Присъда по дело №243/2014 на Окръжен съд - Добрич

М О Т И В И  към присъда № 24 от  25.11.2015г. по

нохд № 243/ 2014г. по описа на Окръжен съд-гр.***

Производството пред съда е образувано  по обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура–гр.***. Същият е изготвен след запознаване с материалите  от досъдебно производство – следствено дело № 69/2012г. по описа на ОСО на ОП-гр.***. С този обвинителен акт е повдигнато обвинение на П.Д.П. с ЕГН ********** за това, че на 13.12.2006г. в гр.***, като управител на „***” ООД гр.***, ЕИК по Булстат ***, избегнал плащане на данъчни задължения по реда на ЗДДС /обн. в ДВ, бр.153/23.12.1998г., с последно изменение в ДВ, бр. 54/04.07.2006г.,отм.с §2 от преходните и заключителните разпоредби на новия ЗДДС, публикуван в ДВ, бр.63/04.08.2006г., в сила от 01.01.2007г./ в особено големи размери – 28 016 лева, като при водене на счетоводството на „***” ООД гр.***, ЕИК по Булстат *** и при представяне на информация пред органите по приходите, съставил и използвал документ с невярно съдържание, който е и неистински – фактура №105/30.11.2006г., издадена от името на „***” ЕООД гр.***, ЕИК по Булстат ***, за покупка на 340 тона слънчоглед на стойност 140 080 лева и с начислен данък върху добавената стойност в размер на 28 016 лева, като я включил в дневника за покупки на дружеството и приспаднал неследващ се на „***” ООД гр.***, ЕИК по Булстат *** данъчен кредит в размер на 28 016 лева, като включил тази фактура в месечната справка-декларация по ЗДДС с вх. № 0***44/13.12.2006г. по описа на ТД на НАП гр. ***- престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т.6, предл. 1 и 2 и т.7 от същия член на НК  и на П.В.П. с ЕГН ********** за това, че през периода от 13.03.2007г. до 14.06.2007г., в гр. ***, при условията на продължавано престъпление, до 22.03.2007г.  като управител на „***” ООД - гр.***, ЕИК ***, а след това – като управител на „***” ЕООД - гр.***, ЕИК ***, избегнал плащане на данъчни задължения по реда на ЗДДС в особено големи размери – 83 453,00 лева, като:

           -на 13.03.2007г., като управител на „П - П” ООД - гр.***, ЕИК по Булстат ***,  избегнал плащане на данъчни задължения в големи размери - 10 353,00 лв., дължими по реда на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ /обн. в ДВ., бр. 63/04.08.2006г., с посл. изм. до края на проверявания период, публикувано в ДВ., бр. 108/29.12.2006г./, като съставил и използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството - 7 броя пътно – прехвърлителни разписки, от тях: 3 броя отнасящи се за 17.01.2007г. и 4 броя отнасящи се за 18.01.2007г., всички с поставен печат на ЕТ "*** - Т.С."*** и приспаднал неследващ се на „***” ООД - гр.***, ЕИК по Булстат ***, данъчен кредит в размер на 10 353,00 лв. по сделката, описана във фактура № 1/ 22.01.2007 г., издадена от ЕТ "*** - Т.С."***4029157, чрез включване на тази фактура в справка – декларация с вх. № 0800 - 0903795/ 13.03.2007г. по описа на ТД на НАП – *** и

 -на 14.06.2007г.,като управител на „***” ЕООД - гр.***, ЕИК ***, избегнал плащане на данъчни задължения по реда на ЗДДС в особено големи размери - 73 100,00 лева, като използвал при водене на счетоводството фактура №22/31.05.2007г. с изписан издател  „***" ЕООД  - гр. ***, ЕИК ***, с предмет на доставката 1 780 тона пшеница реколта 2007г. на стойност 311 500,00 лв. и начислен ДДС в размер на 62 300,00 лв., която е документ с невярно съдържание и е неистински документ и приспаднал неследващ се на „***” ЕООД - гр. ***, ЕИК по Булстат ***, данъчен кредит по авансова фактура № 44/ 24.04. 2007г. с изписан издател „***” ЕООД – гр. ***, ЕИК ***, за продажба на 300 тона пшеница реколта 2007г., на стойност 54 000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 10 800,00 лв., или общо 64 800,00 лева, чрез включване на посочените 2 фактури в дневника за покупки на дружеството и в месечната справка – декларация по ЗДДС с вх. № 0 800-0913300/14.06.2007г. по описа на ТД на НАП – *** – престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 6, предл. първо и второ и т. 7 от с.чл., във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура-гр.*** поддържа обвинението, изложи становище за неговата доказаност и предложи на подс.П.В.П. да бъде наложено наказание в размер на четири години шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим, а на подс.П.Д.П. да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на три годи и шест месеца при първоначален общ режими.

Подсъдимият П.В.П. се явява лично и с редовно упълномощен защитник. П.П. не се признава за виновен, защитникът му пледира в случай, че бъде признат за виновен да му бъде наложено наказание при условията на чл. 66 от НК.  

Подсъдимият П.П. се явява лично и с редовно упълномощен защитник. И този подсъдим не се признава за виновен, а защитникът му пледира да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

***кият окръжен съд, след като обсъди събраните доказателства, намери следната фактическа обстановка:

     С решение № 1986/30.08.2006г. по фирмено дело № 996/2006г. на ОС–гр.*** било регистрирано „***”ООД–гр.*** с ЕИК по Булстат ***, като съсобственици с равни дялове и управители били вписани подсъдимите П.П. и П.П.. На 31.10.2006г. дружеството било регистрирано и по реда на действащия тогава Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. С решение № 758/22.03.2007г. по същото фирмено дело била  вписана промяна в обстоятелствата на дружеството, като било отбелязано, че подс.П.П. е изкупил дела на съдружника си – подс.П.П. и от ООД дружеството било пререгистрирано като ЕООД с управител и едноличен собственик подс.П.П.. Счетоводно дружеството е било обслужвано от св.Р.К., която в дейността си била подпомагана от дъщеря й -св.П.К.. Последната е била изрично упълномощена да изготвя, подава, получава протоколи, справки –декларации по ЗДДС и др. Впоследствие на мястото на св. П.К. била назначена св. К.Ч..

Съгласно пълномощно /том 8 от д.п., стр. 880-горна номерация/ подс.П.П. упълномощил св. А.Г. - Ц. *** да представлява „***” ООД - гр.*** пред ТД на НАП - ***. Пълномощното не е нотариално заверено и е без посочена дата, но било отразено, че се отнася за отчетната 2006г. Ръкописният текст в пълномощно бил изписан от св.Г.-Ц., а подписът в графата „упълномощител“ - положен от св.Р.К. /графическа експертиза № 45/26.03.2014г./.

С решение № 2719 от 23.11.2007г. на ОС-*** по горецитираното фирмено дело била вписана нова промяна в обстоятелствата на дружеството - св. Д.А.Д.  бил вписан като негов едноличен собственик и единствен управител, в резултат на извършена продажба. Последният закупил фирмата по устно разпореждане на св.Д.С., на когото дължал пари. На 11.12.2007г. пред нотариус било изготвено пълномощно, съгласно което св. Д.Д., в качеството си на едноличен собственик и управител на „***” ЕООД – гр.***, упълномощил св.Р.К. да представлява фирмата пред всички държавни институции, вкл. пред НАП и пред търговските банки, както и да получава, подава, подписва всякакви документи, свързани с дейността на дружеството. През периода от 23.11.2007г. до 03.09.2008г., бидейки управител и единствен собственик на дружеството, св.Д.Д. извършвал търговски сделки от името и за сметка на дружеството, като фактурите, които подписвал, били изготвени предварително във фирмата на св.Р.К.. На 03.09.2008г. във фирменото дело на „***” ЕООД–гр.*** била вписана последващата промяна в обстоятелствата, а именно, че е дружеството е продадено на св. В.К.П., който бил вписан като нов едноличен собственик и управител. Св. Д.Д. не е познавал св. В.П.. Последният закупил „***” ЕООД срещу парична сума, т.е. не е платил за да получи собствеността на фирмата, а на него са му заплатили за да се осъществи прехвърлянето. П. не бил извършвал никакви сделки с придобитата от него фирма, нито при прехвърлянето са му били предоставени документите на дружеството. Освен „***” ЕООД по аналогичен начин бил „закупил” и множеството други фирми, дерегистрирани по реда на ЗДДС.  

Въз основа на заповеди за възлагане на данъчна ревизия, на „***” ООД, а впоследствие -след 22.03.2007г. - ЕООД била извършена данъчна ревизия, която обхващала задълженията на дружеството през периода от 31.10.2006г. до 31.05.2007г. по съответния ЗДДС. Ревизията приключила със съставянето на Ревизионен акт №0800539/17.12.2007г., като представляващ дружеството към датата на съставянето му бил св. Д.Д.. Ревизионният акт не бил обжалван и влязъл в сила.  Поради това на 15.04.2008г. „***” ЕООД – гр.*** било дерегистрирано по ЗДДС, като след тази дата от името на дружеството не били издавани фактури.

С решение № 367/ 01.10.2008г. на ОС- *** по т.д. № 121/2007г. по отношение на „***” ЕООД – гр. *** било открито производство по несъстоятелност по реда на чл. 630, ал.1 от Търговския закон, а за синдик бил определен св. С.Д.С.. Търговската дейност от името и за сметка на дружеството била окончателно прекратена на 19.12.2008г.

     3а данъчния период  от 01.11.2006г. до 30.11.2006г. „***” ООД  било със съсобственици с равни дялове двамата подсъдими по делото, които били вписани и като управители.

Оформените документи през този период сочат, че „***” ООД-гр. *** било част от верига от фирми за източване на ДДС. В началото на веригата било "***" ЕООД-гр.***, с ЕИК по Булстат ***, следвано от "***" ЕООД-гр.***, ЕИК по Булстат ***, „***” ООД – гр.*** и накрая - „***” ЕООД – гр.*** с ЕИК по Булстат *** и „***” ООД – гр.*** с ЕИК по Булстат ***.

"***" ЕООД-гр.*** било вписано в регистъра на търговските дружества с решение № 1/09.08.2004 г. по ф. д. № 8606 /2004г. на Софийски градски съд с едноличен собственик и управител П.А.П. с ЕГН **********, със седалище адрес на управление гр.***, бул.„***”№ 23. На 27.06.2007г. била извършена и регистрация на дружеството по ЗДДС. С решение № 2/13.12.2005г. по същото ф.д. била вписана промяна в обстоятелствата, като за нов едноличен собственик и управител бил вписан Д.Т.Б.  с ЕГН **********. С решение № 3/03.10.2006г. по фирменото дело, т.е. преди започване на разглеждания данъчен период, като нов едноличен собственик и управител бил вписан С.Р.С. с ЕГН **********. Последната промяна на собствеността и управлението на това дружество била вписана след разглеждания инкриминиран данъчен период - с решение  № 4/11.06.2007г. като за едноличен собственик и управител била вписана С.Е.М. с ЕГН **********. С.С. и С.М. са депозирали показания в качеството на свидетели в хода на досъдебното производство. По искане на прокурора и поради невъзможността в хода на цялото съдебно производство да бъдат издирени и разпитани, тези лица с определение на съда бяха заличени от списъка на свидетелите на обвинението. С.  Р.С. е бил издирван  и неустановен и по досъдебно производство № 31с/20110г. по описа на ОслО при ОП – гр.***. По това досъдебно производство в качеството на свидетел  била разпитана С.Е.М., която  в показанията си е заявила, че еднолично е придобила „***” ЕООД срещу заплащане. / писмо № 4003/2007 от 12.11.2015г. на ОП – гр.***, стр. 734 от нохд  243/14/.

На 27.06.2007г. "***" ЕООД  - гр.***, било дерегистрирано по ЗДДС, поради извършена проверка от данъчните органи и констатиране на издавани фактури с невярно съдържание от името на дружеството, съгласно които то било продало селскостопанска продукция на различни юридически лица. След дерегистрация издаването на счетоводни документи от името на това дружество било преустановено.

"***" ЕООД - *** с ЕИК по Булстат *** било вписано в регистъра на търговските дружества с решение № 1687/15.06.2006 г. по ф.д. № 748/2006г. на Окръжен съд – *** с едноличен собственик и управител св. И.Д. ***. На 08.08.2006г. дружеството било регистрирано по реда на ЗДДС, а на 22.01.2008г. било дерегистрирано, като след дерегистрацията по реда на ЗДДС не били издавани счетоводни документи от това дружество. Св. И.И. малко след регистрирането на "***" ЕООД - *** упълномощил св. В.К. да извършва сделки от и за сметка на дружеството.

От съдържанието на фактура №609/22.11.2006г., съставена от неизвестно лице е видно, че „***" ЕООД-гр.***, представлявано от С.Р.С., било продало на "***" ЕООД - ***, представлявано от св. И.И. 990 тона слънчоглед на стойност 351 450,00 лв с начислен ДДС в размер на 70 290 лв, или общата стойност на сделката била 421 740 лева при единична цена 355 лева за тон без ДДС. От касов апарат на фирмата на 28.12.2006г. бил разпечатан и касов бон с изписана сума, съответстваща на общата стойност на сделката. Подписът за получил стоката във фактурата е положен от св.И.И.. На датата на съставянето на фактура № 609/22.11. 2006г., в гр.*** бил съставен и приемо–предавателен протокол, съгласно който дружеството – продавач - „***" ЕООД - гр.***, представлявано от С.Р.С., предало на купувача - "***" ЕООД – гр.***, представлявано от св.И.И., 990 тона слънчоглед, доставен на цена 355 лева на тон без ДДС.

Впоследствие от името на "***" ЕООД – гр.*** била съставена фактура №105/30.11.2006г., според която „слънчоглед с включен транспорт” 340 тона, бил продаден на „***” ООД – гр.***, като стойността на сделката била 140 080 лева, с начислен ДДС в размер на 28 016 лева или общо 168 096 лева. Фактурата била попълнена от подс.П.Д.П.. Последвали 3 плащания по банков път на задължението, като от „***” ООД - *** направили следните преводи по сметката на "***" ЕООД – гр. ***: на 07.12.2006г. – 60 000 лева, на 08.12.2006г. – 21 000,16 лева и на 11.12.2006г. – 7 015,84 лева или общо 88 016 лева. Останали неизплатени 80 000 лева.

През периода 2006 - 2007г. счетоводното обслужване на "***" ЕООД – гр.*** било извършвано от св.А.Н.Ж.. Последната в хода на досъдебното производство представила разпечатка на хронологията на движението по сметка № 4532 на "***" ЕООД – гр.*** за м.ноември 2006г., от която е видно, че фактура №105/30.11.2006г. била включена в счетоводното отчитане на тази сметка. Св.Ж. познавала св. И.Д.И.  като собственик на тази фирма. Ж. предала и разпечатка на справка относно местата на товарене на количеството слънчоглед, както и времето и мястото на разтоварване. Съгласно тази справка товаренето било извършвано от различни населени места и респ. натоварено на моторен кораб „Вера Марецкая” в периода от 01.12.2006г. до 10.12.2006г. Оригиналът на фактура № 105/30.11.2006г. на 13.11.2008г. бил доброволно предаден на разследващия орган от св. Д.Д..

От заключението на вещото лице по назначената и изготвена графическа експертиза № 13/15.01.2009г.  става ясно, че ръкописната част на фактура № 105/ 30.11.2006г. с изписан издател "***" ЕООД  - гр. *** е изписана от подс. П.Д.П.,  но подписа в графата „получател” не е негов, нито на някое от разпитаните по досъдебното производство лица. Подписите в графите „съставител” и „отговорен за стопанската операция” на фактурата не са положени от св. В.Г.К., нито от някое от разпитаните по досъдебното производство лица.

Фактура № 105/30.11.2006 г., издадена от „***” ЕООД – гр. ***, е документ с невярно съдържание, тъй като в нея е изписано, че е реализирана сделка, каквато на практика не е осъществявана. Тя е и неистински документ по смисъла на чл. 93, т.6 от НК, тъй като и е придаден вид, че е представлява конкретно писмено изявление на св.В.Г.К., а не на това, което действително я съставило – подс.П.П..

След съставянето на  фактура № 105/30.11.2006г. с изписан издател "***" ЕООД - гр. ***, документално са били оформени  две продажби на слънчоглед от „***” ООД – гр. *** на 2 фирми:1)На „***” ЕООД – гр.*** –оформени са две фактури за общо 410 тона слънчоглед –  фактура № 2/30.11.2006г. – за 340 тона и  фактура № 3/30.11.2006г. – за 70 тона. „***” ЕООД – гр.***, с ЕИК по Булстат ***, било вписано в регистъра на търговските дружества с решение № 1649/12.06.2006г. по ф.д. № 728/ 2006г. на ОС - *** с едноличен собственик и управител св.М.П.И.. Регистрацията на това дружество по реда на ЗДДС била извършена на 17.07.2006г., а дерегистрацията – на 11.12.2007г. 2)На „***” ЕООД – гр. *** – оформени две фактури за общо 215,04 тона слънчоглед – фактура № 5/04.12.2006г. – 212,4 тона и фактура № 7/18.12.2006г. – 2,64 тона. „***” ООД – гр.***, с ЕИК по Булстат ***, било вписано в регистъра на търговските дружества с решение № 2 487/24.10.2005 г. по ф.д. № 1327/ 2005г. на ОС-*** с двама съсобственици с равни дялове, които били и управители – Радомир К.С. с ЕГН ********** и Р.Г. Русев с ЕГН **********. Регистрацията на това дружество по реда на ЗДДС била извършена на 01.12.2005г., а дерегистрацията – на 27.12.2007г.

От доброволно предадените документи от св.Р.К., съгласно протокола за доброволно предаване от 01.12.2011г, както и от кантарните бележки, представени от „И.С. ***“  ЕООД – гр. ***, ЕИК  *********, с едноличен собственик „***“ ГМБХ & КО КГ, Ф.Р. Германия и с управители  немския гражданин Бернд Цапе и българската гражданка  св. С.  Я.В.  с ЕГН **********, става ясно, че „***” ООД е закупувало слънчоглед през м.декември 2006г., а не през м.ноември 2006г. Този слънчоглед бил транспортиран до наета от дружеството база в с.Бранище или директно до пристанището в гр.*** на моторен кораб „Грандиоза”, като товаренето е било извършено в периода от 08.12.2006г. до 17.12.2006г.  

От отразеното в дневници за покупки на „***" ООД - *** за трите данъчни периода - месеците от октомври до декември 2006г., в регистрите за отчитане на сметни отношения с контрагенти – доставчици, така и в предадения регистър - „касова книга”, липсват счетоводни записвания за наличието на данъчни документи - данъчни фактури и плащане в брой от касата на дружеството за транспорт и за стойността на закупен слънчоглед като вид стока. Превозът на слънчогледа бил извършен от транспортната фирма на св. И.Ж.И., като плащането на услугата било отразено в два разходни касови ордера / т. 10 от д.п., стр. 120/. Т.е. подс.П.Д.П. купувал слънчоглед от различни производители, който заплащал в брой, без при това без да са съставяни данъчни фактури, съответно да е бил начисляван и плащан дължимия на държавата ДДС, без платените парични средства за закупения слънчоглед  и за платения транспорт да са били отразени счетоводно. Поради това и за да оправдае документално наличието на слънчоглед у неговата фирма, той участвал в съставянето на фактури, от съдържанието на които да послужи като доказателство за закупена стока от друга фирма и за платен ДДС.

За данъчния период м. ноември 2006г. на „***” ООД - гр.*** била извършена данъчна ревизия, която приключила с издаването от ТД на НАП – *** на данъчен ревизионен акт  № 0800539/ 17.12.2007г. За този данъчен период от данъчната администрация бил начислен допълнителен ДДС за плащане в размер на главницата 28 016 лева. Начисления  и реално внесен от „***” ООД - гр. *** в държавния бюджет ДДС бил само 343,91 лева.

Вещото лице по съдебно–счетоводната експертиза от 28.01.2009г.,  е приело, че са били налице обстоятелства за отказване на данъчен кредит на основание чл. 65, ал.4, т.3 от ЗДДС /обн. ДВ, бр. 153/ 23.12.1998г., с посл. изм. в ДВ., бр. 54/ 04.07.2006г./:  „Органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това”. Т.е. в справката – декларацията, отнасяща се за този данъчен период, подс.П.П. е трябвало да начисли ДДС не в размер 343,91 лева, както е изписал, а в размер на 28 359,91 лева, т.е. начислил е с 28 016,00 лева по – малък данък за внасяне в държавния бюджет, което е и размера на щетата, нанесена на държавата. Този данък, дължим на основание посочения ЗДДС, е приспаднат неследващ се данъчен кредит.

През този данъчен период /м. ноември 2006г./ действал ЗДДС, който бил обнародван в ДВ, бр. 153/ 23.12.1998г., с посл. изм. преди този данъчен период, публикувани в ДВ., бр. 54/ 04.07.2006г. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от този закон регламентирала задължение на представляващите юридически лица, които са регистрирани по ЗДДС, а именно: „Справката - декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения”.

За данъчния период м.ноември 2006г. в „***” ООД - гр.*** била съставена справка – декларация с вх. № 0***44/ 13.12. 2006г. по описа на ТД на НАП – ***, в която в графата „управител” бил вписан подс.П.Д.П.. Според заключението на вещото лице по комплексната експертиза № 76/06.07.2012г., подписът в графата „подпис и печат” в края на справка – декларация с вх. № 0***44/ 13.12.2006г. по описа на ТД на НАП – *** не е положен нито от подс.П.В.П., нито от подс.П.Д.П.. В срока по чл. 100, ал.3 от същия закон - до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася - тази справка – декларация била представена на данъчната администрация. В нея била включена фактура №105/ 30.11.2006г. издадена от "***" ЕООД  - гр.*** с предмет  на сделката - доставка на 340 тона слънчоглед с включен транспорт, на обща стойност 140 080 лв и начислен ДДС в размер на 28 016 лв. и бил ползван данъчен кредит в размер на начисления ДДС.

3а данъчен период 01.02.2007г. - 28.02.2007г. в качество си на съсобственик и съуправител на „***” ООД – гр. ***, подс.П.В.П. включил в  дневника за покупки и дал възможност на дружеството да ползва  данъчен  кредит по фактура № 1/22.01.2007г., издадена от св. Т.С.С. в качеството му на собственик на ЕТ "*** - Т.С."***4029157, на стойност 51 765лв. и начислен ДДС  в размер на 10 353 лв., или общо за 62 118 лева. Предмет на тази сделка били 178,5 тона царевица, реколта 2006г., с единична цена 290 лева за тон. Част от това количество царевица – 71,66 тона - ЕТ "*** - Т.С."***, закупил от ЕТ „Алтеос – А.С.”***, представляван от сина на св. Т.С. – св. А.Т.С., като при това била оформена фактура № 33/26.10.2006г, визираща стойност на сделката  17 9150 лева, начислен  ДДС в размер на 3 583 лв, или общо 21 498лв. Другата част от царевицата била закупена от „Вариант” ЕООД- гр.Силистра. Това дружество било дерегистрирано от НАП по реда на ЗДДС на 09.11.2009г.

Ръкописният текст във фактура № 1/22.01.2007 г.  бил изписан  от св. Т.С. и тя се е подписала в графата „съставител”. Подписът в графата „получател” е положен от подс.П.П.. /графическа експертиза № 13/15.01.2009г./

Транспорт на царевица по изготвените  пътно-прехвърлителни разписки /ППР/, общо седем на брой - от 17.01.2007г. и от 18.01.2007г., не бил извършван. Ръкописните текстове в трите ППР, отнасящи се за 17.01.2007г., освен надписа  "*** - Т.С." , намиращ се на ППР за товарния автомобил с рег. № № ТХ ***, са изписани от подс.П.П.. Негов е и подписа в графата „приел от превозвача” във всички ППР, с изключение на тези, които се отнасят за товарен автомобил с рег. № № ТХ *** от 17.01.2007г. и за товарен автомобил с рег. № ТХ *** от 18.01.2007г. Ръкописният текст в ППР, отнасящи се за 18.01.2007г. и текста  "***-Т.С.", намиращ се на ППР за товарния автомобил с рег. № ТХ *** за 17.01.2007г. е изписан от св.Т.С.. Тя е изписала и ръкописния текст във фактура № 33/ 26.10.2006г. с изписан издател ЕТ „Алтеос – А.С.”***. Подписът в графата „изпращач” във всички ППР и в графите „съставил” и „получател” във фактура № 33/26.10.2006г. с изписан издател ЕТ „Алтеос – А.С.”*** е положен от св.Т.С.. /графическа експертиза № 102/07.05.2009г./.

По фактурата имало неразплатен от купувача остатък в размер на 17 120 лв. Въпреки наличието на такъв неразплатен остатък, доставчика - св. Т.С.С. – не издал данъчно кредитно известие до ТД на НАП - ***. На 25.10.2007г. св. Т.С.С. *** молба за откриване на производство по несъстоятелност на "***" ЕООД – гр. ***, в която посочил, че това дружество му е длъжник за сумата от 17 118 лв., представляваща неплатената част от цената на доставена царевица, предмет на сделката, описана в издадената от него фактура № 1/22.01.2007г.

След като била упълномощена от подс.П.П., св. П.К. съставила и представила в ТД на НАП-*** справка – декларация с вх.№0800-0903795/13.03.2007г., в нея била включена фактура № 1/2.01.2007г., издадена от св.Т.С., с предмет  на сделката - доставка на 178,5 тона царевица с включен транспорт, на стойност 51 765лв и начислен ДДС в размер на 10 353,00 лв или общо за 62 118 лева. За този данъчен период от „***” ООД-гр.***, в посочената справка–декларация не били начислени и няма внесени в държавния бюджет данъци, дължими на основание ЗДДС. С включването на тази фактура в справка-декларацията, по която реално били платени 45000 лв и останали неразплатени 17118лв, „***” ООД - гр. *** е приспаднало неследващ се данъчен кредит в размер на 10 353 лв.

Подписът в графата „Подпис и печат” в справката – декларация с вх. № 0800 - 0903795/ 13.03.2007г. не е положен нито от подс. П.П., нито от подс.П.П.. Подписът в графата „управител” бил положен от св.Р.К../графическа експертиза № 76/06.07.2012г./.

 През  данъчен период 01.05.2007г. - 31.05.2007г.  „***” вече било ЕООД, а не ООД /промяната била извършена на 22.03.2007г./, като подс. П.П. бил едноличен собственик и управител. С решение № 367/01.10.2008г. на ОС - *** по т.д. № 121/2007г. по отношение на „***” ЕООД – гр. *** било открито производство по несъстоятелност по реда на чл. 630, ал. 1 от Търговския закон с обявена начална дата на неплатежоспособността 23.04.2007г. Въпреки че през този данъчен период „***” ЕООД–гр.*** вече било неплатежоспособно и имало определен от съда синдик, дейността на подс. П.П. по включване на първични счетоводни документи в отчетността на дружеството и представянето им пред данъчната администрация продължила.

През разглеждания данъчен период са налице документално оформени сделки на „***” ЕООД – гр. *** с две търговски дружества - „***" ЕООД-гр.***, с ЕИК по Булстат *** и „***” ЕООД– гр.***, с ЕИК по Булстат ***.

„***" ЕООД - гр. *** било регистрирано с решение № 1/ 27.07. 2006г. по ф.д. № 8844/2006г. на Софийски градски съд с едноличен собственик и управител св. М.Н.М. с ЕГН ********** и с ЕИК по  Булстат ***. По реда на ЗДДС тази фирма била регистрирана на 30.05.2007г. До приключване на досъдебното производство в Търговския регистър не е имало вписване на промяна в обстоятелствата на това дружество. Счетоводството се е водело от счетоводната къща „***” ЕООД-гр. *** с ЕИК по Булстат *********, с едноличен собственик  и управител до 18.10.2010г. св. И.Х.И. ***. След м.май 2007г. едноличен собственик и управител на счетоводната къща станала О.В.К. от гр. *** с ЕГН **********.

Св. М.Н.М. лично никога не е регистрирал фирма на свое име и не знае как е извършена регистрацията на „***" ЕООД - гр. *** на негово име. Не е предоставял на никого личната си карта, нито пък е губил документите си за самоличност. Не е чувал за „***” ООД /ЕООД/ - гр.***, не познава двамата подсъдими, никога не е извършвал търговска дейност с търговско дружество, още по-малко е търгувал със зърно, нито пък е упълномощавал някого да извършва търговска дейност от негово име. Представляваното от св.И.Х.И. дружество- „***” ЕООД не е съставяло първични счетоводни документи от името на фирмите, които е обслужвало счетоводно, изготвяло справки-декларации, които били изпращани за подпис в съответната фирма. 

През данъчния период май 2007г. подс.П.П. включил в дневника за покупки на "***” ЕООД – гр. *** покупка на 1 780 тона пшеница реколта 2007г. на стойност 311 500лв. и начислен ДДС в размер на 62 300лв. от „***" ЕООД -гр. ***. Тази „сделка” била описана в издадената на следващия ден след регистрацията по ЗДДС на „***" ЕООД- гр.***  фактура № 22/ 31.05.2007г. Тази фактура не е съставена  и не е подписвана от св. И.Х.И.. Последният не познава св.  М.Н.М..

От назначената и приложена към делото графическа експертиза № 45/ 26.03. 2014г. е видно, че нито св. М.Н.М., нито св. И.Х.И., са се подписвали в графата „съставил“ във фактура № 22/31.05.2007г. с изписан издател „***" ЕООД  - гр.***, т.е. тя е неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК.

Съгласно приложените към ревизионния акт заверени копия на дневните финансови отчети, плащането по фактурата било извършено от "***” ЕООД – гр.*** в брой: 40 000 лв- на 31.05.2007г., 16 000 лв - на 05.06.2007г., 205947,50 лв - на 04.06.2007г. и 111 852,50 лв - на 15.06.2007г. Като основание за издаване на фактурата бил посочен договор за покупко–продажба, сключен между "***" ЕООД–гр.*** и "***” ЕООД – гр.***, съгласно който продавачът се задължавал да прехвърли на купувача собствеността върху закупената стока – 1 780 тона пшеница реколта 2007г. в база /склад/, посочена от купувача. Уговорения срок за доставка бил 01.05.2007г. Цената, която купувачът следвало да заплати, била 175,00 лв за тон, като съгласно чл. 4 от този договор собствеността върху вещта преминавала върху купувача в момента на плащане на стоката. На 04.06.2007г. между страните бил сключен анекс към описания договор, с който бил договорен начина на разплащане – че ще се извършва разсрочено, в брой или по сметка на доставчика, в срок не по - късно от 3 месеца от датата на последната доставка. В "***" ЕООД – гр.*** обаче липсват каквито и да било документи, удостоверяващи по какъв начин, кога и от кого това дружество е придобило пшеницата, описана във фактура № 22/31.05.2007г., как е извършен превоза на зърното, къде е е претеглено, съхранявано и изследвано. Т.е. използвана е данъчна фактура с невярно съдържание, в резултат на което "***" ЕООД – гр.*** избегнало плащане на данъчни задължения в размер на 62 300,00 лв., дължими по ЗДДС. На 04.01.2008г. "***" ЕООД – гр. *** било служебно дерегистрирано по реда на ЗДДС.

 „***” ЕООД – гр. *** било регистрирано с решение № 1 651/18.07.2006г. по ф.д. №725/2005г. на ОС-*** с едноличен собственик и управител св. В.В.М. ***, с ЕИК по  Булстат ***. По реда на ЗДДС тази фирма била регистрирана на 07.10.2005г. През стопанската 2006 – 2007г. св. В.М. арендувал земеделска земя. Издадена била от „***” ЕООД–гр.*** авансова фактура № 44/24.04.2007г. за продажба на 300 тона пшеница реколта 2007г., с единична цена 180 лева за тон, на стойност 54 000 лв и начислен ДДС в размер на 10 800лв или общо 64 800,00 лева на „***” ЕООД. По тази фактура е имало  авансово плащане, но реално предаване на стока по тази фактура нямало, съставено било данъчно кредитно известие до ТД на НАП, с което на практика се отменяла сделката по фактура № 44/24.04.2007г. още преди тя да се е случила. Екземпляр от това данъчно кредитно известие бил връчен на св. Р.М.К. срещу подпис и по–късно св.М. върнал на подс.П.П. получената авансово сума.

Подс. П.П. включил в дневника за покупки на "***” ЕООД – гр.*** през данъчния период май 2007г. покупка на 300 тона пшеница от „***” ЕООД-гр.***. Подс.П.П. съставил и в качеството му на едноличен собственик и управител на "***" ЕООД – гр. ***, подал справка - декларация  с вх. №0 800-0913300/ 14.06.2007г. по описа на ТД на НАП – ***, в която включил фактура № 22/ 31.05.2007г. с изписан издател  „***" ЕООД  - гр. *** и фактура № 44 /24.04.2007г. с изписан издател „***” ЕООД–гр. ***. На 02.07.2012г. подс.П.П. доброволно предал оригинала на фактура №44/24.04.2007г. и на данъчно кредитно известие №53/14.08.2007г., двете с изписан издател „***” ЕООД – гр. ***, за което бил съставен протокол.

Подписът в графата „получател” на фактура № 44/24.04.2007г. не е положен нито от подс.П.П., нито от подс. П.П.. Подписът в графата „съставил” на тази фактура не е положен от св. В.М.. Подписът в графата „подпис и печат” в справка - декларация  с вх. № 0913300/14.06.2007г. по описа на ТД на НАП – *** не е положен от нито от подс. П.П., нито от подс. П.П.. Подписът в графата „получател” на данъчното кредитно известие, съставено от св.М. на 14.08.2007г., е положен от св.Р.К.. /комплексна експертиза № 76/06.07.2012г. и заявеното от вещото лице в с.з. на 25.11.2015г./. 

От назначените и приети от съда заключения по съдебно-счетоводните експертизи се установява, че дължимия данък добавена стойност за данъчния период  от 01.11.2006г. до 30.11.2006г. възлиза на 28 016лв, а дължимия данък добавена стойност за инкриминирания период 13.03.2007г.-14.06.2007г. е в размер на 83 453 лв.

От заключението по изготвената и приета от съда Графическа експертиза №13/15.01.2009г. /стр. 831, т. 7 от д.п./ се установява, че : 1. Фактура №1/22.01.2007г. издадена от ЕТ ”***-Т.С.”*** на „***” ООД – гр.*** е попълнена от Т.С.. 2. Фактура №105/301.11.2006г. издадена от „***” ООД-гр.*** на „***” ООД –гр.*** е попълнена от П.Д.П.. 3.Фактура №1/22.01.2007г. издадена от ЕТ”***-Т.С.”*** на „***” ООД – гр.*** е подписана за получател  от П.В.П.. 4. Фактура №105/301.11.2006г. издадена от „***” ООД-гр.*** на „***” ООД –гр.*** не е подписана за получател от нито едно от протичащите по досъдбеното производство лица. Подписът не е на П.П.. 5. Фактура №1/22.01.2007г. издадена от ЕТ ”***-Т.С.”*** на „***” ООД – гр.*** е подписана за съставител от Т.С.. 6. Фактура №105/301.11.2006г. издадена от „***” ООД-гр.*** на „***” ООД –гр.*** не е подписана за съставил от нито едно от протичащите по досъдбеното производство лица. Подписът не е на В.К..

Експертното заключение по изготвената и приета от съда графическа експертиза №102/07.05.2009г. сочи, че: 1. Ръкописният текст в представените за изследване ППР от 17.01.07г. без текста ЕТ ***- Т.С. за кола ТХ 82 19 е изпълнен от П.В.П.. Ръкописният текст в представените за изследване ППР от 18.01.07г. и текста ЕТ ***- Т.С. в разписката от 17.01.07г. на кола Тх 82 19 е изпълнен от Т.Н.С.. 2. Подписите на „Изпращач” във всички ППР от 17.01.07г. и 18.01.07г. са положени от Т.С.С.. Подписите за „приел от превозвач” във всички ППР с изключение на тези за товарен автомобил  ТХ 41 43 от 17.01.07г. и за ТХ 82 19 от 18.01.07г. са положени от П.В.П.. 3. Ръкописният текст положен във фактура № 33/26.10.2006г. издадена от ЕТ „Алтеос-Ал.С.” е изпълнен от Т.Н.С.. Подписите в тази фактура са положени от Т.С.С..

От заключението по назначената комплексна експертиза № 76/06.07.2012г. се установява, че: Подписите за получател във фактура № 44/24.07.2007г. с доставчик „***” ЕООД – гр.***  и в кредитно известие към тази фактура от 14.08.2007г., съставено от същия доставчик, не са положени от лицата П.В.П. и П.Д.П.. Подписите за съставил в тях не са положени от В.В.М.. Подписът след „подпис и печат” в СД по ЗДДС за м.ноември 2006г. – вх. № 0***44/13.12.2006г. не е положен от никое от тези две лица. Подписът на същото място в СД по ЗДДС вх. № 3795/13.03.2007г.  не се явява подпис на никое от тези две лица. Подписът за СД по ЗДДС вх. № 0913300/14.06.2007г. не се явява подпис на никое от двете лица. /след уточнение на вещото лице в с.з. на 25.11.2015г./. Подписите за „получател” в кредитното известие, за „управител” в СД по ЗДС за м.февруари 2007г. и за „упълномощител” в пълномощното от П.В.П., с което упълномощава А.Г., са положени от Р.М.К..

От заключението по графическа експертиза № 45/26.03.2014г. се установява, че: 1. Подписът за упълномощител в пълномощното от П.В.П., с което упълномощава А.Г. да го представлява пред НАП за 2006г. е положен от Р.М.К.. 2. Подписът за съставител във фактура №22/31.05.2007г. с издател „***” ЕООД-гр.*** не се явява подпис на И.Х.И. или на М.Н.М.. 3. Фактура № 609/22.11.2006г. с издател „***” ЕООД-гр.*** не е попълнена и подписана за съставил от Олга П. Крумова.

Гореизложената фактическа обстановка се установява събраните по делото гласни и писмени доказателства, приобщените показания на свидетелите, заключенията на експертите, както и на база доказателства, приети по реда на чл. 283 от НПК.

Подсъдимите са с гарантирано от закона процесуално право на защита и в този смисъл съдът възприе отказът им да депозират обяснения в хода на съдебно производство. Като израз на защитна позиция съдът намира и заявеното в края на съдебното следствие от подс. П.П., че по изготвените инкриминирани фактури има реални плащания, съответно и правомерно е ползван данъчен кредит.

 Съдът кредитира показанията на свидетелите Р.К., П.К., А.Г.-Ц. и К.Ч.. Депозираното тях дава информация относно изготвянето на първични счетоводни документи, осчетоводяването им, изготвянето и подаването на справки декларации по ЗДДС пред НАП и др. Първата от трите свидетелки като управител на счетоводна къща е обслужвала счетоводно дружеството представлявано от подсъдимите. Втората–св.П.К. е работила като оперативен счетоводител, тя е осчетоводявала фактури, изготвяла е платежни нареждания за осигурителни вноски, а също изготвяла и справките декларации по ЗДДС. Св.А.Г.-Ц. също е  работила като оперативен счетоводител, като единствено  е въвеждала документи в счетоводната програма, без да полага подписа си под тях. Споделеното от нея относно липса на неин подпис в пълномощното се подкрепя и от заключението по комплексната и графическа експертиза.

Показанията на свидетелите И.И. и В.К. съдържат общо формулирани, неясни и отвлечени отговори на поставените въпроси, като и двамата демонстрират липса на спомен за конкретни факти- разполагали ли са с нужните средства за заплащане описаното във фактурите количество зърно, разполагали ли са с работници, собствен транспорт, детайли около начина на плащане, начина на транспортиране и др.  В този смисъл съдът цени показанията им дотолкова, доколкото в тях се съдържат  твърдения за познанството им с подсъдимите  и за знанието им относно съставянето на инкриминираните фактури.Съдът кредитира показанията на св.А.Ж., счетоводител на „***” ЕООд .Същата изрично е заявила, че осчетоводяваните от нея фактури са документално обосновани, но не знае дали по тях има реално осъществени сделки.

За взаимодопълващи се и еднопосочни  относно факта, че на 17.01.2007г. и на 18.01.2007г. не  е осъществявана транспортна услуга за сметка на „***” ООД съдът намира и показанията на свидетелите П.И.П., И.П.И. и И.П.И..

         Данни относно съставителя и подписалия  фактура № 1/22.01.2007г. се съдържат  в показанията на свидетелите Т.С., А.С. и Т.С..

Съдът дава вяра и на показанията на св.М.М.. Изложените от него твърдения корелират със заключението по графическа експертиза № 45/26.03.2014г.

Показанията на свидетелите Д.Д., В.П.  и Д.С. съдържат данни относно хронологията в прехвърлянето на собствеността на „***” ООД, като от тях могат да се извлекат и косвени доказателства за задлъжнялостта на дружеството.

При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл. 14 от НПК съдът прие, че подсъдимият П.П. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението визирано  в чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т.6, пр. 1 и 2  и т. 7 от с.чл. от НК. Без съмнение е, че процесната фактура № 105/30.11.2006г. съставлява документ и то първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7 от Закона за счетоводството, както и няма съмнение, че същата е била ползвана, тъй като е била включена в дневника за покупки на дружеството и в месечната справка декларация по ЗДДС вх. №0***44/13.12.2006г. Безспорно е, че подс.П.П. е съствил фактурата, нещо което се обосновава  и от заключението по изготвената графическа експертиза № 13/15.01.2009г., сочещо, че подс.П.П. е изписал ръкописния текст във фактурата. На следващо място фактурата е с невярно съдържание, тъй като не отразява реална доставка, а също е и неистински документ по смисъла на чл. 93, т.6 от НК, тъй като й е придаден вид , че е изявление на св.В.К., а не на лицето, което действително я е съставило – подс.П.П.. Неверността на фактурата съдът прие за доказана по несъмнен начин. Липсата на реална доставка се обосновава от доказателствата по делото. На първо място -в представената от „***" ЕООД  - гр.*** справка за фактура № 609/ 22.11.2006г. с предмет 990 тона слънчоглед като бази за товарене са посочени населени места, различни от описаните в доброволно предадените от св.Р.К. документи. На второ място съгласно документите, представени от „***" ЕООД - гр.***, слънчогледът бил натоварен на моторен кораб „Вера Марецкая”, а в документите, предадени от св. Р.К. с Протокол за доброволно предаване от 01.12.2011г., се сочи, че е бил натоварен кораб „Грандиоза”, с вписване „с транспорт на продавача”. И  трето място налице е различие в посочените дати за транспортиране на слънчогледа в документите, представени от „***" ЕООД - гр.*** – съгласно тези документи превозът е бил извършен в периода от 24.11.2006г. до 10.12.2006г. и документите описани в Протокол за доброволно предаване от 01.12.2011г. – където се сочи, че слънчогледът е транспортиран в периода от 01.12.2006г. до 10.12.2006г. На следващо място - от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза от 17.05.2012г. е установено, че никое от дружествата от хронологията на фактуриране на земеделска продукция /слънчоглед/: „***” – „***” – „***” не е представило данъчни документи /фактури за транспорт, придружаващи стоката документи като товарителници, пътно-прехвърлителни разписки, пътни листи, приемо-предавателни протоколи или други/, установяващи прехвърлянето собствеността върху стоката и реалното извършване на доставката. Всичко това обосновава единствения възможен извод, че реална доставка по тази фактура не е имало.

Несъмнено е налице ползването на инкриминираната фактура, нейното осчетоводяване и включване в СД по ЗДДС, в резултат на което е получен данъчен кредит, с който е намален реално дължимия ДДС, което и съставлява избягване плащането на данъчни задължения. Неверен е бил действителния размер на начисления ДДС, който бил начислен по доставката с право на данъчен кредит в процесната фактура, отразяваща нереална сделка. Или данъкът е неследващ се, тъй като не имало реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от от ЗДДС: „Доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи”.. Т.е. за тази фактура за получена стока от управляваната от него фирма, подс.П.П. не е имал качеството на действителен получател на стоката, а е бил фиктивен такъв, тъй като от извършените насрещни проверки от служители на данъчната администрация и от събраните по делото доказателства се установява, че контрагента по сделката – „***” ЕООД е фирма, която не е доставила описаната във фактурата стока. В резултат на това в справка-декларацията, невярно била определена данъчната основа, невярно била посочена общата стойност на получените доставки, невярно бил посочен общия данъчен кредит и неправилно посочен ДДС за внасяне за съответния период. Престъплението е извършено чрез действия, изразили се в осъществяване на посочените т.6, пр. 1 и 2 и т. 7 в чл. 255, ал.1 от НК форми на изпълнителното деяние.

По описания начин като съставил и използвал документ с невярно съдържание, който е неистински  - фактура №105/30.11.2006г., включвайки я в дневника за покупки на дружеството  и в подадената СД по ЗДДС за  данъчния период 01.11.-30.11.2006г. и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 28 016 лв. съставляващ особено големи размери съгласно критериите, дадени в  ТР№1/30.10.1998г. на ОСНК по НД №1, подс.П. Петрово е осъществил от обективна страна престъплението, в което е обвинен.

По повод развитата от защитата на подсъдимата теза за липса на осъществен състав на престъпление по чл. 255 от НК, следва да се отбележи, че действително подсъдимият не е бил задължен да проверява доставчиците на контрагента си, но е бил наясно, че описаното в инкриминираната фактура не е вярно, тъй като няма реално осъществена сделка. Т.е. фактическата установеност по делото сочи, че процесната сделка е фиктивна, че инкриминираната фактура е били изготвена с предназначение да бъде осчетоводени от подсъдимия и по този начин той да заяви право на данъчен кредит, или всички негови действия са следвали единствено възможната цел, която е и осъществена. В заключение следва да се спомене, че правото на данъчен кредит съпътства документа-фактурата, а тя от своя страна е следствие от реално извършената доставка, каквото в разглеждания случай не е налице. А при липса на доставка не е налице данъчно събитие, респ. и не възниква изискуемост на данъка, задължение за начисляването му. Т.е. при липса на доставка начисляването на данък се явява без основание. Издаденият в случая първичен счетоводен документ – инкриминираната фактура сама по себе си не обуславя извод за извършена доставка по смисъла на ЗДДС. Отделно от това, доколкото тези фактури са изготвени изцяло в разрез с изискванията на Закона за счетоводството- вярно и точно да отразяват стопанската операция, то въз основа на тях не може да се претендира данъчен кредит. Невярното съдържание на инкриминираните фактури като първичен счетоводен документ, обуславя като невярно и съдържанието на останалите счетоводни документи и като последица се е стигнало до недостоверно счетоводно отчитане на резултатите от икономическата дейност на данъчно задълженото лице „***” ООД за съответния период- 01.11.2006г.-30.11.2006г.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, при пряк умисъл, доколкото подс.П.П. е действал с ясното съзнание, че съставя и използва фактура с невярно съдържание, тъй като описаното в нея не е реално извършено, съзнавал е и целта, която преследва, а именно създаване на удобен за него от финансова гледна точка месечен резултат, за да оправдае посочени в справка-декларацията финансови резултати.. Или отразявайки неверни данни в справка-декларацията, подсъдимият е бил със съзнание за преследваната цел– избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери, които  е следвало да бъдат внесени в бюджета и създаване на впечатление за привидно редовно водено счетоводство.

Причини за извършване на престъпленията са стремеж за придобиване на блага по противозаконен начин и незачитане на правовите порядки.

При горната фактическа обстановка съдът намери, че подс. П.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението визирано  в чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т.6, пр. 1 и 2  и т. 7 от с.чл. във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Съставени  и използвани са били 7 броя ППР, както и били използвани фактури № 1/22.01.2007г.,№ 22/31.05.2007г. и № 44/24.04.2007г. Тези фактури са били ползвани чрез  включването им в дневниците за покупки на дружеството и в месечните справки декларации по ЗДДС /фактура № 1/22.01.2007г.- включена в СД по ЗДДС  вх. № 0800 - 0903795/ 13.03.2007г., както изготвените във връзка с нея седем броя ППР и фактури № 22/31.05.2007г. и № 44/24.04.2007г.– включени в СД по ЗДДС вх. № 0 800-0913300/ 14.06.2007г./.

Безспорно установено е, че във фактура № 1/22.01.2007г., подписът за получател е положен от подс.П.П., а ръкописният текст е изпълнен от св.Т.С. /графическа експертиза № 13/2009г./. По повод на тази фактура са били оформени седем броя ППР, три за дата 17.01.2007г. и четири за 18.01.2007г. Безспорно е, че подс.П.П. е съставил фактурата, нещо което се обосновава  и от заключението по изготвената графическа експертиза №13/15.01.2009г., сочещо, че подс.П.П. е изписал ръкописния текст във фактурата. Ръкописният текст в представените за изследване ППР от 17.01.07г. без текста ЕТ ***- Т.С. за кола ТХ 82 19 е изпълнен от П.В.П.. Подписите за „приел от превозвач” във всички ППР с изключение на тези за товарен автомобил  ТХ 41 43 от 17.01.07г. и за ТХ 82 19 от 18.01.07г. са положени от П.В.П..  На следващо място фактурата е с невярно съдържание, тъй като не отразява реална доставка. Неверността на фактурата съдът прие за доказана по несъмнен начин въз основа на показанията на свидетелите –шофьори / И.П., И.П.И. и И.П.И./, които са категорични, че на тези дати не са извършвали транспорт на посочените количества царевица, т.е. съдържанието на съставените пътно-прехвърлителни разписки не е вярно.Тук е мястото и по повод възражението на защитата на подс.П.П. да се подчертае, че процесните пътно–прехвърлителни разписки са документи с невярно съдържание и като такива са инкриминирани и в обвинителния акт, а не са не неистински документи по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК. Неверността се доказва и от резултатите от извършената данъчна ревизия на ЕТ „***- Т.С.” приключила с ревизонионен акт № 08-00-476/17.12.2007г., в който данъчните органи са приели, че ЕТ „*** – Т.С.” не следва да се счита изпълнител по доставка на царевица към ***” ООД съгласно фактура № 1/22.01.2007г., поради което и ЕТ е следвало да издаде кредитно известие към тази фактура.

Безспорно установено е и, че фактура № 22/31.05.2007г. е неистински документ /съгласно графическа експертиза № 45/ 26.03. 2014г. подписът в графата съставил във фактурата не е нито на св. М.М., нито св. И.Х.И./, а също  е и документ с невярно съдържание. Неверността се доказва категорично от показанията на св.М., който твърди, че няма нищо общо с фирма „***”, не е извършвал търговска дейност, не е регистрирал търговско дружество, не е чувал за „***”, нито пък е попълвал и подписвал документи, свързани с „***” ООД /ЕООД.

По отношение на фактура № 44/24.04.2007г. от комплексна експертиза № 76/06.07.2012г. се установява, че подписите за получател в тази фактура с доставчик „***” ЕООД – гр.***  и в кредитно известие към тази фактура от 14.08.2007г., съставено от същия доставчик, не са положени от никой от двамата подсъдими , а подписът за съставил във фактурата и кредитното известие не са положени от св.В.  М., т.е. и тази фактура е неистински документи  и документ с невярно съдържание, доколкото реално предаване  на описаното в нея количеството зърно не е имало.

Несъмнено е, че съставяйки и използвайки седемте броя ППР разписки и използвайки трите инкриминирани фактури, подс.П.П. е получил данъчен кредит, което и съставлява избягване плащането на данъчни задължения за периода от 13.03.2007г. до 14.06.2007г.  в общ размер на 83 453 лв, съставляващ особено големи размери съгласно критериите, дадени в  ТР№1/30.10.1998г. на ОСНК по НД №1,  Престъплението е извършено чрез действия, изразили се в осъществяване на посочените т.6, пр. 1 и 2 и т. 7 в чл. 255, ал.1 от НК форми на изпълнителното деяние.Престъплението е продължавано, доколкото са налице две деяния, осъществяващи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко следващо се явява обективно и субективно продължение на предшестващото.

В заключение следва да се отбележи, че за всяка от процесните фактури за получени стоки от управляваното от него дружество, подс. подс.П.П. не е имал качеството на действителен получател на стоката, а е бил фиктивен такъв. Или при липса на доставка не е налице данъчно събитие, респ. и не възниква изискуемост на данъка, задължение за начисляването му. Т.е. при липса на доставка начисляването на данък се явява без основание. Издадените  и използвани от подсъдимия в случая счетоводни документи – ППР и фактури сами по себе си не обуславят извод за извършени доставки по смисъла на ЗДДС. Отделно от това, доколкото тези фактури са изготвени изцяло в разрез с изискванията на Закона за счетоводството- вярно и точно да отразяват стопанската операция, то въз основа на тях не може да се претендира данъчен кредит. Невярното съдържание на инкриминираните фактури като първичен счетоводен документ, обуславя като невярно и съдържанието на останалите счетоводни документи и като последица се е стигнало до недостоверно счетоводно отчитане на резултатите от икономическата дейност на данъчно задълженото лице- „***” за съответния период. Или с включването на процесните документи в подадените две справки-декларации по ЗДДС и в дневник за покупките, неразделна част от декларациите, както и ползвайки тези документи при упражняване на стопанската си дейност, при водене на счетоводството и представяне на информация пред органите  по приходите, подс.П.П. е променил финансовия резултат на дружеството, създавайки възможност да претендира приспадане на данъчен кредит в посочения по-горе размер.

От субективна страна подс.П.П. е извършил деянието  умишлено, при пряк умисъл, тъй като е действал с ясното съзнание, че съставя и използва документи с невярно съдържание, тъй като описаното в тях не е реално извършено, съзнавал е и целта, която преследва, а именно създаване на удобен за него от финансова гледна точка месечен резултат, за да оправдае посочени в справка-декларацията финансови резултати. Или отразявайки неверни данни в двете справки -декларации, подсъдимият е целял избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери, които  е следвало да бъдат внесени в бюджета и създаване на впечатление за привидно редовно водено счетоводство.

Причини за извършване на престъпленията са стремеж за придобиване на блага по противозаконен начин и незачитане на правовите порядки.

При определяне на наказанията на всеки от двамата подсъдими съдът взе предвид всички смекчаващи и отегчаващи  вината обстоятелства, степента на обществена опасност на извършеното  от тях и данните за личността им.

Подсъдимият П.Д.П. е българин, български гражданин, със средно образование, работи като механик, неосъждан /реабилитиран/. Като отегчаващи обстоятелства  при този подсъдим съдът отчете сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното деяние с оглед характера на засегнатите отношения, времето , мястото и обстановката, при която  е извършено и размера на причинената щета. Касае се за престъпление, което засяга устоите на държавността. Обект на посегателство са обществените отношения, регулиращи нормалното и законосъобразно функциониране на данъчната система, като част от финансовата система на държавата. Смекчаващи обстоятелства са  липсата на други висящи наказателни производства, добрите характеристични данни,  а също и изключително дългият период от време, който е изтекъл от извършване на престъплението до настоящото изправяне на подсъдимия пред съда, което не е по негова вина. Съдът счита, че последното се явява изключително смекчаващо отговорността и вината обстоятелство, доколкото досъдебното производство е продължило почти шест години. С оглед на това съдът намери, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало за осъдения несъразмерно тежко. Предвид изложеното и наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, както и личността на дееца и особеностите на конкретното деяние, съдът счита, че наказанието на подсъдимия П.П.  следва да бъде индивидуализирано с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. За извършеното от подсъдимия деяние е предвидено наказание „лишаване от свобода” от три до осем години, както и „конфискация” на част или на цялото имущество на виновния, поради което съдът наложи наказание „лишаване от свобода” в размер на две години, а на основание чл. 55, ал. 3 от НК не наложи кумулативно предвиденото наказание „конфискация”, поради липсата на доказателства за налично имущество. При наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и като намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия П.П. не е наложително той да изтърпи ефективно така определеното му наказание, съдът отложи изпълнението на същото с изпитателен срок от пет години и вземайки предвид най-вече данните за личността и трудовата му заетост-  работи като механик във фирма в „Рос експорт” в гр.***.

Подсъдимият П.В.П. е българин, български гражданин, с висше образование, безработен, осъждан.  Като отегчаващи обстоятелства  при този подсъдим освен  високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, реализирано и в условията на продължавано престъпление, съдът отчете и наличното предходно осъждане, както и наличието на друго висящо наказателно производство – досъдебно производство № 9/2010г. по описа на ОД на МВР-гр.*** /стр.84 от нохд 243/14г./. Смекчаващи обстоятелства са добрите характеристични данни,  а също и изключително дългия период от време, който е изтекъл от извършване на престъплението до настоящото изправяне на подсъдимия пред съда, което не е по негова вина. Съдът счита, че последното се явява изключително смекчаващо отговорността и вината обстоятелство, доколкото досъдебното произовдство е продължило почти шест години. С оглед на това съдът намери, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало за осъдения несъразмерно тежко. Предвид изложеното и наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, както и личността на дееца и особеностите на конкретното деяние, съдът счита, че наказанието на подсъдимия П.П.  следва да бъде индивидуализирано с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. За извършеното от подсъдимия деяние е предвидено наказание „лишаване от свобода” от три до осем години, както и „конфискация” на част или на цялото имущество на виновния, поради което съдът наложи наказание „лишаване от свобода” в размер на две години и шест месеца, а на основание чл. 55, ал. 3 от НК не наложи кумулативно предвиденото наказание „конфискация”, поради липсата на доказателства за налично имущество. При наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и като намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия П.П. не е наложително той да изтърпи ефективно така определеното му наказание, съдът отложи изпълнението на същото с изпитателен срок от пет години и вземайки предвид най-вече данните за личността и обстоятелството, че това се явява първо по ред осъждане на лишаване от свобода.

Така индивидуализираните наказания съдът намира, че съответстват изцяло на тежестта на извършените престъпления, обществената опасност на извършителите и ще изпълнят целите, предвидени в чл. 36 от НК.

В тежест на подсъдимите и съобразно правилото на чл. 189, ал. 3 от НПК се възложи да заплатят солидарно сторените по делото разноски: по сметка на ОСлО при ОП - гр.*** сумата от 1665 лв и по сметка на ОС – гр.*** сумата от 1277,36лв.

Веществените доказателства, приложени по опис към делото, съдът постанови да останат към делото до неговото унищожаване след изтичане на предвидени законов срок.

Предвид изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                                       СЪДИЯ: