав
На десети ноември две хиляди и четиринадесета година
В публичното заседание в
следния състав :
Председател АЛЕКСАНДРА КОЕВА
Съдебни заседатели : 1.
2.
Секретар В.Х.
прокурор
………...........................
като разгледа докладваното от
съдията КОЕВА
гр. дело № 501 по описа за 2014 година, и за да се произнесе
взе предвид :
Предявеният
иск е с правно основание чл. чл. 344 , ал.1, т.1 ,3 от КТ, чл.224, ал.1 КТ , вр. чл. 310 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по
повод искова молба от А.В. *** , с адрес за получаване на призовки и съобщения-
гр.К.*************** –адвокат Д.Д.В. против „**- *** „ ООД със седалище и адрес
на управление гр.Б.*********, ЕИК ***, представлявано от управител- Р.А.Х. , с която желае съдът да
постанови решение, с което :
1.Да отмени изцяло Заповед № ***/ *****г. , издадена от
управителя на „**-**** „ООД, като незаконосъобразна;
2.Да осъди „**- *** „ООД
да му заплати полагащо се трудово възнаграждение за месец април
2014г. в размер на 500,00 лв. /
петстотин лева / , както и за периода
от 01.05-2014г. до 12.06-2014г. в размер на 200,00 лв./двеста лева /;
3. Да осъди „***- *** „ООД да му заплати сумата от 1080,00 лв./ хиляда
и осемдесет лева / , представляваща неизплатените отпуски за предишни години-
2011г., 2012 г. и 2013г. , които са общо 48
работни дни;
4. Да осъди „**- *** „ООД да му заплати сумата от 500,00 лв. /
петстотин лева / , представляваща полагащият му се , но неизплатен отпуск за 2014г. в размер на 25 дни , с правно основание чл.
344, ал.1 т.1,3 КТ,чл.224, ал.1 КТ вр.
чл. 310 и сл. ГПК.
Претендира на разноски по делото.
Представят докаязателства.
В
законния срок по чл. 131 от ГПК ответникът„***- *** „ ООД със седалище и
адрес на управление гр.Б.** чрез
процесуален представител – адвокат З.Р. , с адрес за призоваване и съобщения –
гр.Б.******************* представят писмен отговор на исковата молба.С
отговора си ответникът твърди, че
оспорва предявените искове и
счита същите за неоснователни.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът от фактическата страна , на основание чл.2 ГПК , 235, ал.2 от ГПК, намира за установено
следното :
Предявени
са обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ- за отмяна на Заповед № *** от *****г. на управителя на „***-*** „ ООД
като незаконосъобразна и за заплащане на неизплатеното му трудово възнаграждение
за месец април 2014г. в размер на 500 лв., както и за периода от 01.06-2014г. до 12.06-2014г. в размер на 200лв. .Както и желае ответното
дружество да бъде осъдено да му заплати
сумата от сумата от 1080,00 лв./ хиляда и осемдесет лева / , представляваща
неизплатените отпуски за предишни години- 2011г., 2012 г. и 2013г. , които са
общо 48 работни дни;
4. Да осъди „**- *** „ООД да му заплати сумата от 500,00 лв. /
петстотин лева / , представляваща полагащият му се , но неизплатен отпуск за 2014г. в размер на 25 дни .
Установява
се от
представения по делото трудов договор №***/*****г., сключен за
изпитателен срок 3 /три / месеца , че
считано от
01.06-2005г. страните са били в трудово правоотношение, по силата
на което ищецът А.В.В. е заемал длъжността „ водач на МПС” в ответното дружество.Договорът е сключен на основание чл. 68, ал.1, т. 1 КТ .Няма данни,
че същият трудов договор № ***/ *****г.
да е бил прекратен до изтичане на
срока за изпитване на ищеца , поради което, същият договор , на
основание чл. 71, ал.2 КТ сключен за
неопределено време.
Видно от
представената по делото заповед № ***/*****г. на
управител на ответното дружество
„***-*** „ ООД гр.Б. , трудовият договор на ищеца А.В.В. с ЕГН ********** –
„шофьор на автобус” с ответника е прекратен на основание
чл. 195, ал.1 , във вр. чл. 187, т.1 , чл. 188, т.3 и чл. 190, ал.1, т.2
и чл. 330, ал.2 от Кодекса на труда ,
поради нарушение на трудовата дисциплина
: неявяване на работа от 13.05-2014г. до 09.06-2014г., с което нарушил чл. 187, т.1 от КТ.Ишецът А.В.В. с ЕГН ********** е отказал да получи
заповедта на 16.06-2014г. , като отказът бил оформен
в присъствието на двама свидетели
: К. Е. и В. П..
В процеса по
оспорване на уволнение , работодателят , като субект на дисциплинарна власт и титуляр на правото да уволни работника следва да
докаже , че законосъобразно е у пражнил
това право.Уволнението е законосъобразно
тогава, когато при неговото извършване са осъществени всичкиелементи на
фактическия състав на залегнало в закона материалноправно основание за
уволнение и е спазена законово регламентираната процедура.В случая , по
отношение на прекратяване на трудово правоотношение с ищеца поради дисциплинарно уволнение, в тежест на
работодателя е на първо място да установи удовлетворяване от негова страна
,преди налагане на дисциплинарното наказание , на императивните изисквания,
залегнали в разпоредбите на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ.
Съществен
елемент на тази процедура / чл. 193 от КТ /е изслушването на работника или приемане писмените му обяснения от
работодателя, преди налагане на дисциплинарното наказание.В конкретния случай са
депозирани писмени обяснения на ищеца
от 03.06-2014г., приобщени по делото .В случая работодателят е изпълнил задължението си да изиска и приеме
писмените обяснения на работника, преди налагне надисциплинарното наказание.
Съгласно
закона –чл. 195, ал.1 от КТ , дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, накзанието и законовият текст, въз основа на който се налага.Текстът
е от императивен порядък и регламентира заповедта като стриктно формален акт .В
случая, атакуваната заповед съдържа всички реквизити, при което от формална страна същата е законосъобразна.
От
доказателствата по делото се установява , че дисциплинарното наказание е
наложено в срокове по чл. 194, ал.1 от КТ –два месеца от откриване на
нарушението и една година от неговото извършване.
На 29.05-2014г.
до управител на „***-***”ООД Р.Х. била подадена
докладна от В. П. – ръководител
експлоатация „***-*** „ ООД клон
гр.К..От докладната се установява, че на 13.05-2014г. ищецът А.В.В. не се яви
на работа, като по телефон последен уведоми В.П. , че иска да напусне работа и
възнамерява да попълни молба за ползване на платен отпуск, който да се счита и
като предизвестие. В докладна на В.П. посочено, че ищецът А.В.В.
се яви на 14.05-2014г. и подаде
молба за отпуск , но не и молба за „напускане „.В.П. уведоми
ищеца А.В., че управителят на
дружеството отсъства и няма да има одобрение на молбата за отпуск.В докладна
В.П. твърди, че от 14.05-2014г. до
29.05-2014г. А.В. не е идвал на работа.
За
установяване твърденията на страните по
делото са разпитани и свидетели К. Т. Е.
и В. Г. П., които съдът кредитира, тъй като допринасят изясняването на
спора.В случая следва извода, че
наказанието е наложено в срок по-кратък от
два месеца от неговото откриване.
След като
атакуваната заповед за дисциплинарно наказание отговаря на изискваният на чл.
195, ал.1 от КТ, следва да бъде извършена проверка за наличността на дисциплинарните простъпки на ищеца.В
случая, съдът намира , че е налице и материалноправното основание за упражняване правото на уволнение на
работодателя по чл. 190, ал.1, т. 2 от КТ, вр. чл.187, т.1 от КТ- нарушение на
трудовата дисциплина , изразяващо се в
неявяване на ищеца на работа ,
предвидено в закон.Свидетелят В. Г. П. доказва, че изготвил докладна записка до
управителя на дружеството и твърди, че 14.05-2014г. до 29.05-2014г. А.В. не е идвал на работа.
Съдът
намира, че при налагането на дисциплинарното наказание „ уволнение „ за горното
нарушение на трудовата дисциплина от ищеца работодателят е упражнил
законосъобразно правото си на уволнение, като се е ръководил от критериите на чл. 189, ал.1 от КТ-тежестта
на нарушението –при утвърдени маршрути и
разписания, водач на автобус не се явява
на работа , както и обстоятелствата ,
при които е извършено, както и поведението на работника.Налице е съответствие между тежестта на нарушението и
наложеното наказание.
По всички
изложени съображения , трябва да се приеме , че правото на работодателя на
уволнение е законосъобразно упражнено,
което прави иска за отмяна на уволнението като незаконно, неоснователен и
подлежащ на отхвърляне.Неоснователността на главния иск предпоставя и неоснователността на акцесорните
искове за обезщетения поради което съдът счита, че не следва да се обсъждат по
същество заключенията на вещи лица , извършили експертизи по делото, както и
показанията на св. Тодор Димитров Трошев .
По отношение на
претенция , касаеща заплащане на от 1080,00 лв. Със заключението си от
10.10-2014г. вещо лице, извършило съдебно-счетоводна експертиза доказва, че съгласно измененията в КТ, за
следваща година може да се отлага ползване на отпуск от предходната година в
размер не повече от 10 работни дни, като
сочи следния размер на
обезщетението:1.за 2011г.- погасени по давност; 2. за 2012г. – 10 дни х 22,79
лв.- 205,11лв.; 3.за 2013г. 10 дни х 27,79 лв. -205,11лв.или общо : 20 дни –
455,80 лв. – ДОД ост.410,22 лв. и за
2014г. 9 дни х 22,79 лв. –нетно 184,60лв..Вещо лице доказва, че съгласно
заповед №221/24.07-2014г. на управителя на „М-Бус”ООД са направени начисления и удръжки на А.В.В. : за м.април
2014г.- нетно 357,29 лв. , за м. май
2014г.- 89,32лв. и обезщетение за
неизползван отпуск за 2012г. , 2013г. и
2014г. :за 2011г.-погасени по давност, за 2012г.- 205,11лв. за 2013г.- 266,64
лв. за 2014г.- 205,11лв. или общо
676,86лв., като на основание чл. 221, ал.2 от КТ работодателят е начислил удръжка –
обезщетение в размер на една брутна
работна заплата – 455,80 лв. .Вещо лице твърди, че от направените начисления
работодателят е приспаднал направената удръжка
с платежно нареждане от 24.07-2014г. , преведи на ищеца 667,67 лв. :
357,29 лв. +89,32лв. +676,86 лв. -455,80лв.=667,67лв.. Неоснователността на
главния иск предпоставя и
неоснователността на акцесорните искове
за обезщетения , поради което съдът
счита, че не следва да се обсъжда по същество заключението на вещо лице
, извършило съдебно-счетоводна
експертиза по делото, намира
иска неоснователен и подлежащ на отхвърляне.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал.3 ГПК, ответното дружество , представлявано от адвокат З.П.Р.,*** , има
право на адвокатско възнаграждение в
размер на 850,00 лв./осемстотин и петдесет лева / , определено на основание
чл.7, ал.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения .На К. районен съд ищецът следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски в размер
на 370,00 лв./триста и седемдесет лева /
, като дължимите такси
за завеждане на иска , поетите от бюджета на К.районен , следва да
останат за сметка на бюджета на съдебната власт.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
1.ОТХВЪРЛЯ иска , предявен от А.В.В.
с ЕГН ********** *** с адрес за получаване на призовки и съобщения- гр.К.**********
–адвокат Д.Д.В. против „***- *** „ ООД със седалище и адрес на управление гр.Б.,
ЕИК *****, представлявано от управител- Р.А.Х.
, с който желае съдът да постанови решение, с което :1.Да отмени изцяло Заповед
№ ***/ ****г. , издадена от управителя на „***-*** „ООД, като
незаконосъобразна, с правно основание чл. 344 , ал.1, т.1 от КТ, вр. чл. 310 и сл. от ГПК , като
неоснователен.
2.ОТХВЪРЛЯ иска , предявен от А.В.В.
с ЕГН ********** *** , с адрес за получаване на призовки и съобщения- гр.К.*****
–адвокат Д.Д.В. против „**- *** „ ООД със седалище и адрес на управление гр.Б.******,
ЕИК *****, представлявано от управител- Р.А.Х.
, с който желае съдът да постанови решение, с което: 2.Да осъди „**- ***
„ООД да му заплати полагащо се трудово
възнаграждение за месец април 2014г. в
размер на 500,00 лв. / петстотин лева / , както
и за периода от 01.05-2014г. до 12.06-2014г. в размер на 200,00 лв./двеста лева / с правно
основание чл. 344 , ал.1, т. 3 от КТ , вр. чл. 310 и сл. от ГПК , като
неоснователен.
3.ОТХВЪРЛЯ иска , предявен от А.В.В. с
ЕГН ********** ***, с адрес за получаване на призовки и съобщения- гр.К.************
–адвокат Д.Д.В. против „***- *** „ ООД със седалище и адрес на управление гр.Б.***********,
ЕИК********, представлявано от управител-
Р.А.Х. , с който желае съдът да постанови решение, с което: 3. Да осъди „**- ***
„ООД да му заплати сумата от 1080,00
лв./ хиляда и осемдесет лева / , представляваща неизплатените отпуски за
предишни години- 2011г., 2012 г. и 2013г. , които са общо 48 работни дни, с правно основание чл. 344 , ал.3
от КТ, вр. чл.224, ал.1 КТ , вр. чл. 310
и сл. от ГПК , като неоснователен.
4.ОТХВЪРЛЯ иска , предявен от А.В.В.
с ЕГН ********** ***, с адрес за получаване на призовки и съобщения- гр.К.******–адвокат
Д.Д.В. против „***- *** „ ООД със седалище и адрес на управление гр.Б.**********,
ЕИК ***, представлявано от управител- Р.А.Х.
, с който желае съдът да постанови решение, с което:4. Да осъди „****- ***
„ООД да му заплати сумата от 500,00
лв. / петстотин лева / , представляваща полагащият му се , но неизплатен отпуск за 2014г. в размер на 25 дни , с правно основание чл.
344 , ал.3 от КТ, вр. чл.224, ал.1 КТ ,
вр. чл. 310 и сл. от ГПК , като неоснователен.
ОСЪЖДА А.В.В. с ЕГН ********** ***
да заплати на „М- Бус „ ООД със седалище и адрес на
управление гр.Б.*****, ЕИК *****, представлявано от управител- Р.А.Х. направените
по делото разноски в размер на 850,00 лв./осемстотин и петдесет лева / , за
адвокатски хонорар .
ОСЪЖДА А.В.В. с ЕГН **********
*** да заплати на К.*** районен съд направените по делото разноски в размер на 370,00 лв./триста и седемдесет лева/.
Решението може да се обжалва пред Б.
окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: