№ 644
гр. П., 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Велислава Ст. Енчева
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело №
20241720101572 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. Д.
С., ЕГН **********, адрес гр. ****9, чрез адв. Е. П. срещу Е. Т. С., ЕГН
**********, адрес гр. **** и В. И. Т., ЕГН **********, с адрес гр. **** с
обективно съединени искове по чл. 124, ал.4 ГПК, чл. 26, ал.2 ЗЗД, чл. 42, ал.2
ЗЗД, чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД. Твърди се, че ищецът е собственик на недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 55871.506.70.1.8 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П.,
одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008 г. от 13.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 05.04.2022 г., с
адрес на имота: гр. ***** самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда
с идентификатор 55871.506.70.1, предназначение: жилищна сграда -
многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор:
55871.506.70, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент
- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой
нива на обекта: едно, с площ: 68.89 кв.м., прилежащи части: таванско
помещение № 8 с площ 18.48 кв.м., избено помещение № 8 - 2 бр. с площ
13.11 кв.м. плюс 13.23 кв.м. и 7.91% ид.части от общите части на сградата, с
граници - съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под
обекта: няма, над обекта: 55871.506.70.10. стар идентификатор: няма,
съставляващ по документ за собственост Договор за продажба на държавен
недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 13.05.1991 г. - *****,
находящ се в гр. П., ул. „Т. Д.“, състоящ се от две стаи, кухня, серв.
помещения, две мазета и таван.
Излагат се доводи, че Л. Д. С. е титуляр на правото на собственост
върху процесния недвижим имот по силата на наследяване по закон, от
1
родителите му М. Т. Т., починала на **** г. и Д.С.Т. починал на *** г., и брат
му П. Д. С., починал на **** г. Титулът за собственост, с който
наследодателите се легитимират като собственици, е договор за продажба на
държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти, сключен на
13.05.1991 г. с председателя на ИК на общинския народен съвет, с купувач
Д.С.Т.. Ищецът сочи, че приемането на наследството се установява, вкл. от
предприетите от него в настоящото производство конклудентни действия по
чл. 49, ал. 2 ЗН, обективиращи волята му да приеме наследството, а именно -
предявяването на петиторен иск по чл. 108 ЗС за защита правото на
собственост върху наследствения имот.
След извършена справка № 64287/17.01.2024 г. в имотен регистър
към Агенция по вписванията ищецът узнал, че по силата на договор за
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт (НА) на недвижим имот №
130, том III, per. № 2687, дело 479 от 2023 г., от 01.11.2023 г., по описа на
нотариус М.М., per. № 063 по регистъра на Нотариалната камара, район на
действие - Районен съд - П., вписан в CB-П. с дв. вх. per. № 4969, под акт №
158. том 17, собственият му гореописан имот е продаден, за което
обстоятелство ищецът твърди, че не е извършвал каквито и да било действия.
По силата на НА, апартаментът бил продаден от втория ответник В. И. Т., в
качеството му на пълномощник съгласно пълномощно с нотариално заверен
подпис на 20.05.2023 г. от О.В.И. - частен нотариус на *****, с per. № 1002 на
подписа и с per. № 1003 на съдържанието, с Апостил, съгласно Хагска
конвенция от 05.10.1961 г., държава: ****, официален документ, подписан от
О.В.И., действащ в качеството си на Нотариус, подпечатан с печата на Частен
нотариус на ****, удостоверено в К. на 01.06.2023 г. от главен специалист на
Министерство на правосъдието па ****, сектор „Правосъдие“, Д. А. Д., под №
40893440, печат: Министерство на правосъдието на **** № 103, с поставен
електронен подпис/печат М.40, подпис на регистратор по граждански актове,
поверително, заместник началник на Главно управление на правосъдието,
преведено от украински език на български от лицето Р.А.Х. от дружеството
„Преводи БГ“ ООД, ****. Апартаментът бил продаден на първия ответник
купувача Е. Т. С..
В нотариалния акт е отразено, че купувачът е неграмотен и
съгласно закона вместо подпис е положил отпечатък от палеца на дясната си
ръка. Ищецът твърди, че никога не се е явявал пред нотариус за изповядването
на сделка по продажбата на описания апартамент, не е подписвал
предварителен договор за продажбата му или какъвто и да било договор за
разпореждане с имота, както и не е упълномощавал никого да се разпорежда
от негово име и за негова сметка с имота, нито да се снабдява с документи в
тази връзка. Поддържа се, че декларацията по чл. 25, ал. 8 ЗННД - нотариално
заверена от същия нотариус в К. също не била подписана от ищеца. Ищецът
оспорва положения от него подпис и ръкописно изписаните три имена от него
върху декларации по чл.264, ал.1 ДОПК и декларация по чл. 42, ал.2, т.2
ЗМИП, нотариално заверени от О.В.И. - частен нотариус на *****. Л. Д. С.
сочи, че в края на 2023 г. негови съседи го уведомили за разбиване на
апартамента и изнасяне на багаж от там. Ищецът сигнализирал за това МВР –
П.. На 20.02.2024 г. подал сигнал за установяване на евентуално извършено
престъпление от В. И. Т. в Районна прокуратура - П., заведен под № 553/2024
2
г.
По изложените съображения, ищецът моли съда: 1. да признае за
установено в отношенията между него и Е. Т. С., и В. И. Т. на основание чл.
124, ал. 4 ГПК неистинността на пълномощно с нотариално заверен подпис на
20.05.2023 г. от О.В.И., частен нотариус на ****, с per. № 1002 на подписа и с
per. № 1003 на съдържанието, с Апостил, съгласно Хагска конвенция от
05.10.1961 г., държава: ****, официален документ, подписан от О.В.И.,
действащ в качеството си на Нотариус, подпечатан с печата на Частен
нотариус на ****, удостоверено в К. на 01.06.2023 г. от главен специалист на
Министерство на правосъдието на ****, сектор „Правосъдие“, Д.А.Д., под №
40893440, печат: Министерство на правосъдието на **** № 103, с поставен
електронен подпис/печат М.40, подпис на Регистратор по граждански актове,
поверително, Заместник началник на Главно управление на правосъдието; 2.
Да се прогласи на основание чл. 26 вр. с чл. 44 ЗЗД нищожността поради липса
на съгласие на едностранната сделка упълномощаване, обективирана в
гореописаното пълномощното; 3.Да се обяви на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД
поради липса на представителна власт на пълномощника за недействителна
спрямо Л. Д. С., в отношенията между него, Е. Т. С. и В. И. Т., разпоредителна
сделка, извършена от В. И. Т., в качеството му на като пълномощник на Л. Д.
С., обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
130, том 111, per. № 2687, дело 479 от 2023 г., дата: 01.11.2023 г., по описа на
нотариус М.М., per. № 063 по регистъра на Нотариалната камара, район на
действие – Районен съд - П., вписан в CB-П. с дв. вх. per. № 4969, под акт №
158, том 17, дата: 01.11.2023 г.; 4.Да се признае за установено в отношенията
между страните на основание чл. 108 ЗС, че ищецът е собственик по закон на
процесния недвижим имот и да бъде осъден ответникът Е. Т. С., да предаде
владението върху недвижимия имот както и да бъде осъден ответникът В. И.
Т. да върне държането върху имота; 5. Да бъде осъдена Е. Т. С. да заплати на
ищеца, обезщетение за неоснователното ползване на процесния недвижим
имот за периода от 01.01.2024 г. до предявяване на исковата молба в размер на
183,00 лева, ведно със законна лихва за забава от датата на завеждане на
исковата молба пред съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира
съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Е. Т. С., чрез адв. Д., оспорва
предявените искове. Излага твърдения, че процесната сделка била извършена
при спазване на законовите изисквания и е произвела валиден вещно -
транслативен ефект, при наличие на действително упълномощаване. Оспорва
процесуалната представителна власт на адвоката на ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК, В. И. Т. чрез назначения му особен
представител адв. К. депозира писмен отговор, с който оспорва исковете като
неоснователни. Счита, че същите са неясни и недоказани.
Районен съд-П., преценявайки събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.12 ГПК и чл. 235 ал.2 и
ал.3 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по
Наредба за държавните имоти, сключен на 13.05.1991 г. между председателя
на ИК на общинския народен съвет и купувача Д.С.Т. (баща на ищеца),
последният е придобил правото на собственост върху процесния недвижим
3
имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.П., ул. ****. По силата на
наследяване по закон вр. с действия от ищеца по реда на чл. 49, ал.2 ЗН, Л. Д.
С. е придобил правото на собственост върху гореописания недвижим имот.
Съгласно пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа,
на 20.05.2023 г. от О.В.И. - частен нотариус на *****, с per. № 1002 на подписа
и с per. № 1003 на съдържанието, с Апостил, съгласно Хагска конвенция от
05.10.1961 г., държава: ****, официален документ, подписан от О.В.И.,
действащ в качеството си на Нотариус, подпечатан с печата на Частен
нотариус на ****, удостоверено в К. на 01.06.2023 г. от главен специалист на
Министерство на правосъдието на ****, сектор „Правосъдие“, Д. А. Д., под №
40893440, печат: Министерство на правосъдието на **** № 103, с поставен
електронен подпис/печат М.40, подпис на регистратор по граждански актове,
поверително, Заместник началник на Главно управление на правосъдието,
преведено от украински език на български от лицето Р.А.Х. от дружеството
„Преводи БГ“ ООД, гр. София, 1000. ул. „****, ищецът е упълномощил В. И.
Т. да предприема разпоредителни действия: даряване, замяна, продажба,
ипотекиране, вкл. сключване на договори при условията на чл.38, ал.1 ЗЗД, на
когото намери за необходимо, на цената и при условията, които намери за
необходими относно недвижим имот находящ се гр. П., ул. „****, състоящ се
от осем по две стаи, кухня и сервизни помещения, две мазета и таван, обща
площ от 68,89, при съседи - североизток – двор северозапад - двор югоизток -
стълб югозапад двор, заедно с таванско помещение № 8 с площ от 18,48 кв.м.,
заедно с двуетажна изба с площ oт 13,11+13.23 квадратни метра, при съседи:
североизток - коридор, североизток - двор заедно с коридор, северозапад –
двор, североизток мазе №10, югоизток стълб, североизток – двор, северозапад
- двор, югоизток - стълб, югозапад избено помещение № 10 и коридор, общо
7,91% идеални части от общите части.
По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт на недвижим имот № 130, том III, per. № 2687, дело 479 от
2023 г., от 01.11.2023 г., по описа на нотариус М.М., per. № 063 по регистъра на
Нотариалната камара, район на действие - Районен съд - П., вписан в CB-П. с
дв. вх. per. № 4969, под акт № 158. том 17, процесният недвижим имот е
продаден от втория ответник В. И. Т., в качеството му на пълномощник
съгласно горното пълномощно от 20.05.2023 г. на първия ответник купувача Е.
Т. С. за сумата от 95 000 лева, платена в брой. В НА е отразено, че Е. Т. С. е
неграмотна и съгласно чл. 579, ал.2 вр. чл.189 ГПК, и е бил снет отпечатък от
палеца на дясната ръка вместо подпис.
Поради осъществената покупко-продажба на процесния недвижим
имот, ищецът е подал сигнал чрез адв. П. в Районна прокуратура-П., за който е
образувана прокурорска преписка № 553/2024 г. С постановление от
09.10.2024 г. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.316
вр. чл. 308, ал.2 НК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По иска по чл. 124, ал.4, изр.1, предл.2 ГПК:
Искът за установяване неистинността на документ е отрицателен
установителен иск за факт, който изрично е предвиден за допустим от закона.
4
По установителния иск по чл. 124, ал.4 ГПК надлежно легитимирана страна е
всеки, който има интерес от установяването на действителното правно
положение като може да иска установяване неавтентичност или невярност на
документа, т. е. оспорване авторството на обективираното в подписания
документ изявление или оспорване на съответствието между удостоверените в
официален свидетелстващ документ факти и действителното фактическо
положение. Удостоверяването на подписа на частен документ, каквото е
налице в случая с пълномощно, извършвано от компетентния за това
нотариален орган, е вид нотариално удостоверяване по чл.569, т.2 ГПК, отм.
чл. 565 б.“б“ пр. четв. ГПК и последното се извършва с надпис върху
документа, съгласно чл. 590, ал.1 ГПК,отм. чл. 486 ГПК. Удостоверяването
изисква лицето, чийто подпис ще се удостовери, да се яви лично пред
нотариуса и пред него да подпише документа или да потвърди вече
положения подпис по арг. чл. 589, ал.2 ГПК, отм. чл. 485, ал.2 ГПК.
Предметът на нотариалното удостоверяване налага нотариусът да провери
самоличността на явилото се лице. Нотариалното удостоверяване, извършено
в съответствие със законовите изисквания, задължава съда и другите
държавни органи да приемат, че удостовереното обстоятелство се е
осъществило така, както свидетелства нотариалният орган. Нотариалното
удостоверяване на подписа, наричано в практиката заверка на подписа,
съставлява официален свидетелстващ документ. Възможно е, като всеки
свидетелстващ документ, то да е неистинско - неавтентично или невярно.В
първия случай удостоверяването не изхожда изцяло или отчасти от
нотариалния орган, на който се приписва, а вторият случай е налице, когато
удостоверителното изявление на нотариалния орган не отговаря на
действителността, т.е. обстоятелството, удостоверено от нотариалния орган,
не съществува, поради което е налице несъответствие между свидетелстващия
документ и удостовереното с него.Несъответствието между нотариално
удостовереното и действителността, може да бъде доказано чрез иск по чл.
124, ал.4, изр. първо ГПК или инцидентно чрез оспорване истинността на
нотариалното удостоверяване в процеса, в който документът е представен.
В конкретния случай е оспорен подписът на ищеца и ръкописно
изписаните три имена върху пълномощно с нотариално удостоверяване на
подписа на ищеца на 20.05.2023 г. от О.В.И. - частен нотариус на *****, с per.
№ 1002 на подписа и с per. № 1003 на съдържанието, с Апостил, съгласно
Хагска конвенция от 05.10.1961 г., държава: ****, официален документ,
подписан от О.В.И., действащ в качеството си на Нотариус, подпечатан с
печата на Частен нотариус на ****, удостоверено в К. на 01.06.2023 г. от
главен специалист на Министерство на правосъдието на ****, сектор
„Правосъдие“, Д. А. Д., под № 40893440, печат: Министерство на
правосъдието на **** № 103, с поставен електронен подпис/печат М.40,
подпис на регистратор по граждански актове, поверително, Заместник
началник на Главно управление на правосъдието, с което Л. С. е упълномощил
В. Т. да извършва сделки на разпореждане с процесния недвижим имот.
От приетата и неоспорена от страните по делото съдебно-
почеркова експертиза (л. 327) се установява, че подписът и ръкописно
изписаните имена под него върху пълномощното с нотариално заверен подпис
на 20.05.2023 г. от О.В.И., частен нотариус на **** държава – ****, с per. №
5
1002 на подписа и с per. № 1003 на съдържанието, Декларация по чл. 264, ал. 1
от ДОПК, нотариално заверена с № 2184 и № 2185/06.02.2025 г, от същия
нотариус в К., Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, нотариално заверена с №
2186 и № 2187/06.02.2025 г., от същия нотариус в К., Декларация по чл. 42, ал.
2, т. 2 ЗМИП, нотариално заверена от същия нотариус О.В.И. и Декларация по
чл. 25, ал. 8 ЗННД са копия на текст и подпис, които в оригинал не са
изпълнени от ищеца Л. Д. С..
От заключението на вещото лице се констатира, че подписът и
ръкописно изписаните имена под него върху пълномощното и декларация,
удостоверяващи представителна власт за адв. Е. П., с нотариална с per. №
1018/12.06.2024, на нот. В.Б. с рсг. № 057 на Нотариална кантора и район PC-
П., са изпълнени от Л. Д. С..
С подписа си в пълномощно с нотариално заверен подпис на
20.05.2023 г. от О.В.И., частен нотариус на **** държава - **** X с per. №1002
на подписа и с per. № 1003 на съдържанието, ищецът удостоверява съгласието
си за материализиране на изявленията в документа. От заключението на
вещото лице се констатира, че подписът на Л. Д. С. върху горното
пълномощно не е положен от него, поради което и съдът приема, че
документът няма обвързваща доказателствена сила.
По иска по чл. 26 ЗЗД:
След като ищецът не е подписвал и не е изписвал имената си под
положения подпис в пълномощното, то следва, че същият не е изразявал воля
да упълномощава В. И. Т. да извършва сделки на разпореждане с процесния
имот. Следователно упълномощителната сделка е нищожна, поради липса на
съгласие. Нестинският документ - подписан не от посоченото за негов издател
лице, означава, че обективираното в документа волеизявление не е извършено
от това лице. Без значение е, че в случая се касае за упълномощителна сделка с
извършено удостоверяване на подписа. В случая, последното е извършено без
спазване на законовите изисквания.
Нищожността на нотариалното удостоверяване води до
нищожност на упълномощителната сделка, извършена от ищеца, за която се
доказа, че същият не е давал съгласието си. (Решение №341 от 19.06.2025 г. на
ВКС по гр. д. № 3279/2024 г., III г. о., ГК). Това е така, тъй като се касае за
упълномощаване с цел разпореждане с недвижимо имущество и посредством
завеждането на исковете, предмет на делото, с което ищцът е оспорил това
разпореждане, нищожността обхваща цялата упълномощителна сделка,
включително и нейното волеизявление. Липсата на съгласие на
упълномощиятеля ищец по делото, който не е подписвал пълномощното
релевира хипотезата на чл. 26, ал.2, предл. второ ЗЗД за пълна липса на
съгласие по едностранната сделка.
По иска по чл.42, ал.2 ЗЗД:
За разлика от хипотезата на нищожност на договора, сключен при
липса на съгласие, договорът, сключен при липса на надлежна представителна
власт, не е нищожен, тъй като правните действия, извършени от лице без
представителна власт не са нищожни, доколкото могат да бъдат потвърдени от
представлявания. Налице е висяща недействителност на сделката до
потвърждаването й от лицето, от чието име е сключена, поради което правната
6
квалификация на иск за недействителност на сделка поради липса на
представителна власт е по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Поради установената по-горе
нищожност на пълномощното между ищеца и втория ответник, поради липса
на съгласие, то упълномощителната сделка не е породила представителна
власт за пълномощника В. Т.. Липсата на представителна власт за
разпореждане с процесния недвижим имот и отказът на ищеца да потвърди
сделката, който отказ се изразява в подаването на исковата молба, води до
недействителност на покупко-продажбата обективирана в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 130, том 111, per. № 2687, дело 479 от
2023 г., дата: 01.11.2023 г., по описа на нотариус М.М., per. № 063 по регистъра
на Нотариалната камара, район на действие – Районен съд - П., вписан в CB-П.
с дв. вх. per. № 4969, под акт №158, том 17, дата: 01.11.2023 г., сключена
между втория ответник в качеството му на пълномощник и първия ответник,
на основание чл.42, ал. 2 от ЗЗД. (В този смисъл т. 2 на ТР № 5 от 12.12.2016 г.
на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК). Следователно покупко- продажбата
не е породила транслативния ефект по чл. 24 от ЗЗД (т.6 към раздел II от
мотивите ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. дело № 5/2014 г., ОСГТК).
Ищецът притежава правото на собственост и има правото да ревандикира
имота, който първият ответник владее. (В този смисъл Решение № 341 от
19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3279/2024 г., III г. о., ГК). На
недействителност на договора при липса на потвърждаване може да се позове
само лицето, от името на което е сключен договора, какъвто е настоящият
случай или неговите правоприемници.
По иска по чл.108 от Закона за собствеността:
Разпоредбата на чл. 108 ЗС предвижда, че собственикът може да
иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание. За да
бъде уважен петиторният иск по чл. 108 от ЗС, ищецът следва да установи по
несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване придобиването на
собствеността върху имота на годно правно основание по способ сред
изброените в чл.77 ЗС и упражняването на фактическа власт върху процесния
имот от ответницата, а последната следва да проведе насрещно доказване по
горните факти, вкл. да установи, че владее имота на годно правно основание,
както и да докаже своите твърдения за положителни факти, включително и
своите дилаторни и перемпторни възражения.
Искът е основателен, тъй како са налице всички предпоставки от
хипотезата на правната норма. Доказано е, че ищецът е собственик на имота
по силата на наследяване по закон. По делото не се оспорва, че към настоящия
момент ответникът Е. С. владее имота, а ответникът В. Т. държи същия. След
като процесният недвижим имот е придобит от Е. С. въз основа на нищожна
правна сделка (сделка сключена при липса на съгласие и представителна
власт) владението на имота се осъществява без основание (при начална липса
на основание) от страна на ответницата. При тези съображения, съдът намира,
че следва да бъде признато за установено по отношение на Е. С., че
процесният имот е собственост на ищеца и същата следва да бъде осъдена да
предаде владението на имота, а ответникът В. И. Т. да върне държането върху
него. Съдебната практика трайно приема, че на действителния собственик са
непротивопоставими правата, които трето лице е придобило върху вещта. Без
значение е добросъвестността на приобретателя (Решение № 786 от 19.11.2009
7
г. на ВКС по гр.д.№ 6231/2007г.,г.о.,). Въпросът за добросъвестността на
купувача и незнанието, че договаря с мним пълномощник е ирелевантен за
настоящия спор. Висящо недействителният договор няма вещно-
прехвърлително действие (т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г.
по тълк. дело № 5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС), поради което третото лице –
купувач по договора не придобива облигационни и вещни права . Договорът
за покупко-продажбата на имота е нищожен, като сключен при начална липса
на основание, приобретателят по него не може да се позове на добросъвестно
владение, тъй като сделката не е правно основание, годно да го направи
собственик по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС.
В т. 10 на Постановление на Пленума на ВС № 6/ 27.12 1974 г.,
което има задължителен характер на съдилищата, е прието, че владение, което
е основано на нищожно придобивно основание е недобросъвестно, освен
когато е нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателя не е
знаел за порока, какъвто не е настоящия спор.
По иска за обезщетение за неоснователно ползване на недвижимия
имот в периода 01.01.2024 г. – 02.04.2024 г. (датата на завеждане на исковата
молба), изменен в размер на 183.00 лева в открито съдебно заседание от
30.05.2025 г.:
При предявен иск за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал.1 ЗЗД
следва да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника
произтичат от един общ факт или от обща група факти, както и дали ищецът
разполага с друг иск за защита на правата си. Това е така, с оглед
субсидиарния характер на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, който се изключва от
всички други норми, предвиждащи права за защита на обеднелия – нормите
на чл. 55-58 ЗЗД, както и други правила, които са продиктувани от принципа за
недопустимост на неоснователното обогатяване.
Константна е практиката на ВКС за приложимост на общия
фактически състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД по отношение на неоснователно
обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за наем и възникнало като
последица от ползване на чужд недвижим имот при липса на валидно
основание за ползването и лишаване на собственика от възможността да си
служи с имота и да извлича ползи от него, чрез отдаването му под наем на
трето лице –ТР № 82/28.2.75 г. по т. д. № 74/74 г. на ОСГК на ВС, както и
постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 677 от 05.11.2010 г. по 380 гр.
д. № 1822/2009 г., ІІІ г. о., решение № 193 от 02.12.2010 г. по т. д. № 1087/2009
г., ІІ т. о., решение № 291 от 02.08.2011 г. по гр.д. № 959/2010 г., ІV г. о.,
решение № 463 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 109/2011 г. и други.
С оглед установените факти по делото, потвърждаващи
изложените в исковата молба фактически основания, от които ищецът черпи
права, е налице неоснователно разместване на блага (непрестационна
кондикция) в полза на ответника Е. Т. С..
Ответницата следва да заплати на ищеца претендираното
обезщетение в размер на наемната цена във връзка с ползването на имота му
без основание. От допусната и приета в производството съдебно-оценителна
експертиза, съдът намира, че пазарна стойност на наема за периода 01.01.2024
г. до 01.04.2024 г. е в общ размер на 183.00 лева. В случая вземането е станало
8
изискуемо, без да е необходима покана от кредитора. (Pешение № 394 от
27.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3034/2015 г., IV г. о., ГК.).
При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените по
делото разноски. Ищецът претендира съдебни разноски в общ размер на 8
685.38 лева, от които 4 400 адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото, 841,00 лева разноски в обезпечителното
производство (от които 41,00 лева държавна такса и 800,00 лева адвокатски
хонорар) и 3 444,38 лева деловодни разноски в настоящото исково
производство (от които 692,93 лева държавна такса, 1506,00 лева
възнаграждение за особен представител, 1 233,78 лева депозити за съдебни
експертизи, 10,70 лева такса за издаване на 2 бр. съдебни удостоверения).
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №6/2012г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В обстоятелствената част на
решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната
трябва да е докаже реалното му заплащане на процесуалния си представител:
в зависимост от уговорения в договора за правна защита и съдействие начин
на плащане – в брой или по банков път. Заплащането на възнаграждението се
доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който
има характер на разписка, или с представянето на доказателства за извършен
банков превод. По делото е представено пълномощно, удостоверяващо
представителна власт за процесуалния представител на ищеца. В същото
липсват данни за размера на договореното възнаграждение и начина му на
плащане, поради което съдът намира, че претенцията за разноски от ищеца в
размер на 4 400 лева следва да бъде оставена без уважение. Ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят сторените по делото разноски от Л. Д. С.
в доказан размер на 4 285.38 лева, от които 841,00 лева разноски в
обезпечителното производство (от които 41,00 лева държавна такса и 800,00
лева адвокатски хонорар) и 3 444,38 лева деловодни разноски в настоящото
исково производство (от които 692,93 лева държавна такса, 1506,00 лева
възнаграждение за особен представител, 1 233,78 лева депозити за съдебни
експертизи, 10,70 лева такса за издаване на 2 бр. съдебни удостоверения).
Воден от гореизложеното, Районен съд-П.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между между Л. Д.
С., ЕГН **********, Е. Т. С., ЕГН **********, и В. И. Т., ЕГН **********, на
основание чл. 124, ал. 4 ГПК неистинността на пълномощно с нотариално
заверен подпис на 20.05.2023 г. от О.В.И., частен нотариус на **** (държава -
****), с per. № 1002 на подписа и с per. № 1003 на съдържанието, с Апостил,
съгласно Хагска конвенция от 05.10.1961 г., държава: ****, официален
документ, подписан от О.В.И., действащ в качеството си на Нотариус,
подпечатан с печата на частен нотариус на ****, удостоверено в К. на
01.06.2023 г. от главен специалист на Министерство на правосъдието на ****,
сектор „Правосъдие“, Д.А.Д., под № 40893440, печат: Министерство на
правосъдието на **** № 103, с поставен електронен подпис/печат М.40,
9
подпис на Регистратор по граждански актове, поверително, Заместник
началник на Главно управление на правосъдието:(подписано), с което Л. Д. С.,
ЕГН ********** упълномощава В. И. Т., ЕГН ********** с право да се
разпореди със собствения на първия недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 55871.506.70.1.8 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П.,
одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект: 05.04.2022 г., с адрес на имота: гр. *****
намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор 55871.506.70.1,
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор: 55871.506.70, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ:
68.89 кв.м., прилежащи части: таванско помещение № 8 с площ 18.48 кв.м.,
избено помещение № 8 - 2 бр. е площ 13.11 кв.м. + 13.23 кв.м. и 7,91% ид.ч. от
общите части на сградата, с граници - съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: 55871.506.70.10,
стар идентификатор: няма, съставляващ по документ за собственост Договор
за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти
от 13.05.1991 г. - *****, находящ се в гр. П., ул. „Т.Д.“, състоящ се от две стаи,
кухня, сервизни помещения, две мазета и таван“, с описание съгласно превода
от украински на български език: АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в гр. П., ул.
„****, състоящ се от осем по две стаи, кухня - сервизни помещения, две
мазета и таван, обща площ от 68.89 кв.м при съседи - североизток - двор
северозапад - двор югоизток - стълб югозапад двор, заедно с таванско
помещение - № 8 с площ от 18.48 кв.м., заедно с двуетажна изба с площ от
тринадесет, единадесет, тринадесет, двадесет и три квадратни метра, при
съседи: североизток - коридор, североизток - двор заедно с коридор,
северозапад – двор североизток - мазе № 10, югоизток - стълб, североизток -
двор, северозапад - двор, югоизток - стълб, югозапад избено помещение № 10
и коридор, общо 7.91% идеална част от общите части.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал.2, предл. 2-ро вр. с чл.44
ЗЗД нищожността на пълномощно с нотариално заверен подпис на 20.05.2023
г. от О.В.И., частен нотариус на **** (държава -****), с per. № 1002 на
подписа и с per. № 1003 на съдържанието, с Апостил, съгласно Хагска
конвенция от 05.10.1961г., държава: ****, официален документ, подписан от
О.В.И., действащ в качеството си на Нотариус, подпечатан с печата на Частен
нотариус на ****, удостоверено в К. на 01.06.2023 г. от главен специалист на
Министерство на правосъдието на ****, сектор „Правосъдие“, Д.А.Д., под №
40893440, печат: Министерство на правосъдието на **** № 103, с поставен
електронен подпис/печат М.40, подпис на Регистратор по граждански актове,
поверително, Заместник началник на Главно управление на правосъдието:
(подписано), с което Л. Д. С., ЕГН ********** упълномощава В. И. Т., ЕГН
********** с право да се разпореди със собствения на първия недвижим имот
апартамент № 8, находящ се в гр. П., ул.„****, състоящ се от осем по две стаи,
кухня - сервизни помещения, две мазета и таван, обща площ от 68.89 кв.м, при
съседи - североизток - двор северозапад – двор югоизток - стълб югозапад
двор, заедно с таванско помещение - № 8 с площ от 18.48 кв.м., заедно с
10
двуетажна изба с площ от тринадесет, единадесет, тринадесет, двадесет и три
квадратни метра, при съседи: североизток - коридор, североизток – двор
заедно с коридор, северозапад - двор североизток - мазе № 10, югоизток -
стълб, североизток - двор, северозапад - двор, югоизток - стълб, югозапад
избено помещение № 10 и коридор, общо 7.91% идеална част от общите
части.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Т. С., ЕГН
**********, и В. И. Т., ЕГН ********** по иска с правно основание чл.42,
ал.2 ЗЗД предявен от Л. Д. С., ЕГН **********, че договор за покупко-
продажбата на обективирана в нотариален акт № 130, том III, per. № 2687,
дело 479 от 2023 г., от 01.11.2023 г., по описа на нотариус М.М., per. № 063 по
регистъра на нотариалната камара, район на действие - Районен съд - П.,
вписан в CB-П. с дв. вх. per. № 4969, под акт № 158. том 17, за недвижим имот
с идентификатор № 55871.506.70.1.8 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008
г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: 05.04.2022 г.,
с адрес на имота: гр. П., ул. „*****, самостоятелният обект се намира на етаж
1 в сграда с идентификатор 55871.506.70.1, предназначение: жилищна сграда -
многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор:
55871.506.70, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент
– в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой
нива на обекта: 1, площ: 68.89 кв.м., прилежащи части: таванско помещение
№ 8 с площ 18.48 кв.м., избено помещение № 8 - 2 бр. с площ 13.11 кв.м. +
13.23 кв.м. и 7,91% ид.ч. от общите части на сградата, с граници – съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над
обекта: 55871.506.70.10, стар идентификатор: няма, съставляващ по документ
за собственост Договор за продажба на държавен недвижим имот по
Наредбата за държавните имоти от 13.05.1991 г. - *****“, находящ се в гр. П.,
ул. „Т.Д.“, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, две мазета и
таван, е недействителен (нищожен) поради липса на представителна власт.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Л. Д. С.,
ЕГН **********, Е. Т. С., ЕГН ********** и В. И. Т., ЕГН **********, че на
основание чл. 108 ЗС Л. Д. С., е собственик на основание наследство по закон
на недвижим имот с идентификатор № 55871.506.70.1.8 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със
заповед РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект: 05.04.2022 г., с адрес на имота: гр. *****
самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
55871.506.70.1, предназначение: жилищна сграда - многофамилна, сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор: 55871.506.70, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на
обекта: 1, посочена в документа площ: 68.89 кв.м., прилежащи части:
таванско помещение № 8 с площ 18.48 кв.м., избено помещение № 8 - 2 бр. с
площ 13.11 кв.м. + 13.23 кв.м. и 7,91 % ид.ч. от общите части на сградата, с
граници - съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, йод
11
обекта: няма, над обекта: 55871.506.70.10, стар идентификатор: няма,
съставляващ по документ за собственост Договор за продажба на държавен
недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 13.05.1991 г. с купувач
Д.С.Т. - *****, находящ се в гр. П., ул. „Т.Д.“, състоящ се от две стаи, кухня,
сервизни помещения, две мазета и таван и ОСЪЖДА Е. Т. С., ЕГН
********** ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху гореописания имот на Л. Д.
С., и ОСЪЖДА В. И. Т., ЕГН ********** ДА ВЪРНЕ ДЪРЖАНЕТО на Л. Д.
С. върху гореописания имот.
ОСЪЖДА Е. Т. С., ЕГН ********** на основание чл.59, ал.1 ЗЗД
да заплати на Л. Д. С., ЕГН ********** сумата от 183,00 (сто осемдесет и три)
лева, представляваща обезщетение за ползване на гореописания имот в
периода от 01.01.2024 г. – 01.04.2024 г. ведно със законна лихва за забава от
датата на завеждане на исковата молба-02.04.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е. Т. С., ЕГН ********** и В. И. Т., ЕГН ********** да
заплатят на Л. Д. С., ЕГН ********** сумата от 4 285.38 (четири хиляди
двеста осемдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки) лева,
представляващи сторени в исковото и обезпечителното производство
разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането за разноски на Л. Д. С., ЕГН **********
срещу Е. Т. С., ЕГН ********** и В. И. Т., ЕГН ********** в останалата му
част.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд-П., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12