№ 46971
гр. София, 28.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Частно гражданско дело №
20211110170196 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 104037/08.12.2021г. на „...........“ ЕООД, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу СТ. Й. Г., ЕГН **********, за суми, представляващи регресни суброгационни
вземания на „.............“ ЕООД в качеството му на поръчител на длъжника по Договор за
паричен заем № 3858669/24.06.2020г., изплатил в полза на заемодателя "И............." АД
задълженията на заемателя по договора за кредит, които регресни вземания са прехвърлени
в полза на заявителя по силата на Приложение № 1 от 01.04.2021г. към Рамков договор за
покупко- продажба на вземания от 02.03.2020г.
Със заявлението се претендират и вземания, основани на договор за предоставяне на
поръчителство, сключен на 24.06.2020г. между „.............“ ЕООД и длъжника, а именно
възнаграждение за предоставеното обезпечение, което също е предмет на договора за цесия.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за изплатените от поръчителя
„.............“ ЕООД и прехвърлени на заявителя вземания за главница, възнаградителна и
законна лихва, обезщетение за забава по договора за потребителски кредит, сключен между
"И............." АД и длъжника, както и за разноските съразмерно с уважената част на
претенциите, но съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за следните суми:
за сумата от 218.22 лева- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
както и за сумата от 45.00 лева- разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземанията по
договора за кредит.
В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по
чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона
и добрите нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
2 ГПК /в този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т.
о., ВКС/. Наред с това, съдът, по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, при
разглеждане на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи, на
които кредиторът основава претенциите си.
Съдът намира, че в настоящия случай процесните сделки- договор за потребителски
кредит и договор за предоставяне на поръчителство, следва да бъдат разглеждани като
единен източник на задълженията на потребителя (макар и формално да са обективирани в
1
различни писмени документи, страни по тях да са различни дружества и да имат различен
предмет), доколкото с оглед несъмнената икономическа и правна свързаност на
дружеството- поръчител и заемодателя (последният съгласно вписването в ТР е едноличен
собственик на капитала на „.............“ ЕООД), фактически вземанията и по двата договора
възникват в правната сфера на "И............." АД. Съгласно договора за предоставяне на
поръчителство потребителят- длъжник се е задължил да заплаща месечно възнаграждение в
полза на поръчителя, платимо на падежите на погасителните вноски по договора за кредит.
Съгласно договора за потребителски кредит годишният процент на разходите по кредита е в
размер на 47.07 %. При съобразяване на тези уговорки, както и на обстоятелствата, че
едноличен собственик на капитала на поръчителя е заемодателят по договора за кредит, че
възнаграждението в полза на поръчителя се дължи ежемесечно на падежите по договора за
кредит, при това с приоритет пред вземанията по договора за паричен заем, и независимо
дали длъжникът е изправен или не, съдът намира, че с уговарянето на процесното
възнаграждение по същество се достига до забранен от закона- императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, резултат, а именно уговаряне на годишен процент на разходите, който
надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С това
възнаграждение на практика се достига до значително и необосновано оскъпяване на
предоставения паричен заем, което води и до съществено неравновесие между интересите на
заемодателя и тези на потребителя- още едно допълнително основание за нищожност на
коментираната клауза- поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Следва да се има предвид, че такова неравновесие се установява и при самостоятелен
анализ на договора за предоставяне на поръчителство, доколкото отнапред- още със
сключване на договора, се уговаря дължимост на ежемесечно възнаграждение във фиксиран
размер независимо от изправността на длъжника, при което е принципно възможно да се
плати възнаграждение в значителен общ размер, без имуществото на поръчителя да е
фактически засегнато в резултат на учреденото обезпечение. А от друга страна, в случай че
последният плати, интересът и имуществото му са в достатъчна степен обезпечени, тъй като
разполага с възможността да предяви регресните си права чрез иск, респ. чрез заявление,
както и да претендира обезщетение за забава върху изплатените суми.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че по отношение на процесните договори
за кредит и договор за предоставяне на поръчителство приложение намират разпоредбите
както на Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010г., така и на Закона за защита
на потребителите. Това е така с оглед възприетото от съда единство помежду им, при което
икономически, а и по правната си същност договорът за предоставяне на поръчителство,
имащ за цел постигане на забранен от закона резултат чрез принципно допустими средства,
както и вменените с него парични задължения на потребителя се явяват част от
съдържанието на договора за потребителски кредит, който несъмнено притежава
потребителски характер по смисъла на цитираните закони.
Претендираните от заявителя „разходи и такси“ във връзка с уведомяване на длъжника
и опити за извънсъдебно събиране на вземанията съставляват по своята правна същност
такса за управление на кредита, каквато на кредитора по аргумент от императивната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължи. Аргумент за недействителност на клаузите,
предвиждащи дължимост на подобни „такси“, е и обстоятелството, че по същество чрез тях
се достига до допълнителен разход в тежест на потребителя във връзка с допуснато от него
неточно в темпорално отношение изпълнение на паричното му задължение, а съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В подкрепа на съжденията в
този смисъл е обстоятелството, че въпросната „такса“ е уговорена в отнапред фиксиран
размер от 9.00 лева, като се дължи с наслагване- с изтичането на нов 30- дневен срок на
неизпълнение (т. е. независимо дали фактически през този период са предприети конкретни
2
действия, насочени към събиране на просрочените вземания), въпреки че правно и житейски
немислимо е заемодателят да има яснота относно конкретния размер на разходите, които би
сторил в случай на допуснато от конкретния длъжник неизпълнение. Нещо повече,
дължимостта на „такси“ предполага предоставена услуга от страна на носителя на вземането
за тези такси, каквато в случай на събиране на вземанията си от длъжника заемодателят не
предоставя. Напротив, касае се за дейност изцяло в защита на собствените му интерес и
имущество.
При тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено в посочената част.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 104037/08.12.2021г. на „...........“ ЕООД, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу СТ. Й. Г., ЕГН **********, в частта, с която е поискано издаване на заповед за
изпълнение за следните суми: за сумата от 218.22 лева- възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, както и за сумата от 45.00 лева- разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземанията по Договор за паричен заем № 3858669/24.06.2020г.,
сключен между длъжника и "И............." АД.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3