РЕШЕНИЕ
№ 696
гр. гр. Хасково, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20245640102976 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. С. Б. чрез
процесуален представител-адвокат Д.Г, с която са предявени против
„Кредирект“ ЕООД, при условията на обективно кумулативно съединяване,
два установителни иска, както следва:
с правно основание чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД за прогласяване
нищожност на чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №******** от
******** г. сключен между страните, уреждащи начисляване на неустойка при
непредоставяне на обезпечение;
с правно основание чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД за прогласяване
нищожност на чл. 13, ал. 2 от Договор за потребителски кредит №******** от
******** г. сключен между страните, уреждащ разходите за извънсъдебно
събиране на вземания в тежест на потребителя.
В срока за отговор са предявени обективно съединени насрещни
осъдителни иска от „Кредирект“ ЕООД срещу С. С. Б., както следва:
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1400 лв.,
представляваща вземане за заемна сума (главница) по Договор за
потребителски кредит №******** от ******** г. сключен между страните,
ведно със законната лихва, считано от ******** до окончателното плащане;
с правно основание чл. 23 ЗПК, при условие, че процесният договор
1
Договор за потребителски кредит №******** от ******** г., сключен между
страните, бъде прогласен за недействителен, за сумата от 1400 лв.,
представляваща вземане за заемната сума (главница) по договора, ведно със
законната лихва, считано от ******** до окончателното плащане.
Ищецът твърди на ******** г. между страните да е сключен договор
за потребителски кредит №********, на основание на който ответникът
предоставил на ищеца заемна сума от 1400 лв., със срок на погасяване от 6
месеца, при фиксиран лихвен процент 50% и ГПР 62.71%, като общата
дължима сума по договора е 1 665.46 лв. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора за
кредит кредитополучателят да е задължен в срок от 2 (два) дни от
сключването на Договора за кредит да предостави на кредитора едно от
следните обезпечения: Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана
в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване
на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по
договора за кредит, включваща договорената главница и лихва;
Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: При един поръчител - осигурителният доход следва да е
в размер на не по-малко от 3 (три) пъти размера на минималната работна
заплата за страната; При двама поръчители, размерът на осигурителния доход
на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 2 (два) пъти
минималната работна заплата за страната; Да не е/са поръчител/и по други
договори за кредит, сключен/и с кредитора; Да не е/са кредитополучател/и по
договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение;
Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ
размера на получавания от тях доход. Твърди в чл. 18, ал. 1 от Договора за
кредит да е договорено, че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора
неустойка в размер на 896,54 лв. Твърди да е било невъзможно да предостави
обезпечение, което да отговаря на завишените изисквания, дадени от
кредитора и въпросната неустойка е начислена към общото задължение и
разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по
заема. По този начин, в действителност общата сума, която ищецът следвало
да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в
размер на 1665,46 лева, а значително по-голяма - в размер на 2562 лева.
Твърди ответникът да е начислил неустойката и да е включил същата в
погасителния план. Развива съображения клаузата на чл. 18, ал. 1, вр. чл. 6, ал.
1 от процесния договор да е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
2
чл. 33 и чл. 10а ЗПК и да е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Навежда
доводи, че въпросното вземане, макар и именувано „неустойка“ да няма
характер на такава и изначало да бе притежава присъщите на неустойката и
характеризиращите я като такава функции. Кредиторът да го е именувал
„неустойка“, за да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно
който разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР.
Кредиторът да си е гарантирал, че ще получи това вземане като е създал
прекомерни изисквания, предпоставки за сигурно неизпълнение - осигуряване
на поръчители или на банкова гаранция в двудневен срок. Това вземане да е
допълнителна и гарантирана за кредитора икономическа облага, съставляваща
печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка. Предвидената
„неустойка“ да не изпълнява обезщетителна функция, тъй като тя не зависи от
вредите от неизпълнението на основното договорно задължение. Неустойката
по никакъв начин да не кореспондира с последици от неизпълнението, а да се
начислява като добавък към погасителните вноски и следователно, така, както
е уговорена, неустойката в този размер да би се дължала и при редовно, точно
и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. На
следващо място, неустойката да е договорена в нарушение на изискванията на
добросъвестността и да излиза извън присъщата й обезпечителна функция.
Сочи неустойката да не изпълнявала и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на банкова
гаранция или поръчители, не е определено като предварително условие за
сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите да
са утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието
реално изпълнение е невъзможно в предвидения двудневен срок от
сключването на договора за кредит, като по този начин се нарушава и
принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. На отделно
основание, счита, че с въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл.
33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаряло още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което не произтичат вреди. Подобна неустойка, всъщност
обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника, но именно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва по
чл. 33, ал. 1 ЗПК. По този начин неустойката се отклонявала още повече от
основните си функции - обезпечителна и обезщетителна и предоставяла
сигурна печалба за кредитора. Заплащането й представлявало допълнителна
финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречала
на добрите нрави, не отговаряло на изискването за добросъвестност и водило
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, поради което представлявало неравноправна клауза по смисъла
на разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. Твърди клаузите да не са
3
индивидуално уговорени.
Ищецът още твърди в чл. 13, ал. 2 от Договора за кредит кредиторът
да е включил в тежест на потребителя неравноправна „уговорка“, а именно: В
случай на забава или неизпълнение на задълженията по договора, кредиторът
да може да предприеме действия за извънсъдебно събиране на вземанията към
кредитополучателя, а именно - изпращане на съобщения, покани и
уведомления на посочените от кредитополучателя адреси, периодично
информиране на кредитополучателя за допуснатите забави и възможностите
за изпълнение чрез провеждане на телефонни разговори и извършване
посещения на посочените от кредитополучателя адреси за връчване на покани,
съобщения и уведомления. В случаите по предходното изречение
кредитополучателят заплащал сторените от кредитора разходи за събиране на
просрочените вземания съгласно Тарифата за таксите и разходите, събирани
от „Кредирект“ ЕООД, във връзка с договорите за потребителски кредит,
сключвани чрез Интернет. Съгласно въпросната Тарифа за такси и разходи на
уебсайта на ответника: Разходите за събиране на вземането при забава в
плащането на вноска се изразяват в изпращането на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на
адреса на Заемателя, действия по отлагане на прехвърлянето на просрочено
задължение от Дружеството към агенция за събиране на вземания.
Съответните действия да зависели от дните забава за плащане на погасителна
вноска и вида на кредитния продукт. Разходите да се правели еднократно и
сборът им да не можел да надвишава 135 лв. за Продукти Кредит до заплата и
Потребителски кредит за целия период на Договора. Относно чл. 13, ал. 2 от
Договора за кредит - разходите за изпращане на съобщения, покани и
уведомления счита, че макар и да е наречена от кредитора „такса“, тя е
обвързана с неизпълнение на задължение по договора и като такава, тя следва
да бъде възприемана като неустойка. Въпросната „неустойка“ да
противоречала на чл. 33 ЗПК според който при забава на потребителя
кредиторът да има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да
надвишава законната лихва. Твърди явно заобикаляне на посочената
разпоредба, тъй като се търсило още едно обезщетение, наред с дължимото
такова за забава и то за действия, които кредитодателя може и да не е
извършил. Счита, че в случая тази неустойка нямала присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции, тя била
просто средство за обогатяване на кредитора и водела до скрито оскъпяване
на кредита. ори да приемем, че въпросната неустойка всъщност не е
неустойка, а такса, то съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и
действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно
определени в договора. В случая те не са точно и ясно определени, кредиторът
4
умишлено да е насочил към Тарифа, качена на уебсайта му, която можело да
бъде ежедневно променяна и с това едностранно да влияе върху разходите по
един вече сключен договор за кредит. В допълнение, изброените дейности -
изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания и др. по естеството си не касаели допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, а за евентуално извършвани от
кредитора действия във връзка със събиране на задължението. Тези дейности
нямали характеристиката „допълнителни услуги“ в полза на потребителя, а
представлявали разходи, както самият кредитор ги е характеризирал във
връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не
попадали в изброените в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК услуги. Дори и да се приемело,
че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то те са
такива по управление на кредита и „таксуването“ им за сметка на потребителя
противоречало и на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която
кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия
за управление на кредита. Предвид гореизложеното, счита, че клаузата на чл.
13, ал. 2 от Договора за кредит е нищожна на основание чл. 10а, ал. 2, чл. 33,
ал. 1 и 2 ЗПК и се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 3 ЗЗП. Иска да
се признае за установено, че клаузата на чл. 18, ал. 1 е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави, а клаузата на чл. 13, ал. 2 - нищожна на
осн. чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Претендира разноски и адвокатски хонорар при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит № ********, сключен по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на който
е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1400 лева, при фиксиран
лихвен процент от 50% на 6 месечни вноски с дата на първо плащане
13.05.2024 г. и последна вноска на 14.10.2024 г., като в погасителния план да
са посочени конкретните дати на падежите. След подписване на договора и
усвояване на кредита, кредитополучателят да не е изпълнил задължението си
да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 6, поради което се е
активирала предвидената в чл. 18 договорна неустойка. Оспорва твърденията
договорът да е в противоречие с принципа за добросъвестност, справедливост
и добрите нрави и твърди спорните клаузи да са индивидуално договорени.
Сочи, че ясно е посочен размерът на ГПР. При нормативно определен лимит
на ГПР към датата на сключване на договора в размер на 68,95% и ГПР,
определен в договора в размер на 62,71% да е видно, че ГПР да не надхвърлял
пет пъти размера на законната лихва в забава. Развива съображения за
действителност на процесната клауза за неустойка. Сочи, че
кредитополучателят е имал право на отказ от договора, който гарантирал
5
правата му като потребите; неустойката да е с предварително определен
начален и краен момент, с фиксирани параметри и е уговорена във връзка с
непредоставяне на обезпечение. Твърди клаузите на договора да са ясни и
потребителят да е бил наясно с икономическите последици от сключвания
договор. Навежда съображения за действителност на спорната клауза на чл.
13, ал. 2. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Ответникът предявява насрещни искове. Твърди ищецът да е в
неизпълнение на задължението си да върне предоставената заемна сума при
условията и в сроковете по договора. След подписване на договора и
усвояване на кредита, кредитополучателят да не е изпълнил задължението си
да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 6, поради което се е
активирала предвидената в чл. 18 договорна неустойка. Кредитополучателят
не е правил никакви плащания по договора. Към момента задължението по
кредита е падежирало и е в общ размер на 3075,40 лева, от които: 1400 лева
главница, 265,46 лева възнаградителна лихва, 896,54 лева договорна
неустойка и 513,40 лева такси. Предявява два евентуално съединени иска, и
двата за осъждане на ответника да плати единствено главница по договора,
като: главният иск е предявен на договорно основание - за вземане за
дължимата главница по договора. Обстоятелството, от което произтича
вземането на ищеца е наличие на неизпълнение от страна на
заемополучателят. Евентуалният иск, по който иска съдът да се произнесе
само ако направи преценка, че договорът за кредит е недействителен в цялост,
е предявен на извъндоговорно основание - за осъждане на кредитополучателя
да върне чистата стойност на кредита съгласно задължителното и специално
предписание на чл. 23 ЗПК. Претендира разноски.
Ответникът по насрещния иск развива съображения за
недействителност на процесния договор и, че следва да се отхвърли главния
насрещен иск. Претендира разноски в случай, че съдът отхвърли предявеният
на договорно основание насрещен иск.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и
като прецени представените по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са обявени за
безспорно установени между страните следните обстоятелства:
между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски
кредит №******** от ******** г., на основание на който ответникът се е
задължил и е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1400 лв., а
ищецът се е задължил да върне заемната сума при условията и сроковете на
договора, както следва: 50% фиксиран лихвен процент и ГПР от 62.71%, със
6
срок на погасяване 6 месеца и общо дължима сума от 1 665.46 лв.;
с клаузата на в чл.6, ал. 1 от Договора за потребителски кредит
страните са се споразумели, че договорът ще бъде обезпечен с едно от
следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана
в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване
на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по
договора за кредит, включваща договорената главница и лихва;
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: При един поръчител - осигурителният доход следва да е
в размер на не по-малко от 3 (три) пъти размера на минималната работна
заплата за страната; При двама поръчители, размерът на осигурителния доход
на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 2 (два) пъти
минималната работна заплата за страната; Да не е/са поръчител/и по други
договори за кредит, сключен/и с кредитора; Да не е/са кредитополучател/и по
договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение;
Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ
размера на получавания от тях доход;
с чл. 18, ал. 1 от Договора за потребителски кредит страните са се
споразумели, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в
размер на 896,54 лв.;
с чл. 13, ал. 2 от Договора за потребителски кредит страните са се
споразумели, че в случай на забава или неизпълнение на задълженията по
договора, кредиторът да може да предприеме действия за извънсъдебно
събиране на вземанията към кредитополучателя, а именно - изпращане на
съобщения, покани и уведомления на посочените от кредитополучателя
адреси, периодично информиране на кредитополучателя за допуснатите
забави и възможностите за изпълнение чрез провеждане на телефонни
разговори и извършване посещения на посочените от кредитополучателя
адреси за връчване на покани, съобщения и уведомления. В случаите по
предходното изречение кредитополучателят заплащал сторените от кредитора
разходи за събиране на просрочените вземания съгласно Тарифата за таксите и
разходите, събирани от „Кредирект“ ЕООД, във връзка с договорите за
потребителски кредит, сключвани чрез Интернет.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Договора за потребителски кредит страните се
споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в чл. 6, ал. 1
7
обезпечение в срок до 2 (два) дни от сключването на договора.
От съдържанието на процесния договор се установява, че длъжникът
има качеството потребител по см. на § 13, т.1 ДП на ЗЗП, поради което, спрямо
него са приложими правилата на ЗЗП. Страните по договора имат качеството
на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което, за неговата
валидност и последици важат, освен общите изисквания, и изискванията на
специалния закон – ЗПК, както и разбира се изискванията на европейското
законодателство и практика за защита на потребителите.
По установителните искове:
В чл. 8 от Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета
от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета е уредено задължението на кредитора преди
сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.
Това е изискване, предвидено в. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/Е0 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи
следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои в предвиждането
в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация
в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури
на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на
техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ
вътрешен пазар на потребителски кредити. В т.см. § 40-43 от Решение от
27.03.2014г. по дело ******* на четвърти състав на СЕС. Ето защо, клауза,
която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител или
банкова гаранция, което задължение става изискуемо след 2 дни от подписване
на договора за потребителски кредит е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика, такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
8
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът
е предоставен, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да предостави кредитът, която практика би
съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита
произтича и от разпоредбата на чл. 16 ЗПК. Съдът има задължение да се
придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той
следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. В
този смисъл, ако има вреди за ответника, то тези вреди са самопричинени, тъй
като, ако има предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне
кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави
обезпечението. В случая, това изискване не е спазено и от неизпълнение на
това задължение за предварителна оценка финансовата институция не може
да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес от описаната
неустойка.
Чрез процесната неустойка кредиторът обезпечава неизпълнение на
договорно задължение, което не е нито пряко нито косвено обвързано с
основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Съгласно
чл. 71, предл. първо ЗЗД при неизпълнение на задължението длъжникът да
обезпечи вземането на кредитора, последният има право да поиска
изпълнение на срочното задължение и преди срока. Законът допуска
единствено възможност за кредитора да обяви вземането за предсрочно
изискуемо и да пристъпи към събирането му. В случая, процесната неустойка
обезпечава неизпълнението на длъжника да обезпечи предоставения му
кредит, което е недопустимо.
Чл. 92 ЗЗД предвижда, че неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да
е нужно те да се доказват, което предполага безусловно задължение за
кредитора да я определи по достатъчно ясен и напълно разбираем начин, че да
не бъде прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, респективно да
посочи размера й при частично или при неправилно изпълнение. Липсват
данни как точно и въз основа на какви критерии е формиран размерът на
процесната неустойка, който е и необосновано висок. По начина, по който е
уговорена неустойката за това неизпълнение на договора, представлява
сериозна санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора, на
когото е известно, че в краткия срок и при тези условия, за длъжника е
9
обективно невъзможно да осигури исканото обезпечение (изискванията в
рамките само на два дни потребителят да осигури поръчител или банкова
гаранция ограничава необосновано възможностите на длъжника да
предостави обезпечение на дълга). Неизпълнението води до имуществена
санкция за потребителя, която е повече от половина от размера на
предоставената заемна сума по кредита и която се прибавя към нея, т.е дългът
на заемателя се увеличава необосновано и значително дори при точно
изпълнение. Изискванията, които поставя кредитора пред потребителя
относно характера и вида на обезпечението, което трябва да гарантира
изпълнението на договора за връщане на заема не съответстват нито на закона,
нито на морала, нито на добрите търговски практики в тези случаи. Същите са
рестриктивни и не съответстват на предназначението на неустойката, като
правен институт (чл. 92 ЗЗД). Същата по начина, по който е регламентирана от
кредитора, включително и начина на погасяването й, има наказателен
характер, а не само обезщетителен и обезпечителен и поставя потребителя в
изключително неравностойно положение спрямо търговеца, защото го
задължава да плати необосновано висока по размер неустойка, и то само за
непредставено в срок обезпечение. Трудно би могло да се определи това
вменено задължение на длъжника като справедливо, нормално и
съответстващо на нормите на закона, като типично и в съответствие с добрите
търговски практики в отношенията с определено икономически по-слабата
страна. В този си вид неустойката е изгубила своето законово предназначение
да служи като обезпечение на задължението и да служи като обезщетение на
вредите.
Процесната неустойка е дължима независимо дали заемът е върнат от
потребителя своевременно, или не е върнат, доколкото тя има отношение към
неизпълнение на задължение на потребителя да осигури обезпечение на
задължението, което налага извод, че при нейното определяне по основание,
параметри и по размер заемодателят не е спазил правилата на
добросъвестността. Нелогично е, че при нормално развитие и изпълнение на
договора за заем от страна на потребителя, на заемодателя да му се следва
печалба в размер на възнаградителна лихва само от 265,46 лв. на база
фиксиран годишен лихвен процент по заема от 50 %, докато при същото
развитие на отношенията, но с предвидена неустойка не по същинското
изпълнение на договора, а само по обезпечението му, пак при нормално и
добросъвестно изпълнение на задължението, да се дължи още 896,54 лв.
От изложеното следва, че процесната неустойка надхвърля
законовите рамки, както и нейният обезпечителен и санкционен характер и
представлява типична проявна форма на нарушаване на закона и нарушение
на добрите нрави – основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
10
На следващо място, клаузата за неустойка е неравноправна, освен на
основание общата разпоредба на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и на основание изрично
предвидената чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, съгласно който е неравноправна клауза,
която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Въпреки, че
клаузата е включена в индивидуален договор между страните, същата не е
индивидуално договорена и това е служебно известно на съда от множеството
дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател
и различни потребители. Освен това, при липса на доказателства за
противното, съдът приеме, че клаузата не е индивидуално уговорена.
Изготвена е предварително от ответника и ищецът не е имал възможност да
влияе върху съдържанието й. Следователно, процесната клауза за неустойка е
нищожна, защото е неравноправна и не е индивидуално уговорена (арг. чл.
146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП).
Неустойката в случая представлява допълнително предвидена скрита
печалба за търговеца за сметка на потребителя извън уговорената под формата
на договорна възнаградителна лихва. Предвид специфичните изисквания за
предоставяне на обезпечение, препятстващи възможностите на длъжника да
реагира и да изпълни условията, е ясно, че вземането за неустойка ще
възникне в сферата на кредитора. Именно поради изложеното, същата е
уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено,
на равни части, заедно с всяка погасителна вноска, видно и от самия
погасителен план, съдържащ се в договора за потребителски кредит.
Допълнителната печалба на кредитора, постигната чрез клаузата за
неустойка, е следва да се включи в размера на лихвения процент.
Следователно, годишният лихвен процент не е посочения 50 %, а много по-
голямо число, ако в него участва и вземането от 869,54 лв., формално
уговорено като неустойка. Уговорената неустойка, съставлявайки скрита
печалба по договора, е разход по кредита и следва да бъде включена в ГПР. В
случай, че размерът на процесната неустойка се включи в ГПР, размерът на
приложимия ГПР се явява значително по-голям от законово допустимия
петкратен размер на законната лихва, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По този
начин, като в годишния процент на разходите не се включва размера на
неустойката, след като трябва да се включи, се заобикаля разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
Предвид гореизложеното, искът за прогласяване нищожност на чл.
18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №******** от ******** г.
сключен между страните, уреждащи начисляване на неустойка при
11
непредоставяне на обезпечение е основателен и следва да бъде уважен.
Относно клаузата на чл. 13, ал. 2 от Договора:
Клаузата, с която е договорено, че заемателят ще заплати всички
разходи, направени от заемодателя за събирането на вземането му по
просрочен кредит съгласно Тарифата, без да се държи сметка за извършени
конкретни и реални разходи от страна на кредитора (ако изобщо са извършени
такива), които следва да бъдат възстановени от длъжника, е пореден опит на
кредитора да получи плащания, които не му се следват, водещи до
допълнително финансово натоварване за кредитополучателя. Клаузата
противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в която е въведена
забрана да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи и на чл.
33, ал. 1 от ЗПК, в която е предвидено, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Следователно е нищожна. Клаузата е нищожна и поради това, че е
неравноправна на основание общата разпоредба на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, както и
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и не е индивидуално уговорена. Следователно, искът за
с правно за прогласяване нищожност на чл. 13, ал. 2 от Договор за
потребителски кредит №******** от ******** г. сключен между страните,
уреждащи начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение е
основателен и следва да бъде уважен.
По насрещния осъдителен иск:
Както се посочи по-горе между страните е прието за безспорно
установено, че заемодателят е предоставил заемна сума в размер на 1400 лв.
на ищеца, а за заемателят е възникнало задължение да върне предоставената
сума. От процесния договора за паричен заем се установява, че заемът е
падежирал. Ответникът по насрещния иск не твърди да е платил на ищеца
претендираната сума. Макар, че насрещните исковете са предявени като два,
всъщност се търси защита на едно благо, разликата е в това дали съдът ще
приеме за основателно възражението на ответника за недействителност на
Договора за потребителски кредит. Съдът намира за
основателнивъзраженията на ответника по насрещния иск за
недействителност на Договора за потребителски кредит по следните
съображения:
От гореизложеното във връзка с клаузата за неустойка и ГПР, следва,
че е нарушено основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин (арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК). Посочването в договора за кредит на
по-нисък от действителния ГПР, което представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита, е заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава
12
или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на
договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за
сделка, което в противен случай не би взел.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора. В този случай, заемателят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на
лихвата и другите разходи.
Следователно, осъдителния иск с правно основание чл. 23 ЗПК за
сумата от 1400 лв., представляваща вземане за заемната сума (главница) по
Договор за потребителски кредит №******** от ******** г., сключен между
страните, ведно със законната лихва, считано от ******** до окончателното
плащане е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищеца С. С. Б.. Право
на разноски има и ищеца по насрещния иск. Разноските на страните са
своевременно предявени – за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На ищеца С. С. Б. следва да се присъди сумата за платена държавна
такса за установителните искове в размер на 100 лв. На ответника следва да се
присъди сумата за платена държавна такса в размер на 60 лв.
По претенцията за адвокатско възнаграждение:
И двете страни правят своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
От представените доказателства /сключен договор за правна защита и
съдействие/, се установява, че между ищеца С. С. Б. и процесуалния
представител – адв. Г. е постигната уговорка за оказана правна помощ и
съдействие при условията на чл. 38, ал.1, т. 3, предл. второ ЗАдв. за оказване
на помощ на близък. Процесуалният представител претендира
възнаграждение за всеки от установителните искове по 480 лв. с ДДС.
Ищецът по насрещния иск – „Кредирект“ ЕООД също представя
договор за правна защита и съдействие, сключено между дружеството и АД
„Несторови, Угляров, Милчев“. Представя доказателство за платено
възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.
Предвид решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело
C438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен
13
спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е
обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г., преди изменението -
Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения).
Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване
фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително
извършената работа.
Съгласно съществуващата съдебна практика на ВКС съдът не е
обвързан от размера на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредба №
1/2004 г., приета от Висшия адвокатски съвет. Задължителни остават
разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС за процесуалните правомощия на съда и критерия за
упражняването им, израз на основното начало в гражданския процес за
социална справедливост и достъп до правосъдие. Следва да се съобразяват
принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до
правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и
пропорционално възнаграждение /чл. 38, ал. 2 ЗА, чл. 36, ал. 2 ЗА/ и правилата
за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в
гражданския процес /чл. 78 ГПК/. Следва да се отчита разумната връзка на
пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да
бъдат постигнати-за справедливо възмездяване на положения от адвоката
труд, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и
действително извършената работа, без за съда да са обвързващи посочените
размери от Висшия адвокатски съвет е Наредба № 1/2004 г. /в този смисъл –
определение № 1640/04.04.2024 г. по ч. гр. д. № 3549/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о.;
решение № 409/26.06.2024 г. по гр. д. № 1857/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о.,
определение от 15.02.2024 г. по т. д. 1990/2023 г. на ВКС, определение от
16.02.2024 г. по т. д. 1908/2022 г. на ВКС и др./
В конкретния случай, делото не се отличава с фактическа сложност,
произнасянето на съда е на база представени писмени доказателства и приети
за безспорни обстоятелства, приключило е в едно съдебно заседание, в което
не са се явили страните и техните процесуални представители. По въпросите
за неравноправни клаузи в потребителските договори, включително със
заемодател ответника има постановени влезли в сила съдебни решения, които
са непротиворечиви. Това прави делото без затруднения при доказването, с
ясен отговор, който съдът ще даде по правни въпроси. Следователно, делото
не се отличава с правна сложност.
Като съобрази горното, както и реално извършения от адвоката труд и
отчете критериите за справедливост, разумност и пропорционалност на
възнаграждението, съдът намира, че на процесуалния представител на ищеца
14
С. С. Б. следва да се присъди възнаграждение от 480 лв. с ДДС общо за двата
иска (по 240 лв. за иск с ДДС). , а на ищеца по насрещния иск -„Кредирект“
ЕООД следва да се присъди възнаграждение от 240 лв. с ДДС. Тази сума
съдът определи при съобразяване фактическата и правна сложност на делото
и реално извършения от адвоката труд и отчете критериите за справедливост,
разумност и пропорционалност на възнаграждението. Ответникът по
насрещния иск не е навел възражения за плащане, съответно – изводите на
съда са на база неоспорени твърдения. Освен това, процесуалния
представител на ответника е упълномощен да го представлява и по подаване
на отговора, а не само по насрещната искова молба. Макар в описа към
фактура да е посочено, че плащането е за защита по насрещния иск, няма
доказателства, че за изготвяне и подаване на отговора процесуалния
представител е получил друго възнаграждение, извън вече платеното от 480
лв. с ДДС и съдът приема, че сумата е платена за процесуално
представителство по делото. Този извод следва и от фактура
№810/07.01.2025г., издадена от „Кредирект“ ЕООД в полза АД „Несторови,
Угляров, Милчев“, по която е направено плащане за процесуална защита по 24
дела по 400 лв. без ДДС с основание „адв. възнаграждение за изготвяне на
ИМ/ОИМ/НИМ/ВЖ и процесуално представителство съгласно опис.“
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на С. С. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Хасково, ул. ***************, против
„КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, че СА НИЩОЖНИ
клаузите на чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №******** от
******** г. сключен между страните, уреждаща начисляване на неустойка при
непредоставяне на обезпечение и чл. 13, ал. 2 от Договор за потребителски
кредит №******** от ******** г. сключен между страните, уреждаща
разходите за извънсъдебно събиране на вземания в тежест на потребителя
ОСЪЖДА С. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Хасково, ул.
***************, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №
115 Е, ет.5, сумата от 1400 лв., представляваща вземане за заемната сума по
Договор за потребителски кредит №******** от ******** г. сключен между
страните, ведно със законната лихва, считано от ******** до окончателното
плащане
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
15
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, да
заплати на С. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Хасково, ул.
***************, сумата от 100 лв. за платена държавна такса в
производството по установителните искове.
ОСЪЖДА С. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Хасково, ул.
*************** да заплати на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115
Е, ет.5, сумата от 60 лв. за платена държавна такса и 240 лв. с ДДС за платено
адвокатско възнаграждение за уважения насрещен иск.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, да
заплати на АДВ. Д.Г, вписан в АК-Ловеч с № **********, сумата от общо 480
лв. с ДДС, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., представляваща възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска защита на С. С. Б., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:П.М
16