О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 428
гр.
Перник, 24.06.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 24.06.2020 г., IIІ-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
като
разгледа докладваното от съдия Петров в.ч.гр.д. № 00265 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „Профи Кредит България" ЕООД против разпореждане №
3918 от 04.02.2020г. по ч.гр. д. № 00658/2020 г. на РС- Перник, в частта за
отхвърляне заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Е.З. за сумата 360,16 лв. – допълнителен пакет услуги.
В
жалбата по подробни доводи за
неправилност на разпореждането се иска отмяната му и да се издаде заповед за изпълнение в
цялост за претендираните със заявлението суми, които
обобщени се свеждат до това, че и след изменението на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК,
обн. в ДВ, бр. 100 от 2019 г., заповедният съд не разполага с правомощия да се
произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, а само –
дали искането не се основава на неравноправна клауза; заповедният съд неправилно не е
отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, че преценяването на неравноправната
клауза не включва определянето на основния предмет на договора, както и
съответствието между цената или възнаграждението от една страна, и от друга
страна - стоката или услугата, която ще бъде доставена. Сочи, че уговорените със
споразумението доп. услуги представляват
услуги/дейности, които ще се извършат по повод договора за кредит – промяна на
погасителния план чрез отлагане или намаляване на до 6 погасителни вноски или
промяна на падежа им; че сключването на
споразумение за предоставяне на доп. пакет услуги, съгласно
условията на договора и ОУ, не е задължително условие за отпускане на кредита,
то е по избор на потребителя и зависи само от неговата воля, поради което
разходите за този пакет допълнителни услуги, не се включват в ГПР, съгласно
пар. 1 от ДР на ЗПК. Уговарянето на предоставяне
на пакет доп. услуги е по избор на кредитополучателя, поради което не се касае за
неравноправна клауза; споразумението е било
предоставено на кредитополучателя при сключването на договора за потребителски
кредит, заедно с останалите изискуеми документи, и той е могъл да се запознае
със съдържанието му, съотв. волята му е била именно за сключване на това
споразумение.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя,
приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал.
1 ГПК е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Ч.гр. д. № 00658/2020 г. на РС- Перник е образувано
по заявление от „Профи Кредит България" ЕООД за издаване заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Е.З. за вземания за
главница, договорна лихва, мораторна лихва, произтичащи от договор за потребителски
кредит № ***, включително и 360,16 лв. - възнаграждение за закупен
пакет от доп. услуги. Към заявлението са представени: договор за потребителски
кредит "Профи Кредит Стандарт" № *** с неговите приложения и общи условия. Видно от представения ДПК и Споразумение към него,
договорът е сключен за сумата от 900 лв., предоставена за срок от 24 месеца, при уговорени ГПР 49,90% и ГЛП 41, 17%, както и при уговорено
възнаграждение за избран пакет от допълнителни услуги "Бонус" – 1086,48 лв. – приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Погасителната вноска по
договора за кредит, освен главница и възнаградителна лихва, включва и парична
сума по този допълнителен пакет услуги - общо 100,56
лв., от които 45,02 лв. по вноска по закупен пакет по доп. услуги. Заявлението по чл. 410 от ГПК е отхвърлено от районния съд в обжалваната част като е прието,
че в тази част клаузата е нищожна на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като констатирал нарушение на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2, чл. 19, ал.
4 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
При въззивния контрол за правилност на обжалваното разпореждане, настоящият състав съобразява следното:
Предвид систематичното място и съдържанието, точният
смисъл на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК е
напълно ясен и обосновава, че освен за формалната редовност, заповедният съд
е длъжен и
без да е налице възражение по чл. 414 ГПК от длъжника да извърши служебно
и проверка дали предявеното със заявлението вземане не противоречи
на закона и/или добрите нрави, а съгласно чл. 411, ал.
2, т. 3 ГПК (обн. ДВ, бр. 100/2019 г.) - и дали не се основава на
неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. С оглед на това доводите и възраженията в жалбата в обратен смисъл са неоснователни /така Определение
N 974/07.12.2011 г. по ч.т.д.N 797/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение на СЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на
реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.
Постоянна е практиката на Окръжен съд - Перник,
включително и тази на настоящия въззивен състав, изложена по повод множество
идентични казуси, че с оглед предмета, страните, правата и задълженията
процесният договор е за потребителски кредит по см. на чл. 9 ЗПК и подобно споразумение е нищожно на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като
същото е договорено, имащо за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Договорено е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото включените в допълнителния пакет услуги - конкретно тези описани по т. 2, т. 3 и т. 4 от споразумението, респ. - на кредитодателя по отношение на описаната по т. 1
допълнителна услуга, по същината си
представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, затова не може да се приеме, че са допълнителни услуги по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. В противоречие на чл. 10а, ал.
4 ЗПК в споразумението за различните видове допълнителни услуги е определено
общо възнаграждение за плащане, но не е формирана цена за
всяка от услугите по вида, размера, действието,
за което се събират съответните такси поотделно, каквото е изискването на императивните разпоредби на
закона, а само са изброени услугите.
Споразумението е сключено и във вреда на потребителя
по см. на чл. 143 ЗЗП,
тъй като съгласно погасителния план длъжникът следва да заплаща в продължение
на 24 месеца по 45,02 лв. за нещо, което не ползва като изискуемостта за
заплащане на възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги настъпва
от датата на сключване на самото споразумение. Договорено е предварително заплащане на възнаграждението от
потребителя, т. е. то е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на изброените услуги, както е посочено и в самото
споразумение и без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от
потребителя. Реално, независимо, че тези услуги може да не бъдат
ползвани, т.е да не бъдат предоставени, но това в нито един момент няма да бъде
обвързано с неплащане или намаляване на цената на този пакет услуги и оттам
следва извод, че така уговорени клаузите поставят изпълнението на задължението
на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля и поради това са неравноправни съгласно чл. 143, т. 3
ЗЗП. На
практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което
страната има по силата на закона, като правото да се инициира предоговаряне на срока на падежа на
договора или плащане на вноските, свободата да се договори отлагане на една или повече погасителни вноски,
което води до неравнопоставеност на страните, тъй като на практика излиза, че
потребителят, заплаща правото си да договоря с кредитора за
изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран
определен резултат, а той зависи от волята на кредитора. Принципите на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично
ползване на такава.
С уговарянето на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги от 1080,48 лв., чийто размер надхвърля размера на предоставения
кредит от 900 лв. се заобикаля и чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
начисляването на посочените суми по пакета за доп. услуги не представлява
плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, което
води до съществено и неоправдано обременяване на потребителя, които ако се включат в ГПР би се стигнало до
надхвърляне на законоустановения по чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и затова са били
отделени в допълнително споразумение. Заобикаля се и ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло
свързана с усвояването и управлението на кредита.
Не може да се сподели и доводът в жалбата за наличие на индивидуално уговорени клаузи по см. на чл.145, ал.2 ЗЗП. Изискването на ясен и
разбираем език включва яснота и разбираемост на клаузите не само от
граматическа гледна точка, но прозрачно и недвусмислено изложение на
съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да
може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него
икономически последици. Видно от ДПК и Споразумение, договорът е предоставен
при стандартни, предварително изготвени и основани на общи условия клаузи,
върху които потребителят не е имал никаква възможност да влияе. Доколкото
възнаграждението за пакета от допълнителни услуги е било предвидено в самия
ДПК, длъжникът не е могъл да се откаже от сключване на това споразумение,
без да откаже сключване на самия договор за потребителски кредит, т. е.
длъжникът като кредитополучател, не би могъл да сключи договора за
потребителски кредит без да сключи и Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Този извод следва и от разпоредбите на чл. 7. 1. от ОУ към
договора за потребителски кредит, които не дават възможност на клиента да се
откаже, без да дължи неустойка, само от това споразумение. Напротив, от
клаузите на чл. 7. 1. от ОУ следва, че при описаните в т. 7.1.1 условия,
клиентът има право да се откаже, без да дължи неустойка, от самия договор за
потребителски кредит, в който случай дължи връщане на сумата, която е получил и
на лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по ДПК до
датата на връщане на главницата.
Наред с изложеното,
споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и поради накърняване на добрите нрави съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 2
от ГПК. Принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Както се посочи по-горе договорено е предварително заплащане на възнаграждението от
потребителя, т. е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето"
на изброените услуги, както е посочено и в самото споразумение и без значение е
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя. Освен това, срещу възможност за ползване
на изброените в пакета допълнителни услуги длъжникът
дължи заплащане на бъдещи
възможности, което е оценено на сума надхвърляща максимално
допустимата сума за възнаграждение на кредитора /на длъжника е отпуснат кредит
в размер на 900 лева, а уговореното възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги е в размер от 1080,48 лв./. Насрещната престация е до
такава степен нееквивалентна на дължимото възнаграждение, че практически следва, че престация липсва. В този смисъл е налице нарушение
на добрите нрави, още повече, че с приемането на чл. 19, ал. 4 от ЗПК тази морална
норма за справедливост е превърната и в правна санкция.
С оглед на всичко изложено, съдът приема, че
уговореното възнаграждение за предоставяне на доп. пакет услуги е в противоречие с добрите нрави и в равна степен представлява неравноправна
клауза, поради което е и нищожна съгл. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4
ЗЗД и чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП, включително и съгл. чл. 21, ал. 1 и чл. 24 от ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП – основанията
по чл. 411, ал. 2, т.2 и 3 ГПК.
С разпореждането в обжалваната част районният съд е достигнал до идентични правни изводи и краен
резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено. Частната жалба е неоснователна.
Предвид
изложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане № 3918 от 04.02.2020г. по ч.гр. д. №
00658/2020 г. по описа на Районен съд - Перник в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не
подлежи на касационно обжалване, съгласно т.8 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.