Решение по дело №43358/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6220
Дата: 7 април 2024 г.
Съдия: Полина Любомирова Амбарева
Дело: 20231110143358
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6220
гр. София, 07.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110143358 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София“ЕАД, кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл.422 от ГПК ,с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД против М. И. Б., Л. Ц. Б. и И. Ц. К. за признаване на установено,
че ответниците дължат, в условията на разделна отговорност, сумите както следва:
М. И. Б. - в дял от 4/6 от общия дълг:
- 1495,73 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.04.2023
г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на
вземането;
- 239,55 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от
15.09.2020 г. до 19.04.2023 г.;
- 12,32 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. (датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането;
- 3,97 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от период от 16.10.2020 г. до 19.04.2023 г.
Л. Ц. Б. - в дял от 1/6 от общия дълг:
- 373,94 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.04.2023 г.
(датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на
вземането;
- 59,89 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от
15.09.2020 г. до 19.04.2023 г.;
- 3.08 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. (датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането;
- 1,00 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
1
от период от 16.10.2020г. до 19.04.2023 г.
И. Ц. К. - в дял от 1/6 от общия дълг:
- 373,94 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.04.2023 г.
(датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на
вземането;
- 59,89 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от
15.09.2020 г. до 19.04.2023 г.;
- 3.08 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. (датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането;
- 1,00 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от период от 16.10.2020 г. до 19.04.2023 г.
За горепосочените суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 22450/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството им на собственици на жилище в сграда -
етажна собственост, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна
енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 229, вх. Б, ет. 1, ап. 36, аб. №
133125, като ответниците са използвали същата за процесния период и не са престирали
насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването в интернет страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че
ответниците са изпаднали в забава. Претендира и съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответниците. Била издадена такава заповед срещу последните, като
предвид възражението на длъжниците, с което същите са заявили, че са погасили
задължения в размер на сумата от 1921,41 лева, съдът е дал указания за предявяване на
установителен иск в едномесечен срок.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците, с
който оспорват исковите претенции по основание и размер. Оспорват ищцовото твърдение,
че дължимите суми за топлинна енергия и услугата дялово разпределение за процесния
период са начислявани по действителния разход на уредите, като твърдят, че реален отчет
на уредите не е извършван в края на отчетния период, а ищцовото дружество е начислило
процесните задължения само върху прогнозна стойност. Оспорват, че за процесния период
не са заплащали доставяната от ищеца топлинна енергия, като твърдят, че са заплатили
задълженията си и в тази връзка посочват, че са представили доказателства по ч. гр. д. №
22450/2023 год. по описа на СРС, 65 състав, които молят да бъдат отнесени и към
настоящото исково производство. Претендират направените по делото разноски.
С определение 11.01.2024 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството като
трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем Сървисис“ЕООД.
2
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени установителни искове от „Топлофикация
София“ЕАД против М. И. Б., Л. Ц. Б. и И. Ц. К.,с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,за съществуване на вземания ,за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
22450/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
Същото е образувано по подадено на 28.04.2023год. Заявление за издаване на
заповед по чл.410 от ГПК от „Топлофикация София“ЕАД,като по така издадената заповед са
постъпили в срок възражения от длъжниците.С разпореждане от 06.07.2023год. ,на
основание чл.415,ал.1 от ГПК съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си ,връчено му на 11.07.2023год.,поради което предявеният на
02.08.2023год. положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК е
допустим.
Видно от представения Договор за продажба на държавен недвижим имот от
16.10.1991год., Цветан Петков Божинов и М. И. Б. са придобили правото на собственост на
недвижим имот в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 229, вх. Б, ет. 1, ап. 36.
Съгласно Удостоверение за наследници от 03.10.2022год. Цветан Петков Божинов е
починал на 25.06.2022год. и негови наследници по закон са М. И. Б. ,съпруга , Л. Б. и И.
К.,низходящи.
Следователно в процесния период от 01.05.2020год. до 30.04.2022год. М. И. Б. и
Цветан Петков Божинов са били собственици на процесния имот, за който няма спор ,че е
топлоснабден,а от там следва ,че са били и потребители на топлинната енергия за битови
нужди,доставена от ищеца,респ. Задължени лица за плащане на цената й ,предвид
разпоредбата на чл.155 от ЗЕ.Според същата , качеството потребител на ТЕ се обуславя от
притежанието на правото на собственост, съответно от вещното право на ползване.
Доколкото няма доказателства в процесния период двамата да не са били
собственици ,т.е. да са се разпоредили с правото си на собственост ,то се явяват задължени
лица за цената доставената за периода топлинна енергия.
Предвид че същите са били съпрузи ,то и придобитият имот е бил в режим на
СИО,прекратена на 25.06.2022год. със смъртта на съпруга Цветан Божинов.
Следователно за ½ част от тях за процесния имот отговоря ответницата М. Б. ,а за
останалата ½ част ,дълг на Цветан Божинов отговарят като наследниците му по закон , за
съществуващи към момента на откриване на наследството задължения на наследодателя
си,включително и към ищеца. Тези задължения са имуществени и като такива са наследими,
поради което и съдът приема, че ответниците отговарят за тях,съобразно дела ,който са
наследили.
Следователно М. Б. отговаря за общо 4/6 части от задълженията към ищеца ,а Л. Б. и
И. К. ,за по 1/6 част .
Относно установяване количеството на доставената топлинна енергия е назначена
съдебно- техническа експертиза.
3
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат в началото на всеки
месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се снема показанието на ТЕ на
първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били изчислявани ежемесечно и са
били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между абонатите.
С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната
енергия е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните
собственици на топлоснабдената сграда. При условията на сключения договор третото лице
помагач е отчитало отдадената топлинна енергия.
Съгласно техническата експертизата за процесния период по отношение на
процесния имот е начисЛ. топлинна енергия за отдадена от сградна инсталация, за
индивидуално отопление и за загряване на топла вода,като ТЕ за общи части не се
начислява.
В процесното жилище има монтирани 2 отоплителни тела и съответно монтирани 2
топлоразпределители . В имота се ползва топла вода и има водомер, по който се отчита
разхода.
Вещото лице сочи, че през процесния период на база отчета на наличния в имот
топлоразпределители и разход за топла вода е отчетена коректно консумираната енергия за
индивидуално отопление и горещо битово водоснабдяване. Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, е начислявана на база общата проектна мощност за отопление на
сградата и денградусите за всеки отчетен период – по формула, посочена в Наредба№ 16-334
за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, е разпределено пропорционална на отопляемия обем на имотите по проект в
сградата. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца.
Така вещото лице сочи ,че за периода от 01.05.2020год. до 30.04.2022год.,стойността
на изравнителните сметки е 2612,22лв.За процесния период сумата от изравнителните
сметки,подадена от ФДР е с разлика от 309,76лв./за доплащане/ от фактурираните суми по
прогнозни данни.
Според вещото лице на топломера в абонатната станция е извършвана периодична
проверка на всеки две години.Съхранени са документи -свидетелство за проверка от
2018год. ,за 2091-2020год. няма договор за извършване на метрологични проверки на
уредите за търговско измерване ,но такава е извършена през 2021год.,когато е издадено
свидетелство за проверка от 12.03.2021год.
При извършения оглед на 27.02.2024год. ,вещото лице е констатирало ,че двата
топлоразпределителя ,монтирани през 2004 год. са извън срока на годност,който е 10+2
години,но в показанията си в с.з. сочи ,че в процесния период са били годни.
По делото е допусната и ССчЕ експертиза ,като в заключението си вещото лице
сочи ,че за отоплителния сезон 01.05.2019год. – 30.04.2020год. ,прогнозно и ежемесечно
фактурираната ТЕ възлиза на 1117,70лв.Издадена е на 31.07.2020год. ОФ на стойност
1070,77лв.,със срок на плащане 14.09.2020год.През този период е променена цената на ТЕ и
е извършено прихващане със сумата от 105,44лв. като след отчитане на авансово плащане от
113лв., задължението е в размер на 865,41лв.
За отоплителния сезон 01.05.2020год. - 30.04.2021год. прогнозно и ежемесечно
фактурирана ТЕ възлиза на 872лв.,като за реално потребената е издадена ОФ от
4
31.07.2021год. на стойност 1198,93лв.,като след отчитане на авансово плащане
,задължението възлиза на 1152,93лв.
За отоплителния сезон 01.05.2021год. - 30.04.2022год. прогнозно и ежемесечно
фактурирана ТЕ възлиза на 1430,45лв.,като за реално потребената е издадена ОФ от
31.07.2022год. на стойност 1410,54лв.Няма направени плащания към момента на
фактурирането.
Вещото лице е посочило и че за периода м.08.2021год. – м.04.2022год. са издадени
21бр. Фактури за услугата дялово разпределение ,която възлиза на сумата от 18,48лв. ,а
лихвата за забава е 5,96лв.
Според вещото лице ,представените платежни документи от ответниците ,сочат на
направени частични плащания по фактури ,през процесния период,които обаче са
съобразени от ищеца.Сочат и на плащания извън процесния период,както и изобщо
ирелевантни.
В заключение ,вещото лице приема ,че за периода 01.05.2020год. до 30.04.2022год.
задълженията за ТЕ възлизат на 2239лв. ,а лихвата за забава е в размер на 351,44лв.
Задължението на ответницата М. Б. за 4/6 части ,възлиза на 1492,67лв. – главница да
ТЕ ,234,29лв. ,мораторна лихва ,12,32лв. ,задължение за услуга дялово разпределение и
3,97лв. мораторна лихва.
Задълженията на Л. Б. и И. К. ,за по 1/6 части,съответно възлизат на по 373,17лв. ,за
ТЕ ,58,57лв. – мораторна лихва и по 3,08лв.,главница за дялово разпределение и 0,99лв.
,мораторна лихва.
Следва да бъде взето предвид единствено плащането на сумата от 300лв. с вносна
бележка от 01.06.2023год., платени от Л. Ц. Б. ,с основание „частично плащане ч.гр.д.
№22450/2023год.
Предвид изложеното ,съдът приема ,че са налице всички основания за уважаване на
предявените искове,съобразно заключенията на вещите лица по СТЕ и ССчЕ.
От събраните по делото писмени доказателства – договор с № 4762/15.10.2002г.,
сключен между ТЛП и ЕС на адрес: гр. София, жк „Люлин“ бл. 229 и при кредитиране
заключението на вещото лице по приетата СТЕ и ССчЕ, като обективни и професионално
изготвени, съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, 139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ на
ответниците, на горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при дялово
разпределение на същата в сграда етажна собственост при отчитане и заплащане на
потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и
изравнителна сметка относно процесния период. Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.
139 - чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 .
Съгласно чл.150, ал.1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ
за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови
нужди, които се изготвят от предприятието и се одобряват от КЕВР към МС. Същите влизат
в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен
ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите. По делото
няма данни за заявено възражение от ответника по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради което съдът
намира приетите ОУ да са обвързващи и за ответника.
От заключението на вещото лице по СТЕ и представените от третото лице помагач
писчени доказателства /отчети/проверки ,подписани от клиент/ се установява факта на
5
предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения
имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба /Наредба № 16334/2007 г. за топлоснабдяването до
24.03.2020год. и Наредба Е-РД-04.01/2020год. за топлоснабдяването/.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период.
За дължимата към ищеца цена на доставената топлинна енергия ,съда кредитира
заключението на вещото лице по ССчЕ,което освен стойността на реално доставената
топлинна енергия е отчело и направените авансово плащания .
Или за периода 01.05.2020год. до 30.04.2022год. задълженията за ТЕ възлизат на
2239лв. ,а лихвата за забава е в размер на 351,44лв.
До пълния предявен размер от 2243,60лв.,топлинна енергия и 359,33лв.,претенциите
на ищеца са неоснователни.
Следва да бъде взето в предвид и направеното плащане от 300лв. с вносна бележка
от 01.06.2023год., платени от Л. Ц. Б. ,с основание „частично плащане ч.гр.д.
№22450/2023год.
Тъй като не е посочено кое задължение е платено ,то съдът приема ,че е платено
най-обременителното ,това за главница за доставена ТЕ.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
Следователно следва да се приеме ,че задълженията на ответницата М. Б. за 4/6
части ,възлизат на :1492,67лв. – главница за ТЕ , 234,29лв. ,мораторна лихва и 12,32лв.
,задължение за услуга дялово разпределение .
До пълния предявен размер от 1495,73 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 239,55 лева –
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2020 г. до
19.04.2023 г.,както и за сумата от 3,97 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от период от 16.10.2020 г. до 19.04.2023 г. ,същите следва да се
отхвърлят.
Задълженията на ответницата И. К. за 1/6 части,съответно възлизат на 373,17лв.
,за ТЕ ;58,57лв. – мораторна лихва и 3,08лв.,главница за дялово разпределение
До пълния предявен размер от 373,94 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 59,89 лева –
6
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2020 г. до
19.04.2023 г.,както и за 1,00 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от период от 16.10.2020 г. до 19.04.2023 г. ,следва да се отхвърлят
като неоснователни.
Задълженията на ответницата Л. Б. съществуват до размера от 73,17 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.04.2023 г до окончателното
изплащане на вземането;58,57 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г.; 3.08 лева - главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;
До пълния предявен размер от 373,94 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022год. следва да се
отхвърлят като неоснователни ,погасени чрез плащане в хода на делото.
Претенцията за мораторна лихва следва да се отхвърли за разликата от уважения
размер от 58,57лв. до пълния предявен размер от 59,89лв. както и изцяло за сумата от 1,00
лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от период от
16.10.2020 г. до 19.04.2023 г.
По разноските :
Съдът намира ,че при този изход на делото ,на ищеца на основание чл.78,ал.1 от
ГПК се следват част от разноските ,съобразно уважената част от исковете ,като не следва
да бъде взето в предвид направеното плащане в хода на делото при разпределяне на
отговорността за разноските в заповедното производство.
В заповедното производство са доказани разноски в размер на 102,55лв.,от които
52,55лв. – д.т. и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение.Съобразно уважената част на
ищеца се следват разноски в размер на 101,83лв.
От тях М. Б. дължи 67,88лв.,а Л. Божилова и И. К. по 16,97лв.
В исковото производство са доказани общо разноски в размер на 787,95лв.,от които
87,95лв.-д.т.,500лв. – депозити за вещи лица и 100лв. ,юрисконсултско
възнаграждение,определено от съда.
Съобразно уважената част от исковете на ищеца се следват разноски в размер на
692,45лв.,от които ответницата М. Божилова следва да заплати 461,63лв.,а останалите две
ответници – по 115,40лв.
На ответниците ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК също се следват разноски,като
искане е направено своевременно ,а с писмения отговор са представени и договори за
правна помощ и съдействие.
Ответницата М. Божилова е доказала разноски в размер на 150лв.,уговорено и
платено в брой адвокатско възнаграждение ,а съобразно отхвърЛ.та част от исковете й се
следват 1,05лв.
Ответницата И. К. е доказала направени разноски в размер на 150лв.,уговорено и
платено в брой адвокатско възнаграждение ,а съобразно отхвърЛ.та част от исковете й се
следват 1,05лв.
Ответницата Л. Б. е доказала направени разноски в размер на 170лв.,уговорено и
платено в брой адвокатско възнаграждение ,а съобразно отхвърЛ.та част от исковете й се
следват 117,66лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Топлофикация-София“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, срещу М. И. Б.,ЕГН : ********** ,с адрес в
гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.229,вх.Б,ет.1,ап.36 , с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ,че М. И. Б.,ЕГН :
********** дължи на „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК ********* сумата в размер на
1492,67лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,за топлоснабден имот с адрес
гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.229,вх.Б,ет.1,ап.36,аб.№ 133125, ведно със законната лихва от
28.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 234,29 лева – мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
19.04.2023 г.;сумата в размер на 12,32 лева ,представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането ,за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 22450/2023 год. по
описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу
М. И. Б.,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.229,вх.Б,ет.1,ап.36 , с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД ,както следва: искът за главница за доставена топлинна енергия за разликата
над сумата от 1492,67 лева до пълния предявен размер от 1495,73лв. ; искът за
обезщетението за забава за разликата над сумата от 234,29 лева до пълния предявен размер
от 239,55 лева; както и искът за сумата от 3,97 лева - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от период от 16.10.2020 г. до 19.04.2023 г.,като
неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Топлофикация-София“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, срещу И. Ц. К. ,ЕГН : ********** ,с адрес в
гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.229,вх.Б,ет.1,ап.36 , с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ,че И. Ц. К. ,ЕГН :
********** дължи на „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК ********* сумата в размер на
373,17лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,за топлоснабден имот с адрес
гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.229,вх.Б,ет.1,ап.36,аб.№ 133125, ведно със законната лихва от
28.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 58,57 лева – мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
19.04.2023 г.;сумата в размер на 3,08 лева ,представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането ,за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 22450/2023 год. по
описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу
И. Ц. К. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.229,вх.Б,ет.1,ап.36 , с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ,както следва: искът за главница за доставена топлинна енергия за
разликата над сумата от 373,17 лева до пълния предявен размер от 373,94лв. ; искът за
обезщетението за забава за разликата над сумата от 58,57 лева до пълния предявен размер от
8
59,89лева; както и искът за сумата от 1 лев - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от период от 16.10.2020 г. до 19.04.2023 г.,като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Топлофикация-София“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, срещу Л. Ц. Б.,ЕГН : ********** ,с адрес в
гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.229,вх.Б,ет.1,ап.36 , с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ,че Л. Ц. Б.,ЕГН :
********** дължи на „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК ********* сумата в размер на
73,17лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,за топлоснабден имот с адрес
гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.229,вх.Б,ет.1,ап.36,аб.№ 133125, ведно със законната лихва от
28.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 58,57 лева – мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
19.04.2023 г.;сумата в размер на 3,08 лева ,представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането ,за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 22450/2023 год. по
описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу
Л. Ц. Б.,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.229,вх.Б,ет.1,ап.36 , с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ,както следва: искът за главница за доставена топлинна енергия за
разликата над сумата от 73,17 лева до пълния предявен размер от 373,94лв. като
неоснователен и платен в хода на делото; искът за обезщетението за забава за разликата
над сумата от 58,57 лева до пълния предявен размер от 59,89лева; както и искът за сумата от
1 лев - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от период от
16.10.2020 г. до 19.04.2023 г.,като неоснователни.
ОСЪЖДА М. И. Б.,ЕГН : ********** ,с адрес в
гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.229,вх.Б,ет.1,ап.36 да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б , на
основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 67,88лв.,представляваща деловодни
разноски в заповедното производство и сумата в размер на 461,63лв.,представляваща
деловодни разноски в исковото производство,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И. Ц. К. ,ЕГН : **********, с адрес в
гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.229,вх.Б,ет.1,ап.36 да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б , на
основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 16,97лв.,представляваща деловодни
разноски в заповедното производство и сумата в размер на 115,40лв.,представляваща
деловодни разноски в исковото производство,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л. Ц. Б.,ЕГН : **********, с адрес в
гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.229,вх.Б,ет.1,ап.36 да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б , на
основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 16,97лв.,представляваща деловодни
разноски в заповедното производство и сумата в размер на 115,40лв.,представляваща
деловодни разноски в исковото производство,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление: гр. София , ул. „Ястребец” № 23Б да заплати на М. И. Б.,ЕГН :
********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.229,вх.Б,ет.1,ап.36 ,на основание чл.78,ал.3
от ГПК сумата в размер на 1,05лв.,представляваща разноски по делото ,възнаграждение на
9
един адвокат,съобразно отхвърЛ.та част от исковете.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление: гр. София , ул. „Ястребец” № 23Б да заплати на И. Ц. К. ,ЕГН :
**********, с адрес в гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.229,вх.Б,ет.1,ап.36 ,на основание
чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на 1,05лв.,представляваща разноски по делото
,възнаграждение на един адвокат,съобразно отхвърЛ.та част от исковете.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление: гр. София , ул. „Ястребец” № 23Б да заплати на Л. Ц. Б.,ЕГН :
**********, с адрес в гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.229,вх.Б,ет.1,ап.36 ,на основание
чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на 117,66лв.,представляваща разноски по делото
,възнаграждение на един адвокат,съобразно отхвърЛ.та част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ЕООД, като трето
лице, помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10