№ 734
гр. Бургас, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20212120106503 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД против Д. Г. Г., К. АНГ. Ш. и П. Г. Г. и е за установяване на
разделна дължимост на сума, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
***/2020 г. по описа на БРС.
С определение № 3068/08.10.2021 г. съдът е прекратил производството по делото в
частта, с която „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД предявява против всеки
един от Д. Г. Г., К. АНГ. Ш. и П. Г. Г. искове за установяване на дължимост на мораторна
лихва за периода 27.04.2018 г. до 02.11.2020 г. в размер на 5,12 лева. Със същия съдебен акт
е обезсилена заповед за изпълнение № ***/06.11.2020 г., издадена по ч. гр. дело № ***/2020
г. по описа на БРС в частта, с която е разпоредено на Д. Г. Г., К. АНГ. Ш. и П. Г. Г. да
заплатят разделно на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД сумата от 15,35 лева
обезщетение за забава за периода 27.04.2018 г. – 02.11.2020 г., като е постановено препис от
исковата молба и от приложенията към нея да се изпратят на ответниците за отговор.
Ответникът Ш. получава книжата по делото на 03.11.2021 г., като 01.12.2021 г. по
делото постъпва отговор на исковата молба (наименован „молба“) от съпругата на
ответника, с твърдение, че ответникът не живее в имота, а живее в чужбина от 2009 г.
С определение № 4144/02.12.2021 г. съдът е назначил на основание чл.47, ал.6 от ГПК
адвокат А.А. за особен представител на ответниците Д. Г. Г. и П. Г. Г., който депозира
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа
исковете и моли съда да ги уважи и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание особеният представител на ответниците Д. Г. Г. и П. Г. Г. моли
съда да отхвърли исковете.
В съдебно заседание ответникът К. АНГ. Ш. не се явява и не се представлява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
В ищцовото дружество е открита партида с абонатен номер *** по отношение на
1
водоснабден имот с административен адрес гр. *** на името на С. П. Г.а. Последната умира
на 01.11.2017 г., като оставя за свои наследници по закон тримата си синове – К. АНГ. Ш.,
Д. Г. Г. и П. Г. Г..
На 02.11.2017 г. ответникът Д. Г. Г. подава заявление до дружеството ищец за
промяна на партидата, като същата бъде прехвърлена на негово име. Към заявлението той
прилага споразумение, подписано от тримата наследници, с което те заявяват, че желаят
като „потребител“ по отношение на партида № *** да бъде записан Д. Г. Г..
На 03.11.2017 г. К. АНГ. Ш. подава в Община Бургас декларация по чл.14 от ЗМДТ, в
която посочва, че той, Д. Г. Г. и П. Г. Г. са придобили по наследство правото на собственост
върху водоснабдения имот, като деклараторът и неговите братя придобиват по 1/6 ид.ч.
Видно от справка-извлечение за показания на водомера в жилището (л.11 – л.12 от делото),
отчитането става по данни на клиента или са начислявани „служебно“, като в периода
26.03.2018 г. – 23.11.2020 г. са съставени 19 протокола за това, че не е осигурен достъп до
жилището за отчет на водомера. За периода 31.01.2018 г. – 25.08.2020 г. стойността на
доставена, отведена и пречистена вода е 164,58 лева.
На 05.11.2020 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците, по което е образувано ч. гр. дело №
***/2020 г. по описа на БРС. На 06.11.2020 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение
№ *** за следните суми: 164,58 лева, неизплатени задължения за ВиК услуги, ползвани в
жилището през периода 31.01.2018 г. – 25.08.2020 г.; 15,35 лева мораторна лихва за периода
27.04.2018 г. – 02.11.2020 г., като за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. лихва не е
начислявана; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателното й изплащане. Съдът е разпоредил длъжниците да заплатят сумите
разделно, без да уточнява кой каква сума дължи. Тъй като длъжниците са уведомени за
заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, дружеството предявява претенциите си по исков
ред, като е образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, и на заключението на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявен е установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД срещу всеки
един от ответниците. Надлежно е въведено възражение от особения представител на
ответниците Д. Г. Г. и П. Г. Г. за погасяване на част от вземането по давност.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „потребител”, дадена в разпоредбата на
пар.1, т.2 от ДР на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(за краткост Закона), това са юридически или физически лица – собственици или ползватели
на имоти в етажната собственост. Същата е дефиницията на това понятие и в чл.2 от
Общите условия на дружеството (за краткост ОУ).
С доклада по делото съдът указа на дружеството, че следва да сочи доказателства, че
наследодателят на ответниците приживе е бил потребител на услугата, която операторът
предлага (собственик или ползвател на имота, за който е налице водоподаване), като му е
указано, че не сочи доказателства за това.
Според чл. 77, ал. 1 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени в закона.
Наследяването по закон не съставлява самостоятелно основание за придобиване на
вещно право. То е начин за възникване на съсобственост, когато наследниците са повече от
един, в резултат на юридическото събитие, каквото е смъртта на наследодателя – в този
смисъл Определение № 273 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 234/2009 г., I г. о.
Съсобствеността възниква между наследниците с факта на приемане на наследството,
но при положение, че преди това са били налице такива юридически факти, с проявлението
2
на които правните норми свързват възникването на право на собственост, т. е. необходимо е
в лицето на наследодателя да се е осъществил конкретен придобивен способ.
В този смисъл, съдът е длъжен да провери дали правопораждащият факт се е
осъществил при спазване на предвидената в закона форма. По делото не е представен
договор или нотариален акт, по силата на който С. П. Г.а е придобила собствеността върху
жилището. Нещо повече, в декларацията по чл.14 от ЗМДТ, подадена от ответника Ш., е
посочено, че всеки един от ответниците придобива по наследство по 1/6 ид.ч. от имота, т.е.
налице са данни, че наследодателят С. П. Г.а е притежавала само половината от правото на
собственост. Няма никакви данни кое друго лице/лица притежава/притежават
собственически права в имота. Извод на съда относно принадлежността на правото на
собственост за недвижимия имот, основан на непреки доказателства, е в нарушение на
съществени съдопроизводствени правила – в този смисъл Решение № 77 от 30.03.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 229/2010 г., I г. о. Следователно, „твърдението“ на ответниците в
декларацията по чл.14 от ЗМДТ, че притежават идеални части от правото на собственост
върху водоснабдения имот, не е доказателство за наличие на собственически права.
Ето защо, не може да се изведе категоричен извод, че ответниците притежават
собственически права по отношение на водоснабдения имот.
На следващо място, съсобствениците отговарят за задълженията, свързани с имота,
разделно, съобразно дела им в съсобствеността. При липса на данни кои лица са
собственици в имота, съдът не може да установи какъв е делът на всеки един от ответниците
в евентуално наследство (дали в действителност всеки един от тях придобива по 1/6 ид.ч.),
респективно за каква част от задълженията отговаря всеки един от тях.
Съдът дължи указания на страните да ангажират доказателства единствено в случай,
че такива изобщо не са били посочвани за твърдените от тях факти, но не и когато
доказателства са били посочени, но са непълни или не могат да установят дадения факт. С
доклада по делото съдът указа на дружеството, че е в негова тежест да установи факта, че
ответниците са потребители, като дружеството сочи писмени доказателства, но дали те
доказват този факт, е въпрос по съществото на делото.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не доказа по категоричен начин, че
ответниците са потребители на услугите, които предоставя, за процесния период, поради
което исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Тъй като исковете са отхвърлени, ищцовото дружество няма право на разноски нито в
заповедното, нито в исковото производства. Ответниците също нямат право на разноски,
защото двама от тях са представлявани от особен представител, а третият не е отправил
искане за присъждането на такива.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК –
*********, против Д. Г. Г., ЕГН – **********, К. АНГ. Ш., ЕГН – **********, и П. Г. Г.,
ЕГН – **********, за приемане за установено по делото, че всеки един от тримата
ответници дължи на дружеството сума в размер на 54,86 лева (петдесет и четири лева и
осемдесет и шест стотинки), представляваща припадащата се на всеки един от тях част от
стойността на ползвани ВиК услуги за периода 31.01.2018 г. – 25.08.2020 г., изразяващи се в
доставена, отведена и пречистена вода за водоснабдено жилище с административен адрес
гр. ***, абонатен номер ***, ведно със законната лихва от 05.11.2020 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № ***/2020 г. по
описа на БРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
3
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, за присъждане на разноски по ч.гр. дело №
***/2020 г. по описа на БРС и разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4