Решение по в. гр. дело №341/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 10
Дата: 21 януари 2020 г. (в сила от 25 февруари 2020 г.)
Съдия: Татяна Димитрова Даскалова
Дело: 20193500500341
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                            20.01. 2020 г.                     гр. Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На тринадесети януари                                      2020 година

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

              ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                                   ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                  

Секретар Станка Желева,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 341,   по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от мл.адвокат Р.Р. ***, пълномощник на Х.Х.С. ***, против решение № 96/ 16.10. 2019 г., постановено по гр.д. № 398/ 2019 г. по описа на PC Омуртаг. С решението се определят мерки по отношение родителските права спрямо детето на жалбоподателя, като същите са предоставени на майката, а той е осъден да заплаща издръжка и му е определен режим на лични контакти.  В жалбата се излагат съображения за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Посочва се, че съдът е приложил сляпо съдебната практика, като е приел, че след като детето е момиче, то майката е по-пригодна да се грижи за него и да го възпитава. Счита, че той е този, който по-добре би се грижил за детето и би го възпитавал по-добре. Моли решението да се отмени и да се постанови ново, с което да се определи местоживеенето на детето да бъде при него, той да упражнява родителските права, а майката да има режим на лични контакти и да заплаща издръжка. Да се присъдят и направените разноски. В съд.зас. поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, в подадения писмен отговор от адвокат С.Г. ***, оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Същото било обосновано, като съдът е преценил всички обстоятелства по делото, включително и това, че детето е припознато от бащата три години след раждането. В съд.зас. поддържа жалбата.

Съдът, като провери доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата и отговора, намира, че решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК, съдът препраща към мотивите на РС Омуртаг, по отношение на установените факти и правните изводи.

В допълнение към тези мотиви, въззивният съд установи и следното:

Искът е  предявен по реда на чл. 127, ал. 2 от СК от баща, против бившата му фактическа съпруга, с която имат дете на 4 години, което е  момиче. В исковата молба са описани причините за раздялата между двамата и не се оспорва фактът, че детето е припознато от бащата три години след раждането. Това се обяснява с отсъствие от страната и работа в чужбина. Бащата изявява голямото си желание той да се грижи за детето, като посочва, че сега живее с друга жена и двамата нямат други деца, могат да полагат много по-добри грижи за дъщеря му, отколкото това прави майката, която също има друго семейство, нов съпруг и още едно дете, а фактическият й съпруг също има дете – син, от предишна връзка.

Пред районния съд майката не е подала отговор, но се е явила с адвокат на първото заседание.

Безспорно е обстоятелството, че между двамата родители има настъпила раздяла, предизвикана отчасти от необходимостта бащата да работи в чужбина и да реализира доходи за семейството. Връзката на двамата родители не издържала и майката напуска семейното жилище и установява връзка първоначално с един мъж, а след това с друг, от който има родено още едно дете. Този мъж е и фактически съпруг на майката и осигурява доходите на семейството, което е подпомагано и от неговите родители, като е осигурено жилище в с. Вардун, община Търговище. В това семейство в момента се отглеждат три деца – А.– дете на страните, син от първия брак на новия съпруг на майката и природеното им дете. Майката с децата живеят в това жилище, а съпругът работи в чужбина, в автомивка и се завръща периодично. Майката може да разчита на помощта на двете разширени семейства. От раждането си, детето живее само с майката и тя се грижи за него. Привързано е към нея и към новото семейство. Посещава детската градина в с. Вардун и впечатлението на учителите от неговата хигиена и навици е много добро. И двамата родители в момента имат осигурен дом от семействата си, като и в двете жилища има осигурени нормални условия на живот. Детето от раждането си се отглежда от майката, свикнало е с нея, с новите си роднини – сестричката си А.– на една година и 2 месеца и доведения си брат – на 9 години. Не са установени проблеми в общуването между децата от битов или социален характер. Семейството на майката се ползва с нужното уважение в делото.

Домът на бащата е в с. Камбурово и той живее там, заедно с новата си съпруга, в жилище на родителите си. Това жилище също е устроено добре и има възможност за отглеждане на детето. Бащата и неговата съпруга са изключително мотивирани те да отглеждат детето.

Изслушани в съдебно заседание и двамата родители си отправиха взаимни обвинения, че не се грижат добре за детето и то пребивава и при двамата болно. Освен това бащата счита, че майката не полага добри грижи и по отношение на облеклото, и по отношение посещенията в детската градина.

Тези факти се установяват както от събраните пред районния съд доказателства, така и от социалните доклади и личните изказвания на родителите в съд.зас. и разбира се личните впечатления на съда.

Решението за това, при кого от двамата родители да живее детето, се опира на неговите висши интереси, като се отчитат материалните условия, личното участие на родителя в отглеждането и възпитанието на детето, способностите му да го възпитава, моралният облик, създадената емоционална връзка с всеки от двамата. Разбира се много от факторите, обуславящи решението са обобщени и в цитираното от РС    ППВС. Изключително важно е в този контекст да се прецени възрастта на детето и неговият пол.

Разгледани в този аспект, предимствата, които има майката по отношение на това тя да упражнява родителските права са много. Най-голямото обаче е това, че тя е тази, която полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, още от самото му раждане. Връзката между майка и дъщеря е стабилна и градена в продължение на години, докато връзката с бащата тепърва започва да се оформя. Откъсването на детето от средата, в която е израснало, не е в негов интерес. От събраните по делото доказателства не се установи бащата да има предимство по отношение на възпитателски качества и морален облик, по отношение на битови условия или създадени емоционални връзки. На бащата може и да му се струва, че отглеждането в семейство с повече деца е минус за детето, но съдът не е на подобно мнение. Споделянето на проблемите, на радостите и материалните блага с братя и сестри, изгражда у детето много по-добри качества, то се учи на толерантност и грижа за другия, а това са и първите му стъпки в установяване на умения за работа в екип. Разбира се така са се случили фактите в живота на майката и бащата, че всеки е поел по различен път и е създал ново семейство и то е различно от това на другия. Няма защо да се търси вина у когото и да било, но е факт, че досега бащата не е полагал грижи за детето. Отнело му е и доста време  да го припознае. Сега, когато вече се е почувствал готов да поеме всички грижи, съдът счита, че се ръководи повече от личния си интерес, а не от този на детето. Фактите обаче говорят, че нищо не налага А.да бъде откъсвана от средата, в която живее и се отглежда. Затова родителските права следва да бъдат предоставени на майката и детето да живее при нея. За бащата следва да се определи режим на лични контакти, какъвто вече се спазва.

Всичко това въззивния съд излага като допълнение на това, което е изложил и РС Омуртаг.

Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските. Предвид изхода от делото, на въззиваемата страна се дължат разноските, в размер на 200 лв.

По изложените съображения, съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 96/ 16.10. 2019 г., постановено по гр.д. № 398/ 2019 г. по описа на PC Омуртаг, КАТО правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА  Х.Х.С., ЕГН **********,***, да заплати на  М.М.А.,***, ЕГН **********,***, сумата от 200 лв. направени по делото разноски пред втората инстанция.

Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                 2.