М О Т И В И към
НОХД № 875/2015 год. на ВТРС
ОБВИНЕНИЕТО
е срещу подсъдимата Ю.П.П., с ЕГН **********, роден на *** ***, х, с постоянен адрес - -- -, за
това, че на 04.04.2015 г. в град Велико Търново, ул.”А.М.” №. отнела чужди
движими вещи - дамска чанта с намиращите се в нея мобилен телефон марка
„Нокия" модел „1680с-2", ключодържател с три броя секретни ключа,
несесер, три броя моливи за очи, червило, крем за лице марка „Родопско
чудо", кожен портфейл и сумата от 40 лева, всички вещи на обща стойност
159 лв., от владението на собственика Р.М.И. ***, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои и заварена на мястото на престъплението
употребила сила, за да запази владението върху откраднатите вещи - престъпление
по чл. 198, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на ВТРП
подържа обвинението. Смята, че е доказано по несъмнен начин. Отправя искане за
налагане на наказание три години лишаване от свобода с приложение на чл.66ал.1
от НКза отлагането му с петгодишен изпитателен срок.
Подсъдимата
не се признава за виновна. Дава подробни обяснения, като твърди, че не е извършила
престъплението, в което е обвинена. Разяснено е правото на защита, като е
съгласна делото да се разгледа без защитник – упълномощен или служебен. Съгласна
е да бъде разгледано делото, въпреки, че
не е спазен тридневния срок за възражения и нови искания по чл.358ал.3 от НПК.
В обясненията си излага защитна версия, като твърди, че на посоченото в
обвинителния акт място и време е била съборена на земята от някаква жена, която
започнала да вика за помощ. При изправянето се хванала за тази жена, като се
появило някакво момче, което я задържало за ръката. Била извикана полиция, като
се появил и сина на другата жена, която била продавач в близкия магазин. Появили
се и други лица, вкл. друга продавачка от магазина. Отрича въобще да е пипала
дамската чанта на жената, която е викала за помощ. Счита, че неправилно е
набедена, тъй като предишната седмица в магазина било извършено друго
престъпление. Моли за оправдателна присъда.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства намери за установена
следната фактическа обстановка:
На
04.04.2015 г., около 21.00 часа, св.Р.И. приключила работния ден, като била
сама на смяна. Излязла от хранителен магазин, в който работела като продавач,
намиращ се в град Велико Търново, ул. и оставила дамската си чанта с намиращи
се в нея мобилен телефон марка „Нокия" модел „1680С-2", ключодържател
с три броя секретни ключа, несесер, три броя моливи за очи, червило, крем за
лице марка „Родопско чудо", кожен портфейл и сумата от 40 лева, на земята
до вратата на магазина в непосредствена близост до себе си, за да може да
заключи търговския обект. В този момент от там минала подсъдимата П., която
видяла дамската чанта на пострадалата и решила да я вземе. Възползвайки се от
обстоятелството, че И. заключва магазина и няма видимост към чантата си, се
приближила и грабнала дамската й чанта с всички намиращи се в нея вещи. В този
момент св.Р.И. се обърнала, за да прибере в чантата си ключовете от магазина и
видяла собствената си дамска чанта в ръцете на подсъдимата Ю. П.. Подсъдимата
се опитала бързо да напусне мястото. Преди П. да успее да избяга, св.И. я
настигнала, просегнала се и хванала чантата. Подс.П., обаче държала здраво и не
пускала, опитвайки се да запази владението си върху взетите вещи. Св.Р.И.
започнала да дърпа чантата си от ръцете на подсъдимата и да вика за помощ, тъй
като П. я държала здраво и не пускала, опитвайки се да я издърпа към себе си.
Виковете за помощ били чути от свидетеля Х.У., който в този момент бил в близост
на тротоара, тъй като бил извикал такси. Същият погледнал към мястото от където
идвали виковете и видял две жени, които
дърпали дамска чанта, като в едната жена разпознал продавачката от
кварталния хранителен магазин. Св.У., въпреки, че таксиметровия автомобил
пристигнал, бързо отишъл до жените и хванал П. за ръката. Тя пуснала чанта,
след което пострадалата И. я взела. Подсъдимата казала, че нищо не е направила,
че се била спънала и се опитала да си тръгне. Веднага били сигнализирани органите
на МВР чрез тел.112, като на място дошъл полицейски екип в състава на който бил
св.Х.Ц.. На мястото били св.И.Н. и св.К., които по същото време минавали оттам.
Двамата твърдят, че са чули викове за помощ. Св.Н. посочва в показанията си, че
е видял как един мъж тръгнал от едно такси към мястото, където две жени дърпали
дамска чанта. Тогава едната жена, а именно подсъдимата пуснала чантата, а св.К.
се обадил на тел.112, от телефон даден му от пострадалата св.И.. Пристигнал
сина на пострадалата св.П.П., който по това време обичайно вземал майка си от
работа. Изложената фактическа обстановка, установена на база събраните по
делото доказателства, опровергава по-категоричен начин депозираната от
подсъдимата защитна версия. Показанията на пострадалата св.И. напълно
кореспондират с показанията на останалите свидетели по делото, вкл.преките
свидетели очевидци У., К. и Н.. Последните са възприели пряко момента от
виковете за помощ от страна на св.И. и опита на подсъдимата да запази със сила
владението върху отнетата дамска чанта с намиращите се в нея вещи. Предвид на
това следва да се приемат за достоверни показанията на пострадалата, в които
излага факти за начина на отнемането преди това. Не се установиха по делото
обстоятелства за някакви особени отношения на свидетели по делото с
подсъдимата, които да са индиция за заинтересованост, респ. стремеж за
злепоставяне.
От заключението
на съдебно оценъчната експертиза се установява, че общата стойност на вещите - дамската чанта с намиращи се в нея мобилен телефон
марка „Нокия" модел „1680С-2", ключодържател с три броя секретни
ключа, несесер, три броя моливи за очи, червило, крем за лице марка „Родопско
чудо", кожен портфейл, предмет на престъплението е 119 лв. Паричната сума,
която посочва пострадалата следва да се приема за 40 лева, което е
най-благоприятно за подсъдимата. Общата стойрност на предмета на престъплението
е 159 лева.
При
така установената фактическа обстановка подсъдимата Ю. П. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 198, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК.
От
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез
действие, тъй като подсъдимата е отнела от владението на св.И., без нейно
съгласие движимите й вещи, нейна собственост. Вещите предмет на престъплението
са преминали във фактическата власт на подсъдимата и същата е установила своя
такава и заверена на местопрестъплението, П. е употребила сила / физическо
въздействие върху самата вещ и чрез нея върху владелеца/, като е дърпала
дамската чанта с намиращите се в нея вещи, за да запази владението си върху
тях. По този начин е осъществила състава на престъплението на т.нар.
грабежоподобна кражба по чл.198ал.3 от НК.
В случая кражбата е довършена, но
преди да напусне местопрестъплението деецът употребява сила, за да запази
владението върху отнетите вещи.
Престъплението
е формално, тъй като след като вещта е отнета, деецът само упражнява сила, за
да запази владението върху нея. Законът не изисква нищо друго освен
осъществяване на принудата. В състава няма изискала деецът да е запазил
фактическата власт върху откраднатите вещи, вследствие на упражнената принуда.
Използването на сила от страна на П. в настоящия случай е достатъчно, за да
бъде довършено престъплението. Поради това не може да има опит към грабеж по
чл. 198, ал. 3 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. П. е съзнавала, че току-що е извършила
кражба, че се намира на местопрестъплението и че трето лице може да прекрати
фактическата й власт върху откраднатото. Във волево отношение подсъдимата е
преследвала особена цел - да запази владението си върху откраднатите вещи, чрез
използването на сила.
Причини и условия за извършване на
престъплението - незачитане на чуждата собственост и стремеж към престъпно
облагодетелствуване.
Смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото
съдебно минало и затрудненото материалното положение
на подсъдимата.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства – няма.
Като
взема предвид горното, съдът намира, че обществената опасност на деянието е
висока, предвид на това, че се засягат обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняване правото на собственост. Обществената опасност
на подсъдимата не е висока.
С оглед изложеното и като взема предвид
личността на подсъдимата, мотивите и подбудите за извършване на деянието, многобройните
смекчаващите и липсата на отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, съдът счита, че следва да и
бъде наложено минимално наказание
лишаване от свобода при условията на чл.55ал.1т.1 от НК, а именно три
месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66ал.1 от НК се отложи
изпълнението на наказанието за срок от три години, считайки, че така най-добре
ще се изпълнят целите на генералната и специална превенция.
Присъдени бяха разноските по
делото.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: