Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 28.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М.Евтимов гр.дело № 5876 по описа
за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.Г.Й. срещу решението от 22.11.2018 г.,
поправено с решение от 16.07.2019 г., по гр.д. № 29732/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 89
състав, в частта, в която е увеличена
месечната издръжка на въззиваемата страна от 150 лева на 300 лева. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като подробно са изложени съображенията за
това. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови
друго, с което да се отхвърли
предявеният иск за увеличение на месечната издръжка от 150 лева до 300 лева, евентуално – този иск да се отхвърли за разликата над 200 лева.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна М.И.Г., действаща чрез нейната майка и законен
представител Е.Ц.М., оспорва въззивната жалба и моли същата да се остави без
уважение.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема
за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в
обжалваната му част.
С решението от 22.11.2018 г., поправено с решение от 16.07.2019 г., по гр.д.
№ 29732/2018 г. СРС, ІІІ ГО, 89 състав, е увеличил присъдената в полза на малолетното
дете М.месечна издръжка от 150 лева на 300 лева, считано от датата на
предявяване на иска (10.04.2017 г.), присъждайки и законната лихва за забава, като е отхвърлил предявения иск в останалата му
част до пълния предявен размер от 350 лева, като неоснователен. Районният съд е
осъдил въззивника да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 216
лева върху увеличението на издръжката на детето М.И.Г. и е осъдил ищцата да заплати на ответника разноски
от 100 лева.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по
делото.
Наведените във въззивната жалба доводи са неоснователни. При определяне размера на увеличената месечна
издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на
задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени
нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също
така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава
на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на
родителя му. Пред първата инстанция са събрани доказателства, от които
е видно, че въззивникът получава средномесечно брутно трудово възнаграждение (т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. –
така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) в размер на 1395.48 лева. Видно от документите, представени пред настоящата
инстанция, бащата понастоящем реализира средномесечно брутно трудово
възнаграждение в размер, близък до доказания в първоинстанционното производство.
Освен това, въззивникът е в трудоспособна възраст (близо 42-годишен е), няма
здравословни проблеми и алиментни задължения към друго дете. При това положение
настоящият съд намира, че бащата има материални възможности да заплаща на почти
9-годишната си дъщеря присъдената от първоинстанционния съд месечна издръжка в
размер на 300 лева. След заплащане на месечната издръжка от 300 лева
въззивникът ще разполага с около 1050-1100 лева – брутен месечен доход, който
ще му позволи да поеме собствената му необходима издръжка. Дори след изплащане на издръжката на детето М.въззивникът
да среща известни материални затруднения, следва да се даде приоритет на увеличените
нужди на детето, защото бащата има не само правно, но и нравствено задължение
да издържа своето дете. В този смисъл затрудненията на бащата не следва да се
поемат от детето. От друга страна, след като през 2014 година бащата е приел по
споразумение с майката да заплаща на близо 3-годишната си тогава дъщеря месечна
издръжка от 150 лева, а впоследствие са изминали повече от 6 години и детето
вече е в друга възрастова група, именно порастването на детето налага по-висок размер
на средствата за задоволяване на потребностите на М.И.Г.. В този смисъл
въззивният съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че нуждите на
подрастващите, с оглед създаването на нормални условия за живот, обучение и
възпитание, са големи в периода на развитието им, защото децата бързо растат и
оттам – бързо и съществено се увеличават и нуждите им.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по
делото, приети в първата инстанция – районният съд законосъобразно и
справедливо е определил новия размер на месечната издръжка на въззиваемата
страна.
Ето защо, първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно,
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски. Претенция за
разноски не е заявена от въззиваемата страна, поради което съдът не се
произнася по този въпрос с решението си.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 22.11.2018 г., поправено с решение от 16.07.2019 г., по гр.д.
№ 29732/2018 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 89 състав, в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Г.Й. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.