Решение по дело №122/2010 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 458
Дата: 3 юни 2010 г. (в сила от 1 юли 2011 г.)
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20105220100122
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

                     гр. Пазарджик,03.06.2010  г.                        

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

    Пазарджишкият районен съд  гражданска колегия в открито заседание на  втори юни  , през две хиляди и  десета    година  в състав:            

                             Председател : НИКОЛИНА ПОПОВА          

При секретаря П. К.   и в присъствието на прокурора…………………………….. като разгледа докладваното от съдията Попова  гр. дело № 122 по описа за  2010  година и за да се произнесе  взе  предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ал.1 от Семейния кодекс във връзка с чл. 49 ал.3 Семейния кодекс.

            В исковата  си молба против Р.Г., гражданин на Турция, роден на *** *** Х А К, ул. „Шестдесет  и едно „ ***  със съдебен адрес : чрез адв. Н.В. от ПАК , ищцата С.И.Г. ЕГН ********** *** , със съдебен адрес : чрез адв. И.Л. ***, офис , твърди, че с ответника сключили граждански на 27.02.2007 г. в гр. С*** , Турция, за което бил съставен и акт за граждански брак  № 0184 / 21.06.2007 г. на Община Пазарджик. Твърди , че от брака си двамата съпрузи нямат родени деца. Ищцата поддържа, че брачният им  живот първоначално протичал нормално , но преди около една година отношенията им се влошили, двамата установили значителни различия в характерите си и възгледите за съвместния  си живот. Дрязгите помежду им ставали все по-чести  и все по- трудно намирали общ език въпреки , че многократно полагали усилия за това. Ищцата поддържа , че по тази причина вече от около половин година с ответника живеели разделени  и бракът им съществувал само формално. Всичко това довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, поради което се моли съда да постанови решение, с което да допусне развод  помежду им, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без  да се предявява искане за произнасяне по  въпроса за вината. Ищцата заявява , че след прекратяването на барака си желае да носи предбрачното си фамилно име , а освен това претендира да и бъде предоставено ползването на семейното жилище , тъй като същото е нейна лична собственост.  Сочат се гласни и писмени доказателства.    

В съдебно заседание – ищцата  чрез пълномощника си поддържа предявения иск за развод и моли същия да бъде уважен.

В срока по чл. 131 ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника, в който се поддържа , че ответникът също желае прекратяването на брака с развод. В съдебно заседание чрез надлежно упълномощения си представител – не оспорва предявения иск за развод и моли същия да бъде уважен.  

Като обсъди поотделно и в съвкупност  събраните по делото доказателства , за да се произнесе съдът прие за установено следното :

Не се спори по делото , че страните са сключили граждански брак  на 27.02.2007 г. в гр. С* , Турция , като за това е съставен акт за граждански брак № 0184 / 21.06.2007 г.   от Община Пазарджик . Установява се безспорно , че съпрузите нямат родени от брака деца.

Не е спорно по делото, а и от представените  писмени доказателства и от показанията на разпитаната по делото свидетелка Е* С* Д*  се установява, че двамата съпрузи са сключили граждански брак в Република Турция през 2007 г., а през 2008 г.  се преместили да живеят в Република България. Установява се , че семейният им живот първоначално протичал нормално, но постепенно отношенията им се влошили , като двамата съпрузи често  се карали дори и по незначителни поводи. Затова  и ответникът напуснал семейното жилище  в гр. Пазарджик  и от месеци съпрузите не поддържали контакти и не живеели съвместно.

При така установената по делото фактическа обстановка  от правна страна съдът приема , че предявеният брачен иск  е допустим , тъй като съгласно чл. 7  от Кодекса  на международното частно право / ДВ бр. 42 / 17.05.2005 г. / брачните искове са подведомствени на българските съдилище , ако един от съпрузите  е български гражданин или има обичайно местопребиваване  в Република България. Разгледан по същество брачният иск е основателен. Безспорно се установи , че бракът между страните  е дълбоко и непоправимо разстроен с оглед на факта , че в отношенията между съпрузите  е настъпило трайно отчуждение  и липса на желание за запазване на брачния съюз. Разстройството на брака съдът квалифицира и като непоправимо, тъй като същото е трайно  и предвид фактическата раздяла   е невъзможно да бъде преодоляно. При това  положение съдът счита , че формалното съществуване на брака не е в интерес  както на съпрузите  , така и на обществото ,  поради което следва да бъде прекратен с развод . С оглед на конкретните данни по настоящото дело  и на основание чл. 49 ал.3 СК  съдът счита , че не следва да се произнася по въпроса за вината за  дълбокото и непоправимо разстройство на брака  на двамата съпрузи.

По отношение на семейното жилище, находящо се в гр. Пазарджик, ул. „Христо Ботев „ № ****, съдът счита, че  следва да се предостави за ползване на ищцата , тъй като страните не спорят, че това жилище е нейна  индивидуална собственост. Имуществени претенции, включително и за издръжка  между съпрузите не са предявени.

След прекратяването на брака на основание чл. 53 СК съдът приема за основателно искането на ищцата да  възстанови предбарното си фамилно име Х** .

 Допълнителната държавна такса в размер на 30 лв. следва да бъде заплатена поравно от двете страни в производството.

Водим от изложеното, Пазарджишкият районен съд :

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД  брака сключен на  27.02.2007 г. в гр. С* , Турция, за който  е  бил съставен и акт за граждански брак  № 0184 / 21.06.2007 г. на Община Пазарджик  между С.И.Г. ЕГН ********** *** , със съдебен адрес : чрез адв. И.Л. ***, офис 8  и Р.Г., гражданин на Турция, роден на *** *** Х* А* К*, ул. „Шестдесет  и едно „ № **  със съдебен адрес : чрез адв. Н.В.  от ПАК от като дълбоко и непоправимо разстроен.

На основание чл. 49 ал.3 от СК съдът не се произнася относно вината за разстройството на брака.

УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА  И ИЗДРЪЖКА : Не подлежи на уреждане , тъй като съпрузите нямат родени от брака деца .

 СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ находящо се в гр. Пазарджик, ул. „Христо Ботев „ № ***,  се предоставя за ползване на  ищцата, тъй като  е нейна индивидуална собственост.  

ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ : След прекратяването на брака съпрузите няма да си дължат  издръжката помежду си.

ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА : След прекратяването на брака , съпругата ще носи предбрачното си фамилно име ХАДЖИЙСКА .

ОСЪЖДА С.И.Г. ЕГН ********** *** , със съдебен адрес : чрез адв. И.Л. ***, офис 8  и Р.Г., гражданин на Турция, роден на *** *** Х А К, ул. „Шестдесет  и едно „ №**** със съдебен адрес : чрез адв. Н.В.  от ПАК да заплатят следващата се държавна такса в размер на по 15,00 лв. всеки един от тях.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен  срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :