Решение по дело №50/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1447
Дата: 13 декември 2023 г.
Съдия: Мария Георгиева
Дело: 20231000500050
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1447
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева

Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231000500050 по описа за 2023 година
САС е сезиран с жалби от двете страни, участвали в производството по гр.д.
332/21 г. по описа на ОС Видин. С решение по делото № 122/07.07.22 г. на основание чл.
432 КЗ. Съдът е присъдил в полза на внуците на загиналия при ПТП В. П. Р. – К. В. В. и Н.
В. В., обезщетения за обезвреда на неимуществените им вреди, настъпили поради смъртта в
размер на по 10 000 лв., ведно със законната лихва от 04.01.21 г., като за разликата до
претендираните по 50 000 лв. и съразмерните законни лихви, исковете са отхвърлени.
С въззивна жалба от името на ищците в процеса се оспорва правилността на
решението в отхвърлителните му части. Твърди се, че съдът е подценил вредите на ищците,
които са били много свързани с дядо си.
Ответникът обжалва решението в осъдителната му част. Счита, че неправилно
съдът се позовава на тълкуванието, че ищците спадат към разширения кръг от лица,
подлежащи на обезщетяване при смърт на близък. Моли постановеното решение да бъде
отменено, а исковете – отхвърлени.
САС установи, че е сезиран с допустими жалби, с които се атакува валидно и
допустимо съдебно решение. На проверка подлежи правилността на обжалвания акт според
доводите за неправилност, съдържащи се във въззивнате жалба.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателсства и проверката
следва да се осъществи в рамките на вече приобщените по делото доказателства.
Въз основа доводите на страните и очертания предмет на проверката, САС
1
прави следните изводи:
С ТР 1/16 г. ОСНГТК ВКС е преодоляна предходна тълкувателна практика,
утвърждаваща, че при смърт на близък обезвреда се дължи само на възходящите,
низходящите от първи ред и лицата изпълняващи техните функции (осиновители респ.
осиновени на юридически неосиновени лица, но изпълняващи фактическата роля на
родители). Разширеният кръг от пострадали изисква те да са създали такава постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка със загиналия, която е съизмерима с интензитета и
продължителността на страданията на най-близките хора.
Настоящият състав приема, че с оглед обичайните семейни отношения в България,
обусловени от историческата традиция и особеностите на бита (съжителство на няколко
поколения в общо домакинство) силната, заместваща родителската грижа, връзка между
баба, дядо и внуче е естествена, характерна и масова. Изключение е по-скоро обратното –
дистантни и лишени от топлина отношения. Като се позовава натълкуването на ТР1/16 г.
ОСНГТК ВКС съдът следва да обсъди доказателства за изключителност в отношенията,
излизащи от нормалното и традиционно срещано позициониране. Това могат да са случаи на
осиновяване от бабата и дядото на внук на самотен родител или пълно заместване на
родителските грижи при отсъствие на родителите поради различни житейски ситуации
(смърт, недееспособност, физическо страдание, непозволяващо да се полагат грижи за
детето, трайно отсъствие от дома, в който детето бива отглеждано поради служебни или
други ангажименти, изоставяне на детето). В случая няма нито доводи, нито доказателства
за наличието на подобни извънредни обстоятелства. Налице са традиционни отношения,
каквито съществуват обичайно в българските разширени семейства. Поради това
настоящият състав приема, че не е доказана активна материалноправна легитимация на
ищците и постановеното решение, в осъдителната му част следва да се отмени, а същото в
отхвърлителната му част, като правилно подлежи на потвърждаване.
В полза на въззивника ответник следва да се присъдят разноски в размер на 6898 лв.
Водим от горното САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 122/07.07.22 г., постановено по гр.д. 332/21 г. по описа на ОС
Видин в осъдителната му спрямо ищците част и в частта, с която R + V Versicherung AG
чрез А. е осъдено да заплати в полза на адв. Т. Б. възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА и
разноски по сметката на Видинския ОС и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 432 КЗ, предявени от Н. В. В. и К. В.
В., действаща чрез своята майка и законна представителка Х. А. П. за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди поради страдания от смъртта на дядо им В. П. Р. в
размер на по 10 000 лв. , ведно със законната лихва от 04.01.21 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. В. В. и К. В. В., действаща чрез своята майка и
законна представителка Х. А. П. да заплатят на R + V Versicherung AG чрез А. разноски за
2
въззивното производство в размер на 6898 (шест хиляди, осемстотин деветдесет и осем) лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителните му части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3