Определение по дело №155/2024 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 154
Дата: 20 юни 2024 г. (в сила от 19 юни 2024 г.)
Съдия: Олег Софрониев
Дело: 20241600600155
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2024 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 154
гр. Монтана, 19.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на деветнадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:О. Софрониев

Костадин Живков
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
в присъствието на прокурора О. Ив. Д.
като разгледа докладваното от О. Софрониев Въззивно частно наказателно
дело № 20241600600155 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 64, ал. 6-8 НПК, образувано по жалба на защитника на обвиняемия
Т. Т. против определение на РС Монтана по ЧНД №685/2024г, с което по отношение
обвиняемия е потвърдена мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемят и неговият
защитник поддържат жалбата, като излагат конкретни съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Доказателствата са писмени.
Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по досъдебното
производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в
жалбата, доводите и становищата на страните, приема следното:
Жалбата е допустима и разгледана по същество се явява основателна.
Съображенията на Окръжен съд Монтана са следните:
Видно е от материалите по досъдебно производство № 399/2024г на РУ Монтана, че с
постановление от 04.05.2024г Т. Т. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на
24.04.2024г и на 06.05.2024г, в условията на продължавано престъпление, не е изпълнил
заповед за незабавна защита № 4/10.04.2024г, издадена от Районен съд Монтана, като се е
приближил до жилището, обитавано от неговата майка Е.А., находящо се в с. *, обл. *, на
разстояние по-малко от 30 метра, въпреки наложената му забрана за това - престъпление по
чл. 296, ал.1 във с чл. 26, ал. 1 от НК.
1
Обжалваният в настоящото производство съдебен акт представлява потвърждаване
на взета по чл. 64, ал.1 НПК по отношение на обвиняемото лице на мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение от съда,
произтичащи от разпоредбите на НПК, налагат прецизна и обоснована преценка за
наличието или липсата на точно посочените в закона основания за задържане на определено
лице.
Първоинстанционният съд е извършил такава преценка и изложил съображения,
които въззивният съд към настоящия момент не споделя.
Действително налице е формалната предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл.
63, ал.1 НПК – обвинение за престъпление, което са наказва с „лишаване от свобода“; не е
необходимо обвинението да е за тежко престъпление, в каквато носока се излагат доводи от
защитника на обвиняемия; това обстоятелство е от значение за продължителността на
задържането в хода на досъдебното производство.
Въззивният съд не споделя извода за съществуваща опасност обвиняемия да се укрие
или извърши друго престъпление. Въпреки забраната за доближаване до адреса където е
живял и където живее понастоящем майка му, обв. Т. има роднина в имота на когото където
живее и това е известно на органите на досъдебното производство.
Същественото в настоящия случай е, че максималният срок на задържане за
престъплението за което е повдигнато обвинение на Т. Т. – чл. 296, ал.1 НК е двумесечен и
изтича на 07.07.2024г. т.е. след около две седмици. За този период, предвид досегашната
работа по делото и преобразуването му от бързо в производство по общия ред, е
невъзможно внасянето на обвинение в съда, поради което и оставането на лицето в ареста е
безпредметно. За това обвинение и предвид събраните доказателства в пълен обем още в
началния етап на разследването, внасянето на обвинителен акт в двумесечен срок е било
напълно постижимо.
С оглед целите на мерките за неотклонение визирани в чл. 57 НПК и като взе
предвид събраните по делото доказателства и личността на обвиняемата, съдът намира, че
спрямо обв. Т. Т. адекватната мярка за неотклонение би била „подписка“.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че обжалваното определение следва да бъде
отменено, като по отношение на обв. Т. Т. бъде взета мярка за неотклонение „подписка“.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Монтана
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение на РС Монтана от 11.06.2024г. постановено по ЧНД №
685/2024г. по описа му, с което е потвърдена мярка за неотклонение по отношение на
жалбоподателя „задържане под стража“ по ДП № 399/2024г по описа на РУ МВР Монтана,
вместо което ПОСТАНОВИ:
2
ВЗЕМА по отношение на Т. Т. – род. на *г. в гр. *, с посочен адрес в с. *, ул. „*“ №*,
българин, български гражданин, осъждан, безработен, с ЕГН ********** - обвиняем по ДП
№ 399/2024г. по описа на РУ МВР Монтана, пр. пр. 1783/24г по описа на РП Монтана мярка
за неотклонение „ПОДПИСКА“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, поради което
ОСВОБОЖДАВА задържаното лице Т. Т., ЕГН **********.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Началник Следствен арест *към Затвора
*– за сведение и изпълнение, на ОД МВР *и РУ МВР *.
ПРЕПИС от определението да се приложи към ДП № 399/2024г. по описа на РУ МВР
*.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3