МОТИВИ:Тъжителката Р.А.Ф. ***, обвинява подсъдимия К.А.В. ***
престъпление по чл.130 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
В тъжбата се излага, че тъжителката
и подсъдимият живеели на съпружески начала в дома на родителите на подсъдимия в
с.Градешница, като от съжителството си имат две малолетни деца. Твърди, че
подсъдимият работел сезонно във Франция и на 13.10.2018 година се прибрал в
дома си. Твърди, че на 28.10.2018 година, около 15,30 часа подсъдимият нападнал
тъжителката в семейното им жилище, като и нанесъл побой и удрял същата с
пластмасова тръба по тялото, от което и останали големи хематоми и насинявания.
Твърди, че на следващия ден-29.10.2018 година, около 12,00 часа подсъдимият
отново бил в дома си и отново нанесъл побой на тъжителката, като първо и
нанесъл удари с таблет по цялото тяло, а след като таблетът се счупил, взел
отвертка и с пластмасовата дръжка и нанесъл много силни удари в областта на
ребрата от дясно. Твърди, че изпитала много силна болка, не можела да диша и за
да запази живота си, взела нож, който подсъдимият хванал с ръка и успял да
изтръгне от ръцете и, като след това подсъдимият я оставил. Твърди, че успяла
да се обади на баща си, който дошъл малко след това и я откарал в с.Глогово и
тъй като състоянието и било тежко била откарана в спешна помощ гр.Тетевен и
след това настанена в хирургичното отделение на болницата в гр.Тетевен. На
01.11.2018 година и била извършена операция на белия дроб, както и било
установено счупване на две ребра в дясно. Твърди, че е престояла в болницата до
06.11.2018 година и след това около два месеца се възстановявала. Твърди, че в последствие било
образувано наказателно производство срещу подсъдимия за престъпление по чл.129
ал.1 от НК, но поради преквалификация на деянието по чл.130 ал.1 от НК
наказателното производство било спряно с постановление на прокуратурата.
Моли
да бъде признат за виновен подсъдимият В. за извършеното от него престъпление
по чл.130 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК и да му бъде наложено съответно наказание,
както и да бъде приет за съвместно разглеждане и предявения срещу подсъдимия
граждански иск и да бъде осъден да и заплати сумата от 10000 лева за
причинените и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждането и направените по делото разноски.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
Подсъдимият К.В. се явява в съдебно заседание лично и с
адвокат М., дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като твърди, че след
като се е върнал от Франция чрез телефони и от децата си, които били на
страната на майка си разбрал, че тъжителката имала и други мъже. Твърди, че
когато бащата на тъжителката пристигнал пред дома му тя се намирала на терасата
и баща и казал да си тръгва. Твърди, че не знае от къде са травмите по
тъжителката, както и че не е нанасял побой на същата. Твърди, че е пропуснал да
каже, че когато е поискал телефона от тъжителката, същата му го дала, след
което извадила нож от под възглавницата и го наръгала. Чрез своя
адвокат-защитник моли да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
му обвинение, тъй като същото не било доказано по несъмнен начин.
От събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните по делото свидетели-В.М.И., К А Ф , А.Ф.И.,
приетите и приложени по делото писмени доказателства, заключението на
медицинската експертиза, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителката
Р.Ф. и подсъдимият В. живеели на съпружески начала в дома на родителите на
подсъдимия в с.Градешница, Ловешка област като от съжителството си имат две
малолетни деца. Подсъдимият работел сезонно във Франция и на 11.10.2018 година влязъл
в Република България и се прибрал в дома си. На 28.10.2018 година, около 15,30
часа между тъжителката и подсъдимия възникнал конфликт, при който подсъдимият
нападнал тъжителката в семейното им жилище, като и нанесъл побой и удрял същата
с пластмасова тръба по тялото, от което и останали хематоми и насинявания. На следващия
ден-29.10.2018 година, около 12,00 часа в дома им в с.Градешница отново между
двамата възникнал конфликт, като подсъдимият отново нанесъл побой на
тъжителката, като първо и нанесъл удари с таблет по цялото тяло, а след като
таблетът се счупил, взел отвертка и с пластмасовата дръжка и нанесъл много
силни удари в областта на ребрата от дясно. Тъжителката изпитала много силна болка,
не можела да диша и за да запази живота си, взела нож, който подсъдимият хванал
с ръка и успял да изтръгне от ръцете и, като след това подсъдимият я оставил. Подсъдимият
се обадил на бащата на тъжителката-свид.И и му казал да отиде до дома им. Свидетелят И отишъл до дома на подсъдимия и заварил пребита
дъщеря си и по тази причина я качил в автомобила си и я закарал в дома им в
с.Глогово. След като семейството на тъжителката установило нейното тежко
здравословно състояние, брат и се е обадил на тел.112 и съобщил за състоянието
на сестра си и че е пребита от подсъдимия В. и след това тъжителката била
транспортирана в спешна помощ гр.Тетевен и след преглед била настанена в
хирургичното отделение на болницата в гр.Тетевен. На 01.11.2018 година и била
извършена операция /торакоцентеза/, както и било установено счупване на две
ребра в дясно.
От
заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, която
съдът изцяло възприема и кредитира се установява по несъмнен и безспорен начин,
че на тъжителката е било причинено счупване на две ребра-осмо и девето в дясно,
малък излив на кръв и проникване на оскъдно количество въздух в дясна гръдна
половина, неголяма разкъсно-контузна рана в основата на носа, масивни хематоми
/дълбоки и на голяма площ кръвонасядания/ в областта на седалището, мигриращи
към горната част на бедрата, обуславящи временно е неопасно разстройство на
здравето, както и кръвонасядания в областта на двете подбедрици, причинили и
болки и страдания. Установява се също, че телесните увреждания се дължат на множество
удари с твърди пъти предмети и могат да бъдат получени по начина, срока и
обстановката описана от тъжителката, а именно от удари с пластмасова тръба,
таблет и дръжка на отвертка.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от
показанията на разпитаните по делото свидетели-близки роднини на тъжителката,
които не са очевидци на деянието в посочените по-горе два последователни дни,
но са очевидци на тежкото здравословно състояние на тъжителката, след втория
побой, когато баща и я е взел от дома на подсъдимия, което накарало нейния брат
да позвъни на тел.112 и да поиска спешна помощ за сестра си, че е била бита от
подсъдимия и предприетите действия от нейните родители да я транспортират до
болницата в гр.Тетевен, където същата била приета за лечение. От изложеното в
тъжбата от тъжителката безспорно се установява, че именно подсъдимият на дата
28.10.2018 година след конфликт между тях и е нанесъл побои с пластмасова
тръба, а на следващия ден-29.10.2018 година, около 12,00 часа отново в дома им
в с.Градешница, след друг конфликт, подсъдимият отново нанесъл побой на
тъжителката, като първо и нанесъл удари с таблет по цялото тяло, а след като
таблетът се счупил, взел отвертка и с пластмасовата дръжка и нанесъл много
силни удари в областта на ребрата от дясно. Съдът приема за обективни и
кредитира показанията на роднините на тъжителката, тъй като показанията на тези
свидетели безспорно се допълват взаимно, в унисон са с изложеното от тъжителката
в тъжбата и се подкрепят от приложените по делото медицинско удостоверение,
епикриза и от заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Колкото
до обясненията на подсъдимия, че не знае от къде са травмите по тъжителката, както и
че не е нанасял побой на същата, съдът не приема същите за обективни и
съответно не ги кредитира, тъй като обясненията му изцяло противоречат на
показанията на роднините на тъжителката, относно нейното здравословно
състояние, когато баща и я взел от дома на подсъдимия, противоречат на
изложеното от тъжителката в тъжбата, че именно подсъдимият в два последователни
дни и е нанесъл побой с пластмасова тръба, таблет и пластмасовата дръжка на
отвертка, в следствие, на което и е причинил описаните по-горе телесни
увреждания, на медицинското свидетелство, епикризата от хирургично отделение
при МБАЛ Тетевен и най-вече на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.
Освен това следва да се посочи, че тъжителката не отрича, че след нанесения и
побой от страна на подсъдимия, за да запази живота си, взела нож, който
подсъдимият хванал с ръка и успял да изтръгне от ръцете и. Съдът приема, че за
да се защити от това противоправно и реално нападение, тъжителката е взела ножа
и се е опитала да отблъсне подсъдимия, като в следствие на това на подсъдимия е
причинена порезна рана на дясна длан и прободна рана на корема. Безспорно е
установено по делото, че пръв нападение е осъществил подсъдимият, а от страна
на тъжителката е бил налице единствено опит да се защити от ударите.
Съдът
приема за безспорно установено, че причинените телесни увреждания на
тъжителката са в следствие действията на подсъдимия, който в два последователни
дни, чрез нанасяне на множество удари с твърди тъпи предмети-пластмасова тръба,
таблет и дръжка на отвертка е причинил на същата посочените по-горе телесни
увреждания. Съдът приема, че единствено действията на подсъдимия са в причинна
връзка с причинените телесни увреждания на тъжителката.
При
така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа
обстановка е налице престъпление по чл.130 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК
осъществено от обективна и субективна страна от подсъдимия В., като от
обективна страна на дата 28.10.2018 година, около 15,30 часа и на дата
29.10.2018 година, около 12,00 часа при условията на продължавано престъпление
в дома на родителите му в с.Градешница, Ловешка област, улица „Иван Вазов“
№289, чрез нанасяне на множество удари с твърди тъпи предмети-пластмасова
тръба, таблет и дръжка на отвертка, умишлено е причинил на Р.А.Ф. *** телесни
повреди, изразяващи се в счупване на две ребра-осмо и девето в дясно, малък
излив на кръв и проникване на оскъдно количество въздух в дясна гръдна
половина, неголяма разкъсно-контузна рана в основата на носа, масивни хематоми
/дълбоки и на голяма площ кръвонасядания/ в областта на седалището, мигриращи
към горната част на бедрата, обуславящи временно е неопасно разстройство на
здравето, както и кръвонасядания в областта на двете подбедрици, причинили и
болки и страдания, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а от субективна
страна е осъществил деянието умишлено, като е съзнавал неговия общественоопасен
характер, неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
По този начин
подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на чл.130 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, поради което съдът го призна за
виновен по този текст от НК, но тъй като за това
деяние, законодателят е предвидил наказание до 2 години лишаване от свобода или
пробация, подсъдимият не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, както и от деянието му
няма причинени имуществени вреди намира, че са налице основанията на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност, като му се наложи
административно наказание, като прие, че едно наказание глоба към предвидения
от закона среден размер от 2500 лева, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия
и липсата на данни за други противообществени прояви от една страна, а от друга
предвид упоритостта на подсъдимия при извършване на деянието и множеството
телесни увреждания причинени на тъжителката, което административно наказание,
напълно съответства на извършеното и ще изиграе своята
възпиращо-предупредителна и възпитателна роля, както по отношение на него, така
и по отношение на останалите граждани.
С
оглед всички обстоятелства по делото, състоянието на пострадалата, претърпените
от нея болки, страдания, неудобство, характера и тежестта на причинените и
телесни увреждания, срока на лечение и възстановяване, съдът уважи предявения
срещу подсъдимия граждански иск за неимуществени вреди по справедливост, като
осъди подсъдимия да заплати на тъжителката сумата от 7000 лева за причинените и
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното и издължаване, като за разликата до пълния претендиран размер от
10000 лева, гражданския иск за неимуществени вреди, като неоснователен и
недоказан отхвърли.
С оглед на изложените съображения, съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: