Мотиви към присъда № 72 /01.03.2017г.,постановена по нохд №34/2015г.
С обвинителен акт Районна прокуратура гр.Радомир
е повдигнала обвинение срещу Я.А.К., с ЕГН:**********,***, за това, че през нощта на
15.06.2014г. срещу 16.06.2014г. в гр. Радомир, на паркинг пред блок №6 в
жк.”Арката”, с режещ предмет унищожил /срязал/ противозаконно чужди движими вещи
– три броя автомобилни гуми / две от гумите марка „Sunny“, с размери 265/35/18, а третата – марка „Infinity“, с размери 235/40/18 / и повредил капачка на резервоара, емблема на заден
капак, предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен панел и дясно
странично огледало на лек автомобил марка „БМВ“, модел „725 ТДС“, собственост
на Г.В.С. ***, с ЕГН:**********, ползван от М.Б.М., с ЕГН: ********** ***, на
обща стойност 1039,27 лева, представляващи 3,05 пъти МРЗ за страната за месец 06.2014 г.-престъпление
по чл.216, ал.1 от НК.
Представителят на държавното обвинение поддържа
обвинителния акт и предлага на
подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок осем месеца като на основание чл.66 ал.1 НК съдът отложи същото за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила, както и да уважи предявения граждански иск като
доказан по основание и размер.
По делото по
реда на чл.76 и чл.84 от НПК като граждански
ищец и частен обвинител съдът е конститиуирал пострадалия Г.В.С..Повереника
му адв.Б. пледира съдът да признае подсъдимия К. за виновен по така
повдигнатото обвинение като му наложи предвиденото в закона наказание. Моли се,
съдът да уважи изцяло предявения
граждански иск,ведно със законната лихва, както и да присъди
на С. направените по делото разноски.
Подсъдимият
Я.А.К., не се явява в съдебно заседание.
Производството по делото
е разгледано в условията на чл.269,
ал.3, т.1 от НПК, в негово отсъствие и в присъствие на адвокат-защитника му,
адвокат Х. от Софийската адвокатска
колегия.
Адвокат-защитника на подсъдимия К.
пледира за невиновност, като моли съда да постанови оправдателна присъда
по обвинението, по което подзащития му
е привлечен на съд. Доводите на защитата са за недоказаност на авторството на деянието и
наличие само и единствено на косвени доказателства уличаващи подсъдимия в
извършването на инкриминираното деяние.Сочи, се че представителя на държавното
обвинение не е доказал по безспорен начин предвид императивно въведеното му
задължение по чл.103 ал.1 от НПК, че К. е извършител на престъплението, за
което е привлечен на съд.В пледоарията си защитата прави подробен разбор на
свидетелските показания събрани на досъдебното производство и в хода на
съдебното следствие като сочи, че предвид ангажираните от обвинението доказателства не би могло да се достигне до
заключението и да се направи извод ,съгласно чл.303 ал.2 от НПК, че обвинението
е доказано по несъмнен начин, напротив сочи се от защитата, че присъдата не
може да почива на предположения предвид чл.303 ал.1 от НПК, поради което се
пледира за оправдателна такава.
Радомирският районен съд след като
взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 14 и 18 от НПК намери следното:
От фактическа
страна:
На инкриминираната дата 15.06.2014г.
подсъдимия К. отишъл късния следобяд при свой приятел, свидетелят св.Й.Г. и го помолил да го закара с автомобила си до гр.Радомир, за да се срещне с приятелката
си, с която имали спор по телефона. Свидетелят Г. се съгласил и двамата заедно
с още един приятел на подсъдимия тръгнали
към гр.Радомир около 19.30 с автомобил
„Форд Мондео”, с рег. № ., собственост на майката на свидетеля Г., свидетелката
Е.Г.. Като пристигнали в гр.Радомир отишли в центъра на града да пият кафе. Подсъдимият К. обяснил
на приятеля си, че в това кафене имали уговорка да се видят със св.А.М. /негова
приятелка/. След около два часа другото момче помолило да го откарат до
гр.Перник и да го оставят, което и направили. После към полунощ на 15.06.2014г.
срещу 16.06.2014г. двамата с подсъдимия К. се върнали в гр.Радомир. Останали
известно време като през цялото време подсъдимия звънял на телефона на св.А.М.,
за да я помоли да се видят. Когато това не се случило К. помолил св.Г. *** в близост
до блока №6, където живее сестрата на св.А.М. зад магазин „Пени Маркет”, а
именно свидетелката М.М.. Отстрани на блока минавала вътрешна уличка, където
св.Г. спрял автомобила. К. тръгнал към бл.№6 .След около 2-3 минути от
слизането на подсъдимия К. св.Г. решил
да си потърси нещо за ядене и спрял в близост до автобусната спирка на главния
път под паркинга на „Пени Маркет”. Обадил се по телефона на подсъдимия К. и го
уведомил за местонахождението си. В това време К. се приближил до паркирания
пред бл.6 лек автомобил марка „БМВ”, модел “725 TDS”,
с рег.№ . и последователно с остър режещ предмет срязал двете задни и една от
предните гуми на автомобила. След това обвиняемият започнал да драска с острия
предмет от дясната страна на автомобила по вратите и задния калник и се чуло
характерното стържене в метала. Като надраскал повърхността на вратите,
започнал да дърпа дясно странично огледало и го изкъртил, после отворил
капачката на резервоара като я счупил. Откъртил и емблемата на автомобила
монтирана на багажника. След това започнал да дърпа и изкривява задната
регистрационна табела. Когато разбрал, че не може да я свали я оставил
изкривена и отишъл при чакащия го в автомобила св.Г.. После двамата потеглили към
гр.София. Св.М.М. ползвала лек автомобил марка „БМВ”, модел “725 TDS”,
с рег.№ ., който е регистриран и е собственост
на св.Г.С., с когото живее на семейни начала. На 15.06.2014г. св.М. паркирала
автомобила на паркинга пред бл.6, където живее. Преди това забелязала, че пред
нейния автомобил се движи лек автомобил марка „Мерцедес” модел S-клас,
с рег.№ ., който разпознала като автомобила ползван от приятел на нейната
сестра св.А.М.. На следващия ден, на 16.06.2014г. към около 09.00ч. при нея в
апартамента се качил техен съсед, който и казал, че гумите на автомобила й са и срязани. Когато отишла на място пред
блока св.М.М. установила, че трите и гуми са срязани, заден десен калник и
двете врати от дясно били надраскани с остър предмет. Дясно огледало за обратно
виждане било счупено, капачката на резервоара също била счупена и липсвала,
както и емблемата на автомобила монтирана на багажника, задна регистрационна
табела била огъната и се държала само на един нит. Задните гуми били марка
„Съни”, с размери 265/35/18, а предните „Инфинити”, с размери 235/40/18, като
само една от предните гуми не била срязана. Св.Г.С., с когото живеела на
съпружески начала се намирал в чужбина и св.М. го уведомила по телефона. Тя се
обадила по телефона и на баща си св.Б.Я. и го помолила за съдействие, тъй като
трябвало да откара децата си на прегледи,
а автомобила заради срязаните гуми бил неизползваем. Свидетелят Я. отишъл с неговата
кола пред бл.6 в ж.к.”Арката” в гр.Радомир и видял, че задните две и предна
дясна гуми са срязани, липсвали дясното огледало за обратно виждане, капачката
на резервоара и емблемата на багажника, а задния регистрационен номер бил
изкривен. От дясната страна по протежение на двете врати и задния калник
автомобила бил издраскан. След като услужил с автомобила си на дъщеря си, св.Б.Я. същия ден демонтирал срязаните
гуми и ги сменил. Срязаните гуми оставил в гаража си. Няколко дни след
инцидента св.М.Б. оставила автомобила на
ремонт за боядисване и поправка на нанесените му повреди. Цялата фактическа обстановка през нощта на 15.06.2014г. срещу 16.06.2014г. била възприета
от св.С.И.. По това време същият се
намирал на бензиностанция на „Лукойл” в началото на гр.Радомир, срещу магазин
от веригата „Пени Маркет”, кв.”Арката”. Свидетелят И. възприел спирането на лек
автомобил „Форд Мондео” на спирката под паркинга на „Пени Маркет”. От
автомобила слязло високо момче, късо подстригано, с тъмен панталон и тениска,
което се запътило към паркинга срещу денонощния магазин в кв.”Арката”, над
магазин „Пени Маркет”. Мъжа започнал да обикаля около автомобил и клекнал до него. Тогава свидетеля
чул звук от пукане на гуми и свистене на въздух. Забелязал, че автомобила е
марка „БМВ” 7-ма серия от по-старите модели като разпознал, че автомобила е собственост
на негов познат Г.С. ***, който е шофьор на тир и жената, с която живее на семейни начала ползва
същия в негово отсъствие. Свидетелят С.И. възприел, че мъжа който спукал гумите
на автомобила го надраскал с остър
предмет отстрани като чул характерното стържене на метал при одраскването. Забелязал
също, че човека започнал да дърпа едно от страничните огледала, после отворил
капачката на резервоара като при опита си я счупили след това започнал да дърпа и изкривява задната
регистрационна табела.След това свидетелят видял,че мъжа се връща и се качва в
спрения на спирката автомобил, който веднага потеглил в посока от гр.Радомир
към гр.София. Свидетелят И. се качил в автомобила си и настигнал въпросния
автомобил като искал да запише регистрационния
му номер, тъй като собственика на повредения автомобил му бил приятел и искал да му окаже съдействие
при намиране на извършителя. Св.И. установил, че рег. номер на автомобила е ., а
автомобила е марка ” Форд” модел “Мондео”
.В гр.Перник св.С.И. обърнал посоката на движение и се върнал в гр.Радомир, а
автомобила с извършителя продължил в посока гр.София. На 16.06.2014г. сутринта
св.И. отишъл при автомобила „БМВ” и установил, че са срязани три от
четирите гуми, едно от страничните
огледала било счупено, капачката на резервоара също, задния регистрационен
номер бил изкривен, а задната емблема на багажника липсвала. Обадил се на брата
на неговия познат св.Г.С. като го
уведомил за случилото се.
Св.А.М. се запознала с подсъдимия К. в края на 2013г. като станали интимни
приятели за около 2-3 месеца . В течение
на времето К. започнал да звъни на св.М. по 15-20 пъти на ден за да си говорят,
което не се харесвало на свидетелката, тъй като тя имали и други ангажименти
свързани с отглеждане на малкото си дете. Обяснила, че не иска мъж за връзка подсъдимия
обаче настоявал тя да остава будна до 2-3ч. след полунощ, за да си пишат по интернет.
Св.М. спряла да отговаря на повикванията включително и по телефона. Тогава забелязала,
че подсъдимия, който е от гр.София, започнал да идва в гр.Радомир и да обикаля,
за да я срещне и разговаря с нея.Подсъдимия управлявал лек автомобил „Мерцедес” S-класа, черен на цвят, с
рег.номер .. Тъй като св.М. го избягвала К. започнал да и пише SMS-и
със заплашителен характер като й се заканвал се, че ще пострада тя и близките й.
За този тормоз свидетелката депозирала жалба в РУ-Радомир и в прокуратурата в
гр.София. На 15.06.2014г. излизайки от
вкъщи забелязала колата на подсъдимия в края на улицата. Тя возела детето си и
едно от децата на сестра си св.М.М.. Последната излязла малко преди това с
другото си дете. Св.А.М. отишла с децата в блока на сестра си в ж.к.”Арката” в гр.Радомир.
През цялото време подсъдимия Я.К. не спирал да й звъни по телефона, но тя не
отговаряла. Паркирала колата си пред блока на св.М.М. и се качила в апартамента
при нея. Св.А.М. виждала от прозореца на апартамента, че в колата освен подсъдимия
има и други момчета, като след около час те си тръгнали. Впоследствие си тръгнала
и тя с детето си. На сутринта на 16.06.2014г. сестра й се обадила по телефона и
я уведомила,че колата й е била повредена, надраскана, със спукани гуми и други
повреди. На същия ден подсъдимият К. продължил да звъни на свидетелката А.М.,
но тя не отговаряла като получила от него заплашителено съобщение.След няколко
дена свидетелката намерила счупената емблема „БМВ” от автомобила ползван от
сестра й, пъхнат под чистачката на нейния автомобил, като по-късно получила SMS
със съдържание „ имаш поща”. Автомобила и се намирал паркиран пред жилището й в
гр.Радомир, ул.”Ивайло” № 4 .
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предвид събраните в хода на досъдебното производство и в хода
на съдебното следствие доказателства се оформят
две групи свидетели тези подкрепящи обвинението и тези подкрепящи защитата .
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите на
обвинението св.Г.С., св.А.М., св.М.М., св.Б.Я. и св.С.И.. Показанията на всички
свидетели напълно се припокриват и си
кореспондират помежду си, относно нанасените повреди на автомобила. Всички
свидетели посочват подробно какви са били те. Действително св.С. към момента на
извършване на деянието не е бил в Република България, но същият препредава казаното
от св.М.М., с която живее на семейни начала, а и впоследствие същият е закарал
автомобила на сервиз и е поправил повредите нанесени върху него затова има
непосредствени възприятия какви са били те. Съдът дава вяра на свидетелките А.М.
и М.М. относно обстоятелството, че на инкриминираната дата около 19-20 часа
пред блока, в който живее св.М.М. се е намирал подсъдимия, че същият е звънял
на св.А.М. с цел да се види с нея, че същата е била уплашена, тъй като
напоследък е била подложена на непрекъснат психически тормоз от него. Показанията
на двете свидетелки относно поведението на К. в тази вечер и относно
обстоятелството, че същият е звънял на св.А.М. и, че е обикалял с автомобила си
около блока на св.М.М. с цел да се види с А. напълно се припоквриват, както и относно заплахите, които напоследък е отправял
към А., относно позвънявания и относно уплахата, която е изпитала същата
вечер,поради което съдът им дава вяра.Освен това и свидетелят Й.Г., който е приятел на подсъдимия заявява, че
на инкриминираната дата е бил заедно с К. в гр.Радомир, като К. е искал да се види със св.А.М. и в продължение
на няколко часа й е звънял. Свидетелят заявява :» Ние стояхме, чакахме няколко
часа .Той обясни, че я чакаме да се видят». По нататък свидетелят заявява: «Те дали са имали проблеми не знам. Не ме
интересува....» т.е и св.Г., който през цялото време на престоя на К. на
инкриминираната дата в гр.Радомир е бил с него
потвърждава казаното от свидетелките А.М. и М.М., че в продължение на
няколко часа К. е звънял и е искал да се види със св.А.М., но в показанията си
св.Г. не сочи тази среща да се е осъществила. Същият с цел да подкрепи
защитната теза на подсъдимия заявява и,
че не знае в какви отношения са били Ковачеви и св.А.М. и защо няколко часа са
чакали да се срещнат и съответно защо не са се срещнали.
Съдът изцяло кредитира и показанията
на св.С.И., който е очевидец на инцидента. Свидетелят, както на досъдебното
производство така и в хода на съдебното следствие подробно описва фактическата
обстановка и извършеното от К. деяние.И. посочва марката, номера и модела на автомобила на св.Г., с който се е
придвижвал подсъдимия в гр.Радомир. Св.И. посоча и мястото, на което е бил
спрян въпросния автомобил, докато подсъдимия е извършвал инкриминираното
деяние.Това място съвпада напълно с посоченото от св.Г. място, на което самия
той като водач на автомобила го е спрял. Св.Г. казва : « Вечерта беше, но точен
час не мога да си спомня.Беше тъмно, беше лято. Аз го оставих пред блока. Не
съм обърал внимание къде тръгна. Аз излязох директно на главния път, за да видя
дали работи нещо, видях , че работи «Лукойл» ..Спрях на автобусна спирка
...Може би 10-15 минути чаках.Той дойде качи се автомобила и си тръгнах..»
Свидетелят С.И. също сочи: » През
ноща бях на бензинастанция Лукойл в гр.Радомир, бях спрял отстрани. На спирката
на «Пенито» спря Форд «Мондео», тъмен на цвят дали беше зелено или синьо, комби
от него слезе един младеж и се запъти към паркинга». След което свидетелят
подробно описва механизма на извършване на деянието от К. и повредите,
които е видял, че нанася на автомобила
на пострадалия. Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като
посочението от него повреди нанесени от К. напълно съвпадат с повредите описани
впоследствие от разследващите органи и от свидетелката М.М. и св.А.М., които се
видели автомобил на сутринта. Освен това св.И. сочи, че мястото е осветено. Това
обстоятелство от своя страна, а именно, че мястото е осветено се потвържадава и
от свидетелката М.М. и св.Г.С., които
заявяват, че на паркигна пред блока, където паркират автомобира си мястото е
осветено от уличните лапми от
денонощното магазинче.Св.М.М. сочи: »Осветено е от денонощното магазинче, Арката
свети, също и Пенито». Св.Г.С. сочи: »Паркинга е осветен от осветлението на
уличните лампи и от денонощното магазинче, и от осветлението на магазина.» Освен
това кредитира показанията на св.С.И., тъй като същите напълно съвпадат с
показанията на св.С.С. –оперативен работник в РУ-Радомир, който в хода на
разследването с цел откриване на извършителя на престъплението е прегледал видеозаписите
монтирани и поддържани от община Радомир
на входа на града на «Арката» в непосредствена близост до инцидента и сочи: »На записите се вижда как автомобила
спира на главната улица, която е изходяща от гр.Радомир....Това беше в тъмната
част на денонощието. От дясната страна на автомобила слезе лице от мъжки пол. Лицето
се насочи директно към автомобила на паркинга......Лицето се насочи към
конкретен автомобил...Виждаше се, че лицето обикаля около въпросния
автомобил..Имаше осветление доста силно от от самия супермаркет и от уличното
осветление...Докато лицето се намираше до автомобила ,шофьора присветна на
няколко пъти със светлините ..даваше му сигнали предполагам.» От своя страна
св.С.И. заявява: » На спирката пред Пенито спря Форд Мондео, тъмен на цвят
беше, дали зелено или синьо, комби. От него слезе един младеж и се запъти към
паркинга, там има денонощен магазин......Чуха се свистене на спукани гуми, чух
как чупи автомобил. Видях как чупи автомобил БМВ. Аз го видях как той изкърти
не шофьорското, а другото огледало, после отиде задния номер започна да дърпа. Шофьор
имаше в колата, той му подаваше сигнал със светлини». Във връзка с твърдението
на защитата, че съдът не следва да цени показанията на св.С., тъй като
цитираните от последния видеозаписи не са приобщени към доказателствания
материал по делото по реда предвиден в НПК, то съдът намира, че предвид изложеното
и пълното припокриване на показанията на св.С. с показанията на св.И., които си
кореспондират и пресъздават една безпротиворечива фактическа обстановка относно
действията на подсъдимия и на св.Г. към момента на извършване на инкриминираното
деяние следва да даде вяра на показаниета на св.С..Твърдението на св.Г., че е
оставил пред блока подсъдимия и впоследствие сам с автомобила е спрял на пътя
до спирката стоят изолирано и са в противоречие с останалия събран по делото
доказателствен материал, поради което съдът не им дава вяра. Същите целят за
подкрепят защитната теза на подсъдимия и да оневинят същия. Целящи да подкрепят
защитната теза на подсъдимия са и
показанията на сочения от защитата свидетел В.М., а те са и в
противрочие освен с всичкия
останал събран по делото доказателствен материал така и с показанията и на свидетеля Г., който е
управлявал автомобила ,с които се е придвижвал и св.М.. Свидетелят М. заявява: »Аз
седях на задната седалка. Шофираше приятеля на Я.. Я. седеше на пасажерската
седалка. Преди да излезем от Радомир спряхме на някакъв супермаркет от рода на
Кауфланд.Там слезна Я.. Я. слезе от колата ,не влезе в магазина. Аз бях в
колата. Десет минути говореше по телефона след това се качи в колата .Не се е
отдалечавал от автомобила....след това приятеля му ни закара до
кв.»Драгалевци».Тези показания на св.М. са в пълно противоречие с показанията
на св.И., св.С.. В тази част възниква противрочие и с показанията на св.Г., който
е управлявал автомобила, в който е пътувал задено с него и св.М.. Свидетелят М.
от своя страна също сочи, че Я. няколко
пъти е звьнял и е искал да се види с приятелката си, но не е видял подсъдимия да се среща тази вечер с нея.
Предвид изготвената на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза от вещото лице З. и допълнителнта такава
изготвена в хода на съдебното следствие на л.78-80 от делото .След като се е запознал с всички материали по делото и тези на досъдебното производство за причинени
повреди и извършени разходи за поправянето им изразяващи се в труд и материали
в.лице З. е дал заключение, че цялата повреда на автомобила възлиза на 1039,27
лева включваща 858,07 лева нови части и
181,20 лева труд за възстановяване. В отговор на задача ІІ от допълнителното си
заключение изготвено в хода на съдебното следствие в.лице е дало каква сума, а
именно 2098,02 лева е била изразходвана от пострадалия за ремонт на автомобила,
предвид представените от него фактури за извършени ремонти.
Съдът намира за неоснователни доводите
на защитата, че не доказано, че гуми, обект на изследване от в.лице по
изготвена на досъдебното производство трасологична експертиза са собственост на
пострадалия и, че именно същите гуми са били монтирани на автомобила. Самият
пострадал е заявил, че е разпознал гумите, че са от неговия автомобил като е
посочил отличителните им белези, освен това същият заявява, че много добре ги
познава, тъй като лично ги е монтирал на автомобила. Обстоятелството, че
по-късно, а не в деня на установяване на извършване на инкриминираното деяние
са предадени гумите на разследващите органи не променя факта, че същите са били
монтирани именно на повредения автомобил. Както бе посочено по-горе пострадалия е разпознал същите в РУ-Радомир, където са
били предадени, а и св.М.М. и А.М. също са видели тези гуми, че са били нарязани
на суринта след инцидента. Св.Б.М. от своя страна заявява, че ги е демонтирал и
ги е предал лично в полицията.
Видно
от изготвената на досъдебното производство трасологична експертиза срезовете върху
изследваните гуми са направени най-вероятно с едностранно заточен режещ
предмет, като механизма на всеки от срезовете е описан подробно в
изследователската част на експертизата.
Предвид така събраните в хода на
съдебното дирене гласни и писмени доказателства и изследвайки същите в тяхната
съвкупност и взаимовръзка съдът намери, че обвинението повдигнато срещу
подсъдимия К. е доказано по несъмнен
начин. По безспорен начин от гласните доказателства и съдебни експертизи се
установява, че през нощта на
15.06.2014г. срещу 16.06.2014г. в гр. Радомир, на паркинг пред блок №6 в
жк.”Арката”, подсъдимият с режещ предмет
унищожил /срязал/ противозаконно чужди движими вещи – три броя автомобилни гуми
/ две от гумите марка „Sunny“, с размери 265/35/18, а третата – марка „Infinity“,
с размери 235/40/18 / и повредил капачка на резервоара, емблема на заден капак,
предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен панел и дясно странично
огледало на лек автомобил марка „БМВ“, модел „725 ТДС“, собственост на Г.В.С. ***,
с ЕГН: ********** на обща стойност 1039,27 лева, представляващи 3,05 пъти МРЗ
за страната за месец 06.2014г. -престъпление
по чл.216, ал.1 от НК.
От
обективна страна деянието е извършено от К. чрез действие.
От субективна страна подсъдимия е
действал при пряк умисъл,като форма на вината.
Причина за извършване на деянието е
незачитане на съществуващия правен и обществен ред и неприкосновеността на частната
собственост.
Видно от приложената справка за
съдимост на подсъдимия К. се установява, че същия не е осъждан.
След като призна подсъдимия за
виновен по така повдигнатото му обвинение от Районна прокуратура гр.Радомир по
чл.216, ал.1 от НК , съдът му наложи наказание „Лишаване от свобода” за осем
месеца, като на осн.чл. 66 ал. 1 от НК отложи изпълнението на наказанието за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като намери, че по
този начин би се спазил принципа за съответствие залегнал в разпоредбата на
чл.35, ал. 3 от НК и по този начин ще бъдат постигнати и целите на наказанието предвидени в чл.36,
ал. 1 от НК.
По
отношение на предявения граждански иск, като взе предвид изслушаните основна и
допълнителна съдебно-оценителни експертизи настоящия състав намери, че същият
следва да бъде уважен в посочения от в.лице размер от 1039,27 лева, като до
пълния предявен размер от 1045,96 лева искът като неоснователен и недоказан
следва да бъде отхвърлен. Върху така
присъдената сума съдът присъди и законната лихва считано от датата на
извършване на инкриминираното деяние 15.06.2014г. до окончателното изплащане на същата.
С присъдата си съдът разпореди веществените
доказателства по делото, а именно: две автомобилни гуми марка „Sunny“, с размери 265/35/18 и автомобилна гума марка „Infinity“, с размери 235/40/18 след влизанего й в сила да се
върнат на собственика им Г.В.С. ***, с ЕГН: **********.
С оглед изхода на делото и на осн.чл.
189 ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Бюджета на
Съдебната власт по сметка на Районен
съд-Радомир сумата в размер на 290 лева направени разноски в хода на съдебното
следствие и сумата от 50 лева държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, а по сметка на ОД на МВР сумата в размер на 170 лева направени
разноски в хода на досъдебното производство, а на частния обвинител и
граждански ищец да заплати сумата от 500 лева направени по делото разноски.
По изложените съображения съдът
постанови диспозитива на присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: