№ 19259
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П. М. МИЛЕВ
при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от П. М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110114834 по описа за 2025 година
С искова молба с вх. № 90848/14.03.2025г. ищецът П. Д. Д. е предявил срещу ответника
*********** осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 1725 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 14.05.2024г. до 14.10.2024г. върху сумата от 29 480 лева - присъдени на ищеца разноски с
определение от 16.10.2023г., постановено по гр. дело № 713/2020г. по описа на Окръжен съд
- Пловдив, за която сума е бил издаден изпълнителен лист на 22.11.2023г.
Ищецът твърди, че с определение от 16.10.2023г. по гр. дело № 713/2020г. на Окръжен
съд- Пловдив ответникът е бил осъден да му заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 29 480 лева. На 03.11.2023г. с
молба по делото ответникът е поискал ищецът да бъде задължен да представи банкова
сметка, по която да бъде платена сумата. На 06.11.2023г. е била представена банкова сметка
от страна на ищеца. На 22.11.2023г. е бил издаден изпълнителен лист за присъдената сума в
размер на 29 480 лева. Със заявление от 29.11.2023г. ищецът твърди, че е отправил искане до
ответника за изплащане на сумата на основание чл. 519, ал. 2 ГПК с приложен оригинал на
изпълнителен лист и посочил банкова сметка, като от тази дата ответникът изпаднал в
забава и дължал обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД. Ответникът изплатил сумата на 15.10.2024
г. Ищецът поддържа, че ответникът е изпаднал в забава за изплащане на присъдените суми, с
оглед на което претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер от
1725 лева за периода от 14.05.2024г. до 14.10.2024г., изчислено върху сумата от 29 480 лева.
Моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото
разноски.
След срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
***********, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, доколкото в съда е
налице образувано производство между същите страни, за същото искане и на същото
основание. Твърди, че исковата молба е преждевременно заведена. В условията на
евентуалност искът се оспорва като неоснователен поради предявяване за плащане на
29.11.2023г. на вземанията по издадения изпълнителен лист. Излага съображения, че редът и
1
начинът за изплащане на парични вземания от държавата бил предвиден в чл. 519, ал. 2
ГПК, който законов текст не предвижда срок за заплащане на гражданскоправно задължение
на Държавата. С оглед на това е заявено искане за прекратяване на производството по
отношение на посочения ответник, евентуално да се отхвърли предявеният иск. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В тежест на
ищеца е при условията на пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, да установи възникването на главен дълг и неговата изискуемост, изпадането на
задълженото лице в забава за погасяването му, както и размера на вредата, съизмеряваща се
със законната лихва за периода. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
На първо място, съдът е посочил още в определението си по чл.140 ГПК, че
възражението на ответника по чл.126 ГПК за недопустимост на иска е неоснователно,
доколкото не се установява соченото в отговора основание за това. При извършената
служебна справка по гр.д. № 27288/2024г. по описа на СРС, 25 състав, приложена по делото,
ведно с препис от постановеното съдебно решение, се установява, че предмет на предявения
иск за заплащане на законна лихва за забава в производството по гр.д. № 27288/2024г. по
описа на СРС, 25 състав, е предходен на процесния период по настоящото производство, с
оглед на която не е налице идентичност на двете дела.
Неоснователно е и възражението, че исковата молба е преждевременно заведена, като в
тази връзка следва да се посочи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 519, ал. 1 ГПК не се допуска изпълнение на парични
вземания срещу държавни учреждения. В ал. 2 в приложимата й към 29.11.2023г. редакция е
посочено, че паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените
за това средства по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на
финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма такива средства, съответният
първостепенен ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят
най-късно в следващия бюджет.
Смисълът на разпоредбата на чл. 519, ал. 1 ГПК за изрична забрана за принудително
изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения е да се гарантира
ефективното осъществяване на публичните (държавни) функции. То може да бъде смутено,
ако спрямо тях се допусне принудително изпълнение с право на взискателя да избира
изпълнителния способ и така да се стигне до финансова невъзможност за изпълнение на
паричните задължения от държавата и да се създадат условия за блокиране дейността на
държавни институции. Осъществяването на държавната власт от органите (чл. 1, ал. 2 КРБ),
предвидени в Конституцията и законите, е носеща конструкция на държавната организация
и поради това бюджетът на държавата трябва да осигурява средства за функционирането й,
като се съобразяват принципите на разделението на властите (чл. 8) и местното
самоуправление (чл. 2, ал. 1 - Решение № 17 от 1995г. по к. д. № 13 от 1995г.; Решение № 16
от 2001г. по к. д. № 6 от 2001г.). Създаденият от законодателя особен ред по чл. 519, ал. 2
ГПК вменява на длъжниците задължението да се подчинят доброволно на съдебното
решение и да платят на кредитора от предвидения за това кредит по бюджета им. Това
задължение изключва правото на кредитора да иска принудително осребряване на
имуществото на длъжника. В този смисъл и Решение № 43 от 6.06.2023г. на ВКС по к. гр. д.
№ 1452/2023г.
Разпоредбата на чл. 519, ал. 2 ГПК предвижда реда, по който се извършва
принудително изпълнение срещу държавни учреждения, каквото безспорно е ответникът, но
2
не се отнася и не изключва изпадането им в забава за изпълнение на парично задължение,
което се подчинява на общите правила на гражданското право, регламентирани в ЗЗД.
Текстът на чл. 519, ал. 2 ГПК не създава законов срок за плащане на гражданскоправно
задължение на Държавата, а срок за изпълнение на административното задължение на
висшестоящия орган да предвиди в бюджета на учреждението необходимите средства. През
това време забавата продължава на осн. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, респ. и
последиците от това - пораждането на задължението за плащане на обезщетение.
Следва да бъде посочено, че не е налице специална разпоредба, по силата на която
приложението на общите разпоредби на ЗЗД да са изключени по отношение на държавните
учреждения, както и началният момент на забавата по отношение на тях да се урежда от
специални правила.
Предвид изложеното, претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде осъдено
държавно учреждение да заплати обезщетение за забава е допустима и подлежи на
разглеждане по същество. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 1770 от
21.03.2018г. на СГС по в. гр. д. № 6662/2017г. и Решение № 3560 от 30.06.2023г. на СГС по
в. гр. д. № 11086/2021г.
По същество съдът намира, че предявеният иск е основателен. С приетия за
окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 22.11.2023г. е издаден изпълнителен лист по гр. дело № 713/2020г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив, с който ответникът *********** е осъден да заплати на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на ищеца в качеството му на адвокат,
пълномощник на страна по това дело адвокатско възнаграждение в размер на 29 480 лева,
както и че на 29.11.2023г. ищецът е подал заявление пред ответника ***********, с което е
поискал да му бъде изплатена присъдената сума по посочена в молбата банкова сметка.
Посочените факти се установяват и от събрания по делото доказателствен материал, а
именно: Изпълнителен лист от 22.11.2023г., издаден по гр. дело № 713/2020г. по описа на
Окръжен съд - Пловдив, с който ********** е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 4
ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. П. Д. Д. - пълномощник на Н.Ц.Ц., адвокатско
възнаграждение в размер на 29 480, както и от приетия препис от заявление с вх. №
40132414 от 29.11.2023г.
Правото на разноски съставлява имуществено субективно право. Отговорността за
заплащане на разноски произтича от процесуалния закон, тъй като е уредена единствено от
него и е основана на гражданско облигационно правоотношение, чийто фактически състав е
трикомпонентен - неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за участие в
съдебното производство по повод този правен спор и съдебен акт, който съдържа
произнасяне по искането за разноските, въз основа на резултата от делото. Отговорността за
съдебните разноски е обективна отговорност. Тя не е отговорност за вреди, предвид обхвата
й, изчерпващ се единствено с направените разноски, поради което тя е невиновна, за разлика
от отговорността за вреди при злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК.
Вземането за присъдени разноски по водено гражданско дело има облигационен,
извъндоговорен характер, то произтича от възникнало и приключило процесуално
правоотношение въз основа на конкретна законова норма, определяща механизма за
възлагане на разноските. И тъй като става дума за парично задължение, приложима е
регламентацията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относима към всеки юридически факт, който поражда
неизпълнението на паричното задължение. Кредиторът на едно парично задължение има
право на законна /мораторна/ лихва, тъй като от деня на забавата до момента на плащането е
лишен от облагата на паричната сума, която му се дължи и не е получил.
Съдът намира, че правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД се прилага, без да се прави
разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично
задължение- сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда
3
работа без пълномощно и др. Необходимо условие е наличие на парично задължение и
забава, в този смисъл и Решение № 131 от 18.02.2009г., постановено по гр. дело №
6346/2007г., IV ГО, ВКС.
В настоящото производство не се спори между страните, че в полза на ищеца с
Определение № 260085/16.10.2023г. по гр.дело № 713/2020г. по описа на ОС – Пловдив, въз
основа на което е бил издаден и изпълнителния лист от 22.11.2023г., е присъдено парично
вземане в размер на 29 480 лева. Ищецът е посочил, че е получил удовлетворяване на
вземането си на 15.10.2024г., като ответникът не е оспорил това обстоятелство и изрично е
потвърдил, че е изпълнил задължението си.
Изискуемостта на вземането за разноски настъпва с влизане в сила на съдебния акт, с
който са присъдени разноските по делото. Влизането в сила на съдебния акт, обаче, не
поставя длъжника в забава. Необходимо е длъжникът да бъде поканен по смисъла на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД, за да възникне отговорността му за забава. В този смисъл Решение № 45 от
18.05.2010г. на ВКС по т.дело № 532/2009г. на Първо ТО.
В конкретния случай от приетите по делото доказателства се установява, че на
29.11.2023г. ищецът е подал заявление до ответника с искане да му бъде изплатена сумата от
29 480 лева, като е посочена и банкова сметка, по която да бъде извършено плащането.
Съдът намира, че описаното заявление има характер на покана, доколкото съдържа ясно и
конкретно искане да бъде преведена присъдената сума, за която е издаден описания в
молбата изпълнителен лист, както и е посочена банкова сметка, по която да бъде преведена
сумата.
По отношение на размера на претенцията, доколкото се претендира обезщетение за
забава в размер на законната лихва, съдът намира, че същият е нормативно установен, като
на основание чл. 162 ГПК изчисли размера на законната лихва за процесния период,
използвайки лихвен калкулатор на НАП, на сумата от 1725,18 лева. Поради това и при
спазване на принципа за диспозитивното начало, регламентиран в чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът
намира, че осъдителният иск е основателен в предявения размер от 1725,00 лева и следва да
бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е заплатил
държавна такса в размер на 69,00 лева, поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответникът ***********, с код по БУЛСТАТ *******, да заплати на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД на ищеца П. Д. Д., ЕГН **********, сумата в размер от 1725,00
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
14.05.2024г. до 14.10.2024г., начислено върху сумата от 29 480 лева - присъдени на ищеца
разноски с определение от 16.10.2023г., постановено по гр. дело № 713/2020г. по описа на
Окръжен съд - Пловдив, за която сума е бил издаден изпълнителен лист на 22.11.2023г.
ОСЪЖДА ***********, с код по БУЛСТАТ *******, да заплати на основание чл.78,
ал.1 ГПК на П. Д. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 69,00 лева, представляваща
сторени разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5