РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 10.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публично заседание на двадесет и осми ноември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ
при секретаря Павлина Плючарска,
като разгледа докладваното от съдията Първанов Гр.д.№ 1067 по
описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.26 от Закона за закрила на детето
Производството е образувано по
молба на ДСП Червен бряг, представлявано от директора Н.Ц.Л.. Посочва се в
молбата, че със заповеди Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-061/24.10.2019г. и №
ЗД/Д-ЕН-ЧБ-062/24.10.2019г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане”
гр.Червен бряг децата Е.А.Б. с ЕГН **********
и С. А. –Ш. Б. с ЕГН ********** били настанени по административен ред в
семейството на сочения за техен биологичен баща Р.С.Б. с ЕГН **********, адрес:
*** за срок от една година или до промяна на обстоятелствата, наложили
настаняването.
Посочва се в молбата, че родители
на децата са П.П.М. с ЕГН ********** и А.
Ш. Б., роден на *** г. Твърди се в
молбата, че поради обстоятелството, че децата са родени по време на брака,
сключен между М. и Б., те
носят по презумпция неговата фамилия. Твърди се, че малолетните се отглеждат от
12 години от Р.С.Б., като майката е напуснала семейното жилище и трайно се е
дезинтересирала от децата. Иска се от съда да постанови решение, с което
да настани децата Е.А.Б. с ЕГН ********** и С. А. –Ш. Б. с ЕГН **********
в семейството на Р.С.Б. с ЕГН ********** на адрес: *** за срок от една година
или до промяна на обстоятелствата, наложили настаняването.
В хода на делото по същество,
ищеца, редовно призован, се представлява от К.В. – представител на ДСП-Червен
бряг.
Заинтересованата страна Р.С.Б.,
редовно призован, се явява лично и моли съда да уважи молбата.
Заинтересованата страна А. Ш. Б.,
редовно призован, не се явява.
Заинтересованата страна П.П.М.,
редовно призована, не се явява.
Контролиращата страна - Районна
прокуратура-гр. Червен бряг, редовно призована,
не се представлява и не взема становище по молбата.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и се
установява от заварено копие на удостоверения за раждане серия ЧБАР №хххи УС-0
№ ххх., че родителите на децата Е.А.Б. с ЕГН **********, роден на ***г*** и С. А.
–Ш. Б. с ЕГН **********, родена на *** ***, са П.П.М. с ЕГН ********** и А.Б.,
роден на ***г., гражданин на ххх.
Не се
спори по делото и се установява от
представените заверени копия на Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-059/22.08.2018г. и №
ЗД/Д-ЕН-ЧБ-060/22.08.2018г., че децата били настанени по административен ред в
семейството на Р.С.Б. с ЕГН **********, адрес: ***.
Спорно по делото е налице ли са условията на чл. 25 т.2 от Закона за закрила на детето.
Видно от
проведеното лично изслушване на Е.А.Б. и
С. А. –Ш. Б. на основание чл.15, ал.1 ЗЗДетето, децата са отглеждани от
семейството на Р.С.Б. от осем години и
го наричат свой „баща”. Непълнолетните се чувстват добре в семейството на Б. и
заявяват силното си желание да продължат
да живеят с него. Видно от изявленията на децата, последните имат силно
изградена връзка с лицето, при което по
административен ред са настанени.
Установява се от
социалния доклад по делото, че децата са отглеждани от осем години от Б.,
майката е напуснала семейното жилище с Б. и е изоставила Е.А.Б. и С. А. –Ш. Б. на грижите на Б., не е търсила
контакт с тя, не е полагала грижи за тях. Аналогично вписания в актовете за раждане баща - А.Б.,
сирийски гражданин, е с неустановено местонахождение и децата не го припознават
като свой баща. Лицето е вписано в актовете за раждане по презумпция за родени
по време на брака между П.П.М. и А.Б.. Видно от социалния доклад децата са
отглеждани от Б. със съдействието на неговата майка. Децата са силно привързани
към семейството на Б., което приемат за свое семейство. На децата са осигурени
необходимите материално битови условия в жилището на Б..
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Съгласно т. 1 на
чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989
г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991
г., в сила от 3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството ни, висшите
интереси на детето са "... първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни
институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи".
В унисон с тази
уредба е и нормата на чл. 10, ал. 1 от Закона за закрила на детето,
прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо,
умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и
интереси.
Безспорно е
установено от доказателствата по делото, че поведението на родителите на децата Е.А.Б. и С. А. –Ш. Б.
създава реална опасност от увреждане на тяхното
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, и
то представлява "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б.
"в" от Допълнителната разпоредба на ЗЗДет. Посредством предприетата
мярка /чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗД/ се постига целта на закона да бъдат защитени
интересите на всяко от децата и тяхното
психическо и физическо здраве.
В случая
административният орган е преценил, че липсват възможности за оставането на
децата в семейна среда и е пристъпил към настаняването им в дома на Б., с цел защита на висшите интереси на
децата, които имат приоритет пред желанията или интересите на родителите.
В конкретния случай
са налице предпоставките на чл.25, ал.1 т.2
ЗЗД. Съгласно тази разпоредба може да бъде настанено дете извън
семейството, чийто родители без основателна причина трайно не полагат грижи за
него. Това обстоятелство се установява и
от социалния доклад депозиран от ДСП-Червен бряг. Ето защо съдът намира, че е налице хипотезата
на чл.25, ал.1 т.2 от Закона за закрила на детето.
Мерките за закрила
са визирани в чл.4 от закона, като съдът при определяне на адекватната мярка
следва да отчете нуждите и интереса на децата. В правомощията на съда е да
определи мярка "настаняване в семейство на роднини или близки",
"приемно семейство" или "настаняване в специализирана
институция", но след като извърши преценка дали са предприети други мерки,
които са се оказали безрезултатни.
Видно от
доказателствата по делото Б. отглежда децата от 8 години
т.е. притежават необходимия родителски капацитет и може да гарантира сигурността и здравето на
децата.
Съдът намира, че срокът за настаняването на децата при него следва да е
една година.
Поради това съдът
намира, че следва да настани децата Е.А.Б.
с ЕГН ********** и С. А. –Ш. Б. с ЕГН ********** в семейството на Р.С.Б. с ЕГН **********,
адрес: *** за срок от една година или до промяна на обстоятелствата, наложили
настаняването.
Воден от горното и
на основание, съдът
Р Е Ш И :
ВЗЕМА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА „настаняване в семейството на
близки" по отношение на Е.А.Б. с ЕГН **********, роден на ***г*** и С. А.
–Ш. Б. с ЕГН **********, родена на ***г*** като ги НАСТАНЯВА в семейство на Р.С.Б. с ЕГН **********,
адрес: *** за срок от една година от
датата на постановяване на решението или до промяна на обстоятелствата,
наложили настаняването.
Решението подлежи
на незабавно изпълнение, на основание чл.28 ал.4 от Закона за закрила на
детето.
Решението
подлежи на обжалване и протест в едноседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: