Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 05.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V граждански състав, в публично съдебно заседание
на 05.02.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.дело № 8233 по описа за 2018 година,
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, и вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът К.Б.
ЕООД, с ***, е предявил установителни искове против Н.Л.С., с ЕГН**********, за
установяване на дължимост на следните суми: сума в размер на 500.00 лв.,
представляваща главница, сума в размер на 78.16 лв. – такса за експресно
разглеждане; сума в р-р на 576.80 лв. наказателна лихва, за периода от
01.11.2015 г. – 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 5438/2018г. по описа
на ПлРС – 20.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди,
че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
което е образувано ч.гр.д. № 5438/2018г. на РС Плевен, по което съдът е издал
заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК
длъжникът възразил, и РС Плевен е указал на заявителя, че може да подаде иска
по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на 01.10.2015г. между ***/търговска марка ***/ и
ответника е сключен договор за кредит № ***, по реда на чл. 6 от ЗПФУР, при
който на ответника е отпуснат кредит в размер на 500лв., за 30 дни – с падеж
31.10.2017г., който не е върнат. Посочва, че на 01.02.2018г. е сключил с между ***,
договор за цесия, по който вземането на между ***спрямо ответника, му е
прехвърлено и го претендира. Претендират се разноски.
Ответникът не
взема становище по предявените искове, в двете подадени възражения в
заповедното производство е посочил само, че не дължи сумите.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и като взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на
чл. 415 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
5438/2018г. по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато по заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл. 415 от ГПК.
От представения по делото Договор за
кредит № *** от 01.10.2015г., се установява, че ***, /***/ и ответника Н.Л.С., са
сключили по реда на чл. 6 от ЗПФУР договор за потребителски кредит за сумата от
500лв., за срок от 30 дни, с уговорена дата на получаване на сумата
01.10.2015г. и дата на връщане – 31.10.2015г. В договора е уговорена такса за
експресно разглеждане от 78.16лв., обща дължима сума по договора от 595.00лв.,
която включва и изчислената договорна лихва, сочена в чл. 6.1 от ОУ на договора
за кредит. Уговорен е начин на получаване на сумата – чрез ***. Договорът е
подписан електронно, което не се оспорва от ответника. Относно изпълнението на
кредитора, по делото е представена разписка за извършено плащане от ***, от
която е видно, че *** е наредило превод в полза на ответника в размер на 500лв.
на 01.10.2015г. Получаването на кредита също не се оспорва от ответника, не се
твърди и изпълнение на договорните му задължения. Съгласно т. 13.3 от Общите
условия, от датата на настъпване на падежа на договора - 31.10.2015г, кредиторът *** е започнал да начислява и
уговорената между страните наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на
основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01% към договорния лихвен
процент - в конкретния случай - 40,98%, върху неизплатената главница за периода
на просрочието, който към датата на прехвърляне на вземането към ищеца по
настоящето производство е възлязла на 576.80лв. Видно от представения Договор
за прехвърляне на вземания от 01.02.2018г., *** е прехвърлил вземането си за
исковите суми на ищеца К.Б. ЕООД, като общата сума, която е прехвърлена е в
размер на 1 201.80лв., описана подробно в Приложение № 1, извадка от което
е представена по делото. Представено е потвърждение за прехвърлянето от
01.06.2018г., като и пълномощно, издадено от *** на К.Б. ЕООД, с което ищецът има право да
уведомява длъжниците по цесията от името на цесионера по смисъла на чл. 99 ал.
3 от ЗЗД. Уведомлението за настъпване на цесията е връчено на майката на
ответника – Б.С., на 20.03.2018г., доказателства за което са представени на л.
19-20 от делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи: В случая, при разглеждането на
предявените искове по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, и вр. чл. 86 от ЗЗД, следва да се
изхожда от доказателствената тежест в процеса. Общото правило при
облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор,
падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже
факта на плащането. В случая ищецът по делото доказа, че е придобил вземането
си от първоначалния кредитор ***, чрез цесия, за която длъжникът е бил надлежно
уведомен по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Съществуването на самото вземане се
доказва от представения договор за потребителски кредит от 01.10.2015г. за
сумата от 500лв., изправността на кредитора се доказва от представеното
преводно нареждане от същата дата. Доколкото по делото не беше оспорено, че
договорът е сключен от разстояние по реда на чл. 6 и следващите от ЗПФУР, съдът
приема, че този договор е бил валиден между страните, независимо от липсата на
положени саморъчно подписи на техни представители. Ответникът, в чиято тежест е
да докаже своята изправност по договора, не сочи доказателства за изпълнение,
нито в срока, уговорен в самия договор, нито впоследствие – по отношение на
първоначалния кредитор или на цесионера.
Всичко дотук изложено, сочи наличието
на активна легитимация на ищеца в настоящето производство, изпълнение на
задълженията на първоначалния кредитор по валиден договор за кредит и
неизпълнение от страна на ответника, поради което претенцията за сумите от
500.00 лв. -главница, 78.16 лв. – такса за експресно разглеждане и 576.80 лв.
наказателна лихва, за периода от 01.11.2015 г. – 31.01.2018г., се явяват
основателни и доказани, както към датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№
5438/2018г. на ПлРС – 20.07.2018г., така и към датата на устните състезания по
делото.
При този
изход на делото, съдът следва да се произнесе по искането за присъждане на
разноски на ищеца. Съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и липсата на сложност на двете производства, както и ниския размер на
претенцията, размерът на претендираното възнаграждение за юрисконсулт следва да
се определи на 100.00 лв. - за исковото производство, а за заповедното следва
да остане 50.00 лв. – както е присъдено в самата заповед за изпълнение. При
това положение, претенциите за разноски на ищеца в исковото производство, се
явяват основателни до размер от 225.00лв./100.00лв. ***.възнаграждение и
125.00лв. - ДТ/. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното
производство. Съобразно изхода на настоящето производство, разноски в
заповедното производство се дължат на заявителя – ищец в размер на 75.00лв.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Н.Л.С., с ЕГН**********,***,
ДЪЛЖИ на “К.Б.” ЕООД, с ***, със седалище и адрес на управление ***, п.к.***., ***,
представлявано от Р.В., чрез ***.Г.К., по Договор за кредит № *** от 01.10.2015г.,
между ***, и Н.Л.С., следните суми: сума в размер на 500.00 лв., представляваща
главница, сума в размер на 78.16 лв. – такса за експресно разглеждане; сума в
р-р на 576.80 лв. наказателна лихва, за периода от 01.11.2015 г. –
31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 20.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3395/24.7.2018г. по ч.гр.д. № 5438/2018г. на ПлРС.
ОСЪЖДА Н.Л.С.,
с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “К.Б.” ЕООД, с ***, със седалище и адрес на
управление ***, п.к.***., ***, представлявано от Р.В., разноски в исковото
производство размер от 225.00лв., и в производството по ч.гр.д. № 5438/2018г.
на ПлРС в размер на 75.00лв.
Решението
може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: