РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Перник, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Гражданско дело №
20241700100211 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от
ЗЗД.
В исковата молба ищцата С. К. Г. твърди, че на 20.03.2023 г. около 17,00 ч., когато е
излязла от вх. „***“ на бл. *** на адрес *** и се е запътила към автомобила си, паркиран в
локалното платно, успоредно на ул. „***“, движейки се, усетила как десният й крак пропада
в неравност. Изпитала силна болка и паднала на земята. Падането било причинено от
попадане на крака й в дупка в асфалтовото покритие на локалното платно, непосредствено
пред посочения адрес.
При падането на помощ й се притекъл И. К. И., който й е помогнал да се изправи и я
отнесъл във входа на блока. Обадила се на тел. 112 за медицинска помощ. Съпругът й
незабавно дошъл и я е придружил до МБАЛ ***.
Ищцата сочи, че в болницата е била канстатирана фрактура в областта на дясна
глезенна става и е била приета за лечение в травматологично отделение, където на
23.03.2023 г. са я оперирали с поставяне на остеосинтезни средства на ставата.
Според ищцата, след изписването й на 27.03.2023 г., възстановяването продължило у
дома на постелен режим. Придвижването й е било на един крак и с помощта на съпруга й и
на Б.В.Б.. Две седмици след изписване от болницата са били свалени конците от
оперираното място. Започнала е рехабилитация вкъщи, след което в рехабилитационен
център „***“ - ***, а след това и в ***. Независимо от положените усилия за лечение и
възстановяване кракът й продължил да я боли, да се подува и почернял. Това наложило да
потърси специализирана медицинска помощ в УМБАЛ***. В тази болница са били
проведени множество изследвания, включително и оперативна интервенция за биопсия на
костите.
Ищцата твърди, че въпреки цялото проведено лечение дясната й глезенна става и до
днес е със силно ограничение на движението. При счупването на крака й в последвалия
период на възстановяване и до днес търпи силна болка с променлив интензитет. За дълго
1
време не е можела да ходи и да осъществява обикновените битови дейности, била е изцяло
неработоспособна, като и към настоящия момент работоспособността й е силно ограничена.
В резултат на описаната травма е претъпяла и продължава да търпи неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, които според нея биха били справедливо обезщетени със
сумата от 38 500,00 лв. Ищцата сочи, че е претърпяла и имуществени вреди в размер на
1 160,00 лв. за закупуване на необходими остеосинтезни средства.
С оглед изложеното ищцата С. К. Г. моли съда да осъди Община Перник, чиято
отговорност за обезвреда следва от неизпълнението на задълженията на общински
служители за поддръжка и ремонт на уличната мрежа като публична общинска собственост,
да й заплати сума в размер на сумата от 38 500,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на травматично увреждане от 20.03.2023 г.,
които са в пряка и непосредствена зависимост от процесното падане, ведно с мораторна
лихва върху главницата, считано от момента на увреждането - 20.03.2023 г., до
окончателното заплащане на обезщетението; както и сумата от 1 160,00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за закупени и заплатени остеосинтезни
средства. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът Община Перник в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор, с който
оспорва изцяло предявената искова претенция. Ответникът оспорва, че ищцата е паднала на
посочената дата в исковата молба в имот, който е общинска собственост, поради което и
твърди, че Община Перник не отговаря за претърпените увреждания от ищцата, описани в
исковата молба. В случай, че посоченото място на падане е имот – общинска собственост,
ответникът оспорва, че това падане е в резултат на причина, съответно на действие или
бездействие, за което Община Перник отговаря. Твърди, че падането на ищцата е само и
единствено по нейна вина.
С отговора се оспорват като неверни и твърденията в исковата молба за преживян
психически стрес и психически дисбаланс при ищцата, тъй като не кореспондирали с
периода, в който ищцата е изпитвала болки и страдания, като в тази връзка счита
неоснователна и недоказана претенцията на ищцата в размер на 38 500,00 лв. за причинени
болки и страдания, като прави възражение за прекомерност на претендираните обезщетения,
като несъответстващи на чл. 52 от ЗЗД. Оспорва и претенцията за заплащане на
имуществени вреди в размер на 1160,00 лв.
Ответникът твърди, че ищцата не е получила увреждане на здравето на 20.03.2023 г..
и по начина, посочен в исковата молба, тъй като липсват доказателства за наличието на
причинна връзка между настъпилото увреждане и действия/бездействия на Община Перник,
което да обоснове отговорността на Общината.
В случай, че се приеме, че Община Перник отговаря за претърпени вреди от ищцата,
то ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като не е положила съответни грижи по отношение на това
откъде е преминала. Претендира направените в производството разноски съгласно чл. 78 от
ГПК.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена епикриза на С. К. Г., издадена от МБАЛ*** за болничен
престой и интервенции в периода 20.03.2023 г. – 27.03.2023 г. Видно от същата С. К. Г. е
била хоспитализирана за оперативно лечение на дясна глезенна става по спешност и е била
оперирана на 23.03.2023 г.
Представена е и епикриза, издадена от УМБАЛ *** за болничен престой и
интервенции в периода 12.06.2023 г. – 21.06.2023 г., където е извършена биопсия на кост –
тибия и фабула.
Приложена е фактура № *** от *** за закупуване и плащане на остеосинтезни
средства, поставени при извършена операция на 21.03.2023 г.
В хода на производството е приложена и епикриза на С. К. Г., издадена от УМБАЛ
*** за болничен престой и интервенции в периода 08.04.2024 г. – 12.04.2024 г., като е
извършено отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фабула. Издаден е и
болничен лист за период от 35 дни.
Във връзка с установяване настъпването на твърдения в исковата молба инцидент с
ищцата е разпитан като свидетел И. К. И., който се явява очевидец на случилото се. От
2
разпита на свидетеля И. се установява, че той, заедно със свой колега е видял как С. К. Г.
излиза от вход „***“ на бл. ***на адрес *** и се запътва в посока спрени автомобили по
локалното пътно платно. След като жената изпищява свидетелят излиза от автомобила, в
който е бил, за да й помогне. И. излага, че кракът на ищцата е бил попаднал в дупка на
пътното платно, която е била около 10 см дълбока и 30-40 см широка. Това се е случило
около 17,00 ч. Следобед при липса на снежна покривка.
Разпитана в качеството на свидетел е и Б.В.Б. – приятелка на ищцата. Б. Б. е заявила,
че на посочената дата се е обадила на С. Г., тъй като са имали уговорка, на която не е дошла,
и същата й е споделила, че е в бърза помощ, тъй като е претърпяла инцидент и й предстои
операция. При посещението й на следващия ден е разбрала, че счупването е в глезена.
Ищцата е изпитвала „адски“ болки и не е можела да спи. Зявява, че й е помагала, тъй като
живее наблизо. Сочи, че периодът на възстановяване е бил доста дълъг –година, година и
нещо. Не е могла да се раздвижи и е почнала рехабилитация. Свидетелката твърди, че С. Г.
все още не може да движи нормално крака си.
Съдът кредитира като достоверни показанията на свидетелите И. К. И. и Б.В.Б..
Същите са последователни, непротиворечиви, логични и кореспондиращи помежду си, като
същевременно се подкрепят от останалите събрани по делото писмени доказателства и
заключението на съдебно-медицинската експертиза (в частта, касаеща нараняванията на
ищцата).
От изслушаната, приета и неоспорена по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че вследствие на инцидента полученото травматично увреждане е отнело трайно
и в значителна степен основните функции на десния долен крайник, а именно опорната и
ходенето. При нормално протичащ възстановителен процес средностатистическият период
на възстановяване при травма от това естество е от порядъка на около 2,5 - 3 месеца. В
конкретния случай на база данните от делото може да се приеме, че възстановителният
период при ищцата е бил със същата средностатистическа продължителност. Въз основа на
клиничния преглед от 12.09.2024 г. вещото лице отбелязва, че основните функции на долния
крайник - опорната и ходенето са възстановени в пълен обем и не са настъпили
неблагоприятни последствия за здравето на ищцата във физическо отношение. В резултат от
конкретната травма се очаква и за в бъдеще да е налице болезненост в областта на дясното
ходило при физическо натоварване, както и появяващи се периодични болки при промяна на
атмосферните условия. В съдебно заседание вещото лице изяснява механизма на поставяне
на импланти и последващото им премахване. Сочи, че включително с премахването им
пълният период на възстановяване е до година. Относно С. К. Г. заявява, че към датата на
прегледа – 19.07.2024 г. не е било налице възстановяване в пълен обем на глезенната става,
въпреки, че ходенето и опорната функция са възстановени.
Съдът намира заключението на вещото лице за обосновано, компетентно дадено и
кореспондиращо, както с медицинската документация, приложена по делото, така и с
показанията на разпитаните по делото свидетели. Поради това и предвид липсата на данни,
сочещи за предубеденост на вещото лице, съдът счита, че изслушаната съдебномедицинска
експертиза следва да бъде кредитирана изцяло.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 38 500,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в понесени болки и страдания, вследствие на претърпения на 20.03.2023 г. в
*** инцидент, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на
увреждането – 20.03.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира се и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1 160,00 лв. за заплатените в тази връзка остеосинтезни
средства.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване
на неимуществени вреди на ищцата, произтекли от бездействие на негови служители.
Ищецът претендира обезщетение за вреди от бездействие на служители, на които Община
Перник е възложила дейности по поддръжката на публичната общинска собственост,
каквато представлява и асфалтовото покритие на локалното платно. За да е възникнало
спорното право за обезщетяване на ищцата тя следва да докаже факти, които да се подведат
под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна
3
връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на
отговорност на възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите
при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им
следва да се извърши от ищцата и то пълно и главно - без да остава съмнение за
осъществяването на фактите. По начало отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-
гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а
настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението
на възложената му работа. При това положение е очевидно, че то отговаря не за свои
действия, а за действията на своя работник или служител. Терминът "възложил", който се
употребява в чл. 49 от ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в
определени отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши работата
по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, 6 което възлага. Отговорността
на възложителя на работата по чл. 49 от ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети лица. С
оглед установените фактически обстоятелства по делото и предвид правната характеристика
на предявения иск, настоящият състав намира, че предявеният иск за причинени на ищцата
неимуществени вреди е доказан по своето основание. За да възникне отговорността по чл.
49 от ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е
причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена работата, като
вината се предполага до доказване на противното.
Същевременно, съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване имат характера на публична общинска собственост. Легално
определение на понятието път е дадено в Закона за пътищата. Съгласно разпоредбите на §1,
т. 1 от ДР на Закона за пътищата, "Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално
пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания. Съгласно т. 2-ра на §1 "Земно платно" е част от повърхността в
обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение;
разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови;
зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите
конструктивни елементи на пътя. Определение на понятието път се съдържа и в §6, т. 1 от
Закона за движение по пътищата. Съгласно §1, т. 1 от ЗДвП "Път" е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни
средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Съгласно чл. 31 от
Закона за пътищата, както и чл.48, т.2, б."а" от Правилника за приложение на закона за
пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват
от общините. В настоящият случай от събраните по делото доказателства се установи, че
процесната злополука е станала на асфалтовото покритие на локалното платно
непосредствено пред вх. „***“ на бл. ***на адрес ***. Това платно е част от общинската
пътна мрежа на гр.Перник, т.е. собственост е на ответната община. Нормата на чл. 167, ал. 1
от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние,
да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал. 2 на същия член регламентира
правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол,
които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.
Задължение за поддържането на пътното платно в изправност с оглед създаване на условия
за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, за незабавно
сигнализиране на препятствията по тях и отстраняването им във възможно най-кратки
срокове (в този смисъл задължение по чл.167, ал.1 от ЗДвП) е на ответника, включително,
чрез свои служители или чрез наети фирми.
От показанията на разпитания свидетел И. К. И. – очевидец, се установява безспорно,
че в момента на инцидента участъкът от пътното платно, където е паднала ищцата е бил в
лошо състояние. Съществувала е дупка в асфалтовото покритие с дълбочина от 10 см. и
диаметър 30-40 см., като ищцата е стъпила именно в тази дупка. Неоснователни са
възраженията в отговора на ответника, че настъпването на инцидента не е безспорно
установено, с оглед липсата на заинтересованост от страна на свидетеля.
Следователно установено е противоправно бездействие от страна на служители на
ответника, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за поддържане на
процесния участък от локалното пътно платно, който е част от общинската пътна мрежа в
безопасно за гражданите състояние. Установи се също, че ищцата е стъпила с десния си крак
в дупка, след което паднала, в пряка причинна връзка от което е получила увреждането –
4
счупване на глезенната става, в резултат на което е претърпяла неимуществени вреди - болки
и страдания от телесното увреждане с различен интензитет в продължение на период повече
от една година. Това установено в процеса виновно противоправно поведение, предвид
механизма на увреждането, е в пряка причинно-следствена връзка с него, респективно с
претърпените от ищцата болки и страдания от настъпилото вследствие на падането
счупване. Не е оборена и презумпцията за виновно поведение на лицата, на които е
възложена работата по поддържането на съответния пътен участък. Безспорно е налице
неизпълнение на възложената работа - на задължението за поддържане на общинския път в
конкретното място. Предвид изложеното фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД за
ангажиране на отговорността на ответника е налице и претенцията е основателна.
Неоснователно е и възражението на ответника за наличие на принос от страна на ищцата с
твърдението. Съобразно константната съдебна практика, приносът следва да е личен, на
самия пострадал и в пряка причинна връзка с конкретно негово обективно поведение,
каквото в случая не е налице. Ищцата се е движила на разрешено и предназначено за
пешеходци място и единствената причина за настъпване на процесната злополука е именно
наличие на дупка на пътното платно. Ответникът не е ангажирал доказателства за доказване
твърденията си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
По размера на предявения иск за неимуществени вреди: При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова
за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства. Съобразно разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищцата неимуществени вреди,
възрастта, здравословното й състояние, интензитета на болките и страданията, и
продължителността на възстановителния период. Претърпените от ищцата неимуществени
вреди съдът определя в претендирания размер от 38 500,00 лв. Този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-
икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. Този
размер съответства и на съдебната практика по аналогични случаи. При определяне на
горния размер съдът съобразява, че се касае за жена на *** години към момента на
инцидента, която е претърпяла счупване в глезенната става на десния крак, което е довело до
трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, като в значителна степен са били
засегнати и ограничени основните функции на долния крайник, а именно опорната и
ходенето за период от време по-голям от три месеца и възстановителен период от година,
период през който ищцата, се е нуждаела и е била зависима от чужда помощ за обслужване
на елементарни битови нужди. За лечението на счуването, ищцата е постъпила и за
болнично лечение. Проведени са няколко оперативни интервенции.
При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът съобразява, че ищцата
е изпитвала значителни по интензитет физически болки и страдания по време на
възстановителния период, който в настоящия случай е бил с продължителност около година.
Съобразява, че към момента оздравителният период при ищцата е завършил, като са налице
данни за невъзстановени в пълен обем движения на десния долен крайник. Очаква се и за в
бъдеще ищцата да изпитва физическа болка при физически натоварвания и при промяна на
атмосферните условия. При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се
отчете и психологичното състояние на ищцата след инцидента. Като изхожда от
установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от
ищцата, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите
житейски морално[1]етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе
обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото
факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
Въз основа на гореизложеното искът за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за сумата от 38 500,00 лв. следва да бъде уважен изцяло. Напълно
доказан се явява и предявеният иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 1 160,00
лв., който също следва да се уважи в пълен размер.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД: Отговорността на ответника е по
правилата на деликтната отговорност, включително той ще дължи обезщетение за забавено
плащане на дължимото обезщетение за неимуществените вреди от датата на увреждането
съгласно правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, а именно от 20.03.2023 г. По отношение на
имуществените вреди обезщетение за забавено плащане не е претендирано и не следва да се
присъжда.
5
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 1990,00 лв., съобразно уважената част от иска и с оглед
представен списък по чл. 80 от ГПК. На ответника не се дължат разноски.
В приложеното към исковата молба пълномощно е уговорено възнаграждение по реда
на чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По силата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски и възнаграждение
за един адвокат. Действително съобразно чл. 38 от ЗАдв., „адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие“ на посочени
категории лица, а съгласно ал. 2 е прието, че „в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Според закона съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати.“.Размерът на адвокатското възнаграждение се
определя или по договаряне между адвокат и клиент, или от съда, в случаите, когато
правната помощ се оказва по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. При определяне на
дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да съобрази сложността на
действително извършеното от адвоката по делото и вида и сложността на делото.
В практика на СЕС е прието, че съдът може да намали адвокатското възнаграждение
дори под минималния размер, определен в НМАВ ( в този смисъл е дело С-427/16 на СЕС).
А съгласно диспозитива на Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г., националният
съд дори е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски, когато установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия
адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно
задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на
хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101,
параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и
пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване
на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по
отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като
такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с
преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която
няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя
на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или
бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в
споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за
реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на
пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед
абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения,
СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен
с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар.
1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на
легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за
да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските
възнаграждение не са задължителни за съда и в случаите, когато той определя адвокатското
6
възнаграждение, какъвто е настоящия случай.
Съдът има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се
отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения, тогава, когато
той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи на
процесуалния представител. В настоящия случай съдът счита, че при съобразяване на
всички препоставки и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати сума в размер на 2 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, БУЛСТАТ 00386751, представлявана от кмета С. И.
В., със седалище и адрес гр. Перник, пл. „ Св. Иван Рилски” № 1а, ДА ЗАПЛАТИ на С. К.
Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 38 500,00 лв. представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, и страдания, получени в резултат на
счупване на десния крак, получено на 20.03.2023 г. вследствие попадане на крака в
неравност на пътя, образувана от дупка в асфалтовото покритие, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, БУЛСТАТ 00386751, представлявана от кмета С. И.
В., със седалище и адрес гр. Перник, пл. „ Св. Иван Рилски” № 1а, ДА ЗАПЛАТИ на С. К.
Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1160,00 лв. представляваща обезщетение за
имуществени вреди за закупени остеосинтезни средства.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, БУЛСТАТ 00386751, представлявана от кмета С. И.
В., със седалище и адрес гр. Перник, пл. „ Св. Иван Рилски” № 1а, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат С. Д. от АК - ***, сумата от 2 500,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, БУЛСТАТ 00386751, представлявана от кмета С. И.
В., със седалище и адрес гр. Перник, пл. „ Св. Иван Рилски” № 1а, ДА ЗАПЛАТИ на С. К.
Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1990,00 лв., представляваща заплатена по
делото държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2 -
седмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7