РЕШЕНИЕ
№ 840
гр. гр. Хасково, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Персиана Люб. Михова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640101879 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.441 ал.1 ГПК, вр. чл.74 ал.1
ЗЧСИ, вр. чл.45 ал.1 ЗЗД от Л. П. Б., ЕГН **********, понастоящем в Затвора
гр.Сливен, против Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Н. М. К., с рег. ****, с
район на действие Окръжен съд – Хасково, ЕИК/БУЛСТАТ *********, с адрес:
гр. Хасково, ул. **********, за присъждане на обезщетения за претърпени от
нея вреди, вследствие на незаконосъобразни действия на ЧСИ – неправомерно
удържане по наложени запори на суми от неин несеквестируем доход, а
именно – сумата от 3 167 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата имуществени вреди и сумата в размер на 10 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
страдания, лишения, влошаване на здравословното й състояние, емоционални
и психологически сътресения и унижения, вследствие на горепосоченото
непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тях, считано от
предявяване на исковата молба в съда – 12.02.2024 г. (пощенско клеймо от
09.02.2024 г.), до окончателното им изплащане.
Ищцата твърди, че била задържана от октомври месец 2019 г., а от 2020
г. била в Затвора град Сливен. Поради здравословни причини и множество
заболявания тя била нетрудоспособна от 2021 г. и не била обезпечена с
трудово възнаграждение. Посочва, че имала сериозни заболявания, а именно:
мийом на матката, диабет, диабетна поликатаракта на двете очи със силно
намалено зрение до 10%, ревматоиден артрит с множествено локализация,
коксартроза, сериозни увреждания от трета степен на двете тазобедрени стави
1
и лява раменна става, изменения и увреждания на лява колянна става и двете
глезенни стави, както и лява гривнена става. Сочи, че все още не била
обезпечена и с инвалидна пенсия, тъй като чакала преосвидетелстване.
Единствената помощ, която получавала, била тази от близки по сметка на
затвора в Сливен и тя била много под минималната работна заплата. Твърди,
че от тази помощ й били удържани 2/3 от ЧСИ Н. К., който й бил наложил
запор на цялата лична партида в Затвора в Сливен. Така за ищцата оставала
1/3 от тази помощ, която била много малка и оскъдна сума и с която не
можела да си закупи необходимите медикаменти, за да проведе лечение на
множеството си заболявания, както и необходимите й за битови нужди неща.
Ищцата поддържа, че тази получавана от близките й помощ, била
несеквестируем доход, получен по сметка в банка. Поддържа, че запорното
съобщение от ЧСИ К. не пораждало действие по отношение на помощите и
обезщетенията изцяло. Въпреки това, през 2021 г. й били удържани от
ответника 2/3 от присъдено й с определение № 10435 от 29 юли 2020 г. по
Адм.дело № 7600 по описа на ВАС обезщетение от ГД „ИН“ в размер на 750
лв., от които й били удържани 500 лв. Това, заедно с горепосоченото удържане
на несеквестируем доход, който получавала по банкова сметка като помощ от
близките в продължителност на дълъг период от време - от 2020 г. до
момента, представлявало незаконосъобразно действие на ЧСИ и непозволено
увреждане за ищцата, а всеки причинил такова увреждане на основание чл. 45
ЗЗД бил длъжен да поправи вредите, които виновно бил причинил другиму. В
случая отговорността за причинените й вреди била на ЧСИ К., тъй като било
налице незаконосъобразно удържане на несеквестируем доход, получен по
банкова сметка.
След дадени от съда указания за отстраняване на нередовности на
исковата молба, от ищцата е постъпила уточняваща такава, в която, освен
посочените вече по-горе обстоятелства, тя посочва, че поради
незаконосъобразните действия на ответника - направени от него удръжки от
несеквестируем доход, тя била лишена от средства, с които да закупува
необходимите й медикаменти, с което ЧСИ й причинил много страдания,
лишения, влошение на здравословното й състояние, емоционални и
психологически сътресения и унижения.
Уточняваща молба по делото, озаглавена като Допълнителна искова
молба, е постъпила и от назначения на ищцата особен представител – адв.В.
П. от АК-Хасково. В нея се твърди, че по изпълнително дело № 302/2016 г. по
описа на ЧСИ Н. К., с взискател С.А.Х и длъжник - ищцата, по предоставен
изпълнителен лист тя дължала сумата от 20 550 лева главница, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумата и разноските по
делата, в т.ч. и по изпълнителното. По същото, ЧСИ изпратил на директора на
Затвора в град Сливен запорно съобщение, с което бил наложен запор, както
на трудовото възнаграждение на ищцата, така и запор върху личната й
партида, като се твърди, че до датата на допълнителната искова молба били
удържани от личната партида на ищцата 2 533 лева, която сума с протоколи за
2
разпределение била разпределена по предназначение.
По изпълнително дело № 2071/2021 г. по описа на ЧСИ Н. К. с взискател
Агенция събирания на вземания ЕАД и длъжник ищцата, последната дължала
по предоставен изпълнителен лист 4 000 лева главница, ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на сумата и разноските по делата, в т.ч. и
изпълнителното. От ЧСИ до директора на Затвора в град Сливен по това дело
било изпратено запорно съобщение, с което също бил наложен запор, както на
трудовото възнаграждение на ищцата, така и запор върху личната й партида,
като до датата на допълнителната искова молба били удържани от личната
партида на ищцата 634 лева, която сума с протоколи за разпределение била
разпределена по предназначение.
Посочва се, че ищцата останала недоволна от действията на ЧСИ Н. К.,
считайки че сумата от 3167 лева й била неправомерно удържана по
наложените запори по двете дела, тъй като тази сума била несеквестируема,
понеже принудителното изпълнение върху личната й партида, я оставила без
каквито и да е било парични средства за посрещане на личните й нужди и
медикаменти за лечение. Твърди се, че средства по тази лична партида й били
превеждани от близки, роднини и приятели именно с цел да закупува
медикаменти за лечение на установените й заболявания и посрещане на лични
ежедневни нужди. Предвид на това, ищцата претендирала за причинени й
имуществени вреди обезщетение в размер на 3 167 лева, ведно със законната
лихва, считано от деня на завеждане на настоящия иск, до окончателното
изплащане на сумата.
Посочва се още, че вследствие на гореизложеното ищцата била останала
без каквито и да е било парични средства, както и че без нужните й
медикаменти, диабетът й се изострил, получила диабетна полиневропатия,
диабетна макроангопатия, катараксис, нямала пари да се снабдява редовно с
медикаменти за лечение на високо кръвно за ревматичен артрит и други
заболявания, посочени в медицинското становище от 01.03.2024 г. на
медицински център към Затвора в град Сливен, приложено към делото.
Предвид на това, същата претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в
страдания, лишения, влошаване на здравословното й състояние, емоционални
и психологически сътресения и унижения, като определяла техния размер на
10 000 лева.
Така уточнява, че цената на предявените искове била общо в размер на
13 167 лева, от които: 3 167 лева - претендирани имуществени вреди и 10 000
лева - неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното, се иска постановяване на решение, с което
Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Н. М. К., с рег. ****, с район на действие
Окръжен съд – Хасково, да бъде осъдена да заплати на ищцата обезщетения за
претърпени от нея вследствие на незаконосъобразни действия на ЧСИ вреди –
неправомерно удържане по наложени запори по горепосочените дела суми от
3
неин несеквестируем доход, а именно – сумата от 3167 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на
неправомерно удържаните й от ЧСИ в периода от 18.05.2021 г. (уточннеие в
с.з., проведено на 11.12.2024 г.) суми и сумата в размер на 10 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в страдания, лишения, влошаване на здравословното й
състояние, емоционални и психологически сътресения и унижения,
вследствие на горепосоченото непозволено увреждане, ведно със законната
лихва върху тях, считано от предявяване на исковата молба в съда –
12.02.2024 г., до окончателното им изплащане.
В съдебно заседание ищцата Л. П. Б. участва лично чрез осъществена
видеоконференция със Затвора гр.Сливен, представлява се е и от назначения
да осъществява правна помощ под формата на процесуално представителство
по делото адвокат В. П. от АК - Хасково, като и двамата поддържат изцяло
предявените искове. Уточняват периода на претенциите си. В депозирани
писмени бележки адв. П. излага допълнителни доводи за тяхната
основателност.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответника, който оспорва исковете изцяло. Преди всичко
счита исковата молба за нередовна, предявеният иск за имуществени вреди –
за частично недопустим, а този за неимуществени вреди - за изцяло
недопустим. По същество поддържа неоснователност и недоказаност на
предявените искове, като ги оспорва по основание и размер.
Посочва, че изп. дело № 302/2016 г. било образувано от взискателя
С.А.Х срещу длъжник-ищцата, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на
01.02.2016 г. по ЧГД 3015/2015 г. по описа на РС-Хасково. По искане на
взискателя (Молба с вх. № 15389/21.04.2021 г.) бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от Затвора в гр. Сливен,
както и запор на личната партида на длъжника. По делото бил постъпил
Отговор на запорното съобщение с вх. № 16287/29.04.2021 г., съгласно който
длъжникът не получавал трудови възнаграждения, като било упоменато, че в
случай на промяна в обстоятелствата, запорът щял да бъде изпълняван
съобразно разпоредбите на чл. 446 ГПК и чл. 57 ППЗИНЗС. По делото били
постъпвали удържани суми от длъжника, превеждани от страна на Затвора в
гр. Сливен от 18.05.2021 г. насам в различни размери.
Изп. дело № 2071/2021 г. било образувано от взискателя Агенция за
събиране на вземания ЕАД срещу длъжник-ищцата, въз основа на
Изпълнителен лист, издаден на 12.08.2021 г. по ЧГД 920/2021 г. по описа на
РС-Хасково. По искане на взискателя с молбата за образуване на
изпълнителното дело (Молба с вх. № 47533/ 03.11.2021 г.) бил наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от Затвора в гр.
Сливен, както и запор на личната партида на длъжника. По делото нямало
постъпил отговор на запорното съобщение от страна на Затвора в гр. Сливен,
4
но постъпвали удържани суми по запора, считано от 12.11.2021 г. насам в
различни размери.
В исковата си молба ищцата претендирала незаконосъобразност на
действията на ЧСИ, т.к. според нея удържаните по запора суми от личната й
партида в затвора били от несеквестируем доход, представляващ помощ от
нейни близки, респективно - от присъдено й обезщетение по дело на ВАС.
Същевременно третото лице, на което било връчено запорното съобщение -
Затвора в гр.Сливен, изрично посочило в нарочен отговор с вх. №
16287/29.04.2021 г. по изп. дело № 302/2016 г., че ищцата не получава трудови
възнаграждения и изразило готовност при промяна в тези обстоятелства да
прави удръжки съобразно чл. 446 ГПК и чл. 57 ППЗИНЗС. От извършените
преводи от страна на Затвора в гр. Сливен обаче не се установявал какъв е
произходът на средствата, удържани от длъжника и преведени по сметка на
ЧСИ с основание горепосочените изпълнителни дела.
Във връзка със запитване на Началника на Затвора в гр. Сливен било
постановено разяснение от КЧСИ с изх. № 3392/2019 г., съгласно което,
съобразявайки нормите на чл. 446 ГПК, чл. 77, ал. 1 ЗИНЗС, чл. 78, ал. 3
ЗИНЗС и чл. 84 ЗИНЗС затворническата администрация следвало да прави
удръжки от трудовите възнаграждения на лишените от свобода, без да се
коментира въпроса за несеквестируемия доход, доколкото лишените от
свобода лица били с гарантиран подслон, храна, облекло и обувки,
здравеопазване и образование, осигурени от Държавата и за сметка на
държавния бюджет получавали всичко необходимо за осигуряване на
задоволяването на основните им жизнени потребности. В разяснението на
КЧСИ било посочено още, че доходите от пощенски записи, банкови преводи
от близки и дарения не попадали в обхвата на чл. 446 ГПК – „Несеквестируем
доход“, поради което всички те се явявали изцяло секвестируеми и срещу тях
можело да се насочва принудително изпълнение чрез налагане на запор.
Изрично било разяснено, че сумите от т.нар „лични партиди“ следвало да се
удържат в пълен размер. В този смисъл била и константната съдебна практика.
Поддържа се, че в хода на изпълнителните производства ищцата нито
излагала твърдения, нито сочила доказателства, че удържаните и преведени
суми от Затвора в гр. Сливен по наложения запор по горепосочените
изпълнителни дела на ЧСИ Н.К. - представлявали доходи с източник сред
посочените в закона-чл. 446 и чл. 446а ГПК, които да ги квалифицират именно
като несеквестируеми. Ищцата сочела единствено, че сумите представлявали
преведени й суми от близки и роднини, както и присъдено й обезщетение от
ГДИН. Тъй като информация относно произхода на средствата, превеждани по
запора, не била постъпила и от третото задължено лице - Затвора в гр. Сливен,
ЧСИ нямал основание да приеме, че удръжките се правели неправомерно,
нито имал задължение и могъл да провери дали третото задължено лице
спазва разпоредбите на закона, касаещи удръжки от несеквестируемите
доходи. Също така ищцата не била обжалвала действията на ЧСИ по налагане
на запора и удържането на суми от личната й партида в Затвора в гр. Сливен,
5
т.к. макар да била подадена Жалба с вх. № 59984/ 17.05.2022 г. по изп. дело №
302/2016 г., същата не била отстранила констатираните нередовности по
жалбата и същата била върната съгласно Разпореждане № 32461/01.06.2022 г.
Посочва се още в отговора, че съгласно чл. 86, ал. 1, т.4 ЗИНЗС -
лишените от свобода имали право на парични суми за задоволяване на лични
нужди. По делото нямало данни ищцата да е получавала трудово
възнаграждение, върху което да са правени удръжките по запора. Напротив, от
Затвора в гр. Сливен постъпило писмо, в което се сочело, че ищцата не била
ангажирана с трудова дейност и не получавала възнаграждение за положен
труд. В същия смисъл по гр.д. № 172/2024 г. по описа на ОС-Хасково
постъпило Писмо изх. № 216/5.03.2024 г. на Затвора в гр. Сливен, съгласно
което ищцата не полагала труд в условията на затвора. Поради това, спрямо
ищцата според ответника били неприложими нормите на чл. 57, ал. 1
ППЗИНЗС, вр. с чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС и чл. 446 ГПК, касаещи удръжките от
трудово възнаграждение.
Неоснователни били твърденията на ищцата, че удържаните суми,
представляващи преведени й помощи от нейни близки били несеквестируеми,
т.к. същите не попадали сред изброените в чл. 446 ГПК и чл. 446а ГПК вр. с
чл.114а КСО и чл. 14, ал. 3 ЗСП доходи - трудово възнаграждение и/или
пенсия под МРЗ, обезщетения от НОИ за безработица, временна
нетрудоспособност, майчинство и др., обезщетения и помощи от ДСП, вкл.
семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца, за отопление
и др. Същият извод се налагал и по отношение на твърдяното в исковата
молба обезщетение от 750 лв., за което липсвали представени доказателства за
действителното му присъждане, за неговия характер и основанието за
присъждането му, както и доказателства, че именно то било удържано по
наложения запор от Затвора в гр. Сливен. За същото обаче категорично
можело да се заключи, че не попада сред несеквестируемите съгласно чл. 446а
ГПК вр. с чл.114а КСО и чл. 14, ал. 3 ЗСП - обезщетения от НОИ или
социални помощи, т.к. в исковата молба се сочи, че същото представлявало
изплатено обезщетение от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Предвид горното ответникът поддържа, че удържаните от ищцата суми
по наложения запор нямали несеквестируем характер и подлежали на
запориране и удържане в пълен размер. Още повече, че дори удържаните
средства да представлявали доходи от трудово възнаграждение, то по
отношение на лишените от свобода бил неприложим институтът на
несеквестируемостта, а за тях се прилагали специалните разпоредби на чл. 78
ЗИНЗС и чл. 56 и чл. 57 ППЗИНЗС. Несеквестируемостта имала за цел да
осигури необходимия екзистенс минимум, който бил гарантиран на лишените
от свобода по закон за сметка на държавния бюджет - чл. 84 ЗИНЗС,
включително подслон, храна, облекло, здравни осигуровки и т.н.
Ответникът счита за неоснователни твърденията на ищцата, че
запорираните й суми били несеквестируеми, т.к. й били необходими за
6
закупуване на лекарства. Сочи, че в закона несеквестируемостта на доходите
се определял в зависимост от техния източник, а не от потребността за
задоволяване на определени нужди. Освен това, видно от постъпилото Писмо
с вх. № 2299/06.03.2024 г. на Затвора в гр. Сливен по гр.д. № 172/2024г. по
описа на ОС-Хасково, било приложено Медицинско становище от 01.03.2024
г., от което ставало ясно, че на ищцата били осигурени както прегледи, така и
лечение и необходимите й медикаменти. Макар затворът да не разполагал с
цялата фармакологична мрежа медикаменти, никой от лишените от свобода не
бил лишен от предписана терапия, като се предоставяли аналогови
заместители от същата фармакологична група, налични в аптеката на затвора.
Освен това, съгласно чл. 149, ал. 3 ЗИНЗС - лишените от свобода можели да
получават лекарства отвън, при знанието и контрола на лекаря на съответното
лечебното заведение. Това правело необосновани доводите на ищцата, че
запорирайки преведените й суми от близки и роднини, същата била лишена от
възможност да получава така необходимите й лекарства, т.к. близките й
можели вместо да превеждат парични суми, да й изпратят лекарства отвън.
Освен това, ищцата била медикаментозно обезпечена в затвора, което
налагало по-скоро извод, че средствата й били необходими за задоволяване на
други нужди, различни от приемането на лекарства.
По отношение на претендираните вреди, ответникът счита същите за
изцяло недоказани, в т.ч. и по размер. Посочва, че доколкото направените
удръжки по запора от Затвора в гр. Сливен били разпределени за погасяване
на задълженията на ищцата по изп.дело № 302/2016 г. и по изп.дело №
2071/2021 г. по описа на ЧСИ Н.К., то не можел да се сподели изводът, че в
резултат на удръжките ищцата била претърпяла имуществени вреди, тъй като
с удръжките не се намалявало имуществото в патримониума й, а се погасявали
нейни ликвидни и изискуеми задължения. Претенцията за неимуществени
вреди на ищцата също се счита за недоказана от ответника, поради липса на
причинени болки и страдания на същата. Освен това ответникът я оспорва и
като прекомерна по размер. Счита за недоказана и причинната връзка между
претендираните от ищцата имуществени и неимуществени вреди с виновни
действия/бездействия на ответника.
В обобщение, в отговора на исковата молба се поддържа
законосъобразност на действията на ЧСИ Н.К., изразяващи се в наложения
запор върху личната партида на ищцата в затвора в гр. Сливен по изп.дело №
302/2016 г. и по изп.дело № 2071/2021 г. по описа на ЧСИ Н.К., както и
направените й удръжки в резултат на запора. Ответникът счита за изцяло
недоказан фактическия състав на деликтната отговорност, а предявените
искове с правно основание по чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 441 ГПК - за неоснователни,
поради което моли същите да бъдат отхвърлени. Претендира се и присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът ЧСИ Н. К. не се явява, представлява се
от пълномощник в лицето на адв. А.Т-К от АК – Хасково, който поддържа
неоснователност на заявените претенции, вкл. и недопустимост на иска,
7
касаещ неимуществените вреди, в т.ч. и в депозирани писмени бележки.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2 и ал.3, вр.
чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от изпратената от Министерство на правосъдието, Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията", Затвор - гр.Сливен, справка с вх. №
2299 от 06.03.2024 г., лишената от свобода Б. не полага труд в условията на
затвора. На 08.11.2023 г. е последният приход по личната й партида в размер
на 200,63 лв. Към 29.02.2024 г. лицето разполагало с 0,44 лв. по лична си
партида. Имало наложени 2 запора върху личната партида, както и 5 запора
върху трудовото възнаграждение – л.8 от гр.д. № 172/2024 г. по описа на
Окръжен съд – Хасково. Към справката е приложено и медицинско становище,
изготвено след освидетелстване на ищцата и хронологична справка за
констатираните заболявания и провеждано лечение.
Липсва спор по делото, а и с Определение № 1901/22.10.2024 г.,
постановено по гр.д. № 1879 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково, на
основание чл.146 ал.1 т.3 ГПК са обявени за ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че по описа на ответника - ЧСИ Н. К. са образувани
изпълнително дело № 302/2016 г. и изпълнително дело № 2071/2021 г., по
които длъжник е ищцата; че по двете дела са били изпратени запорни
съобщения от ЧСИ до директора на Затвора в град Сливен; че въз основа на
запорните съобщения са били удържани суми от личната партида на ищцата
по двете горепосочени изп. дела.
Посочените факти се установяват и от материалите, съдържащи се
приобщените към доказателствения материал и изпратени от ответника ЧСИ
Н. К., и представи в заверен препис изп.дело № 302/2016 г. и изп. дело №
2071/2021 г., двете по неин опис.
Така, изпълнително дело № 302/2016 г. е образувано от взискателя
С.А.Х срещу длъжник-ищцата, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на
01.02.2016 г. по ЧГД № 3015/2015 г. по описа на РС-Хасково. По искане на
взискателя (Молба с вх. № 15389/21.04.2021 г.) е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от Затвора в гр. Сливен,
както и запор на личната партида на длъжника. По делото е постъпил Отговор
на запорното съобщение с вх. № 16287/29.04.2021 г., съгласно който
длъжникът не получава трудови възнаграждения, а в случай на промяна в
обстоятелствата, запорът ще бъде изпълняван съобразно разпоредбите на чл.
446 ГПК и чл. 57 ППЗИНЗС. По делото са постъпвали удържани суми от
длъжника, превеждани от страна на Затвора в гр. Сливен от 18.05.2021 г. в
различни размери.
Второто изпълнително дело № 2071/2021 г. е образувано от взискателя
Агенция за събиране на вземания ЕАД срещу длъжник-ищцата, въз основа на
Изпълнителен лист, издаден на 12.08.2021 г. по ЧГД № 920/2021 г. по описа на
РС-Хасково. По искане на взискателя с молбата за образуване на
8
изпълнителното дело (Молба с вх. № 47533/ 03.11.2021 г.) е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от Затвора в гр.
Сливен, както и запор на личната партида на длъжника. По делото нямало
постъпил отговор на запорното съобщение от страна на Затвора в гр. Сливен,
но са постъпвали удържани суми по запора, считано от 12.11.2021 г. в
различни размери.
Приложено по делото е писмо от КЧСИ с изх. № 3392/2019 г. до
Началника на Затвора в гр. Сливен, с което се дава разяснение, че
съобразявайки нормите на чл. 446 ГПК, чл. 77, ал. 1 ЗИНЗС, чл. 78, ал. 3
ЗИНЗС и чл. 84 ЗИНЗС затворническата администрация следва да прави
удръжки от трудовите възнаграждения на лишените от свобода, без да се
коментира въпроса за несеквестируемия минимум, доколкото лишените от
свобода лица са такива с гарантиран подслон, храна, облекло и обувки,
здравеопазване и образование, осигурени от Държавата и за сметка на
държавния бюджет и получават всичко необходимо за осигуряване на
задоволяването на основните им жизнени потребности. В писмото на КЧСИ е
посочено още, че доходите от пощенски записи, банкови преводи от близки и
дарения от църкви и неправителствени организации не попадат в обхвата на
чл. 446 ГПК – „Несеквестируем доход“, поради което всички те се явяват
изцяло секвестируеми и срещу тях може да се насочва принудително
изпълнение чрез налагане на запор, както и че сумите от т.нар. „лични
партиди“ следва да се удържат в пълен размер.
Представена от ответника е и справка от системата за отдалечен достъп
за постъпилите суми по двете посочени по-горе изпълнителни дела.
От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза,
което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, а
и неоспорено от страните, се установява, че за периода от 14.05.2021 г. до
24.06.2024 г. постъпилите суми по личната партида на ищцата възлизат на 10
497,81 лв. като сумата е формирана от следните постъпления: 4473,59 лв. -
банков превод; 245,65 лв. - заработки за периода м.05.2021 г. - м.02.2022 г.;
5768,17 лв. - пощенски запис през м. май 2024 г.; 10,40 лв. -възстановени суми.
За същия период удържаните суми възлизат на 3187,00 лв., от които
2533,00 лв. са постъпили по изп.дело № 20169290400302 и която сума с
протоколи за разпределение е разпределена по предназначение. Направено е
уточнение от вещото лице, че удържаните суми, а именно: 25 лв. на 14.05.2021
г. и 17 лв. на 17.05.2021 г. са постъпили по сметка на ЧСИ на 18.05.2021 г. По
изп. дело № 20219290402071 е удържана сума от 634,00 лв., която с
протоколи за разпределение е разпределена по предназначение. Сумата от
20,00 лв. е удържана по дело № 20249290401043. В табличен вид в
заключението са посочени помесечно постъпилите суми, размерът на
удържаната сума по Изпълнително дело № 20169290400302 и Изпълнително
дело № 20219290402071, и оставащия размер по банковата сметка на ищцата
Л. П. Б..
9
Вещото лице е констатирало, че през месец 06.2024 г. по горепосочените
изпълнителни дела е удържана сума в размер на 70 лв. и сума в размер на 20
лв. по дело № 20249290401043. Останалата в наличност сума след удръжката
възлиза на 730,81 лв.
За периода от 14.05.2021 г. до 24.06.2024 г. е изразходвана сумата
6234,74 лв., от които: 797,00 лв. - фонокарти; 2032,30 лв. - пазаруване; 3054,28
лв. - изпратен запис на близки; 304,28 лв. - зъбна снимка, хормонални
изследвания, лекарства, НЗОК; 46,88 лв. - ксерокс услуги, препоръчани писма,
държавна такса, смяна батерия на часовник.
Вещото лице е установило на следващо място, че за периода от
18.05.2021 г. до 24.06.2024 г. постъпилите суми по личната партида на ищцата
възлизат на 10 441,81 лв., а удържаните суми - на 3145,00 лв., от които 2491,00
лв. по изп.дело № 20169290400302, и 634,00 лв. по изп. дело №
20219290402071. Останалата в наличност сума след удръжката възлиза на
7296,81 лв. За този период е изразходвана сумата от 6222,40 лв., от които
793,00 лв. - за фонокарти; 2023,96 лв. - пазаруване; 3054,28 лв. изпратен запис
на близки; 304,28 лв. - зъбна снимка, хормонални изследвания, лекарства,
НЗОК и 46,88 лв. - ксерокс услуги, препоръчани писма, държавна такса, смяна
батерии на часовник.
По делото са събрани и гласни доказателства по искане на ищцата
посредством разпита на свидетелите Д. П. И. и К. Д., които описват
здравословното състояние на ищцата в периодите, през които са имали преки
наблюдения и са се намирали с нея в Затвора гр.Сливен – свид. И. в периода
2023 г. до 26.11.2024 г., а свид. Д. – от 04.01.2024 г., в т.ч. и обстоятелството, че
то се е влошавало. Свид. И. излага твърдения, че грижите, които се полагат за
лишените от свобода не са адекватни, често отношението на медицинския
персонал е обидно и пренебрежително и се налага лишените от свобода сами
да си закупуват нужните медикаменти. Свид. Д. посочва още, че знае, че
лекарства могат да се получават и от близки, но след изрично разрешение на
Началника на затвора и по предписание на началника на Медицинския център.
Съдът кредитира тези показания, единствено в частите им, касаещи
непосредствените им и лични възприятия, свързани с предмета на настоящото
производство, естествено съобразно правилото на чл.172 ГПК, доколкото в
тези им части са логични и последователни, съответни са както едно спрямо
друго, а също така и кореспондират на писмените доказателства, представени
от ищцата във връзка със здравословното й състояние (ТЕЛК решение,
епикризи и др.).
Във връзка с последното (здравословното състояние на ищцата) и за
обосноваване на иска за неимуществени вреди, съдът назначи и
съдебномедицинска експертиза, чието заключение също следва да се приеме
като компетентно и обективно изготвено, от вещо лице с нужните знания и
опит. И това заключение не бе оспорено от страните. От заключението се
установява, че здравословното състояние на ищцата се мониторира редовно
10
по време на престоя й в Затвора с редовни посещения в МЦ, провеждане на
лабораторни изследвания и консултации с различни специалисти, като се
спазвани съответните препоръки и назначения. Здравословното й състояние се
компенсира при необходимост и не е изисквало спешност. Квалификациите на
л.св. Б. за „влошено здравословно състояние" от различни органи и системи не
намират потвърждение от направените изследвания, консултации и от
мнението на специалистите. Съгласно заключението, ищцата приема
назначената терапия от МЦ, а здравословното й състояние се проследява и
компенсира при необходимост. Уточнена е била поддържащата терапия,
диетичният режим и ограничаване на рисковете фактори. Според вещото лице
д-р А. Н., за лишената от свобода Л. Б. се полагат необходимите здравни
грижи на територията на затвора гр. Сливен, проведени са преценените и
препоръчаните изследвания, консултации и тя приема назначената от
специалистите терапия. От постъпването й в затвора Сливен до момента на
изготвяне на заключението са били извършени многократно всички
необходими изследвания, проведени са съответно и необходимите
консултации, проведено е било лечение на установените заболявания,
включително и оперативна интервенция, след многократни пролежавания в
СБАЛЛС гр.София и на територията на гр.Сливен.
Изводът е, че медицинските длъжностни лица от МЦ на затвора гр.
Сливен и специалистите от другите лечебни заведения, където е лекувана и се
лекува л.св. Б. са спазили и спазват стандартите за качество на
индивидуалната работа, с цел опазване здравето и живота на пациента по
стандартите на НЗОК.
Както в писменото заключение, така и в устния си доклад в съдебно
заседание, проведено на 03.10.2025 г. д-р Н. описва подробно всички
заболявания и всички медицински документи, издадени на ищцата като
обобщава, че от цялата документация, която й е била предоставена – за 5-те
години престой в затвора, стига до заключение, че ищцата е най-
преглежданото лице в България, тъй като са били съставяни десетки епикризи,
амбулаторни листове от прегледи, копия от високо специализирани
изследвания /остеодензитометрия, мамография, снимки на очни дъна и очни
лещи в най специализирания очен медицински центьр „Пентаграм“, до който
много малък брой цивилни лица имат достъп/ и безброй фишове от кръвни
изследвания/ПКК, биохимични изследвания, хормонални ,микробиология и
др./. На определен период от време ищцата е превеждана в СБАЛЛС София,
където са провеждани консултации с водещи национални специалисти за
изясняване заболяванията и по – ефективно лечение.
Според вещото лице, безспорно е налице влошаване на здравословното
състояние на Л. Б. след постъпването й в затвора като към момента на
извършване на експертизата има поставени следните диагнози: Първична
генерализирана остеоартроза. Старческа катаракта. Статус пост оператива про
интрамурален лейомиом на матката. Есенциална хипертония, без ЗСН. НИЗЗД
- стероиден тип. Диабетна полиневропатия. Коксартроза на двете ТБС.
11
Хроничен максиларен синуит. Личностово разстройство с кверулантна
насоченост - Параноидно личностово разстройство. Налице в влошаване на
физическото здраве, което се изразява в новопоявили се дегенеративни
хронични прогресиращи необратими, системни заболявания, свързани с
възрастта и стареенето на физическото тяло, както и влошаване на
психическото здраве. Съгласно заключението обаче, не може със сигурност да
се твърди, че условията на затвора са допринесли за влошаване на
физическото състояние на ищцата. Разяснено е от вещото лице, че
установените заболявания при нея са сериозни хронични дегенеративни
системни и необратими заболявания, които протичат с напредване възрастта
на болния. Свързани са със стареене на физическото тяло и с напредване на
възрастта. Тя би могла да ги развие и ако беше в цивилизацията, т.е. вън от
затвора. Касае се за общ метаболитен синдром, какъвто имат 60 % от
българското население, което представлява съчетание от АХ /арт.
Хипертония/, затлъстяване, хиперлипемия, НИЗЗД - неинсулинозависим
захарен диабет, стеатоза на черен дроб /омастяване/, хиперурицемия /леко
повишени стойности на пикочната киселина/ и адинамия /обездвижване/. Не
без значение била и наследствената обремененост. От снетата фамилна
анамнеза на Л. Б. ставало ясно, че тя е обременена от двете страни - и от майка
си и от баща си.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове с правна квалификация чл.441 ал.1 ГПК, вр. чл.74
ал.1 ЗЧСИ, вр. чл.45 ал.1 ЗЗД са процесуално допустими, противно на
становището на ответника по отношение на иска за неимуществени вреди. По
този въпрос съдът е изложил подробни съображения в Определение №
1901/22.10.2024 г., постановено по гр.д. № 1879 по описа за 2024 г. на Районен
съд – Хасково и е счел възражението за недопустимост на иска за
неимуществени вреди, респ. за нередовност на исковата молба за
неоснователно, поради което те не следва да бъдат преповтаряни.
Разгледани по същество, предявените искове са изцяло неоснователни,
като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ГПК всички участващи в съдебните
производства лица и техните представители, под страх от отговорност за
вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права
добросъвестно и съобразно добрите нрави. Ноторно известно е, че по своето
естество изпълнителният процес, като вид граждански процес, е верига от
последователно развиващи се процесуални действия на страните по него и на
съответният съдебен изпълнител /бил той частен или държавен/, поради което
за всяко такова се налага постановяването на изричен акт. Според
разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за
вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, а
съгласно разпоредбата на чл. 441 ГПК, отговорността на частният съдебен
12
изпълнител за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразно
принудително изпълнение е деликтна и се реализира при условията на чл. 45
ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС за търсене на деликтна отговорност на
ЧСИ е необходимо кумулативно наличие на незаконосъобразно действие или
бездействие, във връзка с дейността му на орган по принудително изпълнение,
настъпили в резултат на същото вреди и причинно - следствена връзка
между вредите и противоправното поведение на делинквента. Следователно
основателността на защитата на ищеца по този иск се предпоставя
от установяване, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното
наличие на три елемента: неправомерни /противоправни/ действия или
бездействия на частния съдебен изпълнител; вреда, настъпила по повод и
вследствие упражняване дейността на частният съдебен изпълнител и
причинна връзка между действията му и настъпилата вреда. Вината на
делинквента - ЧСИ се презюмира, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Липсата на
който и да е от тези елементи води до неоснователност на исковата претенция.
Противоправността се състои в процесуалната незаконосъобразност на
увреждащото действие на ЧСИ, като законосъобразността му следва да
се преценява независимо от това дали е било обжалвано и какво е решението
по жалбата. В процесният случай ищцата, в качеството си на длъжник по
изпълнително дело № 302/2016 г. и по изпълнително дело № 2071/2021 г.,
двете по описа на ЧСИ Н. К., претендира обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 3 167 лева за периода 18.05.2021 г. до датата
на предявяване на иска – 12.02.2024 г., представляваща неправомерно
удържана сума по наложени запори върху т.нар. „лична партида“ на ищцата в
Затвора гр. Сливен по горепосочените две изп. дела от неин несеквестируем
доход и сумата в размер на 10 000 лева, представляващи обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в страдания,
лишения, влошаване на здравословното й състояние, емоционални и
психологически сътресения и унижения, вследствие на горепосоченото
непозволено увреждане.
Според настоящия съдебен състав в случая не се установява наличието
на първата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав,
пораждащ деликтната отговорност на ЧСИ, а именно извършване на
неправомерно, респ. противоправно действие или бездействие от страна
ответника. Ищцата претендира, че ЧСИ Н. К. незаконосъобразно е удържала
суми, представляващи несеквестируем доход, както следва: за периода от
18.05.2021 г. до 12.02.2024 г. по изпълнително дело № 302/2016 г. в размер на
2533 лв. и по изпълнително дело № 2071/2021 г. в размер на 634 лв. Липсва
спор по делото, а и от събраните писмени доказателства, в т.ч. и от
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза
безспорно се установява, че удръжките са правени от личната партида на
ищцата в затвора гр.Сливен, по която са постъпвали суми от нейни близки и
роднини. Установява се от коментираното по-горе заключение, въпреки
13
твърденията на ищцата и данните по делото, че към 06.03.2024 г., ищцата не
полага труд в условията на затвора, че част от постъпилите по т.нар. „лична
партида“ суми са с източник от трудово възнаграждение, а именно сумата от
общо 245,65 лв. за периода м.05.2021 г. - м.02.2022 г., от които третото
задължено лице е удържало 2/3 части през съответните месеци.
От правилото на чл. 442 ГПК, че цялото имущество на длъжника служи
за удовлетворяване на вземането на взискателя, са предвидени изключения в
чл. 444 и чл. 446 ГПК, регламентиращ имуществените права, по отношение на
които е налице законова забрана да се насочва принудително изпълнение.
Ищцата счита, че по отношение на получените от нея средства, предоставени
от нейни близки с оглед на регламентираната в чл.86, ал.1, т.4 ЗИНЗС
възможност е налице несеквестируемост, тъй като тези средства служат за
задоволяване на нейни лични нужди. Получените средства от близки и
роднини по личната й партида имат характер на вземане, което е извън
приложното поле на чл.446 ГПК. Съгласно цитираната правна норма
несеквестируеми са доходите на лицето, които то получава от трудовото
възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както
и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата. В случая
запорите са били наложени върху личната партида на ищцата, по която са
постъпвали средства както за положен от нея труд, така и от друг източник
като последните не са несеквестируеми, тъй като са извън обхвата на чл.446
ГПК. Дори и в случаите, при които се полага труд в пенециарното заведение,
получаваните доходи са извън обхвата на чл.446 ГПК и срещу тях може да се
насочва принудително изпълнение. Съдът има предвид, че ищцата изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ и не се намира в трудово правоотношение,
съответно не получава трудово възнаграждение по смисъла на КТ.
Режимът на несеквестируемостта на доходите на лишените от свобода се
регламентира и в специалния Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/ и правилника за неговото прилагане –
ППЗИНЗС. Съгласно чл.77 ЗИНЗС по време на изтърпяване на наказанието си
лишените от свобода имат право на подходяща работа, а съгласно чл.86, ал.1
т.3 ЗИНЗС лишените от свобода имат право на парични суми за задоволяване
на лични нужди. Чл. 78, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС предвижда за всяка работа извън
доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената
лишените от свобода да получават определена част, но не по-малко от 30 на
сто от възнаграждението за изработеното. Частта от възнаграждението за
получаване се определя със заповед на министъра на правосъдието.
Разпоредбата на чл.56 ППЗИНЗС предвижда, че частта от полагащото се на
лишените от свобода възнаграждение за положен труд, която остава, след като
се направят съответните удръжки и се заделят полагащите се суми за
задоволяване на лични нужди, се внася на личен влог в посочена от тях банка,
която има клон по местонахождението на затвора, или с тяхно писмено
съгласие и за тяхна сметка се изпраща на близките им или на друго
упълномощено от лишения от свобода лице. За съхраняваните в касата на
14
затвора суми за задоволяване на личните нужди на лишените от свобода се
води специална отчетност. Съгласно чл.78, ал.3 ЗИНЗС на лишените от
свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не
повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение
не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. Чл.57, ал.1 от
ППЗИНЗС предвижда, че удръжките по член 78, ал.3 ЗИНЗС се изчисляват по
реда на чл.446 от Гражданско-процесуалния кодекс върху цялото
възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази
негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на
лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците. Анализът на
цитираната нормативна уредба обуславя изводите, че докато едно лице
изтърпява наказание „лишаване от свобода“, то може да разполага с парични
средства, които се внасят в посочена от него банка, която има клон по
местонахождението на затвора или се съхраняват в касата на затвора. В касата
на затвора следва да се съхраняват единствено предназначените за
задоволяване на личните нужди на лишения от свобода парични суми, а
останалите суми, извън служещите за задоволяване на личните нужди, следва
да се съхраняват в съответната банкова сметка в посочената от лишения от
свобода банка, която има клон по местонахождението на затвора.
Съхраняваните в касата на затвора суми за задоволяване на личните нужди на
лишените от свобода, без значение какъв е източникът на техния произход
/трудово възнаграждение, пенсия, дарение и т.н./ по своето естество да
задоволяват екзистенциалните нужди на лишените от свобода представляват
несеквестируемо имущество, срещу което не може да се насочва
принудително изпълнение.
Специален режим на несеквестируемост е уреден по отношение на
трудовото възнаграждение, получавано от лишените от свобода за
извършваната от тях платена работа. Лишените от свобода имат право да
полагат труд срещу заплащане. От полученото трудово възнаграждение на
лишеният от свобода се изплаща част, която се определя със заповед на
министъра на правосъдието, но не по-малка от 30 % от възнаграждението за
извършената работа. Тази част включва в себе си сумата за задоволяване на
лични нужди и горницата, която следва да се внесе в банковата сметка на
лишения от свобода след заделяне на сумата за лични нужди и направата на
съответните удръжки. По задължения за издръжка цялата полагаща се на
лишения от свобода част от възнаграждението за труд е секвестируемо. За
други задължения секвестрируемата част от възнаграждението е до размера на
2/3 от полагащата му се част, след приспадане на дължимите данъци, като за
всеки конкретен случай подлежащата на удържане сума се определя съобразно
правилата на чл.446 ГПК. Предвид максималния размер на секвестируемата
част от полагащата се на лишения от свобода част от възнаграждението за
положената от него работа, следва че 1/3 част от него следва да бъде заделена
за сума, за задоволяване на лични нужди. По откритата на лишения от
свобода банкова сметка в посочената от него банка, която има клон по
15
местонахождението на затвора, могат да постъпват както секвестируемата
част от възнаграждението за труд или остатъка от нея след заделяне на сумата
за лични нужди и направата на съответните удръжки, така и парични суми от
различни източници. Наличните по банковата сметка на лишения от свобода
средства на основание чл.78, ал.3 изр.1-во от ЗИНЗС са секвестируеми,
респективно чл. 231 ал.1 ДОПК е неприложим. Евентуална
несеквестируемост на внесени в банковата сметка на лишения от свобода сума
може да произтече единствено от разпоредбите на специалния закон, уреждащ
правото му на съответното парично притезание. В настоящия казус липсват
данни принудителното изпълнение по делото да е насочено към
несеквестируемо имущество на Л. П. Б. - сумите, предназначени за
задоволяване на личните й нужди, съхранявани в касата на затвора или
несеквестируемата част от полагащата му се част от възнаграждението му за
извършена работа. Самото налагане на запор върху всички вземания
/обезщетения, трудово възнаграждение, пенсия/, в т.ч. върху паричните суми,
постъпващи по личната партида на длъжника в затвора не засяга непременно
несеквестируемо имущество, т.к. както вече бе посочено по-горе в мотивите
тези вземания не са абсолютно несеквестируеми. В допълнение следва да се
посочи, че законодателя е предвидил определен доход като несеквестируем, за
да се гарантира възможността на лицето да задоволи минималните си месечни
нужди за подслон, храна и облекло. В чл. 84, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС изрично е
предвидено, че лишените от свобода имат право на: 1.безплатна храна,
достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от
министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и
министъра на финансите; 2. Непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа
на денонощие; 3. самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални
принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; 4.
здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на
лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез
Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена
дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. С оглед така
предвидените права на лишените от свобода, същите са поставени в ситуация,
в която не са им нужни парични суми за задоволяване на минимално
необходимите жизнени нужди. Затова и по отношение на тях не съществува
законово изискване и съответно законова гаранция реално да получават
доходи в размер на минималната работна заплата за страната.
Законът не борави с терминът „лична партида“ на лишеният от свобода,
поради което съдът не може да прецени дали наложеният запор върху
паричните суми, постъпващи по личната партида на длъжника в затвора
засяга несеквестируемо имущество на ищцата. В исковата молба липсват
каквито и да е било твърдения след налагането на запора затворническата
администрация да е направила удръжки от полагащите й се суми за
задоволяване на лични нужди, или че е направена удръжка от
несеквестируемата част от получено възнаграждение за труд, а в кориците на
16
изпълнителните дела липсват доказателства за направени каквито и да е било
удръжки от парични средства, които й принадлежат. Поради това следва да се
приеме, че не е налице насочване на принудителното изпълнение към
несеквестируемо имущество на длъжника, което да обуславя
незаконосъобразността на наложените от ЧСИ запори.
Такава незаконосъобразност може да произтече в един последващ
момент, ако в изпълнение на запорните съобщения, затворническата
администрация направи удръжки от несеквестируемо имущество на Л. Б.,
напр. от получената сума за отпусната пенсия на ищцата и преведе
удържаните суми на ЧСИ, който от своя страна ги използва за
удовлетворяване на притезанията на взискателите.
В настоящия случай се установява, че през процесния период са
извършени следните удръжки от т.нар. лична партида на ищцата, а именно по
изпълнително дело № 302/2016 г. сумата от 2493 лв., а по изпълнително дело
№ 2071/2021 г. - сумата от 534 лв. Неоснователни са твърденията на ищцата,
че запорираните суми са несеквестируеми, т.к. са й били необходими за
закупуване на лекарства. В закона несеквестируемостта на доходите се
определя в зависимост от техния източник, а не от потребността за
задоволяване на определени нужди.
Ето защо следва да се приеме, че всички действия на ответника - ЧСИ Н.
К., изразяващи се в налагане на запори на сумите, постъпващи по личната
партида на длъжника по изпълнително дело № 302/2016 г. и по изпълнително
дело № 2071/2021 г., респ. разпределяне на постъпилите суми по тях за
удовлетворяване на взискателите са законосъобразни, от което следва и
изводът за липса на причинени вреди на ищцата – имуществени и
неимуществени.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи още във връзка с
претенцията за неимуществени вреди, че същата се явява и изцяло недоказана.
По делото не бе установено с нужната категоричност, че в резултат на
удръжките от личната партида на ищцата са й причинени болки и страдания и
които да са в причинна връзка с влошаване на здравословното й състояние в
затвора, който факт от своя страна пък е безспорно установен посредством
събраните гласни доказателства (показанията на свид. Д. И. и на свид. К. Д.) и
заключението на съдебно-медицинската експертиза. Недоказана е и
причинната връзка между претендираните от ищцата имуществени и
неимуществени вреди и извършени виновни действия или бездействия на
ответника – ЧСИ Н. К.. Това е така, тъй като на първо място и съобразно
изложеното по-горе липсват извършени незаконосъобразни действия от
страна на ЧСИ. Освен това, видно от приложеното по делото Медицинско
становище от 01.03.2024 г., на ищцата са осигурени както прегледи, така и
лечение и необходимите й медикаменти. Същите факти се установяват и от
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, по която вещото
лице констатира, че ищцата е най-преглежданото лице в цяла България с
17
високоспециализирани изследвания и от най-изявени специалисти, каквито
повечето хора не могат да си позволят. Същата е била обезпечена с адекватно
диагностициране и лечение по време на престоя си в затвора, била е и
медикаментозно обезпечена. От заключението на съдебно – икономическата
експертиза се установи, че по личната партида на ищцата от общо
постъпилата сума в размер на 10497,81 лв. са й удържани сумите от 3187 лв., в
т.ч. и доброволни удръжки, а от остатъкът от 7310 лв. ищцата е разходвала за
целия процесен период едва 300 лв. за лекарства. Вещото лице по приетата по
делото съдебномедицинската експертиза, след обстоен анализ на всички
заболявания на ищцата достигна до извод, че същите са хронични и
дегенеративни, поради което дори и ищцата да се намираше извън затвора, то
с напредване на възрастта отново щеше да ги развие. Част от заболяванията й
са били налице още преди постъпването на ищцата в затвора, а други се
дължат на фактори като генетична предразположеност (хипертония) и/или
стрес (хипертония и диабет), който в цивилизацията би бил преживян в още
по-голяма степен, като изрично се сочи, че развитието на диабета и
хипертонията са странични ефекти и на приеманото от ищцата лекарство
„Медрол" за лечение на остеоартрозата й. Сочи се, че лицето не е било
обезпечено единствено с лекарство „Метотрексат", за което има данни (в
Медицинско становище от 01.03.2024 г., както и в заключението на
съдебномедицинската експертиза), че няколкократно ищцата е отказвала
неговия прием, включително и с писмена декларация. В допълнение вещото
лице д-р А. Н. посочва, че развитието на болестите не ищцата е необратимо,
т.к. протичат с напредване на възрастта и е без значение дали същата ще ги
лекува или не. Освен това, съгласно чл. 149 ал. 3 ЗИНЗС, лишените от свобода
могат да получават лекарства отвън при знанието и контрола на лекаря на
съответното лечебното заведение. Поради това следва да се приемат за
неоснователни доводите на ищцата, че запорирайки преведените й суми от
близки и роднини, същата е била лишена от възможност да получава
необходимите й медикаменти.
На следващо място, дори да бе установено наличието на обективните
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, то не се установи по делото
субективният елемент на деликта, а именно вината на ответника – ЧСИ Н. К..
ЧСИ в случая е изпратило запорно съобщение до третото задължено лице -
Затвора в гр.Сливен, което единствено има възможност да провери произхода
на средствата на ищцата и да провери дали и в какъв размер доходите й са
несеквестируеми. На следващо място в хода на изпълнителните производства
ищцата не е представила доказателства, които да позволят на ЧСИ да
разпореди връщане на запорираните суми. Поради това е бил длъжен да
приведе в изпълнение изпълнителния лист и не е имало каквото и да е
основание да приеме, че удръжките се правят неправомерно, нито е имал
задължение и е могъл да провери дали третото задължено лице спазва
разпоредбите на закона, касаещи удръжки от несеквестируеми доходи. Освен
това ищцата не е обжалвала действията на ЧСИ по налагане на запора и
18
удържането на суми от личната й партида в Затвора в гр. Сливен.
По всички гореизложени съображения следва да се приеме, че
действията на ответника – ЧСИ Н. К., изразяващи се в наложения запор върху
личната партида на ищцата в затвора в гр. Сливен по изпълнително дело №
302/2016 г. и по изпълнително дело № 2071/2021 г., двете по неин опис, както
и направените й удръжки в резултат на запора са изцяло законосъобразни,
респ. липсват извършени противоправни действия от страна на ответника и
претърпени вреди от ищцата в резултат на виновни и противоправни действия
на ЧСИ.
Ето защо, предявените искове с правно основание чл.441 ал.1 ГПК, вр.
чл.74 ал.1 ЗЧСИ, вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, като неоснователни и недоказани, следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото на ищцата не се дължат разноски, а с оглед
изрично и своевременно заявената от ответника претенция за разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят
такива за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева,
съобразно ангажираните доказателства за реалното им извършване и
представения списък по чл.80 ГПК.
Тъй като ищцата е била освободена на основание чл.83, ал.2 ГПК от
заплащане на такси и разноски по производството (Определение № 245 от
08.03.2024 г., постановено по гр.д. № 172 по описа за 2024 г. на Окръжен съд –
Хасково), то тя не дължи заплащане на държавна такса и разноски за
предявените искове. На основание чл.78, ал.6 ГПК и в тежест на ответника не
следва да се възлага такава.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. П. Б., ЕГН **********, понастоящем в
Затвора гр.Сливен, против Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Н. М. К., с рег.
****, с район на действие Окръжен съд – Хасково, ЕИК/БУЛСТАТ *********,
с адрес: гр. Хасково, ул. **********, искове с правно основание чл.441 ал.1
ГПК, вр. чл.74 ал.1 ЗЧСИ, вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, за присъждане на обезщетения за
претърпени от Л. П. Б. вреди, вследствие на незаконосъобразни действия на
ЧСИ – неправомерно удържане по наложени запори на суми от неин
несеквестируем доход, а именно – сумата от 3 167 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на
неправомерно удържаните й от ЧСИ по изпълнително дело № 302/2016 г. и по
изпълнително дело № 2071/2021 г., двете по описа на ЧСИ Н. М. К., в периода
18.05.2021 г. до 12.02.2024 г., суми и сумата в размер на 10 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в страдания, лишения, влошаване на здравословното й
състояние, емоционални и психологически сътресения и унижения, ведно със
19
законната лихва върху тях, считано от предявяване на исковата молба в съда –
12.02.2024 г. (пощенско клеймо от 09.02.2024 г.), до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА Л. П. Б., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Сливен,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК, да заплати на Частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ Н. М. К., с рег. ****, с район на действие Окръжен съд –
Хасково, ЕИК/БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Хасково, ул. **********,
сумата от 600,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:П.М
20