РЕШЕНИЕ
№ 07.06.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански състав
На 22.05. 2019 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Елена
Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Тодорова
гражданско дело № 3203 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба от „В.и К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Р.Т.Р. – управител против Б.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
в качеството ѝ на наследник на И.Т.П., б.ж. на гр. К., починал на
04.06.2017г.. Ищецът твърди, че с И.Т.П. се намирали в договорни отношения, по
силата на които „В.и К.“ ЕООД открило партида на името на И.Т.П. с партиден № ***,
във връзка с доставянето на питейна вода и отвеждането и пречистването на
отпадъчни води. Сочи, че през периода от месец август 2015 г. до месец януари
2018 г. „В.и К.“ ЕООД *** доставило питейна вода по партида № *** на И.Т.П. и
отвеждало канална вода, за която били издадени квитанции със следните номера и
стойности:квитанция № ********** от 01.09.2015 г., на стойност 3,40 лв.; квитанция
№ ********** от 01.01.2016 г., на стойност 9,93 лв.; квитанция № ********** от
01.04.2016 г., на стойност 6,48 лв.; квитанция № ********** от 01.08.2016 г.,
на стойност 15,74 лв.; квитанция № ********** от 01.10.2016 г., на стойност
9,30 лв.; квитанция № ********** от 01.11.2016 г., на стойност 3,07 лв.; квитанция
№ ********** от 01.12.2016 г., на стойност 18,33 лв.; квитанция № ********** от
01.01.2017 г., на стойност 21,23 лв.; квитанция № ********** от 01.02.2017 г., на
стойност 21,07 лв.; квитанция № ********** от 01.03.2017 г., на стойност 11,96
лв.; квитанция № ********** от 01.04.2017 г., на стойност 14,82 лв.; квитанция
№ ********** от 01.05.2017 г., на стойност 14,71 лв.; квитанция № ********** от
01.06.2017 г., на стойност 14,59 лв.; квитанция № ********** от 01.07.2017 г.,
на стойност 14,48 лв.; квитанция № ********** от 01.08.2017 г., на стойност
14,36 лв.; квитанция № ********** от 01.09.2017 г., на стойност 14,24 лв.; квитанция № ********** от 01.10.2017 г., на
стойност 14,13 лв.; квитанция № ********** от 01.11.2017 г., на стойност 14,01
лв.; квитанция № ********** от 01.12.2017
г., на стойност 13,90 лв.; квитанция №
********** от 01.02.2018 г., на стойност 11,03 лв.; квитанция № ********** от 01.02.2018 г., на
стойност 13,66 лв. Твърди, че наследодателят на ответницата не бил заплатил
стойността на предоставената му услуга. Общата стойност на горепосочените
квитанции възлизала на 253,33 лв. /двеста петдесет и три лева и 33 стотинки/. Съгласно
чл. 44 от Общите условия за уреждане на отношенията между „В.и К.“ ЕООД *** и
потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги, при
неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги,
потребителят дължал на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва,
считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В тази връзка, потребителят дължал
на „В.и К.“ ЕООД *** по горепосочените квитанции, лихва в общ размер на
21,11лв. /двадесет и един лев и 11 стотинки/. Въпреки опитите за разговори за
уреждане на отношенията между страните сумите по горепосочените квитанции не
били заплатени. Към настоящия момент потребителят И.Т.П. бил починал като
оставил наследници. Наследниците отговаряли за пълния размер на задълженията на
своя наследодател. Съобразно правилата на чл. 5, чл. 9 от ЗН - всеки от
наследниците отговарял до размера на наследствената си част. Наследници на И.Т.П.
били М.С.П.- съпруга; Б.И.П. – дъщеря и Т.И.С.- дъщеря. Поради обстоятелството,
че не били заплатени дължимите суми ищцовото дружество подало заявление по чл.
410 ГПК против наследниците на И.Т.П. до Районен съд-К. за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Въз основа на заявлението било образувано
ч.гр.дело № *** г. по описа на Районен съд-К., по което била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение. Заповедта за изпълнение била редовно
връчена и влязла в сила по отношение на наследниците М.П. и Т.С.. Предвид
гореизложеното, неизплатеното и дължимо задължение от ответницата било в размер
на 45,74 лв., от която лихви в размер на 3,52 лв. и главница в размер на 42,22
лв. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че Б.И.П.,
ЕГН **********, в качеството ѝ на наследник на И.Т.П., б.ж. на гр. К.,
починал на 04.06.2017г. дължи на „В.и К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, сумите, както следва: сума в размер на 42,22 лв.
/четиридесет и два лева и 22 стотинки/, представляваща 1/6 идеална част от
253,33 лв., представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна и
отведена канална вода по следните квитанции: квитанция № ********** от 01.09.2015
г., на стойност 3,40 лв.; квитанция № ********** от 01.01.2016 г., на стойност
9,93 лв.; квитанция № ********** от 01.04.2016 г., на стойност 6,48 лв.; квитанция
№ ********** от 01.08.2016 г., на стойност 15,74 лв.; квитанция № ********** от
01.10.2016 г., на стойност 9,30 лв.; квитанция № ********** от 01.11.2016 г.,
на стойност 3,07 лв.; квитанция № ********** от 01.12.2016 г., на стойност
18,33 лв.; квитанция № ********** от 01.01.2017 г., на стойност 21,23 лв.; квитанция
№ ********** от 01.02.2017 г., на стойност 21,07 лв.; квитанция № ********** от
01.03.2017 г., на стойност 11,96 лв.; квитанция № ********** от 01.04.2017 г.,
на стойност 14,82 лв.; квитанция № ********** от 01.05.2017 г., на стойност
14,71 лв.; квитанция № ********** от 01.06.2017 г., на стойност 14,59 лв.; квитанция
№ ********** от 01.07.2017 г., на стойност 14,48 лв.; квитанция № ********** от
01.08.2017 г., на стойност 14,36 лв.; квитанция № ********** от 01.09.2017 г., на
стойност 14,24 лв.; квитанция № ********** от 01.10.2017 г., на стойност 14,13
лв.; квитанция № ********** от 01.11.2017 г., на стойност 14,01 лв.; квитанция
№ ********** от 01.12.2017 г., на стойност 13,90 лв.; квитанция № ********** от
01.02.2018 г., на стойност 11,03 лв.; квитанция № ********** от 01.02.2018 г.,
на стойност 13,66 лв. и сума в размер на 3,52 лв. (три лева и 52 стотинки),
представляваща 1/6 идеална част от общо дължимата лихва по всяка една от квитанциите,
в общ размер на 21,11 лв., за периода от 01.10.2015г. до 14.03.2018г., както и
законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до Районен съд
- К., въз основа на което било образувано ч.гр.дело № *** г. до окончателното й
изплащане. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1от ГПК е
депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответницата адв. Д.Д..
Заявява, че искът бил недопустим, тъй като Б.П. била ненадлежна страна, т.е.
предявен бил иск срещу лице, чуждо на правния спор. Това било така, поради
редица обстоятелства, а именно - видно още от исковата молба нямало посочване,
нямало и представяне на каквото и да било доказателство, че починалият на
04.06.2017 г., баща на ответницата, имал качеството на потребител на ВиК
услуги, т.е. да бил собственик, ползвател или наемател на непосочен от ищеца
имот, а също имало значение, че се търсели суми и за периоди, през които
човекът не бил жив. В исковата молба се посочвало единствено номер на някаква
партида, и в този смисъл искът оставял единственото впечатление, че бил насочен
срещу тази партида. Тъй като нямал никаква връзка нито с представляваната, нито
с нейните роднини, не бил изследвал въпроса дали наследството било прието.
Поради това, претендира от съда да прекрати производството по делото. В случай,
че горното искане не се възприемело, счита, че искът бил и неоснователен и
недоказан, освен поради гореизложеното, но и заради това, че не били
представени никакви доказателства, че именно бащата на ответницата бил
потребител на услугите по смисъла на закона, че именно той или неговото
домакинство, ако наистина е бил потребител, консумирали въпросните количества,
липсвали доказателства как били отчитани, кой се подписвал на карнетите. Възниквали
въпросите, как и по какъв начин били отчитани такива количества след смъртта на
наследодателя на ищцата, а и преди това. С оглед на гореизложеното претендира
за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание,
ищцовото дружество, редовно призовано, чрез процесуалния си представител
поддържа изложените в исковата молба доводи за основателност на исковата
претенция.
В съдебно заседание,
ответникът чрез назначения му особен представител поддържа изложеното в
отговора.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. №
*** г. по описа на Районен съд-К. се установява, че съдът е издал в полза на „В.и к.” ЕООД, *** срещу М.С.П., с ЕГН-********** ***, Б.И.П., с ЕГН-**********
*** и Т.И.С., с ЕГН-********** *** като наследници на И.Т.П. за сумите: 253.33
лв. (двеста петдесет и три лева и 33 ст.) главница, представляваща неизплатени
задължения по издадени в периода от 01.09.2015 г. до 01.02.2018 г. квитанции за
доставена питейна и отведена канална вода, 21.11 лв. лихва за забава от 02.09.2015
г. до 14.03.2018 г., като задълженията са разпределени както следва: М.С.П.
сумата 161.85 лв. главница и и 14.07 лв. лихва;
Б.И.П. сумата 45.74 лв. и главница и 3.52 лв. лихва и Т.И.С. 45.74 лв.
главница и 3.52 лв. лихва, законна лихва върху главницата от 25.07.2018 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 205.00 лв. разноски по делото, от които:
25 лв. за държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е редовно връчена и влязла в сила по отношение на наследниците М.П.
и Т.С..
Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника Б.П. при условията на
чл. 47, ал.5 от ГПК. В изпълнение на указанията на съда и на осн. чл.
415, ал.1, т.2 от ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК
„В.и к.”
ЕООД, *** е предявило против П. настоящите
установителни искове.
По делото са представени
следните квитанции за партида № ***, за абонат
*** - И.Т.П., с адрес: ***, издаден от „ВиК“ ЕООД, С.з., както следва:
квитанция № ********** от 01.09.2015 г., на стойност 3,40 лв.; квитанция №
********** от 01.01.2016 г., на стойност 9,93 лв.; квитанция № ********** от
01.04.2016 г., на стойност 6,48 лв.; квитанция № ********** от 01.08.2016 г.,
на стойност 15,74 лв.; квитанция № ********** от 01.10.2016 г., на стойност
9,30 лв.; квитанция № ********** от 01.11.2016 г., на стойност 3,07 лв.;
квитанция № ********** от 01.12.2016 г., на стойност 18,33 лв.; квитанция №
********** от 01.01.2017 г., на стойност 21,23 лв.; квитанция № ********** от 01.02.2017 г., на
стойност 21,07 лв.; квитанция № ********** от 01.03.2017 г., на стойност 11,96
лв.; квитанция № ********** от 01.04.2017 г., на стойност 14,82 лв.; квитанция
№ ********** от 01.05.2017 г., на стойност 14,71 лв.; квитанция № ********** от
01.06.2017 г., на стойност 14,59 лв.; квитанция № ********** от 01.07.2017 г.,
на стойност 14,48 лв.; квитанция № ********** от 01.08.2017 г., на стойност
14,36 лв.; квитанция № ********** от 01.09.2017 г., на стойност 14,24 лв.; квитанция № ********** от 01.10.2017 г., на
стойност 14,13 лв.; квитанция № ********** от 01.11.2017 г., на стойност 14,01
лв.; квитанция № ********** от
01.12.2017 г., на стойност 13,90 лв.;
квитанция № ********** от 01.02.2018 г., на стойност 11,03 лв.; квитанция № ********** от 01.02.2018 г., на
стойност 13,66 лв.
Видно от Лихвен лист за
партида № ***, за абонат *** И.Т.П., с
адрес: ***, издаден от „ВиК“ ЕООД, С.з., върху дължимата сума от 253,33 лева е
начислена лихва в размер на 21,11 лева
Представени са два броя
карнети на „ВиК“ ЕООД, С.з., стр. 61, за партида № ***, на името на И.Т.П., с
адрес: ***, за периода 04.11.2014г. до
месец 10.2017г. Срещу показанията
04.02.2015г. е поставен
подпис на потребител, за които ищцовото дружество твърди, че е поставен от И.Т.П., наследодател
на ищцата.
Видно от представеното
Удостоверение с изх. № 1716/21.08.2018 г. на Община К., наследници на И.Т.П.,
б.ж. на гр. К., починал на 04.06.2017г.,
са М.С.П. - съпруга, Б.И.П. и Т.И.С. – дъщери.
От служебно направената
справка в деловодната програма на РС – К.
се установи, че няма направен отказ от наследството и приемане
по опис на наследството, оставено
от И.Т.П., б.ж. на гр. К., починал
на 04.06.2017г. от ответницата Б.И..
По делото е представена
справка по лице от Агенция по вписванията
- К. за периода от 01.01.1992 г. до 09.03.2018 г. Видно от нея наследодателя
на ответницата е бил собственик на 1/5 ид.ч. от
ПИ , кв. 415, парцел IX – 3689, площ по док.
232 кв.м., *** и реално стаята/лятна кухня/ в западната част на двора.
По делото е изготвена
съдебно-икономическа експертиза от вещото лице Й.К.. Видно от нея за партида № ***
с титуляр И.Т.П. за имот, находащ
се в *** има неизплатени 21 броя
квитанции към ищцовото дружество, като общо дължимата сума по партидата възлиза на
253,33 лв. За процесния период са съставени карнети, в които са отразени показанията и съответно
разликата на изразходваната за ползване
питейна и отведена канална вода по партидата. Вещото лице е изчислило, че
дължимата лихва за забава на плащането
към 14.03.2018г. е в размер на
21.11лв. Експертът е констатирал, че към
24.04.2019г. сумите по квитанциите не са заплатени.
Представени са Общите
условия на ищцовото дружество, ведно с извадки от публикуването им в местен
ежедневник – „С.н.“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените установителни искове са с
правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД
и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно § 1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ по
смисъла на този закон
"потребители" са юридически или физически лица- собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно
чл. 3, ал.1 от
Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
издадена от МРРБ /обн. ДВ- бр.88/ 8.10.2004 г., в приложимата редакция- с изм.
ДВ- бр.41/ 13.05. 2005 г./ потребители на услугите В и К са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване.
От събраните в хода на производството
доказателства се установи, че наследодателят на ответницата е собственик на процесния имот, поради което
съдът счита, че договорът, относно предоставяне на водоснабдителни услуги е
възникнал между дружеството ищец и наследодателят на ответницата като
потребител, което е било и основание на последния да бъде открита партида във
ВиК ЕООД. В хода на производството не бяха ангажирани доказателства за
ползването на имота от други лица, на чието име да има открита партида по чл. 59, ал. 4 от Общите условия на ВИК.
От доказателствата по делото се установи
каузалното правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребител
- собственик на имота на посочения адрес, присъединен към водоснабдителната и
канализационна мрежа.
Договорът е сключен при общи условия по смисъла на чл.11, ал.7 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВиКУ/.
Общите условия влизат в сила в
едноседмичен срок от публикуването им,
след като няма данни ответникът да е възразил срещу тях. Влизането в сила на
Общите условия не е обусловено от писменото им приемане от потребителя. / по арг. на чл. 71 от
Общите условия/.
Задължение на ищцовото дружество е да установи основанието и размера на
вземането, за което се е снабдило със заповед за изпълнение срещу ответника,
който следва да докаже възраженията си срещу вземането.
В хода на производството се установи, че
ответницата, наследник на И.Т.П., б.ж. на гр. К., починал на 04.06.2017г., негова дъщеря, не е изпълнила
задълженията си, произтичащи от чл. 62, ал.1 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги, като след смъртта на наследодателя си не е подала заявление в
60-дневен срок до ВиК оператора за промяна на партидата, при което отговаря по
запазената облигационна връзка за задълженията. В случая другите двама наследника на
наследодателя И.Т.П., починал на 04.06.2017г., не са оспорили наследените си
задължения към „ВиК“ ЕООД, С.з. и за тях заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е влязла в сила. В случая ответницата Б.П.
отговаря за задълженията, с които е обременено наследството до размера на наследствената си
част.
В Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия е упоменато, че изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от ВиК оператор.
Ответницата не оспори твърдението в
исковата молба, че за процесния период „ВиК“ ЕООД, С.з. е доставяло на адреса
питейна вода и причиствало отпадна вода.
Съобразно чл. 5, т.6 от Общите условия
основно задължение на потребителите е да заплащат ползваните ВиК услуги,
съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия. Посочената разпоредба предвижда, че
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
От събраните по делото доказателства се
установи, че за предоставените услуги били издадени 21 броя фактури от ищеца,
за периода 01.09.2015г. до 01.02.2018г. на обща стойност 253,33 лв.,
които до момента не били заплатени, поради което искът като основателен следва
да се уважи за сума в размер на 42,22 лв. /четиридесет и два лева и 22 стотинки/,
представляваща 1/6 идеална част от наследените задължения от 253,33 лв.,
съставляващи цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална
вода по издадените квитанции, ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното й плащане. .
Относно изпадането на потребителя в забава
следва да се имат предвид правилата на чл. 33, ал. 2 от ОУ, според които
потребителите са длъжни да заплащат дължимата сума за използвани В и К услуги в
30 - дневен срок, след датата на фактуриране. Процесното количество В и К
услуги е фактурирано по първата фактура на 01.09.2015г. с квитанция № **********/01.09.2015
г., респективно 30 дневния срок за плащане е изтекъл на 01.10.2015 г., поради
което от 01.10.2015 г. ответницата е изпаднала в забава и дължи мораторна
лихва, която изчислена с калкулатор на законната лихва върху главница от 253,33 лв. за периода от 01.10.2015 г до
14.03.2018г., възлиза на 63, 09лв., от която ответницата дължи 1/6 идеална част,
поради което искът като основателен следва да се уважи за предявената сума в
размер на 3,52лв.
С оглед изхода на спора ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, съразмерно с уважената част от иска.
В заповедното производство са
направени разноски от 25 лв. заплатена
държавна такса и 180 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение за вземане срещу трима длъжника, докато претенцията е
уважена само по отношение на едни длъжник, поради което дължимото адвокатско
възнаграждение съдът определя на 60 лв.. Съразмерно уважената част от исковете ответницата следва да бъде осъдена да
заплати разноски в заповедното
производство в размер на 78,93 лв.
В
исковото производство са направени
разноски от 25 лв. заплатена държавна такса; 360лв. заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС; 200 лв. възнаграждение за вещо лице и 300 лв.
възнаграждение за особен представител. Съразмерно уважената част от претенциите
ответницата следва да бъде осъдена да заплати
разноски в исковото производство в размер на 821, 76 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, в
качеството ѝ на наследник на И.Т.П., б.ж. на гр. К., починал на
04.06.2017г. дължи на „В.и к.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Р.Т.Р., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумите както следва: сума в размер на 42,22 лв. /четиридесет и два
лева и 22 стотинки/, представляваща 1/6 част от 253,33 лв., представляваща
цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода по
партида № ***, на адрес: ***, за което са съставени следните квитанции:
квитанция № ********** от 01.09.2015 г., на стойност 3,40 лв.; квитанция № **********
от 01.01.2016 г., на стойност 9,93 лв.; квитанция № ********** от 01.04.2016
г., на стойност 6,48 лв.; квитанция № ********** от 01.08.2016 г., на стойност
15,74 лв.; квитанция № ********** от 01.10.2016 г., на стойност 9,30 лв.;
квитанция № ********** от 01.11.2016 г., на стойност 3,07 лв.; квитанция №
********** от 01.12.2016 г., на стойност 18,33 лв.; квитанция № ********** от
01.01.2017 г., на стойност 21,23 лв.; квитанция № ********** от 01.02.2017 г.,
на стойност 21,07 лв.; квитанция № ********** от 01.03.2017 г., на стойност
11,96 лв.; квитанция № ********** от 01.04.2017 г., на стойност 14,82 лв.;
квитанция № ********** от 01.05.2017 г., на стойност 14,71 лв.; квитанция №
********** от 01.06.2017 г., на стойност 14,59 лв.; квитанция № ********** от
01.07.2017 г., на стойност 14,48 лв.; квитанция № ********** от 01.08.2017 г.,
на стойност 14,36 лв.; квитанция №
********** от 01.09.2017 г., на стойност 14,24 лв.; квитанция № ********** от
01.10.2017 г., на стойност 14,13 лв.; квитанция № ********** от 01.11.2017 г.,
на стойност 14,01 лв.; квитанция № ********** от 01.12.2017 г., на стойност
13,90 лв.; квитанция № ********** от 01.02.2018 г., на стойност 11,03 лв.;
квитанция № ********** от 01.02.2018 г., на стойност 13,66 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
25.07.2018 г. до окончателното изплащане и сума в размер на 3,52 лв. (три лева
и 52 стотинки), представляваща 1/6 част от общо дължимата лихва по всяка една
от квитанциите, в общ размер на 21,11 лв., за периода от 01.10.2015г. до
14.03.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1325/31.08.2018 г., постановена по ЧГД № *** г. по
описа на РС – К..
ОСЪЖДА Б.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „В.и к.”, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.Т.Р., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски, съразмерно с уважената част
от иска в общ размер на 900,69лв., от които 78, 93 лв., сторени разноски в
заповедното производство и в размер на 821, 76 лв., сторени разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-С.з.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: