Р Е Ш Е Н И Е
№ … / 2020 год.
гр. Кнежа, 26.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КНЕЖАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Кончарска
Съдебни
заседатели: 1.
2.
при секретаря Красина
Давидова
и участието на прокурора Владимир Николов,
като разгледа докладваното от съдията Кончарска ЧН дело № 104 по описа за 2020 година на Районен съд – гр. Кнежа
и на основание данните по делото и
закона
Р Е Ш И:
НАСТАНЯВА И.З.И. с ЕГН **********, родена на *** ***, с
постоянен адрес:***, на задължително лечение – стационарна
форма в ДПБ – Карлуково за срок от 2 /ДВА/ МЕСЕЦА и 20 /ДВАДЕСЕТ/ ДНИ.
ОПРЕДЕЛЯ И.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** – майка на осв. И.З.И.,
която да изразява информирано съгласие за задължителното лечение.
Решението подлежи на жалба и протест в 7-дневен срок от днес
пред Плевенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мотиви към Решение № 95/ 2020 год. от 26.06.2020
год.
по ЧН дело № 104/ 2020 год. по описа на
Районен съд – Кнежа
С искане с вх.№ 926/ 29.05.2020 год. Районна
прокуратура – Плевен е предложила на съда да постанови задължително настаняване
и лечение в психиатрично заведение на И.З.И. с ЕГН ********** ***, на основание
чл. 155 и сл. от 3акона за здравето /ЗЗ/. В предложението се сочи, че И. с
болестно мотивираното си поведение представлява опасност за здравето и живота
на околните и за себе си.
В съдебно заседание представителят на РП – Плевен
поддържа внесеното предложение, предвид установеното по делото психично
заболяване на освидетелстваната и липсата на критичност към него, които сочат
опасност както за близките й, така и за собственото й здраве.
Служебният защитник на освидетелстваната пледира да
бъде постановено решение, което да бъде съобразено с експертизата.
По обективни причини – тежка умствена изостаналост със
значително нарушение в поведението, е невъзможно изслушването на освидетелстваната
И.И. в съдебно заседание.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
От фактическа страна
Освидетелстваната И.З.И. е родена на *** ***, с
постоянен адрес:***, българка, с българско гражданство, неграмотна, неомъжена,
неосъждана, с ЕГН **********.
Психичното заболяване на осв. И.И., родена нормално
след нормално протекла бременност, датира от 6-месечна възраст, когато паднала
от леглото и от когато започнала да получава припадъци. С КАТ и ЯМР бил
установен хематом на главата. Веднага било започнато лечение с антиконвулсанти,
като припадъците били с честота 1-2 седмично. В последните месеци обаче
зачестили – по няколко дневно.
След травмата, осв. И.И. изостанала в психичното си
развитие – не установява вербален контакт поради недоразвити речеви способности
– използва звуци за изразяване на желания с недиференцирана реактивност по типа
удоволствие-неудоволствие, мимики и жестове. Разбира прости инструкции,
свързани с механични едностепенни действия, не обмисля тестовите задачи и не
може да се организира за участие в структурирани дейности, изискващи психични
усилия. Неавтономна е при функционирането, с недоразвити умения за
самообслужване. Възприятно-представната сфера е силно ограничена, непълна и
недиференцирана, вкл. за обекти от непосредственото обкръжение. Отчита се изоставане
в говора, моториката, емоционално-социалното развитие и умения. Няма изградени
хигиенни навици. Самостоятелно приема само твърда храна. От 8-годишна възраст
посещавала помощно седмично училище. Вкъщи не вършела нищо, понякога сама
напускала дома, като не знаела къде отива. Била с нисък праг на дразнимост,
спяла повече. Била под постоянно наблюдение от близките. Провеждала постоянно
лечение с антиконвулсанти под контрола на майката. Последните хоспитализации в
детска клиника са през 2018 и 2020 година.с диагноза епилепсия.
Диагностично уточнена като умствена изостаналост –
тежка степен. Епилепсия.
Осв. И. е инвалидизирана за заболяването си – 95%
трайна нетрудоспособност с чужда помощ.
От м. декември 2019 год. състоянието на И. се влошило,
спряла да посещава помощното училище поради постоянна психомоторна възбуда,
импулсивност, автоагресивни действия – скубела си косата, удряла си главата в
стената или пода, драскала си пръстите, поради което майка й увивала с плат
ръцете й. Пищяла. Не спяла. Била агресивна към по-малката си сестра, като я
хапела по време на сън. Налагало се родителите й да са постоянно с нея, трудно
овладявали психомоторните възбуди. Често се налагало да търсят Спешна помощ,
като след инжекция се успокоявала за кратко. Припадъците зачестили до няколко
дневно. Консултирана била с психиатър, който назначил терапия, но без резултат.
Състоянието на осв. И.И. през последните 6 месеца е с
характеристика на трайна психомоторна възбуда по ограничен тип с импулсивност авто-
и хетероагресия, немотивирано поведение, срещано както при пациенти с умствена
изостаналост, така и при епилепсия.
По повод ново влошаване на здравословното състояние на
И.И. е образувано настоящото производство, в хода на което е назначена съдебно-психиатрична
експертиза. Видно от съдебно-психиатричното обсъждане е, че заболяването се изразява
в тежка умствена изостаналост със значително нарушение в поведението, изискващо
внимание или лечение; епилептична психоза (психомоторна възбуда). При
освидетелстваната е налице психично психотично разстройство по смисъла на чл.
146 от Закона за здравето. Същата е опасна за себе си и близките си. не може да
дава информирано съгласие за лечение.
Осв. И.И. се нужда от психиатрично лечение, което да
бъде проведено в стационарни условия.
Тези факти, съдът прие за установени по несъмнен начин
от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на
свидетелите …, заключението на съдебно-психиатричната експертиза, както и въз
основа на непосредственото възприятие от страна на съдебния състав относно
състоянието и поведението на освидетелстваната в съдебно заседание.
Съдът кредитира заключението на съдебно-психиатричната
експертиза както в писмената му част, така и в становището на лекаря-психиатър
при изслушването му в съдебно заседание. Заключението на вещото лице за наличие
на психично заболяване на освидетелстваната, за липсата на критичност у нея за
болестта й, както и за неспособността й да изразява информирано съгласие за
лечението, беше потвърдено, освен от събраните по делото доказателства и от
поведението на осв. И. в съдебно заседание.
При така установените факти, от правна страна съдът
приема, че са налице основанията на чл. 155 от 33 за задължително лечение по
отношение на освидетелстваната И.З.И.. Същата страда от ТЕЖКА УМСТЕВНА
ИЗОСТАНАЛОСТ СЪС ЗНАЧИТЕЛНО НАРУШЕНИЕ В ПОВЕДЕНИЕТО, ИЗИСКВАЩО ВНИМАНИЕ ИЛИ
ЛЕЧЕНИЕ /F72 МКБ10/, ЕПИЛЕПТИЧНА ПСИХОЗА (ПСИХОМОТОРНА ВЪЗБУДА) /F06.8. Това заболяване влиза в списъка на
заболяванията, визирани в чл. 146 от 3акона за здравето. Към настоящия момент
от събраните по делото доказателства се установи, че освидетелстваната е опасна
за собственото си здраве и потенциално опасна за близките си. От заключението
на съдебно-психиатричната експертиза се установи,
че се налага психиатрично лечение, което да бъде проведено в стационарни
условия. За да бъде осигурено такова медицинско наблюдение с цел овладяване състоянието на освидетелстваната, съдът
намери, че следва да бъде приложено задължително лечение на осв. И.И. при
стационарна форма в ДПБ – Карлуково. Срокът, за който следва да бъде прилагано лечението, следва да е 2 (два)
месеца и 20 (двадесет) дни.
С оглед неспособността на освидетелстваната да дава
информирано съгласие по въпроси, свързани с лечението, следва да бъде
определено лице, което да изразява такова вместо нея. Предвид становището на вещото
лице, че близките на осв. И.И. са критични към състоянието й и биха могли да
дават информирано съгласие за лечението й, съдът определя майката И.И.П., която
да изразява информирано съгласие за
задължителното лечение.
По изложените съображения, съдът постанови решението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: