№ 280
гр. Велико Търново, 12.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
ЖЕНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
в присъствието на прокурора Ц. Анг. М. и Д. Янк. Л.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20254000600266 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 64, ал. 8 – 9 от НПК.
С Определение № 337/06.09.2025 г., постановено по ЧНД № 782/2025 г.
по описа на ОС – Русе е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“
по отношение на К. М. Г., обвиняем по ДП № 3126 /2025 по описа на РОП.
Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от К.
М. Г., чрез адвокат Г. Г.. Счита същото за незаконосъобразно и неправилно,
тъй като бил нарушен принципът на съразмерност и нарушено правото на
защита. Изложени са подробни съображения в подкрепа на твърдяното. Моли
да се отмени обжалваното определение, като се определи по-лека мярка за
неотклонение – „подписка“, „домашен арест“ или „парична гаранция“.
В съдебно заседание прокурорите от Апелативна прокуратура – Велико
Търново изразяват становище, че атакуваното определение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Развиват подробни
съображения и прилагат доказателства.
Адвокат Г. Г., упълномощен защитник на обвиняемия Г., поддържа
подадената частна жалба. Развива подробни съображения в нейна подкрепа и
претендира обжалваното определение да бъде отменено и настоящата
инстанция да вземе по - лека мярка за неотклонение.
Обвиняемият К. М. Г. се явява при разглеждане на делото от въззивния
съд. Поддържа казаното от защитата си и в правото си на последна дума моли
да му се определи по - лека мярка за неотклонение.
Великотърновският апелативен съд, след като съобрази направените с
жалбата оплаквания, материалите по делото, включително приложените в
1
съдебно заседание пред настоящата инстанция и изслуша становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и
срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по съществото си, същата е основателна.
Видно от материалите по делото е, че с Постановление от 05.09.2025 г.
на следовател при ОСлО при ОП-Русе по Досъдебно производство №
3126/2025 г. по описа на ОП – Русе К. М. Г. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от
НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.
Въззивният съд намира, че първата инстанция законосъобразно и
обосновано е приела, че по отношение на обвиняемия К. Г. и към настоящия
момент от събраните по делото доказателства може да се направи извод за
обосновано предположение да е съпричастен към деянието, за което е
привлечен към наказателна отговорност. Този извод се налага от събраните
гласни и писмени доказателства, приобщените веществени такива, както и
експертни становища. Това са показанията на разпитаните свидетели Д. П., Г.
Д., П. М., М. А., Д. В., В. И., В. Р., Д. А.. Към тях следва да се прибавят
приложените към делото протоколи за доброволно предаване, протоколи за
извършена видеотехническа експертиза, ведно с приложен оптичен носител
DVD-R марка „Maxell“ и ръкописно изписан надпис върху него „Марад“
04.09.2025 г.“, писмени доказателства – заповед, длъжностна характеристика,
акт за встъпване в длъжност, множество постановления за назначаване на
съдебномедицински експертизи, медицински справки, касаещи обвиняемите
лица и други документи.
Настоящият съдебен състав намира, че така събраните доказателства са
в достатъчен обем, за да може да се направи обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемия Г. към престъплението, за което е привлечен.
Предвиденото наказание за престъплението по чл. 325, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК е лишаване от свобода до 5 години.
Несъмнено разследването по настоящото досъдебно производство е в
начален стадий, към който момент не се изисква пълна категоричност на
доказателствената съвкупност, нито необходимост от анализ на същата, тъй
като е недопустимо да се прави извод за виновно поведение. Поради това и за
настоящия процесуален етап, на който се намира предварителното
разследване и характерът на производството по чл. 64 от НПК, въззивният
състав намира, че събраните до този момент доказателства са в достатъчен
обем, за да може да се изведе обосновано предположение за съпричастността
на К. Г. към деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност. От
материалите по делото е видно, а и защитата и обвиняемия не оспорват извода
на първоинстанционния съд за наличието на същото.
Настоящата инстанция се съгласява частично с изводите на Окръжния
съд, че е налице опасност обвиняемият да извърши престъпление, доколкото
2
от показанията на пострадалия К., обясненията на обвиняемия В. И. и
частичните обяснения на обвиняемия А. могат да се извлекат данни, че
обвиняемите са имали комуникация помежду си относно това какви версии
или факти всеки един от тях би съобщил на разследващите органи относно
участието им в инцидента.
Не са обсъдени и взети предвид в достатъчна степен данните за
личността за обвиняемия Г.. От тях е видно, че същият е с чисто съдебно
минало, постоянен адрес, на който е трайно установен, младата му възраст,
фактът, че упражнява трудова дейност и се ползва с добро име сред колегите
си. Не са налице данни до момента на деянието да са били регистрирани
противообществени прояви от него, както и обстоятелството, че до
пристигане на органите на реда на местопроизшествието Г. е останал там и е
получил призовка за явяване пред РУ на МВР на същия ден. Изброените
обстоятелства обосновават определяне на мярка за неотклонение с по-лек
интензитет от взетата „Задържане под стража“. С оглед изложеното, се явяват
основателни възраженията на защитата за отсъствие на реалната опасност от
укриване, което напълно се споделя от настоящата инстанция.
С оглед на изложените съображения настоящият състав на съда счита,
че е незаконосъобразно атакуваното определение, постановено от Окръжния
съд. Това налага отмяната му и постановяване на ново такова, с което да бъде
взета по-лека мярка за неотклонение на обвиняемия от „Задържане под
стража“, а именно - „Домашен арест“. Последната е с по-нисък интензитет от
задържането под стража, но в достатъчна степен ще гарантира нормалното
протичане на наказателното производство. Тази мярка се явява
пропорционална и съответна на инкриминираното деяние в каквато посока е
практиката на ЕСПЧ.
Мярката „домашен арест“ следва да бъде изпълнявана от обвиняемия
на постоянния му и настоящ адрес в гр. Русе, ж.к. „Възраждане“,
************ и следва да бъде контролирана чрез средствата за електронно
наблюдение от Областна служба „Изпълнение на наказанията“ при ГД
„Изпълнение на наказанията“ гр. Велико Търново. Отделно от това за
вземането и последващото спазване следва да бъде незабавно уведомено
ОД МВР - Русе с оглед осъществяване на контрола по чл. 62, ал. 5 от НПК.
Настоящата инстанция намира, че тази мярка е съответната на
обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и на целите, визирани в разпоредбата
на чл. 57 от НПК.
По изложените съображения Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 337/06.09.2025 г., постановено по ЧНД №
782/2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе вместо, което постановява:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „Домашен арест“ по отношение на К.
3
М. Г. с ЕГН **********, обвиняем по Досъдебно производство № 3126/2025 г.
по описа на ОП-Русе, която да се контролира чрез средствата за електронно
наблюдение с адрес на изпълнение - гр. Русе, ж.к. „Възраждане“,
************.
На основание чл. 62, ал. 5 и ал. 6 от НПК за спазването на взетата
спрямо обвиняемия К. М. Г. мярка за неотклонение „домашен арест“ да бъде
незабавно уведомен Директорът на Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ при ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. Велико Търново, за
осъществяване на контрола и спазването чрез средствата за електронно
наблюдение, както и ОД МВР - Русе с оглед осъществяване на контрола по чл.
62, ал. 5 от НПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4