Р Е Ш Е Н И Е
гр. Лом , 24 август
2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен съд, трети граждански състав, на 18 май две хиляди и двадесет и първа година в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
При
секретаря Росина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско дело №210 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.
Предявен е иск от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж, клон клон България, с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София ж.к. Младост 4,бизнес парк София сгр.14 представлявано
от Д. Димитръв – Заместник управител,чрез юрк. Н.А.М. срещу В.Е.Б. с ЕГН **********,
се твърди, че с договор за потребителски заем номер CREX-15983815 от 14.05.2018
година, ищеца бил отпуснал паричен кредит в размер на 2230.76 лева на ответника. Сумата, предмет на цитирания
договор била предоставена директно на
търговеца, съгласно чл.1 от договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД
бил изпълнил задължението си по него. С превеждането на сумата по посочения
договор, фактическият състав по реалната сделка
бил изпълнен. Въз основа на чл.1 от същия, за ответника възниквало
задължението да погаси заема на 30 равни месечни вноски, всяка от по 92.20
лева, които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема , ведно с
добавка с оскъпяването й. Твърди се, че длъжникът В.Б. бил преустановил плащането на вноските по кредита на 20.07.2018
година, като към тази дата била погасена
1 месечна вноски. На основание чл.3 от договора вземането на БНП Париба
Пърсънъл Файненс било предсрочно изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена
вноска, кредитополучателя не изпълнил задължението си. Претендират и лихви.
Ищецът е изложил обстоятелства, че бил подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,във вр. с което
било образувано ч.гр.д. 1351/2019г., и била издадена Заповед за изпълнение, но
длъжникът не бил намерен на посочения адрес, което породило правния интерес от
настоящото производство.
Във връзка с изложените
обстоятелства, се моли съда да приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца главница в размер на 2176.83 лева, 496.97 лева, представляваща
възнаградителна лихва по договора, ,
мораторна лихва, ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
им изплащане, както и съдебни разноски по заповедното производство в размер на 107.42
лева от които -57.42 лв. ДТ и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Претендират и сторените разноски в настоящото
производство.
В едномесечният
срок за отговор е постъпил писмен отговор от адвокат С.П. назначен за особен
представител на ответника в който бланкетно оспорва твърденията на ищеца,че
ответника е получил исковата сума, без
изчерпателна обосновка.
Заявява се от страна на особения представител на
ответника, че не признава предявените искове нито по основание нито по размер.
Оспорва и твърденията в ИМ, че ответника е получил сума по Договора, както и
факта за незаплатената от нея главница и лихви.
В
проведеното съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Съдът, като се
запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на
производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№1351/19 по описа на ЛРС,се установява,че ищцовото
дружество е подало заявление на 25.07.2017 година и е била издадена Заповед за
изпълнение №933/30.07.2019г.,с разпореждане,длъжникът да заплати на кредитора
сумата от сумата 2871,11 лв. (две хиляди осемстотин седемдесет и един лв. и 11 ст.), от които: главница – 2176.83 лв. (две хиляди сто седемдесет и шест лв. и 83
ст.) – възнаградителна лихва за
периода 20.07.2018 – 20.11.2020 год., 496.97 лв. (четиристотин деветдесет и шест
лв. и 97 ст.) – мораторна лихва за
периода от 20.08.2018 г. до 11.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 25.07.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 107,42 лв. (сто
и седем лв. и 42 ст.) разноски по делото, представляващи платена държавна такса
57,42 лв. (петдесет и седем лв. и 42 ст.) и 50.00 лв. (петдесет лв. и 00 ст.)
юрисконсултско възнаграждение.
По приложеното ч.гр.д.№1351/19 по описа на ЛРС
ответникът не е намерен на адреса.
По делото е депозиран договор за
потребителски кредит CREX- 15983815 от 14.05.2018 година,от който се
установява,че ищецът е предоставил на ответника в качеството му на
кредитополучател,уговорения кредит в размер на 2230.76 лева,които са изплатени
пряко на търговския партньор. Ответникът в качеството си на кредитополучател се
е задължил да погаси сумата на 30 месечни погасителни вноски всяка от по 92.20
лева.Към сключеният договор е представен погасителен план от който е видно,че последната
вноска е дължима на 20.10.2020 година.
Според
условията на договора за кредит кредитополучателят се е съгласил предоставеният
му кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор.
Извършване на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на
задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет
на този договор. С подписа си кредитополучателят е удостоверил, че
финансираната стока му е била продадена и предадена в добро функционално
състояние от упълномощения търговски представител, както и че е получил
опосредстван чрез стока/услуга кредит за посочената в договора сума.
За
предоставяне на стоката, финансирана с кредита, е издадена Фактура № **********/14.05.2018
г. с издател „Технополис България“ ЕАД и получател В.Е.Б. на стойност 1799 лв.
При така
установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Искът е
допустим, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, длъжникът
е оспорил вземането с възражение, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, и в
едномесечен срок от съобщаването заявителят е предявил иск за установяване на
вземането си.
За да е
основателен искът, следва между страните да е съществувало действително
правоотношение по договор за потребителски кредит и ищецът да е изпълнил
задълженията си по него. Тези обстоятелства следва да бъдат установени
посредством пълно и главно доказване от ищеца. В тежест на ответника е да
установи, че е платил или са настъпили други основания за погасяване на
задължението.
Наличието
на валидно правоотношение по договор за кредит между страните се установява по несъмнен начин
от Договор за потребителски кредит № CREX-15983815 от 14.05.2018 г.
Той има писмена форма, носи подписите на страните и съдържа всички съществени
елементи на договора за потребителски кредит. Индивидуализирани са страните,
размерът на отпуснатата в кредит сума, начинът и срокът за погасяване на
задължението. Кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е изплатил
предоставената в кредит сума пряко на упълномощения търговски партньор, а
кредитополучателят е получил финансираната с договора стока. Този факт се
установява от удостоверяването, което е направил кредитополучателя в договора,
че финансираната стока му е била и предадена и е получил опосредстван чрез нея
кредит, а също и от Фактура № **********/14.05.2018 г., издадена от търговския
партньор.
Настъпил е крайният срок за погасяване на кредита .
Длъжникът
не твърди, нито ангажира доказателства да е изпълнил задълженията си по
договора.
Размерът
на дължимия остатък по кредита е 2871,11 лв. , видно от представения
погасителен плат по договора между страните, поради което и съдът приема иска е
основателен. От изложеното следва да се
уважи и акцесорният иск за лихви .
С оглед
изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ се дължат разноски за първата инстанция в общ размер на 799,65 лв., от
които: 129,65 лв. държавна такса, 450 лв. депозит за възнаграждение на особения
представител на ответника пред районния съд и 100 лв. юристконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр.
чл. 25, ал. 1 НЗПрП с оглед фактическата и правна сложност на делото и вида и
количеството на извършената дейност, както и за ССЕ – 120 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че съществува вземане на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България“ с ЕИК
********* против В.Е.Б. с ЕГН ********** по договор за потребителски кредит №
CREX-15983815 от 14.05.2018 г. в размер на
сумата 2871,11 лв. (две
хиляди осемстотин седемдесет и един лв.
и 11 ст.), от които: главница – 2176.83
лв. (две хиляди сто седемдесет и шест лв. и 83 ст.) – възнаградителна лихва за периода 20.07.2018 – 20.11.2020 год., 496.97 лв. (четиристотин деветдесет и шест
лв. и 97 ст.) – мораторна лихва за
периода от 20.08.2018 г. до 11.07.2019 г.,сума от 197,31 лв-, представляваща
законна лихва за забава от 20.08.2018г. до 11.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 25.07.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В.Е.Б. с ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ с ЕИК *********
разноски в общ размер на 907,07 лева , от които разноски по заповедното
производство – 107,42 лв./57,42 лв. ДТ и юк.възнагр. 50,00 лв./, и разноски по исковото производство в размер
на 799,65 лв./ 129,65 лв. ДТ, 450,00 лв. за особен представител , 100,00 лв.
юк.възнаграждение и 120,00 лв. за вещо лице/.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от
получаване на съобщението, пред МОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: