Номер 6728.08.2020 г.Град Стара Загора
Районен съд – Стара ЗагораVII-ми наказателен състав
На 28.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:т.м
Секретар:Д.Г
Сложи за разглеждане докладваното от т.м Частно наказателно дело № 20205530202157 по
описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Днес, 28.08.2020 г. в гр. Стара Загора подписаният п.с.д – ст.разследващ полицай в Първо
РУ – Стара Загора при ОД МВР – Стара Загора, на основание чл. 117 и чл. 139 от НПК,
разпитах в качеството на свидетел по досъдебно производство № 460/2020 г. по описа на
Първо РУ – Стара Загора при ОД МВР – Стара Загора лицето:
TOДОР ЙОРДАНОВ КЪСАДЖИКОВ
народност - българин, българско гражданство, женен, неосъждан, род. на 30.07.1955 г. в гр. Стара
Загора, образование - основно, месторабота - пенсионер, адрес за призоваване в страната: гр.
Стара Загора, кв. “Трите чучура“ №77, вх.А, ет.1, ап.30, тел. -
ЕГН: **********
РАЗПИТЪТ се проведе в присъствието на т.м – съдия в Районен съд – Стара Загора, и
съдебен секретар ДЕЯНА ГЕНОВА.
Уведомен съм, че съм длъжен: да се явя пред съответния орган, когато бъда призован; да
изложа всичко, което зная по делото, и да отговарям на поставените ми въпроси, както и да
остана на разположение на органа, който ме е призовал, докато това е необходимо (чл. 120 от
НПК). Предупреден съм за отговорността, която нося при съзнателно потвърждаване на
неистина или затаяване на истина (чл. 290, ал.1 от НК), както и при разгласяване на
материалите по производството без разрешение на прокурора (чл. 360 от НК, вр. чл. 198 от
НПК).
Уведомен съм за обстоятелството, че нямам задължението да дам показания по въпроси,
отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление мен, мои възходящи, низходящи,
братя, сестри или съпруг или лице с което се намирам във фактическо съжителство - чл. 121,
ал.1 от НПК.
Уведомен съм, че мога да откажа да свидетелствам, ако съм съпруг, възходящ, низходящ,
брат или сестра на обвиняемия, както и ако се намирам във фактическо съжителство с
обвиняемия, съгласно чл. 119 от НПК
Разяснени са ми правата, които имам, а именно: да си служа с бележки за цифри, дати и
други, които се намират у мен и се отнасят до моите показания; да получа възнаграждение за
загубения работен ден и да ми бъдат заплатени разноските, които съм направил; да искам
отмяна на актовете; които накърняват моите права и законни интереси – чл. 122, ал.1 от НПК.
Уведомен съм, че имам право да се консултирам с адвокат, ако смятам, че с отговора на
поставения въпрос се засягат правата ми по чл. 121 от НПК и съгласно чл. 122, ал.2 от НПК
разследващият орган е длъжен да ми осигури тази възможност.
СВИДЕТЕЛ: ..............................
Уведомен съм за правата, които имам в наказателното производство: да бъда уведомен
незабавно за образуването на досъдебното производство, ако съм посочил адрес за призоваване в
страната (чл. 75, ал.2 от НПК); да получа защита за сигурността ми и тази на близките ми; да
бъда информиран за хода на наказателното производство, ако изрично съм поискал това и съм
посочил адрес за призоваване в страната; да участвам в производството съгласно установеното
в НПК; да правя искания, бележки и възражения; да обжалвам актовете, които водят до
прекратяване или спиране на наказателното производство; да имам повереник, както и да
участвам, като частен обвинител и граждански ищец в съдебното производство.
ПОСТРАДАЛ: ..............................
Разпитът започна в 11:00 часа. На зададените въпроси свидетелят отговори както
следва:
Запознат съм с правата и задълженията си в качеството на свидетел, както и с
отговорността, която нося по чл. 290 от НК и разбрах техния смисъл.
По случая мога да кажа следното:
Разяснени и прочетени бяха правата ми на пострадало лице по чл. 75 от НПК,
разбирам техния смисъл и съдържание.
Живея на горепосочения адрес, някъде от 4-5 години съм пенсионер. До случилото се
почти всеки ден излизах на разходка в центъра на гр. Стара Загора и престоявах в парк
„Алана“. Мисля, че датата беше 07.06.2020 г., когато по обедно време – 11:30 – 12:00 ч.
отново се намирах в парка и бях седнал на една пейка. Аз бях сам и след около десетина
минути при мен дойде едно младо момче, което седна до мен и ме заговори. Беше слабичко,
средно на ръст, късо подстриган, обръснат, не помня точно с какво беше облечен, мисля че
имаше яке, защото бе хладно времето тогава, светли му бяха дрехите, не мога да определя
възрастта му, но някъде до 30-годишен да беше. Първо ме попита ме дали искам да пия кафе
и аз се съгласих, той взе кафе от близката машина и седна отново при мен. Пушихме по една
цигара, като момчето ме попита „Искаш ли да изкараш някой лев?“. Аз нищо не му казах и
той отново ме попита, тогава аз му казах, че съм съгласен. Не го питах по какъв начин ще
изкарам тези пари, спомена ми от сумата от 50 лв. Като цяло аз нямам проблем с парите,
стигат ни тези които вземам като пенсия и жена ми работи. Аз не бях съгласен, но това
момче взе да ме убеждава да тръгна с него, от парка тръгнахме пеш, пресякохме на
светофара през булеварда, който навремето се казваше „Георги Димитров“ и продължихме
по бул.“Цар Симеон Велики“ минахме покрай сладкарница „Неделя“ и стигнахме до аптека
„Лечител“, там от дясната страна на булеварда. Имаше спряна черна на цвят кола комби, не
помня марката, беше със старозагорска регистрация „003“, мисля че и още една тройка
имаше, ама не съм сигурен. До колата беше едно момче - пълничко, симпатично такова,
около 1,80 м. високо, мисля че беше със светли дрехи, май също с яке, не мога да посоча на
колко години е, но по-голямо от другото момче. Това момче, с което отидох до там нещо се
заговори с другото момче, което после шофираше този автомобил. Момчето, с което бяхме
на пейката каза, че ще ходим до „Технополис“, без да обяснява защо. Момчето с колата
също пиеше кафе и след като го изпи се качихме в колата и оттам отидохме до магазин
„Технополис“, който е до СБА-то. По пътя не си говорихме нищо в колата. Спряхме с
колата на паркинга до магазина, след което шофьорчето остана вътре, а аз и момчето, с
което тръгнахме от парк „Алана“ слязохме и заедно влязохме в магазин „Технополис“,
накараха ни да си сложим маски. Момчето не носеше нищо със себе си в ръка. Отидохме
към частта, където са хладилниците. Момчето започна да разглежда хладилниците, след
което дойде едно пълничко момче – което беше си облечено с униформа на магазина. Не
говореха пред мен, това момче от магазина носеше една бележка, написа нещо в нея и я даде
на момчето, с което бях. След което се върнахме обратно в магазина където са касите и
отстрани има едно бюро. Бяхме аз и момчето, което ме доведе в магазина, като на бюрото
беше извади някакви документи. Тя ми поиска личната карта и я дадох, мисля че писа нещо
на компютъра и ми даде да се подпиша. Поне два-три листа бяха и аз се подписах на всеки
от тях. Изобщо не прочетох какво пишеше и се подписах на всички листи, след което
момичето взе листите, които бяха бая и ми каза, че съм бил одобрен за хладилника. Аз не я
питах за какъв хладилник става въпрос, нямах и нужда от такъв, никой не ми беше говорил
за такова нещо преди да отидем в магазина. Никой не ме е карал да се подписвам на сила,
доброволно го направих. Никой не ми обяснява какво подписвам, както казах не са ме
карали насила, аз просто ги разписах всички (свива рамене)… Никой не ме е питал какви
доходи получавам. Оттам аз, момчето и младото момиче от бюрото отидохме на една от
касите. Там момичето на касата ми поиска личната карта и аз я дадох, издаде две касови
бележки, като едната остана у момчето – дадоха му я, а другата за магазина. Не мога да кажа
дали съм се подписвал на тази касова бележка, нямам спомен. В магазина никой нищо не
коментира за този хладилник, оттам с момчето излязохме и се качихме в колата при
шофьорчето. Оттам се върнахме в посока центъра, после тръгнахме по булеварда, по който
се движи автобус №3 и стигнахме до големия магазин, където са военните. Спряхме до един
магазин, където по-младото момче слезе и отиде в него, оттам излезе с една кутия цигари,
която даде на мен като се качи в колата. Оттам с колата отидохме към „Ремиза“ и спряхме
до един блок срещу големия магазин. Шофьорчето слезе и отиде някъде, може и да е влязъл
в големия магазин, после се върна и ме питаха до къде да ме закарат. Аз му казах да ме кара
към „Севера“, където живея. По пътя по-младото момче извади 50 лева – една банкнота и ми
ги даде, каза: „вземи да си купиш нещо“. След което ме закараха в квартала ми и им казах да
ме оставят до м-н „Класик“. Аз слязох, а те тръгнаха обратно с колата и какво са правили не
знам. Докато бях с тях разбрах, че момчето с колата, работело в „търговиите“, нещо карало
стоки. Не са коментирали с мен кога ще се взема хладилника от магазина, не са ми казвали
какво ще правят, само знаех, че хладилникът ще е за по-младото момче, той така беше казал.
Младото момче на слизане ми каза, че ще на другия ден пак ще се видим в градинката на
„Алана“, не помня дали ми е казвал за някакъв час.
Аз на другия пак отидох на градинката на „Алана“, аз седнах на една пейка и дойде
същото момче като не стояхме много, каза ми, че трябва да отидем към „Баня Пиперка“.
Тръгнахме двамата пеш натам, минахме „Горското“ и стигнахме на паркинга малко по
встрани на градинката. Там беше спряна същата кола, с която ходихме предния ден до
„Технополис“. Отвънка до колата ни чакаше същото шофьорче. Нищо не си казаха и се
качихме в колата, тогава по-младото момче каза, че отиваме до магазин „Зора“, който се
намира на мястото на бившия консервен завод „Петко Енев“. Преди да потеглим,
шофьорчето извади от колата един лист и ми даде да го подпиша. Аз направо го подписах,
без да чета какво подписвам. Той не ми обясни за какво е тоя лист, и след като го подписах
той го прибра в него. Оттам тръгнахме с колата към въпросния магазин. Стигахме и
паркираха колата, на паркинга пред магазина, там слязохме само аз и по-младото момче.
Шофьорчето пак остана да ни чака в колата. Влязохме в магазина и отидохме, където са
климатиците, той ги разгледа, като при нас имаше едно момче служител на магазина.
Момчето показа на служителя един климатик и след това се върнахме към касите, където на
едно бюро имаше една жена. Спряхме при нея и тя ми поиска личната карта, като аз й я
дадох. Тя веднага ми даде едни листи, на които всичко си беше предварително написано. Аз
подписах всичко, без да чета, направих го доброволно, жената обясни, че тези документи
били за климатика, каза че съм бил одобрен. Не знам, защо аз трябваше да ги подписвам,
въпреки че климатикът си го избираше за себе си (свива рамене)… Никой не ме е питал
какви доходи получавам. Бая бяха документите и всички ги разписах, не мога да кажа колко
точно са. Момчето взема документите, които жената му даде и си ги прибра у него. Не сме
ходили на касата и вече излязохме от магазина, качихме се в колата. Тръгнахме към центъра
на Стара Загора, като по пътя младото момче извади от себе си и ми даде една банкнота от
50 лв., каза ми да си купя нещо с тях. С колата отидохме в района на магазин „Боруй“,
където е светофара наляво нагоре спряхме, като момчето с колата ни остави и си тръгна. Аз
и по-младото момче отидохме в едно кафене наблизо, седнахме отвънка. Момчето ме
почерпи една бира, а то пи капучино или нещо такова. Не бяхме много време там, не
говорихме нещо, не ми е давал нещо да подписвам там. Аз като си изпих бирата му казах, че
си тръгвам. Момчето нищо не ми каза повече, след което повече не съм го виждал. Прибрах
се у нас, след известно време започнаха да идват някакви писма от банки. Жена ми прочете
какво става на въпрос, каза че не й трябвали хладилник, ни нищо и ходихме заедно в
полицията. У нас не са доставяни нито хладилник, нито климатик. Аз лично не съм се
виждал с никаква жена, нито съм продавал тези вещи на някого, аз дори не съм ги виждал
извън магазина. Освен на посочените места другаде не съм ходил, не съм и подписвал други
документи. Освен тези 100 лева, които момчето ми даде на ръка, не съм получавал други
суми. Друго нямам какво да добавя. Това е, което мога да кажа по случая.
Запознат съм с правата ми на пострадал и с правото ми да предявя в съдебното
производство граждански иск за вредите, които са ми причинени от престъплението, както и
с правото ми в досъдебното производство при мое искане от съответния първоинстанционен
съд да бъде взета мярка за обезпечаване на бъдещ иск по реда на Гражданския процесуален
кодекс.
Не желая да ми бъдат предявявани материалите по разследването, като за
предявяването бъда призоваван на горепосочения от мен адрес за призоваване в страната.
Желая да бъда информиран за хода на наказателното производство, като бъда
призоваван на горепосочения от мен адрес за призоваване в страната.
Протокола прочетох лично и удостоверявам с подписа си, че показанията ми са
записани правилно.
Разпитът приключи в 11:30 часа.
СВИДЕТЕЛ: .............................. СТ.РАЗСЛЕДВАЩ ПОЛИЦАЙ: ..............................
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
Секретар: _______________________